Решение № 457 от 10.11.2025, Окръжен съд - Русе

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 457 гр. Русе, 10.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Аглика Гавраилова

Членове:

Палма Тараланска

Антоанета Атанасова при участието на секретаря Ирена Иванова като разгледа докладваното от Аглика Гавраилова Въззивно гражданско дело № 20254500500617 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

"А1 България" ЕАД, ЕИК 131468980, със седалище и адрес на управление в гр. София, р-н „Илинден“, ***, чрез адв.Л. Р., от САК, е обжалвало решение №48 от 09.04.2025г. по гр.д. № 20244510100179 на РС - Бяла, в частта, с която са отхвърлени исковете на жалбоподателя срещу ответника „Рибовъдство Острица“-ООД, ЕИК200830911, със седалище и адрес на управление община Две могили, с.Острица, за признаване за установено дължимостта на следните суми: 1198.94 лв.- неустойка за предсрочно прекратяване на договор 503995279, партида 105416644, ID на договор М4064004 от 09.04.2014г ; 2.00 лв.- обезщетение за обработка на просрочени задължения; 119.07 лв.- мораторна лихва върху вземането от 1198.94 лв.неустойка за предсрочно прекратяване на договора; 8,56 лв.- мораторна лихва върху вземането от 140 лв.- неустойка за невърнато оборудване Data Box 869180040454456 за периода на забава 24.04.2023-30.11.2023г. и 0.22 лв.мораторна лихва върху вземането от 2.00 лв.- обезщетение за обработка на просрочени задължения за периода на забава 01.11.2022- 30.11.2023г.

Жалбоподателят счита решението в обжалваните части за неправилно като необосновано и незаконосъобразно. Моли въззивният съд да го отмени и вместо него да постанови друго, с което да бъде признато, че ответникът дължи сумите за неустойките по договора и обезщетенията за забава.

1

Претендира разноски.

Въззиваемата страна „Рибовъдство Острица“-ООД, ЕИК200830911, със седалище и адрес на управление с.Острица, община Две могили, представлявано от В.Р., не изразява становище по жалбата.

След преценка на събраните доказателства и оплакванията в жалбата, въззивният съд приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима.Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

По делото не се спори, че между А1 България ЕАД/ с предишно наименование „Мобилтел“-ЕАД/ и ответното дружество „Рибовъдство Острица“-ООД е бил сключен договор за ползване на електронни съобщителни услуги, ID на клиент 503995279, партида 105416644, договор М4064004 от 09.04.2014г.-вж. и отговор на исковата молба от ответника в срока по чл.131 ГПК.

От приложеното ч.гр.д.№969/23г. по описа на РС-Бяла се установява, че въз основа на подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК, срещу Рибовъдство Острица ООД, ЕИК200830911, с адрес с.Острица, община Две могили, е издадена заповед №368 от 05.12.2023г. за заплащане на сумата 719,02лв. представляваща главница за периода от 14.09.2022г. до 13.02.2023г. , ведно със законната лихва считано от 04.12.2023г. до изплащане на вземането, сумата 1640,94лв., представляваща лихва за период от 09.04.2024г., сумата 227,78лв мораторна лихва за период от 06.11.2022г. до 03.12.2023г., както и държавна такса в размер на 51,76лв. и 400лв. адвокатско възнаграждение.Длъжникът е подал възражение по чл.414 ГПК, поради което и на заявителя е указано правото му в едномесечен срок да предяви вземането си по заповедта. В законоустановения срок и на основание чл. 415 във вр. с чл. 422 ГПК заявителят е предявил иск за установяване на вземането и е образувано гр.д.

№179/24г. по описа на РС-Бяла.

С решението по делото е признато за установено по отношение на РИБОВЪДСТВО ОСТРИЦА ООД, ЕИК 200830911, със седалище и адрес на управление: община Две могили, с. Острица, 7161, ***, представлявано от В.Р., че дължи на „А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК 131468980, с адрес: гр.София, ***, сумата в размер на 719.02 лв.главница,представляваща месечни такси и потребление за предоставяне на услуги по договор 503995279, партида 105416644, ID на договор М4064004 от 09.04.2014г. за периода 14.09.2022г.-13.02.2023г., ведно със законна лихва,считано от 04.12.2023г. до изплащане на вземането; сумата в размер на 140.00 лв. неустойка за невърнато оборудване Data Box 869180040454456 ,както и сумата в размер на 66.84 лв.,представляващо лихва за забава върху вземането от 719.02 лв. ,начислено за периода 07.11.2022- 30.11.2023г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 368 2 от 05.12.2023г. по Ч.гр.д. № 969/2023г. по описа на БРС.

С първоинстанционното решение са отхвърлени предявените от А 1 България ЕАД срещу РИБОВЪДСТВО ОСТРИЦА ООД, ЕИК 200830911, искове за признаване за установено дължимостта на следните суми: 1198.94 лв.- неустойка за предсрочно прекратяване на договор 503995279, партида 105416644, ID на договор М4064004 от 09.04.2014г ; 2.00 лв.- обезщетение за обработка на просрочени задължения; 119.07 лв.- мораторна лихва върху вземането от 1198.94 лв.- неустойка за предсрочно прекратяване на договора;

8,56 лв.- мораторна лихва върху вземането от 140 лв.- неустойка за невърнато оборудване Data Box 869180040454456 за периода на забава 24.04.202330.11.2023г. и 0.22 лв.- мораторна лихва върху вземането от 2.00 лв.обезщетение за обработка на просрочени задължения за периода на забава 01.11.2022- 30.11.2023г.

Решението е обжалвано в отхвърлителната част.За да отхвърли претенциите в тази част първоинстанционният съд е приел, че клаузите за неустойка имат неравноправен характер.

С исковата молба са представени Договор №503995279 и приложения, с които се активират съответните услуги и в които се съдържат същинските и конкретни клаузи, включително и при неизпълнение.Така например с Приложение № 1 от 15.08.2018 г. за срок от две години е активирана услуга за номер *** с план А1 бизнес мобилен интернет XS с месечна такса 9 лв. без ДДС;С Приложение № 1 от 01.03.2019 за срок от две години е предоставена услуга за номер *** с план А1 Бизнес мобилен интернет S и месечна такса 10 лв. без ДДС;С Приложение № 1 от 20.06.2019 за срок от две години е добавена услуга за номер *** А1 Бизнес мобилен интернет S и месечна такса 10 лв. без ДДС;С Приложение № 1 от 20.06.2019 е активиран номер *** с план А1 Бизнес мобилен интернет X S с месечна такса 9 лв. без ДДС.С друго Приложение № 1 от 20.06.2019 към договора е добавен пакет услуги - фиксиран интернет и телевизия за срок от две години с план А1 Разширен 75 със стандартна месечна такса 27.99 лв. и промоционална такса 20.99 лв.С Приложение № 1 от 08.04.2020 за срок от две години е активиран пакет от услуги фиксиран интернет през мобилна мрежа за номер ********** и телевизия за номер 201000677670 с план А1 Net Box 25 + А1 ТВ Смарт със стандартна месечна такса 16.66 лв. без ДДС и промоционална такса за срока на договора 14.16 лв. без ДДС. Съгласно т. 5.1. от Приложението на абоната е предоставено за временно ползване оборудване Data Box 869180040454456, което последният се е задължил да върне на оператора в пълна комплектност и изправност при прекратяване на договора.

С допълнително приложение от 13.07.2021 за срок от две години за номера *** и *** са добавени допълнителен пакет 10000 MB интернет с месечна такса 10 лв. без ДДС.С друго допълнително приложение от 13.07.2021 за срок от две години е добавен допълнителен пакет Екстра 25 Mbps към интернет услуга 101000596226 с месечна такса 7.99 лв. без ДДС.С Анекс от 13.07.2021 е удължен срока на ползване за нови 24 месеца на посочени услуги по Приложение №2.

По делото са представени и издадените от ищеца във връзка с договора 3 фактури и сметки за начислени неустойки.

В първоинстанционното производство е прието заключение на съдебносчетоводна експертиза, от което е установено, че задълженията на ответника в счетоводството на ищцовото дружество са в общ размер на сумата от 2059.96 лв., от които 719.03 лв. месечни такси и текущо потребление и 1340.94 лв.неустойки, от които 140 лв. е неустойката за представено с приемопредавателен протокол от 08.04.2020г. и невърнато устройство с IMEI 869180040454456.Обезщетението за забава върху претендираното вземане ,изчислено от датата представляваща първи ден на забава за плащане на всеки отделен счетоводен документ, до датата, предхождаща датата на депозиране на заявлението- 31.11.2023г. е в общ размер на 234.36 лв.

От заключението по съдебно-техническа експертиза, от което се установява, че услугите по процесния договор за мобилни услуги №М4064004 са прекратени на 09.03.2023г.,като е имал пренос на мобилни услуги към мрежи на други мобилни оператори на 28.10.2022г.

Предвид установената по делото фактическа обстановка, въззивният съд намира, че в обжалваната част решението е правилно.

Правилна се явява преценката на районния съд относно критериите за нищожност на неустойката като накърняваща добрите нрави. Съгласно чл. 92, ал. 1, изр. 1 ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. Безспорно е прието както в теорията, така и в практиката, че неустойката притежава обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция.

Когато тя е уговорена извън същите, е налице накърняване на добрите нрави.

В настоящия случай в договора и анексите е предвидено, че при прекратяване по вина на потребителя, същият следва да заплати на търговеца неустойка в размер на „всички стандартни месечни абонаментни такси/без отстъпки/ „ дължими до изтичане на срока…“. Същевременно ако потребителят се възползва от възможността да прекрати едностранно договора поради вина на мобилния оператор, не е регламентирано дружеството да заплати неустойка.

Договорът, както и представените Приложения, са бланкови. Съдържанието им не е предварително договорено между страните и потребителят обективно не е имало възможност да влияе върху техните разпоредби /напр.да откаже клаузата за неустойка или същата да бъде в по-нисък размер/, т.е. клаузите им не са индивидуално уговорени. Това налага извод, че търговецът се е възползвал от положението на икономически по-силна страна, имаща възможност да влияе върху правата и задълженията, които всяка от страните ще поеме. Неравноправния характер на клаузите за неустойка се извлича и от обстоятелството, че при предсрочно прекратяване на договора по вина на потребителя е предвидено последният да дължи освен уговорените неустойки за предсрочното му прекратяване, и възстановяване на част от стойността на отстъпките от абонаментите планове и от пазарните цени на крайните устройства, съответстващи на оставащия срок на ползване по съответния абонамент, т.е. за едно и също неизпълнение са предвидени различни и едновременно дължими санкции, с което се надхвърля безспорно 4 обезпечителната и обезщетителна функция на неустойката.Разбира се, неустойката не следва да се равнява изцяло на вредите – реални или хипотетични, които кредиторът би претърпял от неизпълнението. Така няма пречка да бъде уговорена неустойка, която да надвишава размера на претърпените вреди, т. е. прекомерна такава, която, ако е уговорена между търговци по търговска сделка, на основание чл.309 ТЗ не може да бъде намалявана. Когато обаче от характера на самата неустоечна клауза е видно, че същата далеч надхвърля реалните и хипотетичните вреди на кредитора, а според самия начин на уговаряне се установява, че извличането на ползи от неустоечната клауза би означавало придобиване на печалба в същия обем, както при действащ договор, но без насрещно задължение и без разходи за престиране на насрещната страна.За пълнота на изложението следва да се посочи, че цитираната от жалбоподателя практика на СЕС е неотносима към правния спор, защото касае данъчно облагане.

Решението е правилно и в частта, в която първоинстанционният съд е приел, че е недопустимо кумулирането на лихва за забава и неустойка за забава, тъй като противоречи на добрите нрави.

Съгласно чл.78 ГПК районният съд е разпределил тежестта за разноските и е осъдил ответното дружество да заплати на ищеца разноски съобразно уважената част от претенциите, които в заповедното производство са 185,52лв, а в исковото производство с в размер на 307,02лв.