Решение № 13 от 08.01.2025, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 13 гр. Р., 08.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – Р., ЧЕТВЪРТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мария Велкова

Членове:

Аглика Гавраилова

Силвия Павлова при участието на секретаря Димана Стоянова като разгледа докладваното от Силвия Павлова Въззивно гражданско дело № 20244500500924 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е въззивно, по чл.258 и сл. ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба на „Топлофикация-Р.“АД, представлявано от С.Ж., подадена от ю. Б. С., против решението на Районен съд-Р., постановено по гр.д.№1697/2024г., с което е отхвърлен иска на „Топлофикация Р.“АД за установяване на вземане от Г. И. М. за сумата 72.88лв.-главница за доставена и разпределена топлинна енергия за периода 21.01.2023г.-24.11.2023г. по 16 броя фактури. Изложени са оплаквания за неправилност на решението, иска се да бъде отменено и постановено друго, с което искът да бъде уважен. Претендира разноски за двете инстанции.

Ответникът по въззивната жалба Г. И. М., чрез пълномощник адвокат П. М. е подал отговор, в който заявява становище за нейната неоснователност, като иска решението да бъде потвърдено. Претендира присъждане на разноски за въззивната инстанция.

След като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на страните, както и след проверка на допустимостта и правилността на 1 решението, с оглед посоченото в жалбата, въззивният съд намира за установено следното:

Жалбата е подадена в законовия срок, допустима е и подлежи на разглеждане. Разгледана по същество, тя е неоснователна.

По делото е безспорно установено, че ответникът в първоинстанционното производство Г. И. М. е потребител на топлинна енергия, доставяна от ищеца за имот, находящ се в гр.Р., бул.Л. **, бл.Е. *, *, с абонатен номер ***********. На 22.01.2024г. ищецът „Топлофикация-Р.“АД, настоящ жалбоподател подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК против ответника М. и по образуваното ч.гр.д. № 360/2024 г. по описа на Р РС била издадена заповед № 167/22.01.2024г. С нея било разпоредено длъжникът Г. И. М. да заплати на дружеството следните суми: 292,71 лева (двеста деветдесет и два лева и 71 стотинки), представляваща главница за период от 21.01.2023 г. до 24.11.2023 г. по 16 бр. фактури, ведно със законна лихва за период от 22.01.2024 г. до изплащане на вземането; 18,85лева (осемнадесет лева и 85 стотинки), представляваща лихва за забава от падежа на всяка фактура до 21.01.2024г., държавна такса в размер на 27,20 лева (двадесет и седем лева и 20 стотинки) както и ю.ско възнаграждение в размер на 50,00 лева (петдесет лева).

Заповедта за изпълнение била връчена на длъжника на 06.02.2024г., В срока по чл.414 ГПК, на 05.03.2024г. Г. М., чрез адвокат П. М. подал възражение, в което възразил, че не дължи изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение и заявил, че няма непогасени задължения към „Топлофикация Р.“. Предвид постъпилото възражение, на заявителя е указано от съда и даден срок да предяви иск за установяване на вземането си. Искът е предявен от „Топлофикация-Р.“АД в срока по чл. 422 ГПК и с него се претендира установяване на вземане в размер на 72.88лв.-главница за доставена и разпределена топлинна енергия за периода 21.01.2023г.-24.11.2023г. по 16 броя фактури, законна лихва от 05.02.2024г. до окончателното изплащане и разноски. В исковата молба се съдържа твърдение, че на 05.02.2024г. в дружеството е постъпило плащане в размер на 320лв. от длъжника Г. М., с която сума са погасени задължения, както следва: 4.12лв.-законна лихва от завеждане на делото до деня на плащането; 27.20лв.-разноски за издаване на заповед за изпълнение; 50лв.-възнаграждение за ю.; 18.85лв.-мораторна лихва;

219.83лв.-частично главница, като са останали неплатени 72.88лв. от 2 главницата. Безспорно е установено по делото, че на 02.02.2024г., преди да му бъде връчена издадената заповед за изпълнение по ч.гр.д.№360/2024г. по описа на РРС, Г. М. е внесъл по сметка на „Топлофикация“ АД сумата 320лв.

Районният съд, за да извърши преценка за поредността на погасяване на установените по делото задължения с извършеното плащане на сумата 320 лева, е съобразил мотивите по т. 1 от ТР № 3/27.03.2019 г. по т. д.

№ 3/2017г. на ОСГТК на ВКС, според които: Условията и поредността за погасяване на задълженията по чл. 76, ал. 1 и по чл. 76, ал. 2 ЗЗД се прилагат, ако липсва уговорка между страните, която да определя други условия и ред за прихващане на изпълнението. При предложено от длъжника и прието от кредитора изпълнение по условия и ред, различни от определените в договора или от закона, нормите на чл. 76 ЗЗД не се прилагат. При липса на уговорка между страните за реда на погасяване на задълженията и ако са налице условията по чл. 76, ал. 1 ЗЗД, изборът на длъжника кое от няколкото еднородни задължения погасява обвързва кредитора. В случай че длъжникът не е направил избор, погасяването задължително се извършва по реда на чл.

76, ал. 1, изр. 2 или изр. 3 ЗЗД. Правилото на чл. 76, ал. 1 ЗЗД е установено в интерес на длъжника. По този ред се погасяват еднородните задължения, включително паричните. Условието е да съществуват няколко задължения, всяко от които е главно и самостоятелно и е определено по основание и размер. За погасяването на паричните задължения приложение намира специалното правило на чл. 76, ал. 2 ЗЗД, според което при недостатъчно изпълнение се погасяват най-напред разноските, след това лихвите и найпосле главницата. Условие за прихващане по реда на чл. 76, ал. 2 ЗЗД е съществуването на едно задължение, което се формира от поне два от посочените елемента, или според поставения за тълкуване въпрос – от главница и лихви. По отношение на изпълнението на паричните задължения законът не прави разграничение между различните видове лихви – възнаградителна или обезщетителна, договорна или законна. Всички видове лихви са акцесорни вземания спрямо вземането за главницата и точното изпълнение на задължението включва погасяване на главницата и на определените по договора или начислените до деня на плащането законни лихви. Интересът на кредитора от изпълнението и принципът на неделимост на плащането в съчетание с коректива на чл. 66 ЗЗД налагат тълкуването, че разпоредбата на чл. 76, ал. 2 ЗЗД предвижда еднаква поредност за плащане на 3 всички видове лихви. Правилото на чл. 76, ал. 2 ЗЗД отчита интереса на кредитора – първо да се погасят лихвите, а непогасената главница да продължи да се олихвява, както и предвид уредената по-кратка погасителна давност за вземанията за лихви по чл. 111, б. "в" ЗЗД в сравнение с общата погасителна давност за главницата. При предложено от длъжника изпълнение със забава на лихвоносно парично задължение, което не е достатъчно да покрие лихвите и главницата, длъжникът може да посочи кой елемент на дълга погасява, но този избор не е обвързващ за кредитора. Кредиторът може да приеме така предложеното изпълнение; да откаже да приеме изпълнението, ако няма интерес от частичното плащане, или да извърши погасяването по реда на чл. 76, ал. 2 ЗЗД. Кредиторът не може да откаже да приеме изпълнението, ако неизпълнената част е незначителна с оглед размера на задължението. Когато длъжникът има няколко главни задължения, всяко от които или някое от тях са лихвоносни, и изпълнението не е достатъчно да погаси всичките, длъжникът може да заяви кое задължение погасява по реда на чл. 76, ал. 1, изр. 1 ЗЗД. Ако предложеното изпълнение погасява изцяло посоченото от длъжника задължение, включително с дължимите лихви към този дълг, изборът обвързва кредитора. В този случай кредиторът не може едностранно да се позове на чл. 76, ал. 2 ЗЗД и да прихване изпълнението с лихви, акцесорни към друг дълг, различен от този, по който длъжникът е направил плащането. При плащане, достатъчно да погаси изцяло някое или някои от задълженията и ако длъжникът не е заявил кое задължение погасява, правилата на чл. 76, ал. 1, изр. 2 и изр. 3 ЗЗД и на чл. 76, ал. 2 ЗЗД се прилагат в следния ред: погасява се изцяло най-обременителното задължение, а след него следващото по обременителност задължение в реда по чл. 76, ал. 2 ЗЗД; ако задълженията са еднакво обременителни, погасява се изцяло най-старото, а след него следващото по възникване задължение в реда по чл. 76, ал. 2 ЗЗД; ако задълженията са еднакво обременителни и са възникнали едновременно, те се погасяват съразмерно – всяко от тях в реда по чл. 76, ал. 2 ЗЗД. Съдът е приел, че в случая, доколкото ответника не е погасявал задълженията си по издадените фактури, безспорно е правото на ищцовото дружество да потърси правата си за изпълнение от длъжника, включително по реда на чл. 410 от ГПК. Към момента на образуване на заповедното производство -22. 01.2024 г. ответникът все още не е погасил задълженията си. Независимо от горното, след плащане на сумата от 320 лева за ищеца е възникнало правото да 4 приложи чл. 76, ал. 2 ЗЗД, но той го е приложил неправилно, като е прихванал от изпълнението и съдебните разноски, за които обаче не се прилагат правилата за поредност на погасяване на задълженията, уредени в чл. 76, ал. 2 ЗЗД, защото те не са ликвидни и не подлежат на погасяване до влизане в сила на решението по делото. Доколкото със сумата от 320 лева се погасява претендираната главница в размер на 292,71 лева, сумата от 18,85 лева, представляваща лихва за забава от падежа на всяка една фактура до датата на завеждане на заявлението по чл.410 от ГПК -22.01.2024г. и 4,12 лева – законна лихва от 22.01.2024г. до деня на плащането (общо платени 315,68 лв.), съдът е приел, че предявения иск следва да се отхвърли поради плащане.

Решението на първоинстанционният съд е правилно като краен резултат и следва да бъде потвърдено. Ответникът Г. М. не е посочил, кои свои задължения погасява, поради което следва да се обсъди въпроса дали ищецът, настоящ жалбоподател е приел задълженията на последния за погасени в предвидения от закона ред. Както бе посочено, с възражението по чл.414 ГПК ответникът е оспорил изцяло вземанията по издадената заповед, с твърдение, че няма непогасени задължения, т.е. оспорена е дължимостта на главница, лихва за забава, както и разноските, поради което заповедта не е влязла в сила и нито едно от тези вземания не е ликвидно. Според цитираните от първоинстанционният съд разрешения, дадени в т.1 от ТР № 3/27.03.2019г. п о тълк.д.№ 3/2017г., ОСГТК на ВКС, условията и поредността за погасяване на задълженията по чл.76, ал.1 и по чл.76, ал.2 ЗЗД се прилагат, ако липсва уговорка между страните, която да определя други условия и ред за прихващане на изпълнението. При предложено от длъжника и прието от кредитора изпълнение по условия и ред, различни от определените в договора или от закона, нормите на чл.76 ЗЗД не се прилагат. При липса на уговорка между страните за реда на погасяване на задълженията и ако са налице условията по чл. 76, ал. 1 ЗЗД, изборът на длъжника кое от няколкото еднородни задължения погасява обвързва кредитора. В случай, че длъжникът не е направил избор, погасяването задължително се извършва по реда на чл.76, ал.1, изр.2 или изр.3 ЗЗД, които са приложими и в случая. При това положение, с плащането на сумата 340лв., длъжникът М. е погасил задължението си за главница по правилото на чл.76, ал.1 ЗЗД, като най-обременително, това за мораторна лихва и за обезщетение по чл.86, ал.1 ГПК-за периода от подаване на заявлението до направеното плащане. Ето защо искът за установяване вземане за главница в размер на 72.88лв. се явява неоснователен. До същия извод е достигнал и районният съд в обжалваното решение, поради което то следва да бъде потвърдено.

5

Предвид неоснователността на въззивната жалба и изхода на спора, в тежест на жалбоподателя са разноските, направени от въззиваемия за тази инстанция, в размер на 300лв., заплатено адвокатско възнаграждение.

По тези съображения, Окръжният съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение №1277 от 04.10.2024г., постановено по гр.д.№1697/2024г. по описа на РРС.

ОСЪЖДА „ТОПЛОФИКАЦИЯ Р.“АД, ЕИК117005106, със седалище и адрес на управление гр.Р., ул.ТЕЦ Изток, представлявано от С.Ж., да заплати на Г. И. М., ЕГН**********, с адрес гр. Р., бул. Л. **, бл.Е.*, * сумата 300лв. разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.