Решение № 622 от 30.10.2023, Административен съд - Пазарджик

Р Е Ш Е Н И Е

№ 622/30.10.2023г. гр. Пазарджик

В И М Е Т О Н А

Н А Р О Д А

Административен съд – Пазарджик – Трети административен състав, в открито съдебно заседание на трети октомври, две хиляди двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА при секретар

Десислава Ангелова и с участието на прокурора изслуша докладваното от съдия

ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА по адм. дело № 647 по описа на съда за 2023 г.

Производството е по реда на чл.

145 от АПК във връзка с чл. 172, ал. 5 от ЗДвП и е образувано по жалбата на Е. Ж.

Р. А., ЛНЧ ********** ***, подадена чрез адв. У. *** против Заповед за прилагане на принудителни административни мерки № 57/30.05.2023 г. на Т. Д. Т.– мл. инспектор в РУ Хисаря към ОД на МВР Пловдив, с която е наложена ПАМ – прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство, за срок от шест месеца.

В жалбата се твърди, че оспорената заповед е неправилна и незаконосъобразна, издадена при липса на основание и съществено нарушение на материалноправните и административнопроизводствените правила. Жалбоподателят поддържа, че отразените в обстоятелствената част на заповедта факти и обстоятелства са неверни. Сочи, че водачът на МПС не е извършил твърдяното нарушение, както и че към момента на проверката е представил валидно международно свидетелство за управление на МПС, валидно до 04.02.2031 г. Твърди, че като чужд гражданин не е разбирал в какво е обвинен, какви са правата му и как може да ги защити, поради което е следвало да му бъде назначен преводач. Моли съда да уважи подадената жалба и отмени оспорената заповед като неправилна и незаконосъобразна. Представя доказателства в подкрепа на твърденията си.

В съдебно заседание жалбоподателят

– Е. Ж. Р. А., редовно уведомен, не се явява. По делото е постъпило писмено становище от адв. У. ***, който по изложени съображения моли съда да уважи подадената жалба и отмени оспорената заповед като неправилна и незаконосъобразна. Претендира направените по делото разноски, съгласно правилата на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.

Ответникът по жалбата – Т. Д. Т.– мл. инспектор в РУ Хисаря към ОД на МВР Пловдив, редовно уведомен, се явява лично.

Моли съда да потвърди издадената заповед, счита същата за правилна и законосъобразна.

Административен съд – Пазарджик, като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

Предмет на административното производство е Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № 57/30.05.2023 г. на Т. Д. Т.– мл. инспектор в РУ Хисаря към ОД на МВР Пловдив, с която на Е.

Ж. Р. А., ЛНЧ ********** ***, е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) по чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство, на водач, който не е правоспособен, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т.

1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година.

Обжалваният административен акт е връчен лично на жалбоподателя на 30.05.2023 г., като получаването му е удостоверено с подпис в разписката към обжалваната заповед. В законоустановения 14-дневен срок е упражнено и правото на жалба пред Административен съд гр. Пловдив.

С оспорената заповед на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка „Прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство, за срок от шест месеца“. Заповедта е мотивирана с обстоятелството, че на 30.05.2023 г. на път ІІ-6435 км посока на движение гр. Карлово гр. Пловдив, жалбоподателят управлява „Пежо Боксер“ с рег.

№ ***, лична собственост, без да е правоспособен, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето.

Към делото са приобщени писмените доказателства, представляващи цялата административна преписка по издаване на обжалваната заповед, в т. ч. АУАН серия АД № 237/23 от 3.05.2023 г.; справка за нарушител/водач; Заповед № 317з-3162/15.04.2022 г.на Директор на ОД МВР – Пловдив.

Въз основа на тази фактическа обстановка, от правна страна съдът прави следните изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок и от лице имащо правен интерес от обжалването.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Настоящият състав намира, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, в изискваната от закона форма, но при допуснати нарушения на материалния закон, поради което същата е незаконосъобразна.

Принудителната мярка е наложена от компетентен орган. Съгласно разпоредбата на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1 се прилагат от ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност. Младши инспектор в РУ Хисаря към ОД на МВР Пловдив, упълномощен със Заповед № 317з-3162/15.04.2022 г.на

Директор на ОД МВР – Пловдив, е компетентен да налага ПАМ.

Заповедта е обективирана в изискуемата писмена форма, но не съдържа необходимите реквизити по чл. 59, ал. 2 от АПК и чл. 172, ал. 1 от ЗДвП. В същата са посочени правните основания за издаването й, но липсва пълно описание на фактическите обстоятелства довели до постановяването й. За да приложи процесната принудителна мярка, административният орган е приел, че е осъществено нарушение на чл. 150 от ЗДвП - водачът на автомобила е управлявал без да притежава СУМПС – неправоспособен водач.

Както бе посочено по-горе разпоредбата на чл. 171 от ЗДвП предвижда за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения, да се прилагат предвидените в закона принудителни административни мерки, една от които е тази по т. 2а „прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство, без да притежава съответното свидетелство за управление...“ за срок от 6 месеца до една година.

Нормата на чл. 171, 2а от ЗДвП съдържа няколко хипотези, които са предвидени алтернативно, а не кумулативно, самостоятелното осъществяване на която и да е от тях дава възможност на органа да упражни властническата си компетентност с цел преустановяване на констатираното нарушение на правилата за движение по пътищата. Редакцията на цитираната разпоредба, относима в процесния случай, гласи, че за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага ПАМ - прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година.

В случая, за да приложи ПАМ по отношение на оспорващия, административният орган е следвало да конкретизира на коя от посочените в текста на закона хипотези се е позовал. Съгласно чл. 170, ал. 1 от АПК административният орган трябва да установи съществуването на фактическите основания, посочени в административния акт и дали са изпълнени законовите изисквания при издаването му. С изменението на чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП (ДВ бр. 2/2018 г., в сила от 03.01.2018 г.), законодателно е направено разграничение между управление на МПС от неправоспособен водач и управление на МПС без водачът да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното МПС, като две самостоятелни и различни административни нарушения.

За да бъде приложената процесната ПАМ, е следвало от страна на административния орган по безспорен начин да бъде установено правонарушение по смисъла на ЗДвП изразяващо се в непритежаване на СУМПС; неправоспособност на водача или и двете, доколкото не е ясно точно на кое от посочените основания или и на двете последният се е позовал.

В случай, че се приеме, че административният орган се е позовал и на двете хипотези визирани в чл. 171, т. 2а от ЗДвП касаещи непритежаване на СУМПС и неправоспособност на водача на МПС, следва да се има предвид, че от събраните по делото доказателства се установява, че от една страна необосновано административнонаказващият орган е приел, че водачът на МПС е неправоспособен, а от друга неправилно е приел, че е налице управление на МПС без водача да притежава СУМПС.

Съдът намира, че в случая не е съобразена нормата на чл. 161 от ЗДвП, която предвижда, че свидетелство за управление на моторно превозно средство, издадено в друга държава, е валидно на територията на Република Б. за категорията, за която е издадено, в следните случаи: 1. държавата, в която е издадено, е договаряща страна по Конвенцията за движението по пътищата и свидетелството отговаря на изискванията на приложение № 6 към конвенцията; 2. държавата, в която е издадено, е договаряща страна по Споразумението между страните по С. договор относно статута на техните въоръжени сили при условията на чл. IV, буква „а“ от него; 3. свидетелството е придружено от легализиран превод на български език;

4. свидетелството е международно и отговаря на изискванията на приложение № 7 към Конвенцията за движението по пътищата; 5. (нова - ДВ, бр. 51 от 2007 г.) свидетелството е издадено от държава - членка на Европейския съюз, или от друга държава-страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или от Конфедерация Швейцария.

В случаите за налагане на ПАМ по чл. 171, т. 2а от ЗДвП, административният орган не е обвързан само с данните установени при проверката, следвало е с оглед на установяване на фактите, служебно да изясни притежавал ли е водачът на провереното МПС валидно към дата на проверката СУМПС, като за това уведоми жалбоподателя по реда на чл. 26 от АПК за започналото административно производство и изиска от водача на автомобила документ, удостоверяващ правото му да управлява МПС, съответно превод на същото и да извърши преценка дали са изпълнение изискванията на чл. 161 от ЗДвП. С оглед обстоятелството, че жалбоподателят е чуждестранен гражданин е следвало на същият да се осигури превод, за да може да разбере какви документи се изисква да представи.

С оглед на това, съдът намира, че като не е сторил това административният орган е провел административно производство в нарушение на чл. 14, ал. 2 и 3 от АПК. По силата на чл. 14, ал. 2 от АПК административният орган е длъжен да назначи преводач в случите, в които участник в производството не владее български език. Също така, по реда на чл. 14, ал. 3 от АПК, при представяне на документ на чужд език, непридружен с превод административният орган следва да назначи преводач за сметка на лицето, представило документа. В случая административният орган не е изпълнил тези свои задължения, поради което и фактическата обстановка не е изцяло изяснена. При извършената проверка от жалбоподателя е представено международно свидетелство за управление на МПС, валидно до 04.02.2031 г., поради което не е налице хипотезата на липса на свидетелство за правоуправление. С оглед обстоятелството, че същото не е било преведено е следвало да се назначи преводач, за сметка на чуждестранния гражданин, както и на същия да се осигури преводач и да му се разясни какви доказателства следва да представи, за да се извърши преценка дали са изпълнени изискванията на чл. 161 от ЗДвП.