Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 458 от 18.08.2025, Окръжен съд - Благоевград

Съд
Окръжен съд - Благоевград
Дело
Въззивно гражданско дело 222/2025
Вид
Решение № 458
Подписан
18.08.2025
В сила
18.08.2025
Състав
Надя Узунова, Диана Кирилова Ангелова, Гюлфие Яхова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 458 гр. Благоевград, 18.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседА.е на трети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Надя Узунова

Членове:

Гюлфие Яхова

Диана К. Ангелова при участието на секретаря Анастасия Фотева като разгледа докладваното от Диана К. Ангелова Въззивно гражданско дело № 20251200500222 по описа за 2025 година и за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по въззивна жалба с вх.

№8837/16.12.2024 година, подадена от адв. И. Г. К., процесуален представител на А. А. А., ЕГН ********** и Г. Р. А., ЕГН **********, и двамата с адрес: с. К., общ. Гоце Делчев, ул.

„***“ № 19 против Решение №289/25.11.2024 година, постановено по гр.д.№860/2023 година по описа на Районен съд – Гоце Делчев.

Жалбоподателите сочат, че съдът неправилно е определил квотите на съсобственост при разпределяне правото на ползване на процесния имот. Изводите на първоинстанционния съд не били подкрепени от доказателствата по делото.

Поддържа се с въззивната жалба заявеното ред районния съд, че двамата въззивници в режим на СИО са придобили собствеността на основА.е давностно владение върху целия обект, разположен в източната страна на процесната жилищна сграда и върху половината от обекта, разположен в западната страна на процесната сграда, която владеят със съзнА.ето на собственици и без никакво противопоставяне, спорове и претенции от никого, включително от ищците, от 1991 година, когато майката и братът на А. А. са заминали да живеят в Турция. Твърди се в жалбата, че всички разпитА. по делото свидетели разказват, че помнят кога е изгоряла старата къща, но част от свидетелите поясняват кой именно е изградил процесната жилищна сграда. Сочи се, че за нуждите на новото строителство тримата – двамата братя и тяхната майка, като участници в групов строеж, са подписали Договор за 1 групов строеж от 14.08.1987 г., с нотариално удостоверени подписите им от съдия в PC Гоце Делчев. Твърди се ,че според този договор първия ответник е следвало да придобие собствеността върху първия жилищен етаж от къща, със застроена площ 115,50 кв. м, състоящ се от кухненски бокс със столова, дневна стая, две спални, още една стая и сервизни помещения; мазета с № № 1 и 2, гараж № 2 и да имам 12 ид. ч. от общите части на сградата. Майката на двамата братя и непълнолетният тогава ищец (тогава с имена З.Е.К. и Ф.А.К.) трябвало да станат собственици на втория жилищен етаж от къща със застроена площ 115,50 кв. м, състоящ се от кухненски бокс със столова, дневна стая, две спални, още една стая и сервизни помещения; мазета с № № 3 и 4, гараж № 1 и да имат 12 ид. ч. от общите части на сградата. Сочи се, че в последствие, при реализирането на строителството, е било сменено поетажното обособяване на обектите на собственост с вертикално оформяне на два самостоятелни обекта, като всеки от тях да има помещения и на първия, и на втория етаж. Сочи се, че и двата обекта са реализирА. така, че са напълно еднакви по площ и помещения. Твърди се, че половината от процесната сграда и по-точно единият от двата самостоятелни обекта са собственост на въззивниците двамата ответника. Поддържа се с въззивната жалба и се твърди, че А. А. А. и съпругата му са придобили по давност собствеността върху самостоятелния обект, намиращ се в източната част на процесната къща. Твърди се, че двата обекта в процесната къща са напълно обособени, те си имат свои отделни входове, възможно е ползването на всеки от тях, без да се влиза в другия. Твърди се, че от събрА.я по делото доказателствен материал се установи безспорно и това, че през 1991 г., ищците, заедно с родителите на първи ищец и първия ответник са напуснали пределите на страната и са се установили да живеят постоянно в Турция. Делът от жилищната сграда, която се е полагала на ищците и майката на стрА.те по делото е останал за ползване от двамата ответници, като те се установили и в частта, която била предвидена за жилище на ищците въззиваеми и майката, като завладял и помещенията на първия етаж. Твърди се, че в продължение на три десетилетия семейството на ответниците въззивници е живеело и в двете части на къщата, като предимно нощували в източната страна на процесната жилищна сграда, а в западната страна на процесната къща прекарвали дните си. С оглед това се твърди, че въззивниците притежават 3/4 ид. ч. от собствеността върху сградата.

С оглед на горното се сочи, че определените в атакуваното съдебно решение квоти на съсобственост са неправилни.

Иска се обжалвА.я съдебен акт да бъде отменен, като се разпредели правото на ползване по отношение на съсобствените недвижими имоти при квоти 3/4/три четвърти/ за въззивниците и 1/4/една четвърт/ за въззиваемите.

Въззивният съд е уважил заявеното искане и е допуснал и назначил нова съдебно техническа експертиза.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е депозиран писмен отговор от страна на въззиваемите, чрез процесуален представител, в който се навеждат доводи за неоснователност на жалбата. Въззиваемите стрА. оспорват жалбата и оспорват твърденията в нея. Прави се искане жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендират се 2 разноски.

Съдът след като обсъди доводите на стрА.те и прецени събрА.те по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа страна и обосновава следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е огрА.чен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от стрА.те – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Въззивната жалба е подадена в срок от легитимирана да обжалва първоинстанционния съдебен акт страна. Настоящият въззивен състав намира, че постановеното решение е валидно и допустимо.

Пред районния съд е бил предявен иск за разпределение право на ползване по реда на чл.32, ал.2 от Закона за собствеността от Ф. А. К. с ЕГН ********** (с предишни три имена - Ф.А.К.) и З. А. Б. с ЕГН: **********, против А. А. А. с ЕГН ********** и Г. Р. А. с ЕГН **********.

С исковата молба пред районния съд е искано да се разпредели правото на ползване между съсобствениците относно ползването на урегулиран поземлен имот XV (петнадесети), планоснимачен номер - 498 (четиристотин деветдесет и осем) от квартал 47 (четиридесет и седем) по плана на село К., община Гоце Делчев, област Благоевград, одобрени със Заповед № 115/196г. на Кмет на Община Гоце Делчев, с адрес на урегулирА.ят поземлен имот в село К., 2970, улица „***” № 19, с площ от 484.00 (четиристотин осемдесет и четири) квадратни метра, при съседи на имота: от изток — улица, от запад - УПИ (парцел) XIV (четиринадесети), от север - улица и от юг - УПИ (парцел) XVI (шестнадесети) ведно с построената в имота масивна жилищна сграда с площ от 120.00 кв.м., като е искано да се разпредели правото на ползване при квоти общо 3/4/три четвърти/ идеални части за ищците въззиваеми Ф. А. К. с ЕГН ********** (с предишни три имена - Ф.А.К.) и З. А. Б. с ЕГН:

**********, и 1/4/една четвърт/ идеална част за А. А. А. с ЕГН ********** и Г. Р. А. с ЕГН **********.

С отговора на исковата молба са били оспорени притежавА.те от ищци идеални части в съсобствеността, като ответниците са заявили правоизключващо възражение, а именно, че са придобили 1/2/една втора/ идеална част от сградата и дворното място на основА.е давностно владение, а 1/4/една четвърт/ на основА.е наследство от бащата на А. А. А., рпи което са искали съдът да разпредели правото на ползване в тяхна полза на 3/4/три четвърти/ идеални части, а за Ф. А. К. и З. А. Б. предостави ползването на 1/4/една четвърт/ идеална част/.

С Решение № 289/25.11.2024 година, постановено по гр.дело № 860/2023 година по описа на Районен съд – Гоце Делчев съдът е разпределил на основА.е чл. 32, ал. 2 ЗС между стрА.те по делото Ф. А. К. с ЕГН **********, с постоянен адрес в село К., улица “***“ 19, община Гоце Делчев, област Благоевград, З. А. Б. с ЕГН: **********, с постоянен адрес село 3

К., улица „***” № 9, община Гоце Делчев, област Благоевград, А. А. А. с ЕГН ********** и Г. Р. А. с ЕГН **********, двамата с постоянен адрес в с. К., улица „***” № 19, общ. Гоце Делчев, област Благоевград ползването на следните недвижими имоти:

1. Урегулиран поземлен имот XV (петнадесети), планоснимачен номер - 498 (четиристотин деветдесет и осем) от квартал 47 (четиридесет и седем) по плана на село К., община Гоце Делчев, област Благоевград, одобрени със Заповед № 115/196г. на Кмет на Община Гоце Делчев, с адрес на урегулирА.ят поземлен имот в село К., 2970, улица „***” № 19, с площ от 484.00 (четиристотин осемдесет и четири) квадратни метра, при съседи на имота: от изток — улица, от запад - УПИ (парцел) XIV (четиринадесети), от север - улица и от юг - УПИ (парцел) XVI (шестнадесети), съобразно предвиждА.ята на ВАРИАНТ № 2 към т. I и ПРИЛОЖЕНИЕ № 2 на стр.

82 към изготвената по делото съдебно- техническа експертиза.

2. Масивна жилищна сграда с площ от 120.00 кв.м., изградена върху индивидуализирА.я в т. 1 от настоящия диспозитив поземлен имот и посочена на скица № 605/04.09.2023 г. на парцел XV - 498 по плана н с. К., намираща се на стр. 11 от делото, съобразно предвиждА.ята на ВАРИАНТ № 2 към т. II и ПРИЛОЖЕНИЯ № 8 и № 9 на стр. 88 и стр. 89 към изготвената по делото съдебно-техническа експертиза, а по отношение на мазето в тази сграда, съобразно предвиждА.ята на ПРИЛОЖЕНИЕ № 10 на стр. 90 от експертизата, като е постановил,че описА.те в диспозитива на решението приложения към съдебно-техническа експертиза са неразделна част от решението.

От анализа на доказателствената съвкупност, въззивният съд приема за правилно установено от първата инстанция, че квотите на собственост са 3/4/три четвърти/ идеални части за Ф. А. К. и З. А. Б. и 1/4/една четвърт/ идеална част за въззивниците А. А. А. и Г. Р.

А..

Доказва се, че въззивника А. А. и въззиваемия Ф. К. са братя, а съответно Г. А. и З. Б. са техни съпруги.

Доказва се, че наследодатели на Ф. А. К. и А. А. А. са А. А.К. (А.А..К.), починал на 11.12.1980 г., и А.Р. К. (З.Е.К.), починала на 02.11.2016 г.

Установява се и не се спори, че наследодателят на братята – техния баща А. К.ов е придобил правото на собственост през 1975 година, за което е бил издаден нотариален акт, с който наследодателят е признат за собственик на дворно място, съставляващо именно процесния парцел XV, пл. № 498, по плана на с. К., с площ от 484 кв.м., заедно с къща в него.

Установява се, че на 17.02.1987 година е издаден нотариален акт по реда на чл. 483, ал.

1 ГПК (отм.) с № 45, том I, дело № 93 по описа за 1987 г., издаден от съдия при Гоцеделчевския районен съд, с който наследодателката – майката на Ф. К. и А. А. - З. К.ова е била призната за собственик на 1/2/една втора/ ид. ч. от процесното дворно място, а двамата братя спорещи в процеса на по 1/4 ид. ч. - на основА.е наследствена трансмисия на права, притежавА. приживе от техния баща и съпруг.

4

Не се спори и се доказва, че в процесното дворно място е имало съществуваща жилищна сграда, която е изгоряла и на нейно място е изградена нова жилищна сграда – спорната в процеса.

Видно от сключения на 14.07.1987 година между А. А. А., Ф. А. К. и А.Р. К. - Договор за групов строеж за изграждане на една жилищна сграда, съгласно утвърден архитектурен проект върху съсобствения им парцел с пл. № 498 от кв. 47 по плана на с. К. (спорният такъв), тримата съсобственици към онзи момент не са оспорили правата си в собствеността и са постигнали съгласие да се построи нова жилищна сграда, от която А. А. да получи в дял и да стане собственик на първия жилищен етаж от бъдещата сграда, със застроена площ от 115.50 кв.м., а Ф. и А. К. ще получат в общ дял втория жилищен етаж от къщата, също от 115.50 кв. м., ведно с 1/2 ид. ч. от общите части на сградата.

Не се спори и се установява, че в имота е построена нова жилищна сграда, която е изпълнена по начин различен от уговорения между стрА.те в договора за групов строеж. До приключване на съдебното дирене не се доказва след построяване на сградата в съществуващия й на място вид съсобствениците да са извършили делба на построеното и всеки от тях да е станал собственик на самостоятелен обект в сградата, при което съсобствеността е продължила да съществува и към момента не е прекратена. В този смисъл са и писмените доказателства по делото, както и събрА.те пред районния съд гласни доказателства.