Акт № 6656 от 03.11.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6656 гр. София, 03.11.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:Димитър Ковачев

Членове:Пламен Ив. Шумков

Иван В. Стоянов при участието на секретаря Галина Хр. Христова като разгледа докладваното от Иван В. Стоянов Въззивно гражданско дело № 20261100506956 по описа за 2026 година

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от 04.05.2026 г. на ПГХВТ „Проф. д-р Георги Павлов“, срещу Решение № 7253/20.04.2026 г., постановено по гр. д. № 46516/2025 г. по описа на Софийски районен съд, 72 – ри състав, с което е призната за незаконна и отменена заповед № 535/26.08.2025г. издадена от директора на гимназията, с която на ищцата е наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“ на основание чл. 188, т. 2, чл.

193, ал. 1, чл. 195, ал. 1 от Кодекса на труда, за извършени системни нарушения на трудовата дисциплина.

В жалбата са развити оплаквания за неправилност на постановеното решение, необоснованост на формираните от първоинстанционния съд изводи, както и за нарушение на материалния закон.

Конкретно излага аргументи че заповед № 535/26.08.2025г. отговаря на изискванията на чл.

193, ал.1 и чл. 195, ал. 1 КТ, като в исканията на писмени обяснения и в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание са били описани по разбираем начин нарушенията на трудовата дисциплина. Излагат се съображения относно всяко от посочените в заповедта нарушения. По т. 1, квалифицирана като „Злоупотреба с доверието на работодателя и разпространяване на поверителни сведения“, се поддържа, че е посочен периодът на извършване на нарушенията, които имали системен характер. Твърди се, че те се изразявали в системно коментиране и разпространяване пред трети лица на данни за трудовото 1 възнаграждение на други служители. По т. 2, отнасяща се до „Подкопаване на авторитета на ръководството и създаване на интриги“, се сочи, че нарушението се изразявало в отправяне на реплики към директора на гимназията и в настройване на членове на колектива срещу ръководството. По т. 4, квалифицирана като „Уронване на престижа на училището“, се твърди, че нарушението се изразявало в грубо и неучтиво отношение към външни за институцията лица, кандидати за работа. Въззивникът поддържа още, че нарушенията се установяват от писмен доклад с вх. № 769/17.07.2025 г. на М. С., от който ставало ясно кога и по какъв начин са извършени. Оспорва извода на първоинстанционния съд, че доказаното нарушение по т. 3 от заповедта, изразяващо се в отправяне на обидни думи към Р.Б. на 16.06.2025 г., не е достатъчно за налагане на дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“. Според въззивника нарушенията са конкретизирани в достатъчна степен, за да може служителят да организира защитата си, поради което заповедта отговаря на изискванията на чл. 195, ал. 1 КТ.

Въззиваемата страна С. А. Й. е подала отговор на въззивната жалба, в който оспорва същата като неоснователна. Поддържа, че обжалваното решение е законосъобразно и е постановено след правилна преценка на релевантните доказателства и при спазване на материалния и процесуалния закон.

Според въззиваемата страна изводът на първоинстанционния съд, че работодателят не е спазил процедурата за налагане на дисциплинарното наказание „предупреждение за уволнение“, е правилен и обоснован. Твърди се, че неспазването на императивните изисквания на чл. 195 КТ е достатъчно основание за отмяна на заповедта по отношение на нарушенията, описани в т. 1, 2 и 4, както и че не са изпълнени изискванията на чл. 193 КТ.

Оспорва се извършването на всички нарушения, посочени в заповедта. Претендира се присъждане на разноските за адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция, като е представен списък по чл. 80 ГПК.

Предявен е от С. А. Й. срещу ПГХВТ „Проф. д-р Георги Павлов“ иск с правно основание чл. 357, ал. 1 КТ във връзка с чл. 358, ал. 1, т. 2 КТ и чл. 188, т. 2 КТ за отмяна на наложеното със Заповед № 535/26.08.2025 г. на директора на ПГХВТ „Проф. д-р Георги Павлов“, гр. София, дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се установява така, както е изложена подробно от първоинстанционния съд.

Не е спорно по делото, а и от събраните доказателства се установява, че страните са обвързани от трудово правоотношение, на основание сключен между тях трудов договор №444/02.10.2023г. и допълнително споразумение №08/20.01.2025г., допълнително споразумение №33/25.01.2024г. и допълнително споразумение №45/12.05.2025г. по силата на които ищецът - С. А. Й. към датата на издаване на атакуваната в настоящото производство заповед е работила при ответника на длъжност – „завеждащ административна служба“.

Установява се също, че със заповед №535/26.08.2025г. на директора на ПГХВТ „Проф. д-р Георги Павлов“, на основание чл. 188, т. 2, чл. 193, ал. 1, чл. 195, ал. 1 от Кодекса 2 на труда (КТ), във връзка с установени тежки и системни нарушения на трудовата дисциплина е наложено на С. А. Й., заемал длъжността – „завеждащ административна служба“, дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“. Изложени са мотиви, че са констатирани няколко групи нарушения, разделени в четири точки, както следва:

1.Злоупотреба с доверието на работодателя и разпространяване на поверителни сведения: г-жа Й. системно е коментирала и разпространявала пред трети лица данни за трудовото възнаграждение на други служители, както и е предоставяла личния мобилен номер на г-жа Б. на външни лица без нейно съгласие; 2.Подкопаване на авторитета на ръководството и създаване на интриги: нарушава авторитета на директора чрез отправяне на реплики като „Какво я слушаш оная горе?“ и е настройвала членове на колектива да пишат жалби и доноси срещу ръководството; 3. Създаване на враждебна работна среда, обидно и дискриминационно отношение: отправяне на тежки обиди към колеги, като на 16.06.2025 г. нарича г-жа Б. „дебела 130 килограмова свиня“, както и отправяне на квалификация с дискриминационен характер към хигиенистката Надежда на 09.06.2025 г. - „мързелива циганка“. 4. Уронване на престижа на училището: грубо и неучтиво отношение към външни за институцията лица (кандидати за работа), което пряко уврежда репутацията на училището.

В заповедта е посочено, че действията по т. 1 нарушават задълженията на служителката по т. 4.2.3, т. 5.1.6 и т. 7.5 от длъжностната характеристика. Действията по т. 2 са квалифицирани като тежко нарушение на задължението за лоялност към работодателя и като нарушение на т. 1, т. 3.1 и т. 7.3.2 от длъжностната характеристика. Действията по т. 3 са определени като тежки нарушения на трудовата дисциплина, нарушаващи забраната за дискриминация по чл. 8, ал. 3 КТ и задълженията по т. 4.2.5 и т. 4.2.7 от длъжностната характеристика. Действията по т. 4 са квалифицирани като уронване на доброто име на предприятието по чл. 187, т. 8 КТ и нарушение на задължението по т. 3.18 от длъжностната характеристика. Заповедта е връчена на ищцата на 26.08.2025 г.

Останалите събраните в първата инстанция доказателства са правилно обсъдени и преценени от първоинстанционния съд към релевантните за спора факти и обстоятелства и с оглед факта, че пред настоящата инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл.266, ал.2 и ал.3 от ГПК, които да променят установената от първостепенния съд фактическа обстановка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново приетите по делото доказателства.

Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Въззивната жалба, с която е сезиран настоящият съд, е подадена от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е процесуално допустима.

Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на 3 решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Същото е и правилно, като настоящата въззивна инстанция споделя изцяло изложените в мотивите му съображения, обосноваващи окончателен извод за основателност на предявения от С. А. Й. срещу ПГХВТ „Проф. д-р Георги Павлов“, град София, иск с правно основание чл.357, ал.1 КТ във вр. с чл.188, т.2 КТ.

За да уважи иска, първоинстанционният съд е приел, че работодателят не е изпълнил изискванията на чл. 195, ал. 1 КТ по отношение на нарушенията, описани в т. 1, 2 и 4 от заповедта, както и че не е спазил процедурата по чл. 193 КТ във връзка с твърдяното нарушение по т. 3, изразяващо се в отправяне на квалификация с дискриминационен характер. Районният съд е приел за доказано единствено отправянето на обидни думи към Р.Б. на 16.06.2025 г., но е достигнал до извод, че това нарушение само по себе си не обосновава налагането на дисциплинарното наказание „предупреждение за уволнение“.

Тези изводи са правилни и съответстват на приложимите материалноправни норми и събраните по делото доказателства. Поради това, на основание чл. 272 ГПК, въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционното решение, като с оглед оплакванията във въззивната жалба излага и следните допълнителни съображения.

Дисциплинарната отговорност е отговорност за виновно неизпълнение на задълженията на работника или служителя по индивидуалното трудово правоотношение. Тя се реализира чрез налагане на предвидено в закона дисциплинарно наказание при спазване на установените в Кодекса на труда материалноправни и процедурни изисквания.

Съгласно чл. 195, ал. 1 КТ дисциплинарното наказание се налага с мотивирана писмена заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението и кога е извършено, наказанието и законният текст, въз основа на който се налага. Касае се до задължителни реквизити. Липсата само на един от посочените реквизити е достатъчно, за да се приеме, че заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е незаконосъобразна, тъй като правната норма на чл.195, ал.1 КТ е императивна.

Разпоредбата на чл.186 от КТ дефинира нарушението на трудовата дисциплина, като "виновно неизпълнение на трудовите задължения", а разпоредбата на чл.187 от КТ посочва по изчерпателен начин видовете нарушения на трудовата дисциплина.

Изискването за мотивиране на заповедта по чл. 195, ал. 1 КТ налага конкретното нарушение да бъде индивидуализирано по начин, позволяващ да се установят неговите съществени обективни признаци, включително конкретното поведение на служителя и времето на извършването му. Необходимо е описанието да е достатъчно ясно, за да може работникът или служителят да разбере за кое свое поведение е наказан и да организира ефективно защитата си, а съдът да извърши проверка за законосъобразността на наложеното наказание.

Изискването за конкретизация е свързано и с необходимостта да се провери 4 спазването на правилото за еднократност на наказанието по чл. 189, ал. 2 КТ и на преклузивните срокове по чл. 194 КТ. Липсата на изискуемите се от закона реквизити в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е толкова съществено, че то не може да бъде санирано в хода на съдебния спор, тъй като се касае до задължително спазване на предвидена в закона форма. Освен това липсата на мотиви в заповедта за дисциплинарно наказание прави невъзможен и съдебния контрол при оспорване на наказанието. В този смисъл са и разрешенията, дадени в решение № 857 от 25.01.2011 г. по гр. д. № 1068/2009 г. на IV г. о. на ВКС, решение № 278 от 19.05.2011 г. по гр. д. № 1276/2010 г. на IV г. о. на ВКС и решение № 642 от 12.10.2010 г. по гр. д. № 1208/2009 г. на IV г. о. на ВКС.

В конкретния случай въззивният съд намира, че оплакването на въззивника за спазване на изискванията на чл. 195, ал. 1 КТ по отношение на нарушенията, описани в т. 1, 2 и 4 от заповедта, е неоснователно.

В посочените точки са изложени общи твърдения за системно разпространяване на сведения, подкопаване на авторитета на ръководството и грубо отношение към външни лица.