Решение № 279 от 03.10.2025, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 279 гр. София, 03.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

1-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Тотка Калчева

Членове:

Вероника Н.а

Мадлена Желева при участието на секретаря Валерия Г. Методиева като разгледа докладваното от Мадлена Желева Касационно търговско дело № 20248002901564 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на И. Й. Н. и Ц. В. Н. срещу решение № 378 от 02.04.2024 г. по в. гр. д. № 2958/2023 г. на Софийски апелативен съд, ГО, 2 състав, с което е потвърдено решение № 59 от 26.07.2023 г. по т. д. № 169/2022 г. на Врачански окръжен съд, с което са отхвърлени предявените от касаторите срещу „ЗД „Бул Инс““ АД, гр. София искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за заплащане на сумата от 200 000 лв. на всеки от тях, представляваща застрахователно обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на Борис С.в Б. вследствие ПТП, настъпило на 26.12.2021 г., ведно със законната лихва от 24.03.2022 г. до окончателното изплащане на сумите.

Касационните жалбоподатели поддържат, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Излагат доводи, че въззивният съд е обсъдил събраните по делото доказателства 1 избирателно и едностранчиво и неоснователно е отказал да допусне комплексна психологична и психиатрична експертиза за установяване на негативните емоционални преживявания на ищците по повод смъртта на Борис Б. при ПТП. В касационната жалба се твърди също, че въззивният съд не е обсъдил събраните по делото доказателства за създадената силна емоционална връзка между ищцата и Борис Б. в Центъра за настаняване от семеен тип, с. Борован, където Н. е работила и Б. е бил настанен, както и че именно тази връзка е подтикнала ищците да кандидатстват за приемни родители, при които през 2013 г. детето е настанено. Сочи се, че съдът не е съобразил обстоятелствата, че статутът на приемно семейство е бил единственото основание ищците да отгледат Борис като свой собствен син предвид създалите се между тях отношения и изоставянето му от неговите родители. Касаторите твърдят, че горното се подкрепя от данните по делото, че през 2016 г., след навършването на 20 г. от Борис, ищците са заличени по тяхна молба от Регистъра на утвърдените приемни семейства, като Борис е бил единственото дете, отгледано от Н. като приемни родители. В касационната жалба са излоЖ. подробни съобраЖ.я за допуснати процесуални нарушения от въззивния съд с оглед необсъждането на представения по делото социален доклад на Дирекция социално подпомагане, гр. Бяла Слатина и събраните по делото доказателства относно съществувалите между ищците и Борис отношения преди смъртта на последния, както и относно негативното отраЖ.е на смъртта му върху ищците. Мотивира се становище, че изводът на съда, че причинените на касаторите в резултат на смъртта на Борис Б. неимуществени вреди не надхвърлят по интензитет и времетраене нормално присъщите за връзката между приемни родители и отглеждано от тях дете, е изграден в противоречие с процесуалните правила и е необоснован.

Касаторите излагат, че съдът не е съобразил установените по делото обстоятелства, че след като Борис Б. е завършил средно-техническо образование, Н. са организирали абитуриентския му бал, както и че Б. е продължил да живее в дома на касаторите и след навършването на пълнолетие. Релевират се доводи, че съдът неправилно е основал заключенията си на показанията на разпитаните като свидетели брат и сестра на починалия, като не е отчел заинтересоваността им с оглед водените от тях дела за обезщетения за неимуществени вреди от смъртта на Б. срещу застрахователя. Излагат се оплаквания, че въззивният съд вследствие 2 процесуалните нарушения е достигнал до необоснования и незаконосъобразен извод, че касаторите ищци в качеството на приемни родители на починалия при трагичен инцидент Борис Б. не са от кръга на легитимираните да претендират обезвреда за неимуществени вреди от неговата смърт лица.

Касаторите молят решението на въззивния съд да бъде отменено.

Ответникът „ЗД „Бул инс““ АД е депозирал отговор на касационната жалба, в който изразява становище за неоснователност на жалбата. Поддържа, че при формиране на решаващите си изводи въззивният съд правилно е отчел събраните по делото доказателства, че ищците са полагали грижи за починалия Борис Б. в качеството им на приемно семейство срещу възнаграждение за кратък период от три години. Излага доводи, че независимо, че е продължил да живее при ищците след навършване на пълнолетие пострадалият е имал самостоятелен живот – работил е в чужбина, имал е собствени доходи и спестени пари, както и приятелка, с която е живял последните няколко месеца преди смъртта си в гр. Враца. Изтъква установеното по делото обстоятелство, че погребението на Б. е организирано и платено от биологичното му семейство. Мотивира се становище, че с оглед тези обстоятелства не може да се направи извод, че между ищците и пострадалия е била налице трайна особено близка връзка, както и че по делото не се доказва смъртта му да им е причинила болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за връзка между дете и приемните му родители. Ответникът по касация излага съобраЖ.я, че Б. не е прекъсвал връзката си със своите биологични брат, сестра и баща и е съхранил тази връзка след настаняването си в приемно семейство. Моли обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, след като разгледа касационната жалба, прецени данните по делото с оглед заявените касационни основания и съобразно правомощията си по чл. 290, ал.

2 ГПК, приема следното:

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ищците И. и Ц. Н. са били приемни родители в периода 02.09.2013 г. – 07.11.2016 г. на Борис С.в Б., починал в резултат на ПТП, настъпило на 26.12.2021 г. и причинено виновно от водача И. Л., която е управлявала лек автомобил „Ауди” с ДК № ВР 2942 ВВ, както и че ответникът е застраховател 3 на гражданската отговорност на делинквента. В решението е изтъкнато, че механизмът на произшествието, противоправното поведение на водача Л., преживените болки и страдания от ищците вследствие смъртта на Б. са установени от събраните пред първата инстанция доказателства и по отношение на тях не е налице спор пред въззивната инстанция. Съдът е посочил, че по делото няма спор, че Б. е бил неженен, майка му Теменужка Н.а е починала през 2016 г., има еднокръвна сестра Десислава Б., братя Лазар Б. и Ани Б., едноутробен брат Б. Н. и сестра П. Б., които заедно с неговия баща се явяват наследници по закон на починалия при ПТП.

В решението са излоЖ. съобраЖ.я, че съгласно Тълкувателно решение № 1 от 21.06.2018 г. по тълк. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС кръгът от лица, които имат право да претендират обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на близък, включва лицата, посочени в ППВС № 4/1961 г. и ППВС № 5/1969 г. и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени.

След обсъждане на събраните по делото свидетелски показания въззивният съд е приел, че в случая не се установява между ищците и починалия да е съществувала силна емоционална връзка, даваща основание за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от смърт. Този извод е мотивиран с обстоятелството, че ищците Н. са полагали грижи за Борис Б. в качеството им на утвърдено професионално приемно семейство по силата на сключени договори с ДСП, гр. Бяла Слатина, с които същите са поели задълЖ.ето да предоставят приемна грижа на настаненото при тях дете срещу възнаграждение. Съдът е отчел, че ищците са полагали грижи за детето за период от около три години, както и че към момента на настаняването му в семейството Борис е бил на 16 години и само около година след настаняването същият е навършил пълнолетие и макар да е продължил да живее в дома на приемните си родители е имал самостоятелен живот. Посочил е, че Б. е работил в чужбина, имал е собствени доходи и спестени пари, с които дори е отворил собствено заведение в селото, както и приятелка, с която последните няколко месеца преди смъртта си е живял и в гр. Враца. Решаващият състав е изтъкнал, че изводът му е съобразен с установеното извършване на погребението на починалия в с. Бели извор, където е живяло неговото 4 биологично семейство, както и с обстоятелството, че погребението е организирано и платено от неговите биологични роднини - брат му Б. Н., сестра му П. Б. и баща му. Изложил е, че съгласно показанията на разпитаните като свидетели брат и сестра на починалия Б. Н. и П. Б. Борис Б. не е прекъснал връзката си със своите биологични братя, сестри и баща и не е променил отношението си към тях, след като е настанен в приемното семейство.

Като е взел предвид изложеното, съставът на Софийски апелативен съд е намерил, че между ищците и починалия са съществували общоприети добри взаимоотношения, основани на взаимна грижа и уваЖ.е един към друг, както и че Н. са скърбили за Борис Б., но не е установено причинените им морални болки и страдания да нахвърлят по интензитет и времетраене нормално присъщите за връзката между приемни родители и дете, което те отглеждат.

Решаващият състав е достигнал до извод, че установените по делото обстоятелства не обосновават наличие на силна емоционална връзка между ищците и починалия и нейното отсъствие в случая изключва проявлението на неимуществени вреди в патримониума на ищците, подлежащи на обезщетяване съобразно принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД.

С определение № 209 от 22.01.2025 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по значимия за изхода на делото процесуален въпрос „Следва ли при постановяване на своето решение въззивният съд да обсъди всички възраЖ.я и доводи на страните, както и събраните доказателства за релевантните факти, на които те се основават, и да изложи мотиви по тях?“

По въпроса относно задълЖ.ето на въззивния съд да обсъди в решението си всички доказателства, възраЖ.я и доводи на страните е налице задължителна практика на ВКС, обективирана в Тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, както и постановени по реда на чл. 290 ГПК решения на ВКС, между които са цитираните от касаторите и служебно известните на състава решение № 388 от 17.10.2011 г. по гр. д. № 1975/2010 г. на ВКС, IV г. о., решение № 94 от 28.03.2014 г. по гр. д. № 2623/2013 г. на ВКС, IV г. о., решение № 55 от 3.04.2014 г. по т. д. № 1245/2013 г. на ВКС, I т. о., решение № 63 от 17.07.2015 г. по т. д. № 674/2014 5 г. на ВКС, II т. о., решение № 111 от 3.11.2015 г. по т. д. № 1544/2014 г. на ВКС, II т. о. и др. Съгласно тази практика непосредствената цел на въззивното производство е повторно разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. Въззивният съд е длъжен да мотивира решението си съответно на изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 236, ал. 2 ГПК, като изложи самостоятелни фактически и правни изводи по съществото на спора и се произнесе по защитните доводи и възраЖ.я на страните в пределите, очертани с въззивната жалба и с отговора по чл. 263, ал. 1 ГПК. Съдът следва да изложи мотиви по всички доводи на страните, както и по събраните по искане на страните доказателства във връзка с техните доводи. Преценката на всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право, както и обсъждането на всички събрани по надлежния процесуален ред доказателства във връзка с тези факти, съдът следва да отрази в мотивите си, като посочи въз основа на кои доказателства намира едни факти за установени, а други за неустановени.