Решение № 260229 от 24.03.2021, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е №84 гр.

Бургас, 24.03.2021г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Бургаски окръжен съд, първо гражданско и търговско отделение, в открито съдебно заседание, на двадесет и шести февруари, две хиляди двадесет и първа година в състав:

Съдия: Диляна

Йорданова при секретаря Станка Чавдарова, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 1042 по описа на БОС за 2020г., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството по делото е образувано по искова молба, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове от М.Р.Х., ЕГН********** от гр.

Айтос, чрез адв. Панайот Велков-АК-Бургас, съдебен адрес гр. Бургас, ул. Васил Априлов №18, ет.3, офис 6, срещу ЗАД ОЗК Застраховане АД, ЕИК121265177, със седалище гр. София, ж.к. Възраждане, ***, ет.5, за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 35 000 лева, предявена като частично вземане от сумата в общ размер на 60 000лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди – болки и страдания от настъпили телесни увреждания вследствие на ПТП, реализирано на 09.11.2019г., на пешеходна пътека, тип „зебра“, на кръстовище между ул. Генерал Гурко и ул. Шипка, в гр.

Айтос, поради нарушаване на правилата на движение от Г.Д.Г., при управлението на лек автомобил марка „Мицубиши“, модел „Паджеро“ /4Х4/, ДК №*******, както и сумата от 797,83лева-обезщетение за претърпени имуществени вреди, ведно със законната лихва върху главницата за неимуществени вреди, считано от датата на деликта – 09.11.2019г. до окончателното плащане и върху главницата за имуществени вреди, считано от датата на предявяване на исковата молба – 15.05.2020г. до окончателното плащане.

В исковата молба се твърди, че произшествието е настъпило по изключителна вина на водача Г.Д.Г. на застрахованото към датата на непозволеното увреждане при ответника-застраховател по застраховка „гражданска отговорност“ МПС, който е нарушил правилата за движение по пътищата – чл.5, ал.1, т.1, чл.116 и чл.119 от ЗДвП и при приближаване на пешеходна пътека, тип „зебра“ е извършил маневра – ляв завой, при което не е пропуснал ищцата да пресече пешеходната пътека, вследствие на което я е блъснал. Ищцата посочва, че при удара е получила следните телесни увреждания: закрито счупване на свода на черепа, пълен утеро-вагинален пролапс. Излага, че съприкосновението е в областта на коремната област с предната част на автомобила и при удара е била отхвърлена върху пътното платно, където ударила главата си отзад и изгубила съзнание. Заявява, че на място е пристигнал екип на ЦСМП, който я е откарал в УМБАЛ-Бургас.

Посочва, че е хоспитализирана в

Отделението по неврохирургия и след рентгенография е установена фрактура окципитално в ляво. Допълва, че при последващ преглед с гинеколог е констатирано изпадане на матката и поставен маточен песар /вагинален пръстен/, налагащи оперативно лечение. Ищцата твърди, че е изписана на 15.11.2019г. от Отделението по неврохирургия и на 17.11.2019г. повторно е постъпила там на лечение за поради главоболие, световъртеж, неразположение и физическа слабост. Изнася данни за поставена окончателна диагноза „мозъчно сътресение“. Според ищцата вследствие на процесното ПТП е претърпяла физически неудобства, изразяващи се в силни болки и страдания, първоначално при удара в главата загубила съзнание, изпитвала силни болки в областта на главата и световъртеж, неориентирана по време и място, получила е фрактура на задната част на черепа, наранена е била и коремната й кухина, като това е довело до изпускане на урина и екскременти, изпитване на силни болки в областта на слабините и кръвоизливи при ходене по нужда в продължение на няколко седмици. Поддържа, че в продължение на три месеца се е наложило да остане на постелен режим, като главоболието и световъртежът продължили и трябвало да взема обезболяващи и други медикаменти. Освен това се позовава на негативни изживявания в психологически и емоционален план, преживяла силен стрес, прераснал в чувство за самоизолация, отчаяние и безсилие пред сполетялото я нещастие, като жена на активна социална възраст се чувствала засрамена и унизена, изпитвала страх от движение по улицата, получила безсъние, станала сприхава и раздразнителна, уплашена и асоциална. Твърди, че физическите и психическите болки и страдания не са отшумели и към настоящия момент, продължава да изпуска урина.

Ангажира доказателства. Претендира разноски.

В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който оспорва исковете по основание и размер. Не оспорва факта на сключена валидна застраховка гражданска отговорност и наличието на застрахователно правоотношение между ответното дружество и собственика на лек автомобил марка „Мицубиши“, модел „Паджеро“ /4Х4/, ДК №*******. Оспорва изложения в исковата молба механизъм на ПТП, както и всички елементи от сложния фактически състав на деликта. Твърди, че непозволеното увреждане не е причинено от Г.Д.Г., който не е извършил посоченото деяние, оспорва и неговата противоправност, вината на водача, наличието на причинна връзка. Посочва, че застрахованият автомобил не е имал техническа възможност да избегне удара, алтернативно, че ищцата е представлявала непредвидимо препятствие за водача, тъй като била с тъмни дрехи в тъмната част на денонощието. Алтернативно твърди, че водачът получил внезапно неразположение от медицински характер, довело до невъзможност да контролира управлявания от него автомобил, като вредите са настъпили в резултат на случайно деяние. Оспорва твърдяната причинно-следствена връзка и настъпилия вредоносен резултат, както и претендираните имуществени и неимуществени вреди. Счита, че претенцията за неимуществени вреди е прекомерно завишена по размер, както и недоказана. Оспорва, че ищцата е претърпяла описаните в исковата молба увреждания в причинна връзка с ПТП, както и описаните в епикризите увреждания. Твърди, че ищцата не е спазвала постелен режим. не е спазила и предписаното й лечение, страдала е от съпътстващи заболявания. Прави възражение за съпричиняване, като посочва, че ищцата е нарушила разпоредбата на чл. 113 и чл.114 от ЗДвП-не е съобразила поведението си с приближаващото пътно превозно средство, удължила ненужно дълго времето за пресичане, алтернативно спряла без необходимост на пътното платно, навлязла внезапно на пътното платно и предприела пресичане на ограничена видимост, предприела пресичане при светещ червен светофар за пешеходци, била под алкохолно опиянение и сама се поставила в риск да не може да ръководи адекватно действията и постъпките си. Оспорва началния момент, от който се дължи законната лихва върху обезщетението за неимуществени вреди. По отношение на иска за имуществени вреди намира, че представените фактури и платежни документи не доказват основанието за плащане, нито че въпросните разходи са извършени от ищцата. Ангажира доказателства.

Претендира разноски.

Предявените искове са с правно основание чл. 432 от КЗ, като същите са допустими. Видно от представените доказателства с исковата молба, съобразно изискванията по чл. 380 вр. чл. 106 от КЗ ищцата е предявила пред застрахователя претенция за определяне и изплащане на обезщетение за неимуществени и за имуществени вреди, която не е удовлетворена в срока по чл. 498, ал. 3 вр. чл. 496, ал. 1 КЗ.

Окръжният съд, като взе предвид твърденията в исковата молба и обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

С протоколно определение от 23.09.2020г. по НОХД№362 по описа на РС-Айтос за 2020г., на основание чл.382 от НПК е одобрено постигнато споразумение за прекратяване на наказателното производство, с което подсъдимият Г.Д.Г. е признат за виновен в това, че на 09.11.2019г., около 18,35часа в гр. Айтос, на кръстовището на ул. Генерал Гурко и ул. Шипка, при управлението на лек автомобил марка „Мицубиши“, модел „Паджеро“ /4Х4/, ДК №*******, нарушил правилата на движение- чл.5, ал.1, т.1, чл.116 и чл.119 от ЗДвП, вследствие на което допуснал ПТП на пешеходна пътека, като блъснал пресичащата на пешеходната пътека М.Р.Х., на която причинил средна телесна повреда по непредпазливост, изразяваща се в счупване на свода на черепа и контузия на мозъка, довели до разстройство на здравето, временно опасно за живота - престъпление по чл. 343, ал.3, б“а“, пр.2 вр. чл. 342, ал.1 от НК вр. чл.5, ал.1, т.1, чл.116 и чл.119 от ЗДвП.

На основание чл.300 от ГПК гражданският съд, разглеждащ гражданско-правните последици от деянието, е обвързан от одобреното споразумение на наказателния съд, приравнено по правни последици на влязла в сила присъда по силата на чл. 383 от НПК относно извършването на деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, в това число по отношение на всички съставомерни признаци и елементи от състава на престъплението, описани в споразумението по НОХД№362 по описа на РС-Айтос за 2020г. В случая се касае за бланкетен състав на престъпление, като по задължителен начин за настоящия съд със сила на присъдено нещо е са решени въпросите в споразумението относно нарушаване на разпоредбите на чл.5, ал.1, т.1, чл.116 и чл.119 от ЗДвП от водача Г.Д.Г., относно мястото на настъпване на произшествието – на пешеходна пътека, както и причинената на ищцата средна телесна повреда, представляваща счупване на свода на черепа и контузия на мозъка, довели до разстройство на здравето, временно опасно за живота.

Съгласно чл.5, ал.1, т.1 от ЗДВП всеки участник в движението по пътищата с поведението си не трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди.

Съгласно чл.116 ЗДвП водачът е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците, като следва при наличието на пешеходна пътека да подходи към нея с намалена скорост и повишено внимание съобразно зоната си на видимост, като правилото важи в още по-голяма степен при наличието хора с трайни увреждания, слепи, които се движат с бял бастун, към слепо-глухи, които се движат с червен бастун и към престарели хора на пътя.

Съгласно чл.119 ЗДвП при приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре.

Силата на присъдено нещо на споразумението се разпростира както относно всички признаци на деянието, обхванати от престъпния състав, както и по отношение на правната квалификация на деянието и поради това може да се противопостави на всички по отношение на визираните в чл. 413 от НПК обстоятелства, независимо дали са участвали в наказателното производство като страни. Според решение № 53 от 02.11.1981 г. на ОСНК на

ВС гражданските съдилища са длъжни да се съобразяват и зачитат влезлите в сила присъди, като приемат за установени съдържащите се в тях правни констатации, без да имат право да преценяват тяхната правилност и без да могат отново да ги пререшават, поради силата на пресъдено нещо.

Не е спорно по делото, че пострадалата

М.Х. непосредствено след процесното ПТП е била откарана в Невро-хирургично отделение към УМБАЛ-Бургас.

Видно от представените експертизи по делото същата е постъпила на 09.11.2019г. и изписана на 15.11.2019г. При първоначалното постъпване в болницата се е намирала в задоволително общо състояние, контактна и объркана, изпитвала е палпаторна и спонтанна болка в главата и шията, нямала е минали заболявания. По данни на медицинския екип е блъсната с травма в главата и се оплаква от главоболие. Поставена й е диагноза „закрито счупване на свода на черепа, дифузна травма на главния мозък, без открита вътрешночерепна травма, пълен утеровагинален пролапс“. Проведено е медикаментозно лечение и преглед от гинеколог, който е предложил оперативно лечение след 5 месеца.

На 17.12.2019г. ищцата относно е постъпила на лечение в УМБАЛ Бургас, с поставена диагноза „мозъчно сътресение, 14 точки по Глазгоу“ и изписана в добро общо състояние на 19.12.2019г. Видно от епикризата е имала оплаквания от несистемно главоболие и след проведено медикаментозно лечение са й дадени препоръки да избягва физическо напрежение и възбуждащи и стимулиращи храни и напитки.