Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Акт № 4422 от 27.10.2026, Административен съд - Велико Търново

Съд
Административен съд - Велико Търново
Дело
772/2026
Подписан
27.10.2026
В сила
27.10.2026

Цитирани разпоредби

  • чл. 137 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 149, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.168, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 172, ал.2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 34 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 35 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 59, ал.2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 59, ал.2, т. 4 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 123 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 165, ал.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 172, ал.2 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 172, ал. 5 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 175, ал.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 188 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 20, ал.2 · Закон за движението по пътищата

РЕШЕНИЕ

№ 4422

Велико Търново, 27.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административния съд Велико Търново - VIII състав, в съдебно заседание на двадесет и втори октомври две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

ДИАНА КОСТОВА

При секретар П.И. като разгледа докладваното от съдия ДИАНА КОСТОВА административно дело № 20267060700772 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 145 и сл. От АПК във връзка с чл. 172, ал. 5 от Закон за движение по пътищата ЗДвП.

Образувано е по жалба на Н. Г. Г. чрез адв. И. против Заповед за налагане на принудителна административна мярка ЗППАМ с № GРАМ-1379809/9.07.2026г. издадена от Д. на длъжност мл. Автоконтрольор в РУ гр. Г. Оряховица към ОД на МВР В. Търново, с която нарушение на чл. 20, ал.2 от ЗДвП и чл. 123, ал.1 т. 3б а от ЗДвП, квалифицирано като нарушение на чл. 175, ал.1 от ЗДвП и на основание чл. 171, ал.1 т. 1 б „а“,бб от ЗДвП му е отнето СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 3 м.

В жалбата се излагат подробни съображения за незаконосъобразност на ЗППАМ, изразяващи се в съществени процесуални нарушения, които са ограничили правото му на защита и представляват самостоятелно основание за отмяна. Като такива са посочени: липса на мотиви, порок по чл. 59, ал.2, т. 4 от АПК, вкл. Не се изложени такива и досежно срока на ПАМ. Счита, че ЗППАМ е и материално незаконосъобразна, тъй като отнемане на СУМПС може да стане само на лице, за което има валидно издадено такова, като се посочи в процесната Заповед и номера на същото. Допълнителен аргумент за материалната незаконосъобразност намира в нормата на чл. 20 от Наредба 1-157, че отнемане на СУМПС се извършва въз основа на ЗППАМ или АУАН в изрично предвидените случаи, какъвто не е настоящия. Освен това към датата на съставяне на АУАН и издаване на ЗППАМ е отнето СУМПС на жалбоподателя, поради което мярката се явява без предмет. На следващо място липсва нарушение на чл. 123, ал.1 т. 3 б а от ЗДвП, тъй като нормата изисква съставяне на съвместен протокол на участвалите в ПТП страни, само ако има причинени имуществени вреди, каквито видно от АУАН няма установени. Административното обвинение по чл. 20, ал.2 от ЗДвП не е конкретизирано, а единствено е цитирана правната норма. От съда се иска да отмени обжалваната Заповед.

В о.з. не се представлява, от адв. И. е депозирана писмено становище.

Ответната страна – мл. Автоконтрольор в РУ гр. Г. Оряховица към ОД на МВР В. Търново, редовно призован не се явява, не заема становище по делото.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и след преценка на събраните по делото, приема за установено следното от фактическа страна:

По делото е установено, че : На 11.6.2026г. в 19,01 часа в [населено място], [улица], в посока към ул. В. Търново жалбоподателят управлява АТВ [Марка] без поставени регистрационни табели, като при избиране скоростта на движение не се съобразява с атмосферните условия и релефа на местността и интензитет на движение и конкретните условия за възникване на видимост, за да може да намали скоростта или да спре при възникване на опасност. След като не е изпълнил горните задължения по ЗДвП същият е причинил ПТП като е блъснал внезапно появилото се животно- куче, собственост на С. Б., след което е напуснал мястото на произшествието, без да уведоми органите на ПП. За твърдените от АО нарушения на чл. 123 , ал.1 ,т.3 б а от ЗДвП и чл. 20, ал.2 от ЗДвП е съставен АУАН № GA№4373761/9.7.2026г.. На същата дата е издадена и процесната ЗППАМ, с която за извършено нарушение 1. По чл. 20, ал.2 от ЗДвП и 2. На чл. 123, ал.1 ,т. 3 б А от ЗДвП е отнето СУМПС за срок до ангажиране на отговорността му, но не повече от 3м..

За доказване компетентността на органа, издал ЗППАМ е представена Заповед № 366з-3249/4.09.2025г. на Директор ОД на МВР В. Търново, с която се определят лицата, оправомощени да издават ЗППАМ, където в т.2.2 изрично е посочено, че това са мл. Автоинспектори в съответните РУ на МВР при ОД на МВР В. Търново. От ответник жалба е представено Удостоверение, че издателят заема горепосочената длъжност.

В хода на съдебното дирене като доказателства са приобщени горепосочените писмени доказателства, съставляващи административната преписка с вх. №4834/17.7.2026г. по описа на Административен съд В. Търново, както и съдържащ се запис на веществено доказателство, на което е извършен оглед в о.з. Представена е и докладна записка от К. Ц., от която е видно, че очевидци на нарушението са Р. П. подал сигнал до 112 и С. Б., чието куче е било блъснато. Двамата установяват самоличността на извършителя, който е напуснал мястото на ПТП, и че МПС е без поставени регистрационни табели. Св. П. е предоставил горепосочения видеозапис, от който безспорно се установява както марката на АТВ, така и другите два факта, че същото няма поставени на определените за това места регистрационни табели и че е осъществил ПТП, след което е напуснал мястото на произшествието. Жалбоподателят е отказал да представи гореописаното МПС за проверка от полицейските органи. В административната преписка се съдържат и сведения за проведените разпити на така посочените очевидци. Приложена е и справка за нарушител, от която е видно, че съгласно влязло в сила НП № 25-0266-000870/8.10.2025г. жалбоподателят е лишен от право да управлява МПС за срок от 12 месеца, при което му е отнето СУМПС.

Настоящият съдебен състав, въз основа на приетите за установени факти и след като прецени доводите и възраженията на страните от една страна, а от друга извърши служебна проверка на оспорения акт съгласно чл.168, ал.1 от АПК на всички основания по чл. 146 от същия кодекс, счита следното:

Предявената жалба е редовна и допустима – отговаря на изискванията на АПК за съдържанието й, подадена е в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК от адресата на индивидуалния административен акт, който е утежняващ за него, т. е. при наличие на правен интерес от оспорване.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните мотиви:

Предмет на настоящето дело е административен акт за прилагане на ПАМ по реда на чл.чл.171, т.1 б З/ ББ от ЗДвП (нова – ДВ, бр. 64 от 2025 г., в сила от 7.09.2025 г.) която гласи извън случаите по букви "а" – "ж", който при управление на моторно превозно средство е извършил нарушение по този закон, за което е предвидено налагане на наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от: бб) три месеца – за нарушенията по чл. 175 , ал.1 от ЗДвП т.1 управлява моторно превозно средство, на което табелите с регистрационния номер не са поставени на определените за това места;т.5 наруши задълженията си като участник в пътнотранспортно произшествие;

Съответно чл. 123, ,ал.1 т. 3 б А от ЗДв П сочи, че когато при произшествието са причинени само имуществени вреди: водачът следва да окаже съдействие за установяване на вредите от произшествието;

Съгласно чл. 172, ал.2 от ЗДвП ПАМ по чл. 171, т. 1 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Със Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г., служебно известна на съда, Министърът на вътрешните работи за определяне на служби за контрол по ЗДвП на основание чл. 165, ал.1 от ЗДвП е определил основни структури на МВР, които да осъществяват контрол по ЗДвП, вкл. по т. 1.3 - Областните дирекции на МВР. Със Заповед № 366з-3249/4.09.2025г. на Директор ОД на МВР В. Търново, се определят лицата, оправомощени да издават ЗППАМ, където в т.2.2 изрично е посочено, че това са мл. Автоконтрольори в РУ на МВР. От ответник жалба е представено Удостоверение, че издателят заема горепосочената длъжност. Всичко така изложено налага извода, че процесната Заповед е издадена от компетентен орган. Макар авторът на ЗППАМ да се явява и актосъставител, доколкото в закона липсва нормативно ограничение за това, същата се явява валидна. Не са налице и основанията за отвод, визирани в АПК на такова длъжностно лице.

Заповедта е издадена в писмена форма, като в нея подробно е описана фактическата обстановка, очертаваща нарушението по повод което се прилага ПАМ, посочено е и правното основание за издаване на заповедта, а именно чл. 171, т.1 б.З /ББ от ЗДвП , както и правната квалификация на извършеното нарушение чл. 20 , ал.2 и чл. 123, ,ал.1 т. 3 б А от ЗДвП. Следователно не са налице нарушения на изискването за форма по чл. 59, ал.2 от АПК, които сами по себе си да са основание за отмяна на ИАА на това основание. Макар в Заповедта да не е посочен съставения АУАН, това не се явява съществен порок на формата, доколкото същият има самостоятелно значение за административно- наказателната процедура и дори да не беше съставен Заповедта е могла да бъде издадена. В случая АУАН служи само като доказателствено средство, в качеството си на официален документ, който има определената доказателствена стойност, която следва да бъде оборена в хода на настоящото производство. Следователно това възражение на жалбоподателя се явява неоснователно. Непосочването на номер и издател на СУМПС също не опорочава формата на акта.

Посочените от жалбоподателя процесуални нарушения, които касаят неточности във връзка с датите, самоличността на водача и доказателствените източници, също не представляват нарушения на процесуалните изисквания, които съществено да са накърнили правото на защита на жалбоподателя. В посочените дати 11.6.2016г и 9.7.2016г.е налице явна фактическа грешка, доколкото ноторно е известно, че се касае за текущата година 2026г. Грешката е отстранена в самата Заповед и докладна записка. Сам по себе си фактът, че докладната записка е от 10.7.2026г. след издаване на ЗППАМ не променя горния извод, доколкото в нея са отразени факти, които са били констатирани от полицейските органи след получен сигнал на тел.112 на 11.6.2026г., а съответно сведенията от очевидците са снети по- късно 9.07.2026г. което не се отразява на тяхната достоверност. Непълнотите и разминаванията в сведенията и докладната записка са несъществени, поради което същите не са ограничили правото на защита на жалбоподателя. Същият е наясно срещу какви факти следва да се защитава а именно: 1. управление на МПС, на което не са поставени съответните регистрационни табели, 2. Водачът не се съобразява с пътната обстановка и другите изисквания на закона 3. В резултат на това негово поведение е настъпило ПТП с имуществени вреди – засегнато е животно, собственост на един от очевидците.4. не е останал на мястото на ПТП до установяване на имуществените вреди в случая след като информира полицейските органи, тъй като в ПТ не участва друго МПС. Неправилно е тълкуването от процесуалния му представител, че само по себе си ПТП не доказва несъобразяване с пътната обстановка, доколкото е имало други обстоятелства като навлизането на кучето, разстоянието до МПС, възможност да се възприеме от водача опасността, предприетата реакция и предотвратимост на удара. Настоящата инстанция намира, което се установява и от самия видеозапис, че при управление на едно тежко МПС каквото е АТВ в рамките на село, за което е характерно движение на хора и животни, жалбоподателят не се е съобразил с пътната обстановка, в резултат на което е настъпило ПТП. Същият е действал виновно под формата на вината – непредпазливост, доколкото е бил длъжен да предвиди неблагоприятните последици, но не го е сторил. Не се касае нито за случайно деяние, нито за такова в условията на крайна необходимост, които да изключват вината. Жалбоподателят е бил правилно идентифициран от очевидците, макар неговата самоличност да не може да се установи от самия видеозапис. Освен това същият се явява собственик на МПС, и не е оспорил предвидената в чл. 188 от ЗДвП презумпция, че същият го управлява, освен ако не представи декларация ведно с копие на СУМПС на лицето, което го е управлявало. Следователно АО е спазил изискванията на чл. 34 и чл. 35 от АПК, като е издал акта след като е изяснил фактическата обстановка, събрал е допустимите и относими доказателства, които установяват както дееца, така и самото нарушение, дал е възможност на жалбоподателя да се запознае с тях вкл. Като му е предявен и съставеният АУАН.