Решение № 967 от 01.07.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 967 гр. София, 01.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Цветко Лазаров

Членове:

Ралица Д.

Нина Стойчева при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова като разгледа докладваното от Цветко Лазаров Въззивно гражданско дело № 20221000500054 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.

С решение № 123 от 02.12.2021 г., постановено по гр.д. № 265/2021 г. от Окръжен съд Враца, ответникът - Прокуратурата на Република България е осъден да заплати на В. И. Т., ЕГН **********:

- на основане чл.1, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, сумата от 20 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие от незаконно повдигнато обвинение за престъпление по чл.

354а., ал. 3, т. 1 от НК; чл. 339, ал. 1 от НК; чл. 308, ал. 2 във вр. с ал. 1 НК и по чл. 253, ал. 3, т. 2 във вр. с ал. 1 и ал. 2 от НК, наказателното производство по което е било прекратено с постановление от 04.11.2016 г. от наблюдаващия прокурор при Окръжна прокуратура Враца и потвърдено с постановление от 17.02.2017 г. на прокурор при Апелативна прокуратура София, ведно със законната лихва, считано от 01.12.2016 г., като е отхвърлил главния иск, за разликата над уважения до пълния предявен размер от 50 000 лева;

- на основание чл. 2б. от ЗОДОВ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, сумата от 5 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди за нарушение на правото му на разглеждане и решаване на делото в разумен срок , съгласно чл.

6, § 1 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, 1 съставена в Рим на 4 ноември 1950 г., ведно със законната лихва, считано от 01.12.2016 г., като е отхвърлил главния иск, за разликата над уважения до пълния предявен размер от 10 000 лв.;

Първоинстанционния т съд с посоченото решение е осъдил ответика Прокуратурата на Република България да заплати деловодни разноски на В.

И. Т., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, в размер на сумата от 1 200 лева.

Решението на първоинстанционния съд в осъдителната част се обжалва от ответника - Прокуратурата на Р. България с доводи за неправилност, поради необоснованост и допуснато нарушение на материалния закон.

Жалбоподателят поддържа, че ищецът не е претърпял неимуществени вреди от воденото против него наказателно преследване, поради което моли въззивния съд да отмени първоинстанционното решение в осъдителната част и вместо това да отхвърли изцяло предявените искове, имащи за предмет обезщетяване на претърпените неимуществени вреди и присъждане на законната лихва.

При условията на евентуалност моли въззивния съд да определи и присъди обезщетение за претърпените неимуществени вреди в по - нисък размер от присъденото с обжалваното решение, което да е съобразено с критериите на съдебната практика за справедливост и с обстоятелствата по делото, че преметът на наказателното производство се характеризира с фактическа и правна сложност.

Насрещната страна - В. И. Т., ЕГН **********, чрез своя процесуален представител е подал отговор, с който оспорва основателността на жалбата и моли да се потвърди решението в обжалваната част.

Моли да се присъдят деловодните разноски, които е направил във въззивното производство.

Софийски апелативен съд, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, установи следното:

Въззивната жалба е допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК от надлежна страна срещу валиден съдебен акт, подлежащ на обжалване по посочения процесуален ред.

При преценката за основателността на жалбата, съдът взе предвид следното:

2

Ищецът – В. И. Т., ЕГН ********** е предявил против Прокуратурата на Република България иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ и иск по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Ищецът твърди в обстоятелствената част на исковата молба, че на 22.03.2010 г. разследващ полицай при Областна дирекция на МВР - Враца е извършили оглед на местопроизшествие, на основание чл. 212, ал. 2 от НПК, вследствие на което е образувано досъдебно производство № 109/2010 г. по описа на ОД на МВР – Враца, прокуророска преписка № 31/2010 г. по описа на Окръжна прокуратура Враца срещу неизвестен извършител, за престъплениепо чл.354а., ал. 1 от НК и за престъпление по чл. 339, ал. 1 от НК.

На 23.03.2010 г. бил привлечен в процесуалното качество на обвиняем за посочените престъпления и разпитан.

С постановление на наблюдаващия прокурор е бил задържан за срок до 72 часа, в който е било внесено искане за вземане на постоянна мярка за неотклонение „задържане под стража”.

С определение от 26.03.2010 г., постановено по ч.н.д. № 166/2010 г. от Окръжен съд Враца е взел по отношение на него мярка за неотклонение „домашен арест”,която следвало да сеизпълнява по неговото местоживеене.

Определението е било обжалвано и потвърденото от Апелативен съд София.

По досъдебното прозиводство са извършени редица процесуалноследствени действия с негово участие и три искания за изменение на мярката му за неотклонение от „домашен арест” в друга по - леката такава са били отхвърлени по оборазуваните – ч.н.д. № 244/2010 г.; ч.н.д. № 346/2010 г. и ч.н.д. № 450/2010 г. по описа на Окръжен съд Враца.

С постановление от 04.10.2010 г. на наблюдаващия прокурор е изменил мярка за неоклонение „домашен арест“ в по-леката такава -„парична гаранция”, в размер на сумата от 10 000 лева, която била внесена.

На 19.10.2010 година е бил привлечен в процесуалното качеството на обвиняем за престъпления по чл. 308, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК; за престъпление по чл. 339, ал. 1 от НК и за престъпление по чл. 354а., ал. 3 от НК.

3

На 30.03.2011 г. наказателното производство било спряно, на основание чл. 244, ал. 1, т. 3 от НПК, впоследствие възобновено и отново спряно.

С постановление от 27.12.2010 г. на прокурор при Окръжна прокуратура Враца са били отделени материали и изпратени на Районна прокуратура Враца за престъпления по чл. 155; чл. 159а. и чл. 159б. от НК.

На 24.02.2010 г. прокурор при Окръжна прокуратура Враца е образувал досъдебно производство № 91/2010 г. по описа на ОД - МВР – Враца срещу неизвестен извършител за това, че за периода от 2007 г. до 24.02.2010 г., два и повече пъти е извършил финансови операции и сделки с имущество, прикривал е произхода и преобразувал такова имущество, за което е знаел, че е придобито чрез престъпление или друго общественоопасно деяние престъпление по чл. 253, ал. 3, т. 2 във вр. с ал. 1 и 2 от НК.

По това второ досъдебно производство са били извършени множество процесуално - следствени действия и са му били извършени данъчни ревизии, като физическо лице и на търговските дружества „Игрални технологии- ГТ Гейминг Технолоджис” ООД; „Олимп 2002” ЕООД и „Фили” ООД.

Извършени са проверки на притежаваното от него и на семейството му имущество.

Досъдебното производство е било спряно и след това възобновено, като на 24.10.2013 г. с постановление на прокурор при Апелативна прокуратура София са обединени досъдебно производство № 19/2010 г. и ДП № 31/2010 г., като досъдебното производство е продължило под № 19/2010 г.

На 12.08.2016 г. е била получена справка за хода на разследването по ДП 346/2011 г по описа на Районна прокуратура Враца по отделените материали за престъпления по чл. 155 от НК; чл. 159а. и чл.159б. от НК.

С постановление на поркурора е било прекратено производството по отношение на престъпленията по чл. 159б., ал. 2 и по чл. 159а., ал. 2, т. 6 във вр. с ал. 1 от НК.

На 29.08.2016 г. материалите по посоченото ДП № 19/2010 г. са му били предявени, а следователят е изпратил делото на наблюдаващия прокурор със заключително постановление за прекратяване на наказателното производство.

С постановление от 04.11.2016 г. на наблюдаващия прокурор при Окръжна прокуратура Враца е прекратил наказателното производство срещу 4 ищеца, поради недоказаност на обвинението по чл.354а., ал. 3, т. 1 от НК; чл.

339, ал. 1 от НК; чл. 308, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК и в частта за престъпление по чл. 253, ал. 3, т. 2 във вр. с ал. 1 и ал. 2 от НК, поради това че деянието не съставлява престъпление.

С постановление от 17.02.2017 г. на прокурор при Апелативна прокуратура София е потвърдено постановлениеот от 04.11.2016 г.

Ищецът поддържа, че вследствие на незаконно воденото наказателно преследване, надхвърлило разумния срок за разглеждане по смисъла на чл. 6, параграф 1 от КЗПЧОС е претърпял неимуществени вреди /негативни психически емоции, притеснения и стрес/, както и било уронено неговото добро име в обществото.

С предявените искове поискал ответникът да му заплати обезщетение за претърпените неимуществени вреди, в размер на сумата от 60 000 лева, ведно със законната лихва, считано от 01.12.2016 г., съгласно уточнението, направено в съдебното заседание на 24.09.2021 г.

Поикал ответника да заплати направените деловодни разноски.

Ответникът – Прокуратурата на Р. България подал отговор /л. 181/, с който оспорил основателността на предявените искове и поискал да се отхвърлят с доводи, че ищецът не е претърпял неимуществените вреди от воденото наказателно преследване.

Прокурорът изрично е посочил на съда съдебната практика по приложението на разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ и на чл. 2б. от ЗОДОВ, при предявен иск за обезщетяване на вредите от незаконно преследване и едновременно с това за нарушаване на правото на разглеждане на делото в разумен срок, съгласно чл. 6, § 1 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи.

При условията на евентуалност поискал съдът да присъди обезщетение за неимуществени вреди, което да е съобразено с критериите на съдебната практика за справедливост и с конкретните обстоятелства по делото, имащи значение при определяне на неговия размер.

От фактическа страна:

От събраните по делото доказателства се установява, че на 22.03.2010 г.

5 разследвайщ полицай при Областна дирекция - МВР - Враца е съставил протокол за първото действие по разследване /оглед на местопроизшествие, при което са иззети пистолет снаряден с патрони и поставен заглушител, паспорт и лична карта на ищеца с посочен ЕГН, различен от този по ЕСГРАОН и количества хероин и кокаин/ и на основание чл. 212, ал. 2 от НПК е образувано досъдебно производство № 109/2010 г. по описа на ОД на МВР – Враца срещу неизвестен извършител, за престъплениепо чл.354а., ал. 1 от НК и за престъпление по чл. 339, ал. 1 от НК.

На 23.03.2010 г. ищецът е бил привлечен в процесуалното качество на обвиняем за извършване на посочените две престъпления и е разпитан.

С постановление на наблюдаващия прокурор е бил задържан за срок до 72 часа, в който е било внесено искане в съда за вземане на постоянна мярка за неотклонение „задържане под стража”.

С определение № 102 от 26.03.2010 г., постановено по ч.н.д. № 166/2010 г. от Окръжен съд Враца е взета по отношение на ищеца мярка за неотклонение „домашен арест”, която следвало да се изпълнява по неговото местоживеене.

С постановление от 04.10.2010 г. наблюдаващия прокурор е изменил мярката за неоклонение от „домашен арест“ в по –леката такава „парична гаранция”, в размер на сумата от 10 000 лева, която била внесена.