Решение № 378 от 05.06.2025, Районен съд - Казанлък
- Съд
- Районен съд - Казанлък
- Дело
- Гражданско дело 932/2025
- Вид
- Решение № 378
- Подписан
- 05.06.2025
- В сила
- 01.07.2025
- Състав
- НЕЙКО ГЕОРГИЕВ НЕЙКОВ
Цитирани разпоредби
- чл.13, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 242, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 14, ал.1 · Закон за нормативните актове
- Чл.14, ал.2 · Закон за нормативните актове
- чл.258, ал.1 · Закон за предучилищното и училищното образование
- чл.259, ал.1 · Закон за предучилищното и училищното образование
- чл. 128, т. 2 · Кодекс на труда
- чл.224, ал.1 · Кодекс на труда
- чл.228 · Кодекс на труда
- чл. 242 · Кодекс на труда
- чл. 245 · Кодекс на труда
- чл.258 · Кодекс на труда
- чл.325, ал.1, т.5 · Кодекс на труда
- чл. 54 · Кодекс на труда
- чл. 56 · Кодекс на труда
- чл. 57 · Кодекс на труда
- чл.5, ал.5 · Конституция на Република България
- чл.18, ал.1 · Наредба за структурата и организацията на работната заплата
РЕШЕНИЕ
№ 378 гр. Казанлък, 05.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ПЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: НЕЙКО Г. НЕЙКОВ при участието на секретаря ДЕТЕЛИНА ИВ. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от НЕЙКО Г. НЕЙКОВ Гражданско дело № 20255510100932 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба на С. С. Ц., ЕГН **********, с постоянен адрес - гр. *******************, против Основно училище „**********“, ЕИК **********, гр. К., представлявано от директора – Ц.К.М., с която се иска, съдът да осъди ответника да заплати на ищеца следните суми, след предприето изменение в размера на предявените искове, а именно : сумата от 1194.22 лева – главница, представляваща неизплатено нетно трудово възнаграждение в увеличен размер, договорен в Анекс №Д01***/****** г. към КТДД01-***/********* г. в сферата на училищното образование, равняващ се на 15 % от работната заплата към ******* г., за периода от ******* г. до ********** г., както и дължимата мораторна лихва за забава върху главницата в размер на 246.95 лв., считано от ********* г.
/месеца следващ месеца за доброволно изплащане на дължимата ми сума/ до датата на предявяване на иска ********* г., както и законна лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на вземането; сумата от 318.39 лв., представляваща разликата между начисленото й и изплатено нетно обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ за 26/двадесет и шест/ дни платен отпуск за 2022 г. и 2023 г., при прекратяване на трудовият й договор и дължимото й обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ за 26/двадесет и шест/ дни платен отпуск, предвид подписването на Анекс №Д01-***/****** г. към КТДД01-***/********* г. в сферата на училищното образование, както и дължимата мораторна лихва за забава върху главницата в размер на 65.82 лв., считано от ********* г. /месеца следващ месеца за доброволно изплащане на дължимата ми сума/ до датата на предявяване на иска ********* г., както и законна лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на вземането. Претендират се и направените по делото разноски.
1
В исковата молба се твърди, че ищцата работела по трудов договор в ОУ „**********“, гр. К., община К., на длъжност „*********“ в група за целодневна организация на учебния ден I-IV клас, през учебната 2022/2023 - в периода ********* г. до ********** г. Със Заповед №***/********** г. трудовото й правоотношение било прекратено на основание чл.325, ал.1, т.5 от КТ, във връзка с чл.258. ал.1 и чл.259, ал.1 от ЗПУО, поради завръщане на замествания на работа. Сочи, че към момента на прекратяването на трудовото й правоотношение размерът на основната й работна заплата за заеманата длъжност - „*********“ в група за целодневна организация на учебния ден IIV клас била **** лв. съгл. Трудов договор №***/********* г. - с 48 лв. над минималната основна заплата на педагогическите специалисти. Върху основната работна заплата й били начислявани допълнително трудово възнаграждение /ДТВ/ за трудов стаж и професионален опит в размер на 30%, ДТВ за IV ПКС в размер на 35 лв., СБКМ в размер на 2.44 %, ДТВ - ЧК 2-1 граф. Г за 4 часа в размер на 22 лв. и ДТВ - СОП в размер на 1,50 лв. за всеки отработен ден. Посочва, че със заповедта за прекратяване на трудовия й договор било наредено да й се изплатят и следните обезщетения :1.
Обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ - за 1 /един/ ден неизползван платен годишен отпуск за 2022 г.; 2. Обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ - за 25 /двадесет и пет/ дни неизползван платен годишен отпуск за 2023 г.. Общият размер на начислените й обезщетения по чл.224, ал. 1 от КТ за 2022 г. и 2023 г., съгласно фиш от месец май 2023 г. възлизал на сумата от 2 722.03 лв. - за 26 /двадесет и шест/ дни. От тази сума, работодателят й удържал дължимият ДОД в размер на 272.20 лв. Сочи, че брутното трудово възнаграждение, което било взето за база за определяне на полагащите й се обезщетения по чл.224, ал. 1 от КТ за 2022 г. и 2023 г. било полученото от нея брутно трудово възнаграждение за месеца, предхождащ месеца, в който е възникнало основанието за получаването им, а именно - месец май 2023 г. съгл. разпоредбата на чл.228 от КТ, във връзка с чл.18, ал.1 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. Ищцата твърди, че обезщетенията й били преведени по банкова сметка през месец юни 2023 г.
Посочва също, че за периода на работата й в ОУ „**********“, гр. К. била член на КТ „***********“ - Синдикален регионален съюз, за което представя Служебна бележка от ******** г. на КТ „***********“ – Синдикален регионален съюз, гр. К..
На следващо място ищцата твърди, че след прекратяването на трудовото й правоотношение, през месец август 2023 г. между Министерство на образованието и науката, Съюза на ръководителите в системата на народната просвета в България /СРСНПБ/, Сдружението на директорите в средното образование в Република България /СДСОРБ/, Синдиката на българските учители към Конфедерацията на независимите синдикати в България, Синдикат „Образование“ към Конфедерацията на труда „*********** и Независимия учителски синдикат към Конфедерацията на независимите синдикати в България бил подписан Анекс №Д01-***/****** г. към Колективния трудов договор за системата на предучилищното и училищното образование №Д01-***/********* г. /КТДД01- ***/********* г./, по силата на който за системата на предучилищното и училищното образование, считано от ******* г. /със задна дата/ се определят нови минимални основни работни заплати. Съгласно чл.27, ал.1, т.2, буква „б“ от Анекс №Д01-***/****** г. – за 2 педагогическите специалисти - ********* и старши възпитател била определена нова основна заплата в размер на 1763 лв./хиляда седемстотин и шестдесет и три лева/, като в чл.27, ал.3, т.2 на същият било записано, че „Индивидуалните основни работни заплати на педагогическите специалисти, които към момента на увеличението са в диапазона между старите и новите минимални работни заплати или са по-високи от тях, се увеличават с не по малко от 15%.“. Ищцата сочи, че Анекс №Д01-***/****** г. към Колективния трудов договор за системата на предучилищното и училищното образование №Д01- ***/********* г. бил подписан на основание Закона за държавния бюджет на Република България за 2023 г., приет на 28 юли 2023 г. /обн. ДВ бр.66 от ********* г./, в който било предвидено увеличение на индивидуалните основни работни заплати на педагогическите специалисти в системата на образованието не по-малко от 15%, считано от ******* г. На база измененията в Закона за държавния бюджет на Република България за 2023 г., приет на 28 юли 2023 г. /обн. ДВ бр.66 от ********* г./ били приети и изменения и допълнения в Наредба № 4 от 2017 г. за нормиране и заплащане на труда /обн. в ДВ бр.75/01.09.2023 г., в сила от 01.09.2023 г./, а именно §2 предвижда „Приложение №3 към чл.16, ал.1 от наредбата се изменя, като са определят нови минимални размери на основните месечни работни заплати на педагогическите специалисти по длъжности и групи. Ищцата излага подробни доводи, че с приемането на Закона за държавния бюджет на Република България за 2023 г. приет на 28 юли 2023 г. /обн. ДВ бр.66 от ********* г./, подписването на Анекс №Д01-***/****** г. към КТДД01-***/********* г. и приетите изменения и допълнения в Наредба № 4 от 2017 г. за нормиране и заплащане на труда /обн. в ДВ бр.75/01.09.2023 г„ в сила от 01.09.2023 г./ - §2, влязъл в сила от ******* г., възниквало основание да й бъдат преизчислени и получените от нея трудови възнаграждения за месеците от януари 2023 г. до май 2023 г. включително, когато полагала труд като „*********“ в група за целодневна организация на учебния ден I-IV клас в ОУ „**********“, гр. К., както и получените обезщетения по чл.224, ал.1 от КТ за 2022 г. и 2023 г., предвид увеличаването на размера на основната работна заплата на педагогическите специалисти в системата на образованието с не по-малко от 15%. Поради това на 09.10.2023 г. ищцата отправила заявление до ответника ОУ „**********“, гр. К. за преизчисляване на заплатите й от месец януари до месец май 2023 г. и за заплащане на дължащото й се увеличение, за времето, в което е била в трудово правоотношение. С писмо изх. №************ г., получено от ищцата на ръка, директорът на училището я уведомявал, че счита за неоснователно заявлението й, тъй като трудовото й правоотношение с училището вече било прекратено и не попадала в кръга на лицата, определени в нормативната уредба , КТД и съответно Анекс №Д01-***/****** г. към КТДД01-***/********* г. В писмото било записано, че в този смисъл са указанията и на Министерство на образованието - РУО - С.З.. След отговора на Директора на училището подала жалба с вх. №*********/******* г. до Инспекция по труда гр. С.З.. С писмо изх. №*********/******** г., Инспекция по труда разгледала депозираната от ищцата жалба и я уведомила, че има право да подаде иск пред съда относно претендираните увеличения на работната й заплата и обезщетенията по чл.224, ал.1 от КТ, тъй като в обхвата на контролната дейност на инспекцията не попадало увеличаването на трудовите възнаграждения по силата на нормативни актове, извън КТ.
3
Ищцата твърди, че към настоящият момент била налице многобройна съдебна практика и осъдителни решения, а именно : Решение .№ 246 от 15.07.2024 г. по в. гр. д. №346 / 2024 г. на Окръжен съд - Пазарджик, Решение № 369 от 02.07.2024 г. по гр. д. № 1313 / 2024 г. на Районен съд - Ямбол, Решение № 33 ц от 25.09.2024г. по гр. д. № 3122 /2024 г. на Районен съд Варна, Решение № 523 от 08.10.2024 г. по гр. д. № 570/2024 г. на Районен съд – К.
В срока по чл.13, ал.1 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответника.
Ответника твърди, че предявените искове са изцяло неоснователни, като моли съда да ги оставите без уважение. Сочи, че действително ищцата полагала труд по трудово правоотношение в ОУ „***********“, гр. К., което правоотношение било прекратено, считано от **********г. При прекратяване на правоотношението на ищцата са й били изплатени всички дължими суми за трудово възнаграждение и обезщетение за неползван платен годишен отпуск.
Посочва се, че на г-жа Ц. бил изпратен отговор изх. № ************г., приложен към исковата молба, в който било посочено, че съгласно новия текст на чл. 27, ал. 2 от КТД, приет с Анекса от ******г., „Осигурените средства от държавния бюджет на Република България за 2023г. в размер на 524 млн. лв. се разходват единствено и само за увеличение, считано от ********., на индивидуалните работни заплати на заетите в системата на предучилищното и училищно образование педагогически специалисти и непедагогически персонал и за съответните разходи за осигурителните им вноски за сметка на работодателя“. В този смисъл ответника твърди, че правоимащи лица за получаване на това увеличение по смисъла на КТД, във връзка с разпоредбите на Кодекса на труда, касаещи изменението на трудовото правоотношение, били единствено и само лицата, които към датата на сключване на Анекса ******г. са в трудово правоотношение в системата на предучилищното и училищно образование. В отговора се излагат доводи, че посочената в Анекса дата - ********. не представлявала дата на влизане в сила на договорните клаузи по КТД, а началния момент, от който се увеличават работните заплати на лицата, имащи качеството на работници или служители към момента на постигане на договореността — ******г. Наличието на действащо трудово правоотношение към тази дата - ******г., било абсолютна предпоставка за реализиране на предвиденото увеличение, тъй като съгласно разпоредбите на КТ изменение на трудовото правоотношение досежно трудовото възнаграждение като основен негов елемент, било възможно и законосъобразно единствено при действащо правоотношение, а не и при прекратено такова. В този смисъл били дадени и указания на директорите на училища в цялата страна, както и в този смисъл била и голяма част от съдебната практика по напълно идентични казуси, а именно: Решение № 63 от 20.03.2025 г. по в. гр. д. № 317 /2024 г. на Окръжен съд - Кюстендил; Решение № 220 от 09.05.2024 г., постановено от PC - Дупница по гр. д. № 377/2024 г. по описа на същия съд; Решение № 563 от 27.01.2025 г. по в. гр. д. № 11168/ 2024 г. на Софийски градски съд; Решение №755/07.03.2024 г. по гр. д. №15332/23 г. по описа на PC-Варна, 16-ти с-в; Решение № 726 от 28.06.2024 г. по в. гр. д. № 726 / 2024 г. на Окръжен съд - Варна; Решение № 1245 от ******** г. по в. гр. д. № 11870 /2024 г. на Софийски градски съд; Решение № 1422 от 18.12.2024 г. по в. гр. д. № 2232 / 2024 г. на Окръжен съд - Варна; Решение № 4
Разпечатката съдържа 17 от 75 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/88a9cac0-1d00-45a5-8d8c-b007c7350bb4