Решение № 1052 от 14.07.2026, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Административно наказателно дело 1606/2026
- Вид
- Решение № 1052
- Подписан
- 14.07.2026
- Състав
- Методи Неделчев Антонов
Цитирани разпоредби
- чл.57 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 6 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63д · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.140, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.143, ал.10 · Закон за движението по пътищата
- чл.175, ал.3 · Закон за движението по пътищата
- чл. 574, ал. 11 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 1052 гр. Пловдив, 14.07.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Методи Н. Антонов при участието на секретаря Милена В. Г.ева като разгледа докладваното от Методи Н. Антонов Административно наказателно дело № 20265330201606 по описа за 2026 година Производство по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
С Наказателно постановление № 26-1030-000013/21.01.2026 г., издадено от Началник група в ОДМВР- Пловдив, сектор „ПЪТНА ПОЛИЦИЯ“, на основание чл.175, ал.3 от ЗДвП на Н. Д. К., ЕГН **********, e наложенa глоба в размер на 255,26 евро (500 лева) и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, за нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП. С жалбата и в съдебно заседание се излагат съображения за незаконосъобразност на НП, като се иска неговата отмяна.
Въззиваемата страна, Началник група в ОДМВР- Пловдив, сектор „ПЪТНА ПОЛИЦИЯ“, редовно призована, не изпраща представител.
Депозирано е писмено становище, в което се прави искане наказателното постановление да бъде потвърдено. Релевира се възражение за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар от жалбоподателя.
Жалбата е подадена по предвидения в закона ред пред компетентен съд в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от лице, което има право да обжалва наказателното постановление, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди доводите изложени в жалбата и служебно провери правилността на атакуваното наказателно постановление, намери, че са налице основания за неговата отмяна като незаконосъобразно, по следните съображения: В АУАН и НП са изложени следните фактически констатации относно твърдяното 1 административно нарушение:
На 08.11.2025 г. в 10.17. в гр.Пловдив, на ул.„Кукленско шосе“, до номер 47, жалбоподателят управлявал личния си лек автомобил марка СУБАРУ ЛЕГАЦИ с рег. № ***, което било с прекратена регистрация по реда на чл.143, ал.10 от ЗДвП на 04.11.2025г., поради което бил съставен АУАН № GA 4657557/08.11.2025 г. Материалите били изпратени на РП Пловдив с оглед извършване на проверка за престъпление по чл. 345, ал. 2 вр с ал. 1 от НК като бил постановен отказ да се образува досъдебно производство по преписка № 28/06.01.2026 г. Непосредствено след установяване на нарушението водачът сключил застраховка ГО с номер BG/02/125003738262/08.11.2025 г.
.
Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се установява от събраните писмени и гласни доказателства по делото, вкл. показанията на актосъставителя С. С. Д., които съдът кредитира изцяло като добросъвестно дадени и непротиворечиви.
Процесното наказателно постановление е издадено от компетентен орган, като материалната компетентност на административнонаказващия орган следва от представените по делото заповеди. Не се създава неяснота относно нарушението, която да ограничава право на защита на жалбоподателя, като наказателното постановление съдържа подробно описание на обстоятелствата на нарушението, от значение за съставомерността му и за параметрите на вмененото нарушение.
Процесното наказателно постановление съдържа реквизитите по чл.57 от ЗАНН и в него не съществуват съществени пороци, водещи до накърняване правото на защита на жалбоподателя. Спазени са и сроковете по чл 34 от ЗАНН. Нарушението е описано надлежно в наказателното постановление от фактическа страна, като административнонаказващият орган е посочил ясно и подробно в обстоятелствената част всичките му индивидуализиращи белези, а именно време, място, авторство и обстоятелства, при които е извършено.
Нарушителят е имал пълната възможност да разбере за какво точно е ангажирана отговорността му –за управление на МПС, което не е било регистрирано, тъй като регистрацията му е била служебно прекратена.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира, че в случая е доказано по несъмнен начин авторството на деянието, а именно управление на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред. Правилно наказващият орган е квалифицирал поведението на жалбоподателя като нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП. Същата изрично вменява на водачите задължение да управляват регистрирани МПС-та и като не се е съобразил с това, жалбоподателя е осъществил чрез действията си по управление на посочения лек автомобил състава на вмененото нарушение. Съгласно чл.143, ал.10 от ЗДвП администрацията на ОДМВР Пловдив законосъобразно е прекратила служебно регистрацията на процесния лек автомобил лек автомобил, след уведомление по чл. 574, ал. 11 от КЗ.
В процесния казус деянието се явява несъставомерно от субективна страна. За да бъде извършено виновно, то деецът следва да има знание или 2 поне да има възможност и задължение да узнае за обстоятелствата релевантни за нарушението. Съгласно чл. 6 от ЗАНН административно нарушение е това деяние (действие или бездействие), което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред. В процесния случай, за да се приеме, че е извършено нарушението, а именно неизпълнение на задължението да се управляват по пътищата, отворени за обществено ползване само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани, е необходимо да са налице и доказателства, от които може да се направи несъмнен извод, че нарушителят е бил наясно с обстоятелството, че управляваният от него автомобил е с прекратена регистрация. Такива доказателства настоящото производство не бяха представени. В случая жалбоподателят е управлявал МПС, което е било с поставени по съответния ред регистрационни табели, издадени за него. За факта на прекратяване на регистрацията на определено ППС, респективно за да предприеме действия по възстановяване на служебно прекратената регистрация, а и за да се въздържа от действия нарушаващи разпоредбата на чл.140, ал.1 от ЗДвП, собственикът, респективно ползвателят на дадено ППС може да разбере едва от уведомяването му. В настоящия казус липсват доказателства, че жалбоподателят е бил уведомен и че е знаел за служебното прекратяване на регистрацията. При липсата на доказателства за знание на това обстоятелство и управлявайки процесния автомобил, жалбоподателят е нямало как да действа виновно и оттам – да се осъществи субективната страна на деянието.
Касае се за незнание на факт от обективната действителност - за извършеното служебно прекратяване на регистрацията на моторно превозно средство, на основание чл.143, ал.10 от ЗДвП, поради и което вмененото във вина на Н. Д.
К. нарушение се явява несъставомерно от субективна страна.
Предвид изложените съображения жалбата се явява основателна, поради което атакуваното наказателно постановление следва да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно.
В частта за разноските: На основание чл. 63д от ЗАНН, право на разноски възниква за жалбоподателя, като същият доказва направени такива в размер на 410 евро по представения по делото договор за правна защита и съдействие. По направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, съдът намира същото за неоснователно и не следва да бъде уважено, тъй като в случая са наложени две административни наказания, а именно: освен имущественото наказание глоба в размер на 255,65 евро, е наложено и административно наказание лишаване от правоуправление, поради което така заплатеното възнаграждение е към минимума според НМРАВ, и следва да бъде присъдено в пълен размер.
По изложените съображения и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 26-1030-000013/21.01.2026 г., 3 издадено от Началник група в ОДМВР- Пловдив, сектор „ПЪТНА ПОЛИЦИЯ“, на основание чл.175, ал.3 от ЗДвП на Н. Д. К., ЕГН **********, e наложенa глоба в размер на 255,26 евро (500 лева) за нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА ОДМВР- Пловдив да заплати на Н. Д. К., ЕГН **********, сумата от 410 евро, представляващи разноски по производството.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - Пловдив в 14 дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено и обявено.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4