Решение № 3866 от 27.04.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3866 гр. София, 27.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: А.Е.Х. при участието на секретаря С.С.Ц. като разгледа докладваното от А.Е.Х. Гражданско дело № 20211110147432 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК и е образувано по подадена от /фирма/, искова молба, насочена против /фирма/, с която са предявени установителни искови претенции с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, с искане да се постанови решение, с което да се признае за установено между страните, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумите както следва: 2501,10 лв. – стойността на доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода 01.05.2018г. – 30.04.2020г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявление по чл. 410 ГПК – 22.06.2021 г. до окончателно изплащане на сумата, 473,41лв. – мораторна лихва за периода 01.07.2018 г. – 17.06.2021 г., 33,00лв. – стойността на извършена услуга дялово разпределение за периода 01.05.2018г. – 29.02.2020г., ведно със законна лихва от датата на подаване на заявление по чл. 410 ГПК – 22.06.2021 г. до окончателно изплащане на сумата и 6,53 лв. – мораторна лихва за периода 01.07.2018г. – 17.06.2021г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 35878/2021г., по описа на СРС, 180-ти състав.

Ищцовото дружество извежда съдебно предявените си права при твърдения, че ответникът е потребител на топлинна енергия за стопански нужди, като се сочи, че между страните е подписан договор за продажба на топлинна енергия № 37145/451148, за обект с абонатен № 451148, представляващ апартамент № 35 /преустроен в офис 10/, находящ се в гр. София, общ. „Триадица“, /адрес/, при общи условия за продажба на топлинна енергия за стопански нужди на потребители съгласно чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ.

Твърди се, че за процесния период са били в сила общи условия за продажба на топлинна енергия, в чл. 40, ал. 1 от които бил определен реда и срока, по които купувачите следва да заплащат месечните дължими суми, а именно в срок до 20- то число на месеца, следващ месеца на доставка. Твърди се, че от страна на ищеца е доставена топлинна енергия в количество, качество и при цена, индивидуализирани в исковата молба, но същата не била заплатена от ответника. Твърди се, че в края на отчетния период са изготвяни изравнителни сметки от дружеството извършващо услугата дялово разпределение – /фирма/, на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбата на чл. 71 от Наредба № 2/28.05.2004г. В заключение се прави искане да се постанови решение, с което да се признае за 1 установено между страните, че ответното дружество дължи на ищеца индивидуализираните суми, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 35878/2021г., по описа на СРС, 180ти състав.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който ответното дружество оспорва заявените искови претенции. Излага съображения за нередовност на исковата молба, като поддържа, че ищецът не е индивидуализирал исковете по основание и размер, главница и лихва, падеж, период на забава. Навежда твърдения, че по делото липсват документи, от които да изхожда вземането на ответника, като в тази връзка сочи, че представените съобщения от страна на ищеца, съдържали обобщена информация за данъчни фактури, както и че на ответника не са връчвани кредитни известия и фактурите, издадени по съобщенията. Твърди, че съобщенията били издадени за целите на съдебното събиране на вземането, както и че това било опит за новация. Релевира възражение за изтекла погасителна давност. Сочи се, че ответникът по занятие отдавал под наем собствени или наети жилища и др. имоти, както и че процесният имот бил нает от ответника с цел да се отдаде под наем.

Във връзка с последното излага, че наемателите са тези, които следва да заплащат разноските за ТЕ. Искането към съда е да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.

Съдът, като съобрази становището на страните, материалите по делото и закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са установителни искови претенции по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.

По иска с правно основание чл. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ.

За основателността на заявената претенция в тежест на ищеца е да установи по делото пълно и главно, наличието на сключен между страните валиден договор за продажба на топлинна енергия за стопански нужди, по силата на който е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер

При установяване на горните факти в тежест на ответното дружество е да докаже, че е погасило претендираните вземания.

По възражението за изтекла погасителна давност, наведено от процесуалния представител на ответника, в тежест на ищеца е да установи, че са се осъществили факти, при които законът предвижда спиране или прекъсване на погасителната давност.

Разпоредбата на чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ регламентира, че продажбата на топлинна енергия се извършва на основата на писмени договори при общи условия, сключени между топлопреносно предприятие и клиенти на топлинна енергия за небитови нужди.

Съгласно нормата на § 1, т. 33а ДР ЗЕ "небитов клиент" е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за небитови нужди. За да бъде определено едно лице като клиент на топлинна енергия за небитови нужди съгласно визираната законова уредба, е необходимо да бъде установено, че е налице сключен писмен договор между него – като физическо или юридическо лице, и топлопреносното предприятие за закупуване на топлинна енергия за небитови, стопански нужди. Това лице е задължено да заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия за топлоснабдения обект по възникналото облигационно отношение с топлопреносното предприятие.

От представеното на л. 34 по делото копие на заявление се установява, че ответното дружество е формулирало искане пред ищеца за сключване на договор 2 съгласно Общите условия за продажба на топлинна енергия за стопански нужди на потребител в гр. София, за процесния топлоснабден имот с абонатен № 451148, представляващ ап. 35 /преустроен в офис 10/, находящ се в гр. София, общ. „Триадица“ /адрес/.

Въз основа на така депозираното заявление между страните са възникнали облигационни правоотношение, породени от сключен

Договор

№

37145/451148/01.01.2018г. при Общи условия за продажба на топлинна енергия за стопански нужди, доставяна до процесния топлоснабден имот с абонатен № 451148, представляващ ап. 35 /преустроен в офис 10/, находящ се в гр. София, общ. „Триадица“ /адрес/. Договорът е подписан на 01.01.2018г. за срок от пет години, което обуславя извода, че през исковия период ответното дружество е притежавало качеството потребител на топлинна енергия. Този извод намира опора и в приложеното на л. 39 по делото копие на Договор за наем на недвижим имот, сключен между фирма /фирма/ и ответника, предмет на който е именно процесния офис 10, който договор е прекратен след изтичане на процесния период, поради незаплащане на наемните вноски от ответното дружество, видно от приложеното на л. 21 копие на съобщение, изпратено от наемодателя – /фирма/.

Недоказано остана твърдението на ответното дружество, въпреки дадените с доклада по делото указания по реда на чл. 146, ал. 2 ГПК, че процесният имот през исковия период е бил отдаден под наем, респективно че отговорността за заплащане на сумите и пасивната материалноправна легитимация е в тежест на друг субект.

За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ на претендираната цена, е прието по делото заключение на съдебно – техническата експертиза. Вещото лице – топлотехник посочва, че общият топломер в абонатната станция се отчита по електронен път в началото на всеки месец, като посредством „терминал“ се снема показанията на ТЕ в 00.00ч. на първо число от месеца. От отчетеното количество са приспаднати технологичните разходи в абонатната станция за сметка на топлопреносното предприятие и разликата се разпределя между всички потребители. Вещото лице сочи, че ТЕ за отопление отдадена от сградната инсталация е определена като разлика между общото количество ТЕ за отопление минус сумата от показанията на индивидуалните топломери в отделните имоти и ТЕ на БГВ. За процесния имот експертът сочи, че изчислението на ТЕ за отопление на сградна инсталация е на база отопляема кубатура в размер на 208куб.м.

/каквато кубатура е посочена и от ответника в заявлението на л. 34 по делото /.

Видно от заключението апартаментният топломер е отчетен след отоплителния сезон 18/19 и 19/20, като отчетните формуляри с нанесените отчети са представени на вещото лице и същите отчетни стойности фигурират и в изравнителните сметки. В процесния имот е поставен един брой водомер за топла вода с дистанционен отчет.

Според експерта през процесния период сумите за топлинна енергия изчислени от ФДР са в съответствие с действащата Наредба № 16-334 изменение 01.06.2014г. и Наредба № Е-РД-04-1/12.03.2020г.

Доколкото се дължи цената на реално потребената енергия, то при определянето й следва да се вземат предвид не стойностите на прогнозния дял /по фактури/, а тези, които се формират в резултат от изравняване. Видно от заключението на вещото лице по изготвената съдебно- техническа експертиза реално доставеното количество топлинна енергия през исковия период е на стойност 2447.55лв., до който размер претенцията за доставена топлинна енергия се явява основателна, като над тази сума до максимално претендирания размер от искът следва да бъде отхвърлен.

Към посочената по-горе сума, представляваща стойността на потребената топлинна енергия в имота, следва да се добавят дължимите годишни такси за извършваната услуга за дялово разпределение в размер на 33.00 лв. /съгласно заключението на ССЕ уважен до предявения размер /, които съобразно разпоредбите на чл. 22, ал. 2 и чл. 36 от ОУ, чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за 3 топлоснабдяването и на чл. 10 от Общите условия на договорите между ищеца и търговец за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда – етажна собственост се заплащат от потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените услуги на дружествата за дялово разпределение.

При формираните изводи за основателност на заявените претенции следва да бъде разгледано формулираното от ответника възражение за погасяване по давност на част от вземанията на ищеца.

Съгласно становището, застъпено в Тълкувателно решение № 3/2011 г. на ВКС по тълк. дело № 3/2011 г., ОСГТК, понятието "периодични плащания" по смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи един правопораждащ факт, чийто падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви. По аргумент от чл. 155 и чл. 156 ЗЕ, следва извода, че вземанията на ищцовото дружество съдържат всички признаци на периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД. Следователно и вземанията на ищеца към потребителите се погасяват с изтичане на 3-годишен давностен срок.

Според действащите през процесния период общи условия купувачите са длъжни да заплащат месечните си задължения за доставена топлинна енергия в срок до 20 число на месеца, следващ месеца на доставката, след получаване на издадена от продавача дънъчна фактура. Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от момента на изискуемостта на вземането, като при срочните задължения каквито са процесните за главница, давността тече от деня на падежа. Падежът на всяко месечно задължение за доставена топлинна енергия е определен от ОУ – 20 число на месеца, следващ месеца на доставка.