Решение № 122 от 05.03.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 122 гр. София, 05.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светла Станимирова

Членове:

Рени Ковачка

Васил Василев при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева като разгледа докладваното от Рени Ковачка Въззивно търговско дело № 20241001000614 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

С Решение № 1429/17.07.2017год., постановено по т.д.№ 5597/2015год. по описа на СГС, Сдружение „ СБЖ“ е осъдено да заплати на „ Български имоти корпорация“ ЕООД на основание чл. 59, ал.1 от ЗЗД сумата от 619 415.98 лева, представляваща вземане за неоснователно обогатяване за извършени от ищеца за периода от 01.2008год. до м.май. 2010год. подобрения в собствения на ответника недвижим имот, представляващ „ Международен дом на журналиста“, находящ се в к.к.“ Златни пясъци“, ведно със законната лихва, считано от 01.09.2015год. до окончателното й изплащане и е отхвърлен иска за разликата до пълния предявен размер.

Със същото решение е отхвърлен и предявения от „ Български имоти корпорация“ ЕООД срещу Сдружение“ СБЖ“ иск с правно основание чл.55, ал.1, предл. второ от ЗЗД за сумата от 981 377 лева като неоснователен.

С Определение № 6799/13.11.2017год., постановено по т.д.№ 5597/ 2015год. на СГС и в производство по чл.248 от ГК е допълнено решение от 28.03.2017год. в частта за разноските като Сдружение „ СБЖ“ е осъдено да заплати на „ Български имоти корпорация“ ЕООД сума в размер на 36 895.10 лева ,представляваща направени разноски в производството, както и „ Български имоти корпорация“ ЕООД е осъдено да заплати на Сдружение“ СБЖ“ сумата от 13 265.17 лева, представляваща направени разноски по делото.

Срещу осъдителната част на Решение №1429/17.07.2017год. е подадена въззивна жалба вх.

№ 103565/03.08.2017год. от Сдружение „ СБЖ“, в която се поддържа , че в тази си част решението е постановено при нарушение на материалния закон, в нарушение на процесуалните правила и е необосновано. Твърди се , че страните по делото са били уговорили в сключения между тях наемен договор извършването на инвестиции на отдадения под наем недвижим имот, но реално такива не били извършени и доказването им не било осъществено с документите предвидени за това в чл.5.15 от договора наем. Твърди се , че договорът за наем бил развален и че в протокола за предаване държането върху имота наемателят не бил отразил извършването на инвестиции и този протокол не бил съобразен от първоинстанционния съд при постановяване на решението. В изпратената от наемателя нотариална покана , съдържаща изявление за прекратяване 1 на наемния договор , наемателят бил поканен да представи и отчет за извършени подобрения, но такъв не бил представен. Не били обсъждани и други доказателства по делото, обуславящи извод ,че твърдените от ищеца подобрения не бил извършени в наетия от него недвижим имот, в частност и приложения договор за наем между ищеца и ЕТ „ Д.-Д. Д., установяващ , че ако са правени инвестиции в процесния имот, то те са направени от трето лице /наемател по горецитирания договор за наем/ , но не и от ищеца. Претенции за заплащане на подобрения в процесния имот били отправени и от едноличния търговец към ответника по настоящото дело и те били предмет на разглеждане по т.д.№ 5626/2016год. по описа на САС и описани в диспозитива на постановеното по него решение № 52/ от 07.03.2017год. ,което водело на извод за това , че претендираните подобрения не били извършени от ищеца.В този смисъл били е показанията на разпитаните свидетели и изготвените по делото експертизи, които не били правилно ценени от първоинстанционния съд. Твърди се ,че при правилна и задълбочена преценка на всички събраните по делото доказателства би се достигнало до извод за неоснователност на претенцията по чл.59 от ЗЗД, а не до нейната основателност. Сочи се като неправилен и извода на съда за неоснователност на направеното от ответника възражение за погасителна давност. Вземането по чл.59, ал.1 от ЗЗД ставало изискуемо в момента на извършване на подобренията, а те били извършени по твърдения на ищеца „ за периода 01.01.2008год- май 2010год.“, от който краен момент-м. май.2020год. до датата на предявяване на иска- 01.09.2015год. били изтекли повече от 5 години, респ. предявените искове били погасени с изтичане на петгодишната давност по чл. 110 от ЗЗД. Поддържа се , че предявяването на частичен иск не може да спре или да прекъсне погасителната давност за останалите части от цялото вземане - това по настоящото производство и приемането на противното от първоинстанционния съд било несъобразено със закона.

По изложените доводи се прави искане за отмяна на първоинстанционното решение , в обжалваната му част и постановяване на ново за отхвърляне на исковата претенция по чл.59 от ЗЗД.

В подаден писмен отговор от „ Български имоти корпорация“ ЕООД се поддържа , че в обжалваната му част първоинстанционното решение е правилно и обосновано и се прави искане то да бъде потвърдено . Твърди се , че доколкото е налице предходно влязло в сила решение по частичен иск за вземания за подобрения в процесния имот, то решението по уважения частичния иск се ползва със сила на пресъдено нещо относно правопораждащите факти на спорното субективно материално право в настоящия процес , който е също за вземания за подобрения в същия имот , но за разликата до пълния техен размер. Сочи се, че горното е достатъчен аргумент в подкрепа твърдението на ищеца , че договорените инвестиции са фактически извършени , а техния размер се установява от изготвената по делото съдебно-счетоводна експертиза и от констатациите на изготвената по делото тройна съдебно-техническа експертиза .Сочи се като правилен и изводът на първоинстанционния съд за неоснователност на заявеното възражение за погасителна давност като се препраща към мотивите на съда за това , изложени в атакувания съдебен акт.

По делото се установява следното :

Т.д.№ 5597/15год.на СГС е образувано по искова молба, подадена от „ „ Български имоти корпорация“ ЕООД срещу Сдружение „ СБЖ“ като по изложените в исковата молба доводи и твърдения ищецът е поискал да бъде осъден ответника да му заплати сумата от 981 377 лева , представляваща след направени прихващания на насрещни задължения, стойността на извършени подобрения в имота .В исковата молба ищецът е твърдял , че на 19.12.2007год. са сключили с ответника договор за наем, по силата на който ответникът , в качеството му на наемодател е предоставил на ищеца, в качеството му на наемател за временно и възмездно ползване следния недвижим имот, а именно-„ Международен дом на журналиста“, намираща се в к.к.“ Златни пясъци“ в гр.Варна , заедно с терен с площ от 54 000 кв.м., който е бил с предназначение на ведомствена почивна база.Твърдял е също така , че в чл.5.15 от договора страните били договорили наемателят ще реализира за собствена сметка инвестиционна програма в наетия имот, че в подписано към договора приложение № 1 били описани бъдещите инвестиции в МДЖ и че тези инвестиции били с цел да се получи туристическа категоризация на имота и да се ползва според предназначението му. Посочено е ,че инвестиционната програма касателно МДЖ била реализирана през периода 01.01.2008год. до м. май.2010год., че на 22.01.2009год. и на 06.03.2009год. били внесени при СБЖ два отчета за направените до този момент разходи и че общата сума към 06.03.2009год. възлизала на 1 569 215.00лева. С Анекс към договора за наем от 30.03.2010год. СБЖ бил дал съгласие за пренаемане на процесния имот с наемател „ Блок 12“ ЕООД, което дружество продължило изпълнението на инвестиционната програма и вложило в имота още 21 749.38 лева.

2

След разваляне на договора за наем от страна на наемодателя и след датата 06.03.2009год. били направени допълнителни подобрения в имота в размер на 365 736.45лева, включващи и тези на новия наемател, а владението на наетия имот било върнато на наемодателя на 30.09.2011год.

Твърдяно е , че всички подобрения в имота били извършени със знанието и одобрението на наемодателя, че са направени с оглед ползването на имота за срок от 10 години от наемателя при нормалното развитие на договорните отношения с наемодателя. Посочено е , че имотът реално бил ползван 45 месеца-от 01.01.2008год. до 30.09.2011год., за този срок били амортизирани 725 606.62 лева от общо вложените 1 209 344.82лева и са останали похарчени 1 209 344.82лева, с които наемодателят се бил обогатил неоснователно за сметка на наемателя, поради което и дължи на последния посочената сума. От тази сума, след приспадане на сумата от 21 595.57лева – присъдена му с решение № 671/08.04.2014год., постановено по т.д.№ 2792/2013год. на САС по предявено от него срещу СБЖ частичен иск по чл.59 от ЗЗД, след приспадане на 21 595.57 лева-дължил на СБЖ наем за същия имот за периода от 01.04.2010год. до 15.09.2010год., заедно с неустойка от 3 270.45 лева за забавено плащане и сумата от 178 000лева , представляваща обезщетение за ползване на имота за периода от 16.09.2010год. до 30.11.2011год.-предмет на т.д. № 501/2012год. по описа на СГС /за които три суми се прави признание за тяхната дължимост/ се поддържа , че ответникът се е обогатил със сумата от 981 377.98лева .

В уточняваща молба от 11.09.2015год. са конкретизирани извършените в имота на ответника подобрения , а в допълнителната такава от 30.09. 2015год. - направените от ищеца подобрения в имота на ответника за конкретизирани по вид услуга , цена на услуга, вид и дата на първичен счетоводен документ, в който е отчетен разхода , доставчик ли изпълнител на стоката или услугата, стойност и начин на осчетоводяването й.

В подаден писмен отговор от Сдружение „ СБЖ“ / СБЖ/ са изложени доводи за неоснователност на исковата претенция. Поддържа се ,че договорените между страните инвестиции в отдадения под наем на ищеца МДЖ-Варна не са били осъществени . Наемодателят не бил давал съгласие за извършването на каквито и да било подобрения в имота, не бил получавал надлежни документи от наемателя за извършването им, не бил приемал каквито и да било СМР , ремонти или други дейности в него .Поддържа също така ,че не била съществувала необходимост да се извършват в имота каквито и да било ремонти и подобрения, имотът бил годен за ползване спрямо предназначението му и ако били правени такива- те били луксозни и свързани с индивидуалната и субективна потребност на наемателя. Имотът бил върнат на наемодателя напълно разрушен, което наложило следващият наемател да го възстанови като компенсация на наемната цена. Ищецът бил правил подобрения след прекратяване на наемния договор и това било за негова сметка, а и тези разходи били направени във връзка с търговската му дейност и за тях наемодателят не носил отговорност. Оспорва се направеното от ищеца възражение за прихващане с твърдения, че не са налице материалноправните предпоставки за извършването му. Прави се възражение за погасяване на иска по давност. Доколкото ищецът сочел ,че инвестициите са направени в периода от 01.01.2008год. до м.май.2010год., то от момента на тяхното извършване до датата на предявяване на иска- 01.09.2015год. бил изтекъл предвидения в чл.110 от ЗЗД петгодишен погасителен срок.

С Решение № 1429/17.07.2017год., постановено по образуваното т.д. № 5597/2015год. , предявеният иск по чл. 59 от ЗЗД е уважен за сумата от 619 415.98лева, ведно със законната лихва от 01.09.2015год. до окончателното й изплащане и е отхвърлен за разликата до пълния предявен размер или за сумата от 361 962лева.

За да уважи иска по чл. 59 от ЗЗД първоинстанционния съд е приел , че наемателят е извършил инвестиции в отдадения под наем имот в размер на 1 931 992.61 лева с ДДС, че с извършените подобрения стойността на имота се е увеличила с 1668 201 лева , а обогатяването на ответника- наемодател в резултат на извършените подобрения възлиза на сумата от 847 383 лева.

Тъй като стойността на неоснователното обогатяване била по-малка от размера на обедняването е приел ,че дължимото от ответника вземане по чл.59, ал.1 от ЗЗД е именно в размер на 847 382лева.