Решение № 90 от 01.06.2022, Районен съд - Ихтиман

РЕШЕНИЕ

№ 90 гр. Ихтиман, 01.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ТРЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на десети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Светозар Люб. Георгиев при участието на секретаря Лиана Цв. Тенекева като разгледа докладваното от Светозар Люб. Георгиев Административно наказателно дело № 20211840200475 по описа за 2021 година Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба срещу Електронен фиш серия К № ******* на ОД МВР С., с който на Т.С. Ш. - Г., ЕГН **********, на основание чл. 189, ал. 4, във вр. с чл.

182, ал. 2, т. 6 ЗДвП за нарушение на чл. 21, ал. 2 във вр. с чл. 21, ал. 1 ЗДвП е наложено наказание „глоба“ в размер на 900 лв.

Твърди се, че фишът е незаконосъобразен, тъй като не е установен извършителят на нарушението, като не е спазена процедурата по чл. 188 ЗДвП, както и че е допуснато нарушение на законовите правила, позволяващи налагането на административно наказание с електронен фиш /чл. 189, ал. 4 ЗДвП/. Твърди се, че административното нарушение е формално и следва да се приложи чл. 28 и чл. 29 ЗАНН. Също така се твърди и че липсва издател на електронния фиш, както и дата на съставяне. Претендират се разноски.

Жалбоподателят не се явява и не изпраща представител в съдебно заседание.

Въззиваемата страна не изпраща представител, взема становище за неоснователност на жалбата. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на другата страна.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и съобразно с чл. 18 НПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

1

Жалбата е подадена от легитимирана страна и срещу подлежащ на съдебен контрол акт.

Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 8 ЗДвП електронният фиш подлежи на обжалване по реда на ЗАНН. Жалбата срещу електронния фиш се подава в 14 дневен срок от получаването му, а когато е направено възражение по ал. 6 - в 14 дневен срок от съобщаването на отказа за анулиране на фиша. В конкретния случай ЕФ е връчен на 01.07.2021г. (видно от разписка на л. 29 от АНД № *****/2021г. по описа на 102 състав при СРС, надлежно приложено по делото), а жалбата е подадена на 14.07.2021г. (видно от пощенско клеймо на л. 16 АНД № *****/2021г. по описа на 102 състав при СРС, надлежно приложено по делото), поради което следва да се приеме, че жалбата е подадена в срок.

На 01.05.2021 г. в 10,51 часа с автоматизирано техническо средство, фиксиращо дата, час и скорост на движение, е заснет на автомагистрала Т., 46+ 200 километър, посока гр. П., лек автомобил „Р. К.“, рег. № СВ **** РХ, който се движел със скорост от 151 км/ч. при разрешена скорост от 70 км/ч, въведена с пътен знак В26.

Скоростта на движение е отчетена от системата, като за констатираното нарушение е направен снимков материал, на който е заснет регистрационния номер и моторното превозно средство, с което е извършено превишаването на скоростта, и е отбелязано, че измерената скорост е 156 км/ч.

От представената справка за собственици на превозно средство се установява, че собственик на процесното МПС е „О. Л.“ ЕООД, а жалбоподателят е негов ползвател.

След установяване на собственика/ползвателя на автомобила е издаден атакуваният ЕФ, с който на основание чл. 182, ал. 2, т. 6 ЗДвП е наложено наказание „глоба“ в размер на 900 лв. за превишаване на скоростта с 81 км/ч.

От удостоверение № **.**.****/24.02.2010 г. на Българския институт по метрология се установява, че системата за видеоконтрол е одобрен тип средство за измерване със срок на валидност до 24.02.2020 г. . Същевременно твърдяното нарушение е от 01.05.2021г.. При преценка на техническата годност на средството за измерване обаче следва да се съобрази разпоредбата на чл. 30, ал. 5 от Закона за измерванията, която предвижда, че когато срокът на валидност на одобрения тип е изтекъл, намиращите се в употреба средства за измерване, които отговарят на одобрения тип, се считат от одобрен тип. Настоящият случай попада именно в хипотезата на чл. 30, ал. 5 от Закона за измерванията.

От представения протокол № 4-41-20 от проверка на мобилната система за видеоконтрол TFR-1M се установява, че е извършена последваща метрологична проверка на 31.07.2020г.

От протокол съгласно чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за 2 условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение се установява, че техническото средство е било монтирано в МПС рег. № СА****МН в района на 46+200 км. на АМ "Т." с посока на движение на контролираните МПС- от гр. С. към гр. П. при въведено с пътен знак В26 ограничение на скоростта - 70 км/ч..

При проследяване на съдържанието и хронологията се установява, че са и з д а в а н и Заповед

№РД-11-246/11.04.2017г.; Заповед №РД-11-1065/27.10.2017г.;

Заповед №РД-11-19/12.01.2018г.; Заповед №РД-11-440/31.05.2018г.; Заповед №РД-111328/19.12.2018г.;

Заповед

№РД-11-650/31.05.2019г.;

Заповед

№РД-111323/30.10.2019г.;

Заповед

№РД-11-229/17.03.2020г.;

Заповед

№РД-11576/26.06.2020г.; Заповед №РД-11-1328/22.12.2020г. относно временна организация и безопасност на движението (ВОБД) чрез въвеждане на ограничение на АМ Т. в участъка при п.в. М. от км 45+200 до км 46+266. .Действително по делото не са представени всички гореизброени заповеди за ВОБД, но фактът, че е била налице ВОБД към момента на нарушението се установява от останалите доказателства по делото. В тази връзка от представената по делото Заповед №РД-11-1328/22.12.2020г. се установява, че изменението, направено със същата, касае единствено периодът на действие, като същият е удължен до 30.06.2021г..

Обезопасяване на участъка от пътно платно (аварийна лента) на п.в. М. на АМ Т. е въведено с Протокол за ВОД във връзка с първата от горецитираните заповедиЗаповед №РД-11-246/11.04.2017г., като всички последващи заповеди са за удължаване на срока именно на тази заповед. Това е видно и при проследяване на хронологията на представените по делото заповеди, в които се цитират всички предходни заповеди и от които се установява, че ВОБД е въведена с първата заповед, като останалите заповеди удължават периода на ограничението. На следващо място от самия Протокол за ВОД (л. 42 от делото) се установява, че на 11.04.2017г. във връзка именно със Заповед №РД11-246/11.04.2017г. съответната комисия е констатирала, че ВОБД е поставен съгласно одобрен проект и при спазване на изискванията на Наредба №3/16.08.2010г., поради което сигнализацията е приета без забележки на 11.04.2017г.. На последно място от представената по делото схема на знаковото стопанство (л. 43 от делото) се установява, че на км 45+700 в посока гр. П. е имало поставен знак за ограничение на скоростта от 70 км/ч., като в самата схема е отбелязано, че същата е съставена във връзка именно със Заповед №РД-11-1328/22.12.2020г..

Местоположението на пътен знак B26, въвеждащ ограничение в скоростта е отразено в представената схема на знаковото стопанство на движението. Съгласно чл.

50, ал. 1 ППЗДвП забраните, въведени с пътни знаци В20, В24, В25, В26, В27, В28 и В30, важат до следващото кръстовище или до знак, който ги отменя, или на разстояние, указано с допълнителна табела Т2. Местоположението на пътен знак В26, въвеждащ 3 ограничение в скоростта е отразено в представената по делото схема на знаковото стопанство (л. 43 от делото). От същата се установява, че в участъка от км 45+200 до км 46+266 е било въведено ограничение на скоростта със съответните пътни знаци, като нарушението е констатирано на км 46+ 200, т.е. именно в този участък, и ограничението на скоростта е било 70 км/ч.. От представената схема за организация на движението е видно, че разстоянието между знаците е 200м., т.е. дори повече от изискуемите по закон 100м., поради което жалбоподателят е имал достатъчно време да намали скоростта си на движение и да продължи да се движи в рамките на въведеното ограничение.

Следователно датата на твърдяното нарушение- 01.05.2021 г. , попада в обхвата на горецитираните заповеди и към тази дата е имало въведено ограничение на скоростта с поставени знаци за ограничение на скоростта от 70 км/ч касателно процесния участък от пътя.

ЕФ е издаден от компетентен орган съгласно чл. 189, ал. 4, изр. 2 ЗДвП, тъй като ОДМВР С. е съответната териториалната структура на Министерство на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението.

Съдът, намира че констатацията за управление на МПС с превишена скорост се доказва по категоричен начин от събраните по делото доказателства. Настоящият състав намира, че обжалваният ЕФ съдържа предвидените в чл. 189, ал. 4 ЗДвП реквизити, чрез посочване на: мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика/ползвателя, на когото е регистрирано превозното средство, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока и сметката на доброволното й заплащане. В случая разпоредбата на чл. 54 ЗАНН, визираща необходимите реквизити на наказателното постановление, не е приложима, тъй като чл. 189, ал. 4 ЗДвП е специална норма за ангажиране на административнонаказателната отговорност на водачите на МПС при нарушения, установени и заснети с техническо средство, в отсъствието на контролен орган. В подкрепа на този извод е и легалното определение на електронен фиш, съдържащо се в т. 63 ДР на ЗДвП, а именно, че като електронен документ, той има безспорно авторство, което не следва да бъде изрично посочвано.

За същият, макар и съобразно нормата на чл. 189, ал. 11 ЗДвП, да е предвидено, че е своеобразен аналог на наказателно постановление, то това е единствено по отношение на правните последици от влизане в сила на двата акта. Законодателят не е въвел пълно приравняване между електронния фиш и наказателното постановление нито по отношение на съдържанието им /предвид реквизитите, визирани в чл. 189, ал. 4 ЗДвП/, нито във връзка с процедурата по съставянето им. Ето защо и след като в чл. 189, ал. 4 ЗДвП не е предвидено като задължително условие посочването на датата на издаване на електронния фиш или посочване на срока за обжалването му, то липсата им не 4 представлява съществено процесуално нарушение на изискванията към формата и съдържанието на ЕФ.

По делото се установи, че процесното нарушение е фиксирано с автоматизирано техническо средство, фиксиращо дата, час и скорост на движение TFR1-M 507. В ЕФ присъстват, както видът и наименованието на типа на автоматизираната система, така и номерът на автоматираното техническо средство, като използваната система е посочена и в изготвения протокол по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г., където е индивидуализиран и номерът на автоматизираното средство.

Разпоредбата на чл. 10, ал. 3 от Наредба № 8121з-532/ 12.05.2015 г. на МВР въвежда в задължение на контролните органи към всеки протокол за използване на мобилно АТСС, временно разположено на участък от пътя да се изготвя със снимка на разположението на уреда. В случая такава снимка не се съдържа в преписката. Това е нарушение, но то по характера си е такова, че не препятства установяването на местоположението на АТСС, което е посочено достатъчно точно в протокола за използване на техническото средства, имащ характера на официален документ със съответната доказателствена сила. Отделно, местоположението на АТСС е установимо и от снимковия материал на нарушението, доколкото мястото на извършване на същото в случая съвпада с това на установяването му. Местоположението на пътен знак В26, въвеждащ ограничение в скоростта е отразено в представената схема на знаковото стопанство. Следователно мястото на временното разполагане на АТСС е индивидуализирано в достатъчна степен и по несъмнен начин, за да е налице спазване на разпоредбата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП. С оглед изложеното дори да е налице нарушение на чл. 10, ал. 3 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. на МВР, то не е съществено и не нарушава правото на защита, поради което не е основание за отмяна на електронния фиш.

Установи се, че техническото средство е от одобрен тип и е преминало техническа проверка по Закона за измерванията, като от приложения по делото снимков материал се вижда, че именно процесният лек автомобил се е движил със скорост над въведеното с пътен знак ограничение за участъка от пътя.

Разпечатката съдържа 42 от 61 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/88a4c972-bed8-416f-baa3-7df2c0440809