Протокол № 228 от 02.04.2026, Окръжен съд - Пазарджик

Личните данни в текста са заличени.

ПРОТОКОЛ

№ 228 гр. Пазарджик, 02.04.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Венцислав Ст. Маратилов

Димитър П. Бозаджиев при участието на секретаря Петрана Ив. Динева

Сложи за разглеждане докладваното от Венцислав Ст. Маратилов Въззивно гражданско дело № 20265200500222 по описа за 2026 година.

На именното повикване в 10:30 часа се явиха:

Жалбоподателят Г. Г. Ц., редовно призован, не се явява. За него се явява адв. Д. К., надлежно упълномощена да го представлява.

Ответникът В. И. Б., редовно призован, се явява лично и с адв. И.-С., надлежно упълномощена да го представлява.

Ответникът Н. Г. Б., редовно призована, не се явява.

Адв. К.: Да се даде ход на делото.

Адв. И.-С.: Да се даде ход на делото.

Съдът намира, че няма процесуална пречка по даване ход на делото, поради което и на основание чл. 142, ал. 1 от ГПК

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО

С решение рег. № 4 от 06.01.2026г. на Велинградски районен съд постановено по гр.д.№20245210100469 по описа на същия съд за 2024г. Е ПРИЗНАТО ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Г. Г. Ц., ЕГН-********** от гр.Велинград, ул.“Б. П.“ №35, че В. И. Б., ЕГН-7112303534 и Н. Г. Б. с ЕГН**********, и двамата с адрес гр.Велинград, ул.“Белмекен“ №10, са собственици на трети жилищен етаж от сграда с идентификатор *** по КККР на гр.Велинград, одобрени със заповед № РД-181214 от 06.08.2018г. на ИД на АГКК, с адрес на сградата-: гр.Велинград, ул.“Б.

1

П.“ №35,брой етажи 4, с предназначение жилищна сграда-еднофамилна, стар идентификатор: няма, номер по предходен план: няма, като сградата е построена върху поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. Велинград, одобрени със заповед № РД-18-1214 от 06.08.2018г. на ИД на АГКК, с адрес на имота гр.Велинград, ул.“Б. П.“ №35, с трайно предназначение на територията - урбанизирана, начин на трайно ползванениско застрояване/до 10м/, предходен идентификатор-няма; номер по предходен план-парцел ХТТ-85, квартал 447 по регулационния план на гр.Велинград, при граници и съседи на обекта-същия етаж-няма други самостоятелни обекти, под обекта-втори етаж от триетажна жилищна сграда с идентификатор ***, над обекта - тавански етаж от триетажна жилищна сграда с идентификатор***.

Със същото решение на основание чл.78 ал.1 от ГПК ответникът Г. Г. Ц. с посочен адрес и ЕГН, е осъден да заплати на В. И. Б. разноски по делото в размер на 562 лв.

Решението се обжалва изцяло с въззивна жалба подадена в срока по чл.259 ал.1 от ГПК, с вх.№412 от 23.01.2026г. подадена от ответника в производството пред първата инстанция Г. Г. Ц., с ЕГН-********** чрез процесуалния си представител адв. Д. К. от АК-Пазарджик с доводи за порочност на решението като необосновано, незаконосъобразно и немотивирано. Твърди се, че съдебният акт не отговаря на основните начала в чл.12 от ГПК, постановен е без да е извършена преценка на събраните по делото доказателства при новото разглеждане на делото и доводите на страните, а е налице дословно възпроизвеждане на мотивите на решението по гр.д.№111/ 2022г.-обезсилено, с коментар на свидетели които не са разпитани по делото в това производство и без да се споменават разпитаните в това производство свидетели.

Оспорва се извода на съда относно значението на декларацията по чл.56 ал.2 от ЗТСУ /отм./ и че същата според жалбоподателя страда от пороци и каква воля е обективирана чрез нея от страна на собствениците на имота.

Смята, че с декларацията няма изразена воля от лице което към този момент е малолетен -12г.и същата не би могла да обективира негова воля; че безвъзмездното разпореждане с активи на непълнолетно е нищожно, поради което не се възприема изразеното от съда, че е налице съгласие на ответника, въпреки че действащия от името на непълнолетния е действал при неспазване на изискванията на закона.

Сочи се, че относно волята на другия съсобственик подписал декларацията-св.Г., при положение че същата е прехвърлила на ответника през 2020г. притежаваната от нея част от жилищната сграда изцяло, включително и частта от процесния етаж, поставяло под въпрос дали въпросната декларация обективира нейната воля, доколкото същата не била страна в процеса и че този въпрос не е предмет на изследване. Смята, че предвид липсата на съгласие на ответника-жалбоподател, ищецът да строи в имота, е следвало да се установи 2 владението върху правото на строеж на процесния гараж и намерението да се свои имота, което не било сторено в производството.

В тази връзка се анализират и дословно се възпроизвеждат в жалбата показанията на св.Д., К., Г., св.П., св.П., св.Д.. Коментира се протокол от проведено заседание пред въззивната инстанция от 30.10.2023г- по гр.д.

№87/2023г. за свидетелски показания на ищцата Н. Б. които следвало да се ценят като извънсъдебно признание на ищеца. Заключава,че от цитираните доказателства не може да ес установи, че ищецът е осъществявал владение върху процесния етаж., да е демонстрирал владението си на ответника и да го е отблъснал. И че липсват данни за наличието на обективния признак на владението-фактическо упражняване на власт спрямо процесната вещ, затова счита за безпредметен субективния признак да се държи вещта като своя.

Смята, че за да е годно владението да породи правни последици на придобивна давност, е необходимо същото да е постоянно, непрекъснато, несъмнено, спокойно и явно, осъществявано чрез серия от действия, съставляващи една продължителност през времето, което закона предвижда и че такива действия, чрез които е осъществявана фактическа власт не са установени от ищеца, нито се е установило той да се е намирал в процесния етаж и да го е поддържал в рамките на необходимата грижа.

Смята, че липсват данни за постоянно, непрекъснато и явно демонстрирано владение от ищеца, и че предвид липсата на съгласие от жалбоподателя ищецът да строи в имота, както и доказано владение върху имота през процесния период, Моли да се отмени обжалваното решение и да се отхвърли исковата претенция. Жалбоподателят не сочи доказателства през въззивната инстанция.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от насрещната страна В. И. Б. чрез адв.М. И.-С. с вх.№764 от 06.02.2026г. в който подадена въззивна жалба се квалифицира като неоснователна по същество. Като неверни и неправилни се квалифицират всички доводи развити във въззивната жалба на жалбоподателя Г. Ц..

Въззиваемата страна смята, че съдът е спазил основните начала в чл.12 от ГПК, анализирана е формираната и изразена воля в декларацията по чл.56 ал2 от ЗТСУ и за обективирана воля ищецът В. Б. да надстрои съществуващата сграда и да стане собственик на третия етаж, доколкото въпросната декларация е с нотариална заверка и не е оспорена нейната автентичност.

Признава се за порок неснабдяването на Г. с разрешение от съда по местоживеенето на малолетния Г. Ц. съгласно чл.73 ал.2 от СК от 1985г., като се смята, че този порок не води до неавтентичност на представената декларация и че същата може да се цени като писмено доказателство и е индиция за намерението на ищеца да стане собственик на процесния имот.

Във връзка с давностното владение са цитирани св.показания на св.Д., П. и П., св.К., св.Г., св.Райна П., Илия П. и Павел Д. за действията на ищеца по изграждането на третия етаж и неговото финансиране от страна на ищеца, 3 занимаването на ищеца с активна търговска дейност от която е разполагал със финансови средства за изграждането на третия етаж.

Смята, че изграждането на пристройка в чужд имот със съгласието и без противопоставянето на неговите собственици е действие, обективиращо намерението за своене, че за да се придобие по давност един обект, същият следва да има характеристиките на самостоятелно обособена вещ и че в случая се касае за жилищен етаж, изграден по утвърден архитектурен проект, и следва да се преценяват съответните строителни правила и норми регламентиращи етапът на строителството при който се приема, че възниква юридически обособена вещ. Цитират се норми от ЗУТ - чл. 181 ал.1 и ал.2, § 5, т. 46 от ДР ЗУТ като акцентира,че през 2005 г. /когато е поставен покривът на къщата, и към тази дата Ц. е бил на 19 г.,/ процесният трети жилищен етаж е придобил статут на самостоятелен обособен обект, при което той е придобит по давност до края на 2015г., при непрекъснатост на давността. Коментира се и посоченото в жалбата извънсъдебно признание, като се акцентира,че не ставало ясно за какво точно се отнася, като сочи, че В. Г. е имала в предвид финансирането от нейна страна на построяването на къщата до втори етаж включително и че строежът на третия етаж е бил отговорност изцяло на ищеца и е изпълнен за негова финансова сметка.

Моли да се потвърди обжалваното решение. Няма направени доказателствени искания от ответника в производството.

Няма постъпил отговор на въззивната жалба от втория ответник и въззиваема страна в процеса - Н. Г. Б., получила препис от въззивната жалба на дата 28.01.2026 г.

Адв. К.: Поддържам въззивната жалба. Оспорвам отговора. Няма да соча доказателства. Нямам доказателствени искания. Представям договор за настоящата инстанция.

Адв. И.-С.: Оспорвам въззивната жалба. Поддържам отговора. Няма да соча доказателства. Нямам доказателствени искания.

Съдът счете делото за изяснено от фактическа страна, поради което ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ:

Адв. К.: Уважаеми окръжни съдии, моля да отмените порочното решение на Велинградския съд. Аз знам, че настоящата инстанция ще обсъди доказателствата, които въобще не е обсъдила първоинстанционната инстанция, но дефакто ние ще бъдем лишени от една инстанция по този начин, защото в първоинстанционното решение липсва коментар на събраните доказателства. То е копирано от мотивите на обезсиленото решение. Това е очевидно и смятаме, че следва да ни се даде възможност, защото правото на защита на доверителя ми ще бъде нарушено, тъй като ще загуби възможност 4 от инстанционен контрол на това решение.

Следва да кажа и още нещо - опитахме се да се договорим с другата страна, те не приемат нашето предложение за 1/2 от този етаж, който смятаме, че им се полага. Въпреки всичко аз поддържам изцяло въззивната жалба, защото не получихме тяхното съгласие. Моля за решение, с което да ни се даде възможност за инстанционен контрол.

Адв. И.-С.: Уважаеми окръжни съдии, моля да постановите съдебно решение, с което изцяло да потвърдите решението на Районен съд Велинград.

Същото е правилно и законосъобразно. Мотивите му са подробни, не съдържат противоречие, прецизни са. Съдът е обсъдил всички събрани в хода на производството писмени и гласни доказателства. По повод на предложението на адв. К. не дадохме съгласие, тъй като считаме, че това предложение би ощетило сериозно моя доверител и не отговаря на фактическите твърдения, които същият е изложил първоначално в исковата си молба. Същият е придобил третия жилищен етаж изцяло на оригинерно основание, а именно изтекла в негова полза придобивна давност. Моля да отхвърлите въззивната жалба. Правя възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.

Съдът счете делото за разяснено от правна страна, поради което ОПРЕДЕЛИ:

ОБЯВЯВА устните състезания за приключили.

ОБЯВИ, че ще се произнесе с решение в законния едномесечен срок до 01.05.2026 г.

Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 10:41 часа.

Председател: _______________________

Секретар: _______________________

5