Присъда № 2 от 10.01.2024, Районен съд - Несебър

Личните данни в текста са заличени.

МОТИВИ към Присъда № 2 от 10.01.2024г., постановена по НОХД № 166/2023г. по описа на РС-Несеър

Съдебното производство по настоящото дело е образувано по повод постъпилия в съда обвинителен акт на Районна прокуратура - Бургас, Териториално отделение Несебър против подсъдимата А. М. Д. с ЕГН **********, за това, че

В периода от 28.08.2015г. до 19.09.2016г. в к.к. „Слънчев бряг“, общ.Несебър, при условията на продължавано престъпление, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудила и поддържала заблуждение у лицето М. И. Г., че ще й продаде недвижим имот - студио № 121/122, находящо се в сграда „Б.“, вход № 1, ет.3 в к.к.„Слънчев бряг и с това й причинила имотна вреда в размер на 5057,92 евро, равняващи се на 9892,44 лева и 1979,10 лева, като общият размер на причинената имотна вреда възлиза на 11871,54 лева (единадесет хиляди осемстотин седемдесет и един лева и петдесет и четири стотинки) – престъпление по чл.209, ал.1 вр. чл. 26, ал.

1 от НК.

В срока по чл.85, ал.3 от НПК, по делото постъпи молба от пострадалата М.

Г., подадена чрез повереника й, за конституирането на същата, като частен обвинител по делото. Наред с това пострадалата предяви граждански иск против подсъдимата Д. за осъждане на последната да й заплати обезщетение на причинените й в резултат на престъпното деяние имуществени вреди в размер на 11871,33 лева, ведно със законната лихва за периода от 24.10.2017г. до окончателното изплащане на задължението /вж. молба – л.20 по делото/, като поиска да бъде конституирана и като граждански ищец по делото.

С протоколно определение от 02.05.2023г., постановено по настоящото дело /л.22/ съдът, като взе предвид, че молбата е подадена от лице, имащо качеството на пострадал срещу надлежна страна и съдържа изискуемите по закон реквизити, намери искането за основателно, и конституира същата като частен обвинител по делото.

По отношение искането на пострадалата за конституирането й като граждански ищец по делото, съдът взе предвид влязлата в сила съдебна спогодба, одобрена с протоколно определение от 29.09.2020г. по гр.д. № 490/2020г. по описа на РС-Несебър, находяща се на лист 175-176, том 2 от ДП, съгласно която подсъдимата Д. се е задължила да върне на пострадалата Г. сумата общо в размер на 11871,53 лева - главница, предмет на обвинителния акт, сумата в размер на 3261,63 лева - лихва за забава за периода от 24.10.2017г. до 01.07.2020г., ведно със законната лихва, считано от 02.07.2020г. до окончателното изплащане на задължението, както и направените по гражданското дело разноски по посочената в спогодбата банкова сметка на пострадалата Г. Наред с това, съдът взе предвид, че въз основа на така одобрената спогодба, пострадалата се е снабдила с изпълнителен лист, въз основа на който е било образувано изпълнително дело № 114/2020г. по описа на съдебноизпълнителна служба при РС-Троян. С оглед на това, съдът намери искането за недопустимо, тъй като за същото искане в същия размер има влязъл в сила съдебен акт, сумите по който са предмет на принудително изпълнение. В резултат на това, на основание чл.299, ал.1 от ГПК, съдът не прие за съвместно разглеждане предявения от пострадалата М. Г. граждански иск по чл.45 от ЗЗД и остави без уважение 1 искането й за конституирането й като граждански ищец по делото.

Представителят на Районна прокуратура - гр.Несебър в съдебно заседание поддържа изцяло обвинението против подсъдимата Д. Излага подробни аргументи, установяващи фактическата обстановка при извършване на престъпното деяние и доказващи както от обективна, така и от субективна страна последното.

Аргументира изводите относно правната квалификация на същото. Пледира за реализация на наказателната отговорност спрямо подсъдимата при условията на чл.54 от НК, чрез налагане на наказание – една година лишаване от свобода, при първоначален „общ” режим на изтърпяване. Относно разноските по делото, пледира същите да бъдат възложени в тежест на подсъдимата.

Частният обвинител и нейния повереник поддържат изцяло становището на представителя на обвинението.

Подсъдимата Д. дава подробни обяснения по случая в хода на съдебното производство. Заявява, че никога не предлагала на пострадалата за продажба студио 121/122, находящо се в сграда „Б.“, КК Слънчев бряг. Сочи, че парите, които е получавала от пострадалата М. Г. били за закупуване на студио № 114 в сграда „Б.“, КК Слънчев бряг, на името на нейния внук. Отрича да е взимала пари от пострадалата за собствена облага. Твърди, че никога не е имала намерение да мами някого. В последната си дума моли съда за справедливост.

Защитникът на подсъдимата Д. сочи, че събраните по делото доказателства водят до единствения извод за невиновност на подзащитната му, поради което пледира за оправдаването й. В тази връзка, също както и подсъдимата, акцентира, че сключения между нея и пострадалата предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот касае студио № 114 в сграда „Б.“, КК Слънчев бряг. На следващо място твърди, че в случаят липсват доказателства за прекия умисъл у подсъдимата да въведе пострадалата в заблуждение. В заключение заявява, че се касае за гражданско-правни отношения, за които е одобрена и съдебна спогодба по горепосоченото гражданско дело.

СЛЕД ПООТДЕЛНА И СЪВКУПНА ПРЕЦЕНКА НА СЪБРАНИТЕ ПО

ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВА, СЪДЪТ ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО ОТ

ФАКТИЧЕСКА И ПРАВНА СТРАНА СЛЕДНОТО:

Подсъдимата А. М. Д. е с висше образование.

Омъжена е. Осъждана. Работи, като хигиенист.

Съдът, като взе предвид исканията на страните, събрания по делото доказателствен материал и като съобрази закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

През 2015г., пострадалата М. Г. била на почивка в КК Слънчев бряг със съжителя си – свид.Цветко Михайлович. Двамата търсели да закупят евтино студио в КК Слънчев бряг, което впоследствие да ремонтират. Тогава тяхна близка приятелка на име «Сашка» ги запознала с подсъдимата Д. След като споделили какво търсят, подс.Д. казала на пострадалата и свид.Михайлов, че има такова студио на третия етаж в сграда «Б.» в КК Слънчев бряг, което се продавало и ги завела да го видят. Заявила им, че по-евтино студио няма да намерят и че продажбата ще бъде изповядана пред нотариус в срок от 14 дни.

Пострадалата Г. и свид.Михайлов одобрили студиото и на 28.08.2015г. пострадалата М. Г. предала лично на подс.Д. сумата от 1300 евро в 2 сграда Б., КК Слънчев бряг, като капаро за студио № 121/122, за което била изготвена разписка /л.63, т.1 от ДП/. Като основание в разписката било записано – за сделка – за апарт.122/121. Видно от същата разписка, на 02.09.2015г., пострадалата Г. предала отново лично на подс.Д. сумата от 200 евро за сделка за покупка на ап.122 в хотел Б.. И двата пъти, сумите били предадени на подс.Д. в присъствието на свид.Цветко Михайлович.

След предаването на двете суми /общо в размер на 1500 евро/, пострадалата поискала от подсъдимата да й предостави нотариален акт за студиото, но подс.Д. отказала с мотив, че не е в нея и им обещала, че документите за продажбата ще бъдат изготвени в 14 дневен срок.

На 25.09.2015г., подс.Д. написала собственоръчно в тяхно присъствие предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот с дата 25.09.2015г., подписала се на «Купувачи: 2.», като поставила и два печата на «Ню Дженерал» ЕООД – гр.Варна /л.61, т.1 от ДП/. Пострадалата сочи пред съда, че при изготвянето на предварителния договор, постъдимата написала собственоръчно, че предмет на продажбата е – Студио № 121 на етаж трети в сграда «Б.», КК Слънчев бряг. След изготвянето на договора, пострадалата твърди, че подс.Д. се подписала и в графа «Продавач», и в графа «Купувач 1.». След като написала собственоръчно предварителния договор, подс.Д. направила копие на същия и го дала на пострадалата.

Няколко дни след сключването на предварителния договор за покупко-продажба на недвижим имот по чл.19 от ЗЗД от 25.09.2015г., подсъдимата Д. започнала да звъни на пострадалата Г. с искане да й изпраща нови пари за покупката на студио Студио № 121 на етаж трети в сграда «Б.», КК Слънчев бряг.

В изпълнение на това, на 09.10.2015г., пострадалата Г. изпратила на подс.Д. с пощенски запис сумата в размер на 1979,10 лева /л.62, т.1 от ДП/.

Впоследствие по повод последващи позвънявания от страна на подс.Д., пострадалата й изпратила на няколко пъти суми по посочената от подсъдимата банкова сметка, както следва:

- сумата от 500 евро на 04.12.2015г.;

- сумата от 300 евро на 08.12.2015г.;

- сумата от 1225,74 евро на 09.09.2016г.;

- сумата от 1532,18 евро на 19.09.2016г. /л.57-60 вкл. по ДП/.

Сумите заплатени от пострадалата на подсъдимата през 2015г. /1300 евро, 200 евро, 1979,10 лева, 500 евро и 300 евро/, били отразени в предварителния договор за покупко-продажба като капаро за процесното студио № 121/122 в сграда Б., КК Слънчев бряг.

След подписването на предварителния договор и превеждането на сумите, пострадалата Г. многократно правила опити да получи нотариален акт за студиото, но подс.Д. отказвала с мотив, че е ангажирана и няма време.

След много настоявания от страна на пострадалата за изповядване на продажбата на студио № 121/122 пред Нотариус, подсъдимата Д. решила да им предложи за продажба друго студио в същата сграда на първия етаж № 114, като им казала, че то било по-хубаво. Тъй като не разполагала с ключ, подс.Д. ги посъветвала да си извадят ключ при ключар и да отключат студиото на първия етаж.

Съжителят на пострадалата не се съгласил и те така и не видяли студиото на първия 3 етаж. За да ги откаже от студиото на третия етаж, подс.Д. уговорила среща между пострадалата и свид.Михайлович и сина на собственика на Студио № 121/122, на която последният поискал висока продажна цена.

От показанията на свид.Есенгюл Халил Сладунова, собственик на студио № 121 и студио № 122 /вж. два броя нотариални актове, договор за наем на недвижим имот и приемо-предавателен протокол – л.205-211 вкл., т.2 от ДП/, се установява, че никога не е давала право на подс.Д. да продава студията й. Сочи, че писмено е упълномощавала Д. да отдава под наем жилищата й, но не и да ги продава. Не й е известно подсъдимата да ги е предлагала за продажба. Свидетелката Сладунова установява пред съда, че има две деца – син и дъщеря, като името на сина й е Белгин Назми Реджеб.

За да убеди пострадала да закупи студио № 114, на етаж първи в сграда Б., КК Слънчев бряг, подсъдимата Д. предложила на същата да отидат до Службата по вписвания при РС-Несебър и да видят на кого се води имота. Преди това, подс.Д. твърдяла пред пострадалата, че собственик е свид.П. П. При отиване на место в Службата по вписвания – гр.Несебър, двете заплатили таксата за проверка, при която се установило, че студио № 114 е собственост на Я. П. и Иванка Бръмбарова при квоти на собственост – 3/4 за първия и 1/4 за втората. Тогава пострадалата се свързала със свид.Бръмбарова, за да я запита дали продава имота си, като й споделила, че е заплащала пари за покупката на същия. Свид.Бръмбарова й отговорила, че никога не е продавала студио № 114 и не й е известно имота да се продава от другия съсобственик, тъй като ако това е така, трябва първо на нея да бъде предожен. Подозирайки съмнителни действия, свид.Бръмбарова посъветвала пострадалата да се наеме адвокат и да сезира прокуратурата, ако сметне, че е измамена, и да си потърси правата. Пострадалата така и направила. Подала жалба /неправилно наименувана «молба»/ в РП-Бургас, ТО-Несебър, въз основа на която било образувано настоящото наказателно производство /л.53, т.1 от ДП/.

Показанията на свид.М. Г. се потвърждават от показанията на свид.Цветко Михайлович. Същият установява пред съда, че през 2015г. Сашка ги запознала с подс.Д., като им казала, че последната продава апартаменти. От Д. разбрали, че има евтино студио за продажба, находящо се на третия етаж в сграда «Б.» в КК Слънчев бряг. Свид.Михайлович сочи, че в негово присъствие, подс.Д. написала договор и ударила печат. След подписването на договора, оригинал от същия останал при пострадалата Г. По-късно, подс.Д. казала, че трябва да смени нещо и затова й занесли оригинала. Пред свид.Михайлов, подс.Д. заличила нещо върху оригинала – изтрила и вместо трети етаж, написала първи етаж. След сключването на предварителния договор, свид.Михайлович сочи, че е правил ремонт в студио № 121/122, но до продажбата му така и не се стигнало.

Разпечатката съдържа 37 от 96 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/88a3bde5-b460-4abc-ab11-1abc623368b9