Решение № 8632 от 25.05.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 8632 гр. София, 25.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ при участието на секретаря НАДЯ Г. НАЙДЕНОВА като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело № 20231110107190 по описа за 2023 година

Предявен e отрицателен установителен иск с правно основание по чл. 439 ГПК.

Производството е образувано по искова молба от Н. И. Н. срещу „Фронтекс Интернешънъл” ЕАД за признаването за установено по отношение на ответника, че ищeцът не му дължи сумите по издаден против него изпълнителен лист от 18.06.2013 г. по ч.гр.д. № 21843/2013 г. по описа на С PC, 38 състав, за сумите от: 1899,74 лв. главница, ведно със законна лихва за периода от 20.05.2013 г. до изплащане на вземането, договорна лихва в размер на 499,46 лв. за периода от 02.01.2008 г. до 19.05.2013 г., наказателна лихва в размер на 1572,55 лв. за периода от 02.01.2008 г. до 19.05.2013 г., както и сумата от 338,59 лв. разноски по делото, а именно: 79,44 лв. държавна такса и 259,15 лв. - възнаграждение на адвокат.

Твърди се в исковата молба, че изпълнителният лист е издаден в полза на „ОББ“ АД, като с договор за цесия от 04.12.2015 г. вземането е прехвърлено на ответника – „Фронтекс Интернешънъл” ЕАД. Сочи, че въз основа на изпълнителния лист е образувано изпълнително дело № 774/2013 г. по описа на ЧСИ Георги Дичев. Твърди се, че от образуването на изпълнителното дело до момента на депозиране на исковата молба не са предприемани изпълнителни действия. На 28.02.2018 г. изпълнителното дело било прекратено на осн. чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК поради непредприемане на изпълнителни действия повече от 2 години. Впоследствие, за прекратяването на изп. дело отново била поставена резолюция от 09.05.2018 г. върху изпълнителния лист.

Счита, че изп. дело е било прекратено по силата на закона след изтичане на две години, в които не са предприемани изпълнителни действия. Счита, че вземанията са погасени поради изтекла погасителна давност, като в случая е изтекла както кратката тригодишна давност, така и общия петгодишен давностен срок. Претендира разноски.

В срочно подаден отговор ответникът сочи, че с договор за цесия от 07.03.2019 г. е прехвърлил процесното вземане на „С.Г.Груп“ ООД, от който момент няма качеството на кредитор на ищеца. Счита, че не е пасивно процесуално легитимиран да 1 отговаря по иска. Сочи, че му е известно преди образуване на делото ищецът да е бил уведомен за извършената цесия, като прилага уведомление за извършената цесия към отговора на исковата молба.

По допустимостта на иска срещу ответника „Фронтекс Интернешънъл” ЕАД:

От съществено значение за допустимостта на производството против ответника „Фронтекс Интернешънъл” ЕАД в случая е дали уведомяването на длъжника за извършената цесия е настъпило в хода на висящ съдебен процес, образуван по иск с правна квалификация чл. 439 ГПК, предявен от длъжника, в който случай същото следва да се съобрази като факт от значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска, или уведомяването е настъпило преди образуване на делото. В случай че уведомяването е настъпило след завеждане на делото, то същото следва да продължи между първоначалните страни. В случая уведомяването, че вземането е прехвърлено от „Фронтекс Интернешънъл” ЕАД на „С.Г. Груп“ ООД с договор за цесия от 07.03.2019 г., е станало в хода на процеса, като длъжникът е узнал за извършената цесия с връчване на отговора на исковата молба и приложенията към него. Ето защо производството спрямо предишния кредитор /цедента „Фронтекс Интернешънъл” ЕАД/ е допустимо е процесуално легитимиран да отговаря по предявения иск /в този смисъл е напр. решение № 243 от 06.08.2017 г. по т.д.

3501/2015 г. на Върховния касационен съд, I т.о./. Освен това следва да се посочи, че задължението за уведомяване на длъжника за извършената цесия, за да произведе същата действие спрямо него, е на цедента „Фронтекс Интернешънъл” ЕАД /чл. 99, ал.

3 и ал. 4 ЗЗД/.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

При предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК в тежест на ищеца е да докаже, че след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, са настъпили факти (с оглед на наведените в исковата молба твърдения – изтекъл давностен срок), които водят до погасяване на установеното изпълняемо право на ответника. В тежест на ответника е при условията на пълно и главно доказване да установи фактите и обстоятелствата, които обуславят дължимостта на претендираните от него суми, както и настъпването на обстоятелства, прекъсващи/спиращи срока, с изтичането на който законът свързва погасяване на вземането по давност.

Предвид наведеното единствено основание за недължимост на сумата ответникът следва да установи настъпването на обстоятелства, водещи до прекъсване или спиране на срока, с изтичането на който законът свързва погасяване на вземането по давност по смисъла на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.

С приетия доклад по делото като безспорни и ненуждаещи се от доказване в отношенията между страните са отделени обстоятелствата, че: 1/ ответникът се е легитимирал като кредитор по процесното вземане поради извършена цесия с договор от 04.12.2015 г., сключен с „ОББ“ АД, като впоследствие процесното вземане е придобито от „С.Г.Груп“ ООД по силата на договор за цесия от 07.03.2019 г.; 2/ че относно процесното вземане е било образувано изп. дело № 774/2013 г. по описа на ЧСИ Георги Дичев.

Във връзка с изложените твърдения и възражения в исковата молба, спорно по делото се явява единствено обстоятелството дали вземането е погасено по давност.

Видно от отразеното в процесния изпълнителен лист срещу Н. И. Н. и 2 приложената заповед за изпълнение, същият е издаден на основание чл. 417 ГПК, т.е. въз основа на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ.

Давността за вземането се прекъсва с предявяването на иска за съществуване на вземането, но съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК предявяването на този иск има обратно действие, само ако е спазен срокът по чл. 415, ал. 1 ГПК. Ако иск не е предявен или ако е предявен след изтичането на срока по чл. 415, ал. 1 ГПК, давността не се счита прекъсната със заявлението – в този смисъл е приетото в т. 14 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС. В случая по делото не са налице данни след издаването на заповедта за изпълнение да е предявен иск за установяване съществуването на процесното вземане, поради което се налага изводът, че след настъпване изискуемостта на вземането, давността не е била прекъсната с депозирането на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.

417 ГПК.

По делото не се доказва оспореното вземане да е било установено със съдебно решение.

Видно от книжата по приложеното изп. д. № се установява заповедта за изпълнение да е била връчена на длъжника чрез залепване на уведомление по реда на чл. 47 ГПК на 27.08.2013 г., което се установява от извършеното отбелязване в разписката към съобщението /л. 15 от ИД/. Срокът за подаване на възражение по чл.

414 ГПК /в приложимата редакция на разпоредбата/ е изтекъл на 10.09.2013 г., като от 11.09.2013 г. заповедта за изпълнение е влязла в сила.

Във връзка с определяне на началната дата, от която тече давностният срок за оспореното вземане, следва да се отбележи, че в рамките на заповедното производство длъжникът разполага с изчерпателно посочени от закона способи за защита, като извън тях той няма право на друг иск за защита. Тези способи са: възражение срещу заповедта за изпълнение, възможност за жалба срещу заповедта в частта за разноските, жалба срещу разпореждането за незабавното изпълнение, възражение по чл. 423 ГПК, както и иск по чл. 424 ГПК. Това произтича от особения характер на заповедното производство, уредено в глава ХХХVІІ от ГПК. Касае се за специални процесуални норми, установяващи специфични права (съответно задължения), относими само към страните по вече инициирано производство по издаване на заповед за изпълнение.

Поради характера си тези разпоредби изключват прилагането на общите разпоредби на ГПК, тъй като предвиденият специален ред е по-благоприятен за длъжника и осигурява пълноценна защита на интересите му. Длъжникът е улеснен, защото законът изисква само депозирането на възражение от негова страна (дори без да е необходимо мотивиране на това възражение), за да бъде заявителят задължен да установява вземането си по исков ред в предвидения в чл. 415, ал. 1 ГПК срок. Пропускането на горепосочените способи за защита води до неблагоприятни за длъжника последици, но това не му дава основание да търси защита чрез друг иск, извън предвидените възможности за защита в заповедното производство.

В изложения смисъл е и постановената практика на Върховния касационен съд – напр. Определение № 688 от 14.12.2009 г. на ВКС по ч. гр. д № 692/2009 г. на ІІІ ГО, ГК; Определение № 244 от 12.05.2010 г. на ВКС по ч. гр. д. № 180/2010 г. на ІІІ ГО, ГК;

Определение № 194 от 08.03.2010 г. на ВКС по ч. т. д. № 772/2009 г. на ІІ ТО, ТК и Определение № 335 от 27.06.2012 г. на ВКС по ч. гр. д. № 311/2012 г., I ГО, ГК.

Възражението се прави в двуседмичен срок от връчването на заповедта /в актуалната редакция към момента на издаването на процесната заповед за изпълнение/, който не може да бъде продължаван, като с изтичането му длъжникът вече няма възможност да оспорва заповедта и заповедта за изпълнение се стабилизира. Нейното атакуване може да се извърши само при условията на чл. 424 ГПК, като в исковата молба следва да се 3 посочи наличието на новооткрити обстоятелства или нови факти, които са от съществено значение и които не са могли да бъдат известни до изтичането на срока за възражение. Вземанията по заповедта за изпълнение могат да бъдат оспорени и по реда на чл. 439 ГПК, но само въз основа на твърдения за факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, в случая на заповедното производство – факти, настъпили след изтичане на срока за възражение и стабилизиране на заповедта за изпълнение. В този смисъл, възражението за изтекъл давностен срок преди изтичане на двуседмичния срок по чл. 414 ГПК е преклудирано, ако не е направено в рамките на заповедното производство, като е недопустимо същото да се разглежда като основание на предявен впоследствие отрицателен установителен иск за недължимост на вземанията. Следователно, за основателността на претенцията в настоящото производство следва да се установи дали след влизане в сила на заповедта за изпълнение (с изтичане на двуседмичния срок за възражение по чл. 414, ал. 2 ГПК) е изтекъл изискуемият давностен срок за вземането, без да са настъпили обстоятелства, водещи до неговото спиране или прекъсване.

Както се посочи по-горе, съдът приема, заповедта за изпълнение е влязла в законна сила, считано от 11.09.2013 г.

Съгласно разпоредбата на чл. 110 ГПК, с изтичане на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок. Разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД се прилага, когато вземането е определено по основание и размер с влязло в сила решение, така и когато е определено по основание и размер с влязла в сила заповед за изпълнение. Корективното тълкуване на чл. 117, ал. 2 ЗЗД се налага с оглед променената правна рамка след влизане в сила на разпоредбата. Така както длъжникът не може да оспорва вземането, установено с влязло в сила решение, поради факт, настъпил до съдебното дирене в производството, по което решението е постановено, така длъжникът не може да оспорва вземането, установено с влязлата в сила заповед за изпълнение поради факт, настъпил до изтичането на срока по чл. 414, ал. 2 ГПК. В този смисъл е напр. решение № 3/04.02.2022 г. по гр. дело № 1722/2021 г. на IV г.о. на ВКС, постановено по реда на чл. 290 и сл. ГПК.

В процесния случай вземането е установено с влязла в сила заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК, издадена по ч. гр. дело № . Заповедта за изпълнение замества съдебното решение като изпълнително основание, но при оспорването й от длъжника чрез възражение по реда на чл. 414 от ГПК проверката дали вземането съществува се извършва в общия исков процес. По силата на чл. 416 от ГПК, когато възражение не е подадено в срок, заповедта за изпълнение влиза в сила.