Решение № 260186 от 18.03.2021, Софийски градски съд

Р Е Ш

Е Н И Е гр. София 18.03.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Софийски градски съд - Наказателно отделение, V въззивен състав в публично заседание на деветнадесети февруари две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРА ЧОЧКОВА

ЧЛЕНОВЕ: ТОНИ ГЕТОВ

АДРИАНА

АТАНАСОВА при секретаря Пенка Цанкова и с участието на прокурор Ася Николова, като разгледа докладваното от съдия Гетов ВНОХД № 4576 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на глава XXI от НПК.

С присъда от 11.09.2020 г. по НОХД 11215/2018 г.

Софийски районен съд – Наказателно отделение, 13 състав е признал подсъдимия П.М.П. за виновен в това, че на 02.03.2018 г. около 19,25 часа в гр. София, при управление на моторно превозно средство – лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „Е 220 Д“ с регистрационен номер *****, по бул. „Шипченски проход“ с посока на движение от ул. „Хемус“ към ул. „Николай Коперник“ и в района на кръстовището образувано с ул. „Елисавета Багряна“, на прилежащата пешеходна пътека, обозначена с пътен знак Д – 17 и пътна маркировка М 8.1 от ППЗДвП, нарушил правилата за движение по пътищата, визирани в разпоредбата на чл. 119, ал. 1 от ЗДвП – „При приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре“ и като водач на лекия автомобил той не пропуснал пресичащия по пешеходната пътека, отдясно наляво спрямо посоката на движение на управлявания от него автомобил, пешеходец А.Е.А., като го ударил с предната лява част на автомобила и по непредпазливост му причинил средна телесна повреда по смисъла на чл. 129, ал. 2 от НК, изразяваща се в следното травматично увреждане – изкълчване на лявата раменно-лопатъчна става, придружено с болка, деформация на лявото рамо, положителен симптом на „пагона“, силно ограничени до невъзможни движения в лявата раменна става, което е довело до трайно затруднение на движенията на левия горен крайник за срок повече от 30 дни, като деянието е извършено на пешеходна пътека, като с това е осъществил състава на престъпление по чл. 343, ал. 3, пр. последно, б. „а“, пр. 2 вр. ал. 1, б. „б“, пр. 2, вр. чл. 342, ал.

1, пр. 3 от НК, поради което му е наложил наказание „лишаване от свобода“ за срок от три месеца. Като на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложил изпълнението на така наложеното наказание „лишаване от свобода“ за срок от три години. На основание чл. 343г, вр. чл. 37, ал.1, т. 7, вр. чл. 343 от НК предходната инстанция е наложила на подсъдимия наказание „лишаване от право да управлява моторно превозно средство“ за срок от три месеца, считано от датата на фактическото отнемане на СУМПС. Със същата присъда подсъдимият П.П. е осъден да заплати сумата от 222, 87 лева разноски в досъдебното производство в полза на държавата и 711,20 лева разноски в хода на съдебното производство по смета на СРС, както и сумата от 5 лева за служебно издаване на изпълнителен лист.

По въззивна жалба, изхождаща от подсъдимия П., е образувано ВНОХД 4576/2020 г. по описа на СГС, НО, V въззивен състав, с което е атакувана постановената присъда на СРС с доводи за неправилност на постановения акт. Като основните възражения са свързани с експертното заключение на извършената САТЕ по отношение на фактическата обстановка, установяваща точното място на удара. Отправят се твърдения, че при съставяне на експертното заключение вещото лице не е взело предвид казаното от свидетелите А., А.а и Б., свързано с мястото на удара. Като изтъква, че не е съществувала техническа възможност за водачът на автомобила да го спре преди мястото на удара. Във въззивната жалба се отправят констатации, че изводите на предходната инстанция не съответстват със събрания в хода на наказателното производство доказателствен материал. Навежда се критика по отношение на наложеното наказание, като се изтъква че съдът е следвало да наложи наказанието „пробация“ на основание чл. 343а, ал. 1 б. „а“ от НК. Отправят се твърдения, че за съда са съществували предпоставките за приложение на чл. 78а от НК. Във въззивната жалба се отправят искания за отмяна на атакуваната първоинстанционна присъда и постановяването на нова, с която да се признае подсъдимия за невиновен. Като алтернативно моли съда да го освободи от наказателна отговорност по чл.78а от НК или да замени наложеното му наказание с наказанието „пробация“. В края на депозираната жалба се прави доказателствено искане за назначаване на нова съдебно-автотехническа експертиза с отправяне на конкретни въпроси към експертните лица, както и осъществяване на повторен разпит на свидетеля П.Б.. Направен е и протест от страна на държавното обвинение по отношение на постановената присъда от предходната инстанция, с доводи за неправилно приложение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 55 от НК и определяне на наказанието при многобройни смекчаващи обстоятелства. С протеста не се депозират искания за събиране на доказателства.

В проведеното закрито заседание на 12.01.2021 година въззивният съд по реда на чл. 327 от НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на подсъдимия, свидетели и експерти пред настоящата инстанция, както и ангажирането на нови доказателства.

В хода на състоялото се съдебно заседание на 19.02.2021 г. съдът остави без уважение направените доказателствени искания за повторен разпит на свидетеля Б. и назначаване на нова САТЕ, тъй като в настоящето наказателно производство не са останали неизяснени спорни въпроси, които да налагат провеждане на съдебно следствие пред въззивния съд.

В хода на съдебните прения прокурорът поддържа протеста и моли съда да измени постановения съдебен акт по отношение на наказанието, като увеличи наложеното от съда наказание „лишаване от свобода“ на 1 година, което да бъде отложено по реда на чл. 66, ал.1 от НК за изпитателен срок от 3 години, както и да се увеличи наложеното наказание „лишаване от право да управлява МПС“ от 3 месеца на 1 година.

Защитникът на подсъдимия поддържа жалбата, като излага съображения, свързани със заключението на вещото лице по съдебно-автотехническата експертиза, касаещи мястото на удара. Като излага твърдения, че приема за достоверни изложеното от свидетелите по отношение на мястото на удара, с което се променя разстоянието, от което подсъдимият е могъл да забележи пострадалото лице от 12,80 метра на 9,77 метра. С оглед на това се приема, че водачът за процесния автомобил е нямал техническа възможност да спре колата и да избегне удара. Като в заключение моли съда да оправдае подсъдимия или алтернативно да се измени правната квалификация на деянието.

Подсъдимият в последната си дума излага твърдения, че е помогнал на пострадалото дете, както и че същото е тичало по време на пресичането. Навежда аргументи, че инкриминираното деяние се е случило късно вечерта и че ако е имал възможност да види лицето е щял да спре.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, обжалвания съдебен акт, изложеното във въззивната жалба и протеста, както и доводите, направени в съдебното заседание и след като въз основа на императивно вмененото му задължение извърши цялостна служебна проверка на обжалвания съдебен акт по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост, съобразно изискванията на чл.

314 от НПК, намира за установено следното: Въззивната жалба е подадена в срока по чл.319 от НПК и от легитимирано лице, отговаря на изискванията на чл.320 от НПК, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана. Упражнявайки правомощията си за цялостна проверка на атакувания съдебен акт, настоящият въззивен състав счита, че първоинстанционната присъда е постановена при изяснена фактическа обстановка, която по категоричен начин се установява от събраните по делото доказателства, обсъдени подробно в мотивите на присъдата. С оглед на което настоящата инстанция се солидаризира изцяло с приетата от първостепенния съд фактическа обстановка и не счита за нужно същата да бъде преповтаряна отново, още повече че и доказателствената съвкупност не е допълнена във въззивното производство.

При постановяване на съдебния акт първостепенният съд е обсъдил събраните пред него и на досъдебно производство относими гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, способи за доказване, в това число: показанията на свидетелите А.А. /показанията на свидетеля, дадени пред друг състав на съда, са прочетени на основание чл.281, ал.1, т. 2 от НПК/, В.А.а, П.Б. /показанията на свидетеля, дадени пред друг състав на съда, са прочетени на основание чл.281, ал.1, т. 1 от НПК/, П.П./показанията на свидетелката, дадени пред орган в досъдебното производство, са прочетени на основание чл.281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 2 от НПК/, констативен протокол /л.

5 от ДП/, протокол за оглед на местопроизшествие от 02.03.2018 г. /л. 6 -7 от ДП/, скица на местопроизшествието /л. 8 от ДП/, албум от ПТП /л. 9 – 11 от ДП/, съдебномедицинска експертиза /л. 30 – 35 от ДП/, епикриза /л. 36 от

ДП/, автотехническа експертиза /л.

38 - 48 от ДП/, видеозапис от охранителна камера, ведно с писмо от Райфайзен банк /л.

53- 54 от ДП/, протокол за доброволно предаване, ведно с диск /л. 55 – 56 от ДП/, повторна съдебно автотехническа експертиза /л. 54 – 60 от съдебно производство пред първа инстанция/, справка съдимост /л. 75 от съдебно производство пред първа инстанция/, съдебно видео автотехническа експертиза /л. 99 – 100 от съдебно производство пред първа инстанция/, съдебномедицинска експертиза /л.

121 – 123 от ДП/.

Пред настоящата съдебна инстанция не бе проведено съдебно следствие, респективно не бяха представени и събрани нови доказателства и доказателствени средства. Въззивният съд изгради своите фактически и правни изводи изцяло на база на доказателствата, събрани и проверени в хода на съдебното следствие пред първата съдебна инстанция, които намери за достатъчно по своя обем и категоричност, за да позволят формиране на еднозначни изводи по фактите. Въззивният съд намира, че вътрешното убеждение на първоинстанционния съдебен състав по съставомерните факти е формирано въз основа на правилен анализ на събрания по делото доказателствен материал като изцяло споделя доводите и съображенията му. По време на провелото се съдебно следствие пред първа инстанция е разпитан пострадалият А.А., който излага информация относно датата, часа на инцидента, мястото, от което е пресичал, посоката си на движение, както и твърдения за самия удар, описание на колата, която го е ударила и причинените му травматични увреждания. Пострадалият дава и сведения, че подсъдимият П. му е оказал помощ след инцидента. Свидетелските показания на В.А.а и на свидетелите очевидци П.Б. и П.П.се намират в синхрон с изложените от пострадалия обстоятелства във връзка с времевия период на визираното деяние и конкретното място, на което пострадалото лице е пресичало. Настоящата инстанция се присъединява към изложеното от първостепенния съд по отношение на кредитируемостта на показанията на свидетелите П., А. и А.а по отношение на конкретното място на удара. Същите се намират в противоречие с твърденията на свидетеля Б., който заявява, че сблъсъкът между пострадалото лице и колата на подсъдимия не се е осъществил на пешеходна пътека. Съдът прецени да не се доверява на твърденията на П.Б. в тази им част, тъй като същите се оборват освен от останалите гласни доказателствени средства, също така и от обективно и компетентно изготвените експертни заключения на повторната съдебно-автотехническа експертиза и съдебно видео автотехническа експертиза, които изследват конкретното място на удара и механизма му. В подкрепа на приобщената доказателствена маса и установеното от способите за доказване е и съставения констативен протокол, от който се вижда, че процесното деяние е осъществено на пешеходна пътека. Съдът не намира за достоверни и твърденията на свидетеля Б., че към момента на удара лекия автомобил на подсъдимия е бил спрян и не се е движел. Същите се опровергават от доказателствената съвкупност, както и от експертните заключения на способите за доказване, изследващи приблизителната скорост на процесния автомобил. Първостепенният съд правилно е отбелязал, че тук следва да се довери на обективните сведения, касаещи обстоятелството движел ли се е автомобила на подсъдимия и с каква скорост, като се позове на установеното от извършените експертизи, както и на останалите свидетелски показания. Като логично е отбелязал, че е напълно възможно субективното възприятие на свидетеля Б. за ниска скорост, с която безспорно се е движел подсъдимия, да съответства на твърдението му, че лекия автомобил е бил спрял.

Разпечатката съдържа 27 от 48 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/88a916d2-ff41-496f-b116-7aec0a813776