Решение № 845 от 11.11.2025, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 845 гр. Бургас, 11.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕНА Н. СЪБЕВА при участието на секретаря КАЛИНА К. СЪБЕВА като разгледа докладваното от ПЛАМЕНА Н. СЪБЕВА Административно наказателно дело № 20252120202716 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 58д-63д ЗАНН.

Образувано е по жалба, подадена от Ж. Г. С., ЕГН ********** срещу Електронен фиш серия К № ********, издаден от ОД на МВР-Бургас, с който на жалбоподателя, на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 2 ЗДвП за извършено нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП му е наложено наказание „глоба” в размер на 50 лв.

В жалбата се излагат съображения за отмяна на обжалвания фиш, като поддържа, че жалбоподателят е управлявал процесния автомобил със специален режим „линейка“ в изпълнение на служебните си задължения, оказване на спешна медицинска помощ.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно уведомен, не се явява и не се представлява. По делото е постъпило писмено становище от адв. Н., надлежно упълномощена, с което поддържа жалбата и претендира присъждане на разноски в размер на 300 лева - платено адвокатско възнаграждение.

Административнонаказващият орган, редовно уведомен, не изпраща представител.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази доводите и възраженията на страните, намира за установено следното:

От фактическа страна:

На ******** г. в 22:04 часа е било установено с автоматизирано техническо средство, че специален автомобил „И.Б.И. ЖС“ с рег. № ********, собственост на М.з. с ползвател Център за спешна медицинска помощ гр. Бургас, е бил управляван в гр. Бургас, по бул.

1

„Т.А.“ в посока от надлез „В.П.“ към к-ще с ул. „С.“, с наказуема скорост от 66 км/ч при максимално допустима скорост за движение в населено място до 50 км/ч. Скоростта на управление на МПС от 66 км/ч е била установена от автоматизирано техническо средство, изчислена след отчетена грешка - 3 км/ч при измерването. За констатираното нарушение по чл. 21, ал 1 ЗДвП е бил издаден на основание чл. 188, ал. 2 ЗДвП срещу директора на ЦСМП гр. Бургас електронен фиш серия К № ********, в качеството му на законен представител на ползвателя на автомобила. В предвидения в чл. 189, ал. 5 ЗДвП 14-девен срок, директорът на ЦСМП гр. Бургас е подал декларация, в която е посочил, че в деня и в часа на нарушението автомобилът е бил управляван от жалбоподателя, като през времето от 20:51 часа до 23:02 часа с автомобила е било изпълнявано повикване № *****. По тази причина срещу жалбоподателя като водач на процесното МПС е бил издаден обжалваният в производството електронен фиш.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по делото писмени доказателства. Доказателствата по делото са непротиворечиви и допълващи се, поради което съдът ги кредитира изцяло. По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените факти.

От правна страна:

Жалбата е депозирана в рамките на четиринадесетдневния срок за обжалване по чл.

189, ал. 8 ЗДвП вр. чл. 59, ал. 2 ЗАНН. Подадена е от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения:

В случая се касае за ангажиране на отговорност на жалбоподателя за извършено нарушение по ЗДвП, изразяващо се в превишаване на разрешената скорост от 50 км/ч за движение в населени места за пътни превозни средства от категория В, по смисъла на разпоредбата на чл. 21, ал. 1 ЗДвП.

От събраните по делото доказателства по категоричен и несъмнен начин се установява, че на ******** г. в 22:04 часа жалбоподателят е управлявал в гр. Бургас, по бул. „Т.А.“ специален автомобил „И.Б.И. ЖС“ с рег. № ********, собственост на М.з. с ползвател Център за спешна медицинска помощ гр. Бургас, с превишена скорост от 66 км/ч при максимално допустима скорост за движение в населено място до 50 км/ч. Скоростта е била установена с автоматизирано техническо средство. По делото е наличен снимков материал (л.17 гръб), от който се установява, че при ограничение на скоростта за движение до 50 км/ч, процесният специализиран автомобил е бил управляван с превишена скорост от 69 км/ч.

След измерване на допустимата грешка -3км/ч, е било определено, че наказуемата скорост на управление е била 66 км/ч или с 16 км/ч над допустимата от 50 км/ч за населено място.

2

Съгласно разпоредбата на чл. 92, ал. 1, т. 2 ЗДвП водачът на моторно превозно средство със специален режим на движение може да надвишава разрешената максимална скорост на движение дотолкова, доколкото няма да застраши нечий живот или имущество.

От събраните по делото доказателства се установява, че по силата на сключен трудов договор от ******** г. (л. 5) жалбоподателят е служител в ЦСМП гр. Бургас, изпълняващ длъжността шофьор на линейка (автомобил със специален режим на движение). От представени в преписката писмени доказателства - пътен лист (л. 4) и справка от ЦСМП – Бургас (л.22) се установява, че на датата и в часа на нарушението – ******** г. в 22:04 часа жалбоподателят е управлявал процесния автомобил в изпълнение на служебните си задължения, в изпълнение на подаден сигнал № ***** на спешен телефон 112 за оказване на спешна медицинска помощ в гр. А., като екипът е тръгнал към адреса в 20:51 часа и след оказване на необходимата помощ курсът е бил приключен в 23:02 часа. От справката на ЦСМП гр. Бургас (л. 22 гръб) се установява, че пациент на възраст 31 месеца е бил транспортиран от гр. А. до УМБАЛ гр. Бургас. Следователно като безспорно по делото се установява, че на процесната дата и час жалбоподателят е бил водач на моторно превозно средство със специален режим на движение, като поради спешна необходимост от оказване на медицинска помощ на пациент, автомобилът е изпълнявал курс от гр. А. за гр. Бургас.

Поради обективна необходимост от бързо придвижване до болничното заведение за оказване на спешни медицински грижи, жалбоподателят в съответствие с предвиденото в чл. 92, ал. 1, т. 2 ЗДвП изключение за допустимо от закона нарушаване на правилата за управление на МПС с разрешена скорост, е управлявал автомобил със специален режим на движение с превишена скорост от 66 км/ч при разрешена до 50 км/ч за населените места. От данните по делото не се установява това поведение на водача да е застрашило нечий живот или имущество. На жалбоподателя като водач на не са вменени действия, които да са довели до възникване на опасност за настъпване на ПТП или друга заплаха за участници в движението.

Също така в случая не е налице прекомерно надвишаване на разрешената скорост, жалбоподателят е управлявал с 66 км/ч при разрешени до 50 км/ч, което неминуемо да води до възникване на реална опасност от причиняване на вредоносно събитие. Единствено от събрания доказателствен материал може да се изведе, че жалбоподателят е изпълнявал служебните си задължения като водач на МПС със специален режим на движение, като нарушаването на правилата за движение, предвидени в чл. 21, ал. 1 ЗДвП е било оправдано и правно регламентирано в чл. 92, ал. 1, т. 2 ЗДвП. Следователно не е налице извършено от жалбоподателя нарушение по ЗДвП, което да налага неговото санкциониране. Още повече законодателят е предвидил изрично в чл. 189, ал. 6, т. 2 ЗДвП, че издаден електронен фиш се анулира, в случай че е бил издаден за нарушение, извършено с моторно превозно средство със специален режим на движение. В настоящата хипотеза обжалваният електронен фиш не е бил анулиран, поради което предвид извода на съда за неговата незаконосъобразност, същият следва да бъде отменен.

Предвид извода на съда за основателност на жалбата и за отмяна на обжалвания електронен фиш, на основание чл. 63д, ал. 1 ЗАНН на жалбоподателя следва да се заплатят 3 направените разноски за изплатено адвокатско възнаграждение. Видно от представен по делото договор за правна защита и съдействие, жалбоподателят е платил в брой сумата от 300 лева, като същата сума се претендира за присъждане. Следователно за жалбоподателя тази сума представлява реално направени разноски по делото, които подлежат на присъждане в негова полза.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Електронен фиш серия К № ********, издаден от ОД на МВР-Бургас, с който на Ж. Г. С., ЕГН ********** , на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 2 ЗДвП за извършено нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП му е наложено наказание „глоба” в размер на 50 лв.

ОСЪЖДА ОД на МВР - Бургас да заплати на Ж. Г. С., ЕГН ********** сумата от 300 лева, представляваща разноски за платено адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Бургас в 14-дневен срок от датата на получаване на съобщението, че решението е изготвено.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________

4