Решение № 1348 от 16.11.2023, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1348 гр. Варна, 16.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Константин Д. Иванов

Членове:

Златина Ив. Кавърджикова

Мая Недкова при участието на секретаря Галина Сл. Стефанова като разгледа докладваното от Константин Д. Иванов Въззивно гражданско дело № 20233100501676 по описа за 2023 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на Глава Двадесета от ГПК.

Образувано е по две въззивни жалби срещу Решение №

260012/13.02.2023 год., постановено по гр. дело № 20213110100078 по описа на РС-Варна за 2021 год., както следва:

I. Въззивна жалба от „Градски транспорт“ ЕАД, с ЕИК 13003668, със седалище гр. Варна срещу горното решение в частите, с които дружеството е осъдено да заплати на Д. Д. Д. с ЕГН ********** от гр. Варна, на основание чл. 200 КТ следните суми: сумата от 12 500, 0 0 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се във физически болки и страдания, затруднено движение на тялото и крайниците, затруднено дишане, тревожно-депресивно разстройство, накъсан и повърхностен сън, постоянно главоболие и сърцебиене, страх да не бъде нападнат отново, чувство за непълноценност, стрес от продължително лечение и несигурност за бъдещето, които са получени в резултат на трудова злополука, настъпила на 21.01.2018 г. в гр. Варна, на спирка „Мургаш“, в автобус по линия 148, ведно със законната лихва върху горната сума, считано от от датата на увреждането - 21.01.2018 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 40 лева – обезщетение за имуществени вреди, претърпени от горната трудова злополука, под формата на претърпени загуби, изразяващи се в заплащане на цена за извършен медицински преглед и издаването на медицинско удостоверение № 76/2018 год. от Отделение съдебна медицина при МБАЛ 1

„Света Анна- Варна“ АД, със седалище гр. Варна.

II. Насрещна въззивна жалба от Д. Д. Д. от гр. Варна срещу цитираното решение в частта му, с която е отхвърлен за разликата над 12 500 лева до претендирания размер от 15 000 лева /т. е., е отхвърлен за сумата от 2 500 лева/, предявения от Д. Д. Д. от гр. Варна срещу „Градски транспорт“ ЕАД, с ЕИК 13003668, със седалище гр. Варна иск по чл. 200 КТ за заплащане на сумата от 15 000 лева – обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, от трудова злополука, настъпила на 21.01.2018 г. в гр. Варна, на спирка „Мургаш“, в автобус линия 148, ведно със законната лихва върху горната сума, считано от от датата на увреждането 21.01.2018 г. до окончателното й изплащане.

В жалбата на „Градски транспорт“ ЕАД, с ЕИК 13003668, със седалище гр. Варна – ответник по иска по чл. 200 КТ, са наведени оплаквания, че решението в атакуваните от дружеството части е неправилно и незаконосъобразно, постановено е в нарушение на материалния закон и при допуснати нарушения на процесуалните правила, които обобщено се свеждат до неправилна преценка и анализ на доказателствата, в резултат на което решението е и необосновано.

Твърди, че определеният от първоинстанционния съд размер на обезщетението за неимуществени вреди е необосновано завишен и не съответства на събраните по делото доказателства и на установения в чл. 52 ЗЗД принцип за справедливо обезщетяване на неимуществените вреди. В случая не е отчетено, че трудовата злополука не е „класическа“, а е възникнала по време на прибиране на ищеца от работа, в който случай работодателят не носи отговорност на нарушаване на трудовите правила. Не е съобразено също, че претърпените от ищеца болки и страдания от трудовата злополука по своя медико-биологичен характер са обусловили временно разстройство на здравето, неопасно за живота, които дават основание да се заключи, че се касае за лека телесна повреда с последици, възстановими за период от около 3 – 4 месеца, в какъвто смисъл е и заключението на изслушаната по делото съдебно-медицинска експертиза. Не е съобразено, че ищецът е страдал от множество заболявания отпреди трудовата злополука, поради което и изводът на съда, че в резултат на травмите от нанесения му побой значително се е влошило здравословното му състояние, е неправилен, тъй като, според въззивника, причинна връзка между увреждането от трудовата злополука и приетото от съда влошаване на здравословното състояние на ищеца липсва, а последното се дължи на предшестващи злополуката заболявания на ищеца.

По отношение на присъдената сума от 40 лева – обезщетение за имуществени вреди – се твърди, че изводът на първоинстанционният съд, че са претърпени вреди в този размер е необоснован. Този извод е изграден единствено на частен документ – фискален бон – който по никакъв начин не може да се свърже с ищеца, тъй като не съдържа данни, от които може да се заключи с категоричност, че е издаден точно на ищеца и за извършени именно от него разходи, а не за разходи, извършени от други лица.

2

Неправилно първоинстанционният съд е счел за неоснователно наведеното от ответника „Градски транспорт“ ЕАД, с ЕИК 13003668, със седалище гр. Варна възражение за съпричиняване от страна на ищеца за настъпването на трудовата злополука, като не е съобразено, че пострадалият е проявил груба небрежност – липса на елементарно старание и внимание и драстично пренебрегване на елементарни правила за безопасност със самонадеяната увереност, че няма да настъпи неблагоприятният резултат или че ищецът ще е в състояние да го предотврати или преодолее. В случая ищецът е съзнавал опасността от настъпването на вдредоносния резултат, като се е намесил в спор, който не го засяга, но въпреки това самонадеяно и лекомислено е продължил да ескалира допълнително предпоставките за възникването на директен конфликт, довел до травматичното му увреждане.

Отправено е искане за отмяна на решението в обжалваните от ответника части и за постановяване на друго, с което исковете по чл. 200 КТ за сумата от 12 500 лева – обезщетение за неимуществени вреди и за сумата от 40 лева – обезщетение за имуществени вреди от трудовата зплополука, настъпила на 21.01.2018 г. в гр. Варна, на спирка „Мургаш“, в автобус по линията № 148, ведно със законната лихва върху горните суми, да се отхвърлят, евентуално – да се намали сумата за обезщетение за неимуществени вреди съобразно принципа, установен в чл. 52 ЗЗД.

Претендира присъждане на разноски.

В писмен отговор, подаден в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, насрещната стрнана – ищецът Д. Д. Д., чрез процесуален представител, оспорва жалбата, счита, че е неоснователна, а решението в обжалваните от ответника по исковете части – правилно и настоява да бъде потвърдено. Излага съображения. Претендира разноски.

В насрещната въззивна жалба, подадена от ищеца Д. Д., са наведени оплаквания, че решението в атакуваната от него част е неправилно и незаконосъобразно, постановено е в нарушение на материалния закон – чл. 52 ЗЗД.

Отправено е искане за отмяна на решението в частта му, с която е отхвърлен за разликата над 12 500 лева до претендирания размер от 15 000 лева иска му по чл. 200, ал. 1 КТ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от трудовата злополука, настъпила на 21.01.2018 год. в гр. Варна и за постановяване на друга, с което искът му да бъде уважен в пълния предявен размер, ведно със законната лихва от дата на увреждането до окончателнато изплащане на сумата.

В писмен отговор, подаден в срока по чл. 263, ал. 3 ГПК ответникът „Градски транспорт“ ЕАД, с ЕИК 13003668, със седалище гр. Варна оспорва подадената насрещна въззивна жалба, счита, че е неоснователна, а решението в обжалваната от ищеца част – правилно и настоява да бъде потвърдено в тази част. Излага съображения, идентични с изложените във въззивната му жалба.

В писмен отговор, подаден в срока по чл. 263, ал. 3 ГПК третото лицепомагач на страната на ответника – Застрахователно акционерно дружество 3

„Армеец“ с ЕИК 121076907, със седалище гр. София, оспорва подадената насрещна въззивна жалба, счита, че е неоснователна, а решението в обжалваната от ищеца част – правилно и настоява да бъде потвърдено в тази част.

В съдебно заседание всяка от главните страни поддържа жалбата си и оспорва жалбата на насрещната страна.

Третото – лице помагач на страната на ответника – ЗАД „Армеец“ с ЕИК 121076907, със седалище гр. София, не изпраща представител; в писмено становище счита жалбата на ответника за основателна и оспорва насрещната въззивна жалба на ищеца.

Съдът съобрази следното:

Производството пред РС-Варна е образувано по предявени от Д. Д. Д. от гр. Варна срещу „Градски транспорт“ ЕАД, със седалище гр. Варна обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ.

В исковата си молба ищецът Д. Д. Д. от гр. Варна е навел следните твърдения:

През 2018 год. е работил по трудово правоотношение в ответното дружество на длъжността „водач на тролейбулс“. На 21.01.2018 год. след като работната му смяна приключила в 15, 30 часа, ищецът се качил на път за дома си като пътник в автобус по линията 148. В 15, 40 часа възникнал конфликт между кондукторката и двама млади пътници в автобуса, които имали агресивно поведение спрямо нея. Ищецът се опитал да успокои обстановката и да защити колежката си, при което двамата младежи се нахвърлили върху него и му нанесли тежък побой, след което избягали. В резултат на побоя ищецът получил следните увреждания: счупване на носните кости, завършило със значително стеснение на носните проходи в областта на дясната ноздра, като изкривяването на носните прегради причинило реално затруднение на дишането през носа, обусловило постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота; травматични отоци и кръвонасядания в областта на лицето; контузия на гръдния кош; счупване на 8-мо дясно ребро; подкожен кръвоизлив в областта на лявото бедро; ожулвания в областта на дясното коляно и контузия на дясната колянна става, които в своята съвкупност обусловили временно разстройство на зравето, неопасно за живота. В периода 21.01.2018 год. – 17.03.2018 год. ищецът е бил в отпуск поради временна неработоспособност. С разпореждане от 07.02.2018 год. на НОИ ТП-Варна злополуката е приета за трудова. Твърди, че от побоя е изпитал силни физически болки, стрес, породен от внезапното и неочаквано нападение спрямо него, унижение и срам от случилото се с него в присъствието на колегиму ми и на множеството пътуващи в автобуса граждани. Към момента на нанесения му побой, ищецът страдал от няколко хронични заболявания – хормоносекретиращ аденом на дясната надбъбречна жлеза; хипофизен макроаденом; захарен диабет тип 2 и хипертриглеридемия в рамките на метаболитен синдром. Нанесеният му побой, освен получените травми, довел и до обостряне на наличните му заболявания, в резултат на което значително 4 се влошило качеството му на живот. В резултат на нанесения му побой ищецът получил и смесено тревожно депресивно разстройство – няколко месеца след побоя не се чувствал добре, затворил се в себе си, бил потиснат, не бил в състояние да изпитва удоволствие и радост, сънят му станал неспокоен – повърхностен и накъсан, изпитвал главоболи, имал епизоди на изпотяване и сърцебиене, постоянно си припомнял психотравмената ситуация, бил в постоянно тревожно очакване да не бъде причакан и нападнат отново. Бил лекуван от психиатър. Въпреки изтеклия продъжителен период от време ищецът и към настоящия момент все още не е преодолял напълно претърпяната психическа травма, което допълнително влошава качеството му на живот. Твърди се също, че заради обострилите се в резултат от нанесения му побой стари заболявания, ищецът е ползвал отпуск поради временна неработоспособност в периода 21.11.2018 год. – 19.05.2019 год. и поради влошеното му здравословно състояние било издадено експертно решение на ТЕЛК, според което същият е с 50 % трайно намалена работоспособност до 01.09.2022 год.

Твърди се още, че за извършен преглед и издаването на медицинско удостоверение от отделение Съдебна медицина ищецът е заплатил сумата от 40 лева, както и 10 лева за изготвянето на диск за образно изследване от 21.01.2018 год.

В съответствие с наведените твъдения са и отправените искания – за осъждането на ответника да му заплати сумата от 15 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди от трудовата злополука, станала на 21.01.2018 год. в гр. Варна, изразяващи се в претърпени болки и страдания и причинени емоционални и психически травми, ведно с обезщетение за забава в размер н а законната лихва върху претендираната сума, считано от датата на увреждането – 21.01.2018 год. до окончателното й изплащане, както и сумата от 50 лева – обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в направени разходи за извършен преглед и издаване на медицинско удостоверение от отделение Съдебна медицина при МБАЛ „Света Анна – Варна“ АД в размер на сумата от 40 лева и за изготвянето на диск за образно изследване от 21.01.2018 год. в размер на сумата от 10 лева, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху претендираната сума от 50 лева, считано от датата на увреждането – 21.01.2018 год. до окончателното й изплащане.

Разпечатката съдържа 35 от 128 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/88a165af-09ca-4b69-b073-5c08d2dba053