Решение № 330 от 17.03.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 330 гр. София, 17.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 16 -ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на пети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анелия Маркова

Членове:

Величка Борилова

Зорница Гладилова при участието на секретаря Пролетка Асенова като разгледа докладваното от Зорница Гладилова Въззивно гражданско дело № 20251000503128 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.

С решение № 3814/17.06.2025 г., по гр.д.№ 4401/2023 г. на Софийски градски съд, ГО, I-16 състав, съдът е осъдил „Ел Би Булгарикум“ ЕАД да заплати на Н. Б. М., , на основание чл. 79 ЗЗД, вр. чл. 286 ЗЗД, следните суми: 1./ сума в размер на 17 550 лв. , представляващо дължимо на ищеца брутно възнаграждение по договор за възлагане на управление от 24.11.2022 г. за м. февруари 2023 г., като искът е отхвърлен до пълния предявен размер от 20 463 лв.; 2./ сума в размер на 35 145 лв., представляваща брутно обезщетение по т.18.1 от договора за възлагане на управление от 24.11.2022 г. , като искът е отхвърлен до пълния предявен размер на 41 763 лв.; 3./ сума в размер на 18 955 лв., представляваща брутно обезщетение по т. 21 от договора за възлагане на управление от 24.11.2022 г.; 4./ сума в размер на 25 071.30 лв.,. представляваща обезщетение по т. 22 от договора за възлагане на управление от 24.11.2022 г., като искът е отхвърлен до пълния предявен размер на 44 089 лв.

Срещу това решение, в частта, с която са уважени предявените искове, е подадена въззивна жалба от „Ел Би Булгарикум“ ЕАД, което счита същото недопустимо и неправилно – постановено при нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Решението било недопустимо в частта, в която съдът е уважил предявения иск за заплащане на възнаграждение за м. февруари, 2023 г., в размер над предявения от ищеца. В петитума на исковата молба ищецът поискал ответникът да бъде осъден да заплати възнаграждение за м. февруари 2023 г. по Договора в размер на 10 290 лв.

1

С молба вх. № 31408/13.03.2025 г., ищецът направил искане за увеличаване размера на претенцията за заплащане на възнаграждение за м.февруари 2023 г. на 14 628 лв., което било допуснато от съда в о.с.з., проведено на 17.03.2025 г. С решението съдът недопустимо уважил предявения иск за сумата от 17 550 лв.

Жалбоподателят поддържа неправилност на постановеното решение. Съдът неправилно и в нарушение на чл. 20 и чл. 20а от ЗЗД тълкувал уговореното между страните.

Неправилно съдът е приложил и разпоредбата на чл. 56 от Правилника за прилагане на Закона за публичните предприятия. Съгласно чл. 20 от Договора - размерът на обезщетението по чл. 18.1. се определяло от начисленото на изпълнителния директор средно месечно възнаграждение по условията на т.9 за предходното отчетно тримесечие, през което той е изпълнявал задълженията си по този договор. Съгласно уговореното в чл. 23, размерът на обезщетението по чл. 21 и чл. 22 се изчислявал от начисленото средно-дневно възнаграждение по т. 9 за предходното отчетно тримесечие, през което изпълнителният директор е изпълнявал задълженията си. Изрично уговорено било, че при изчисление размера на обезщетението по чл. 18.1. от Договора не се взема предвид изпълнявана от ищеца дейност като член на Съвета на директорите въз основа на други договори, защото изрично чл. 20 от Договора предвиждал, че размерът на обезщетението по чл. 18.1 се изчислява въз основа на тримесечието, през което е изпълнявал задълженията си по "този договор". Аналогично било уговореното и в чл. 23 досежно обезщетенията по чл. 21 и чл. 22 от Договора, където било предвидено, че се взема като основа възнаграждение, получавано за предходно тримесечие, през което изпълнителният директор се изпълнявал задълженията си, което означавало само извършваната от него дейност като изпълнителен директор, а не всякаква друга дейност по други сключени с дружеството договори. Възнагражденията, които ищецът получавал като член на съвета на директорите и като изпълнителен член били с различно основание и същите не следвало да се вземат като основа /база/ за изчисление на дължимо обезщетение по другия договор. При изготвяне на приетата по делото ССчЕ, вещото лице взело като основа сумата на получаваните от ищеца възнаграждения по двата сключени с ответното дружество договора. При определяне размерите на претендираните възнаграждение и обезщетения съдът произволно е възприел за приложими някои от предложените от вещото лице различни варианти за изчисление, без да се обоснове. „Ел Би Булгарикум“ ЕАД излага подробни съображения защо счита неоснователни исковете в размерите, уважени от съда.

Въззивникът сочи, че съдът не е обсъдил в цялост събрания по делото доказателствен материал - не е съобразил отговорa на петата задача от експертизата, че в дружеството не било входирано искане от Н. М. за отлагане на неизползван платен годишен отпуск за 2022 г. Съдът незаконосъобразно не допуснал повторно експертно заключение.

Заключението на изслушаната и приета съдебна-счетоводна експертиза било оспорено от въззивника в открито съдебно заседание на 17.03.2025 г. при изслушване на вещото лице, но искането за повторна експертиза не било уважено.

Въззивникът моли въззивния съд да обезсилите обжалваното решение в частта, в която съдът е уважил е уважил предявения иск за заплащане на възнаграждение за м. февруари, 2023 г., в размер над предявения от 14 628 лв., както и да го отмени в частта, в която съдът е уважил предявените от ищеца Н. М. искове и е осъдил „Ел Би Булгарикум“ ЕАД да заплати, на основание чл. 79 ЗЗД вр. чл. 286 ЗЗД следните суми: сума в размер на 17 550 лв., представляващо брутно възнаграждение по договор за възлагане на управление от 24.11.2022 г. за м. февруари, 2023 г., сума в размер на 35 145 лв., представляваща брутно обезщетение по т. 18.1 от договора за възлагане на управление от 24.11.2022 г., Ответникът по въззивната жалба Н. Б. М. я оспорва и моли въззивния съд да я остави без уважение като потвърди обжалваното решение като правилно и законосъобразно.

2

Третото лице помагач на страната на ответника Н. А. П. не е подала отговор, но в съдебно заседание чрез процесуалния си представител заявява, че подкрепя въззивната жалба.

Съдът като обсъди представените по делото доказателства и доводите на страните и съобразявайки правомощията си по чл.269 от ГПК, намира следното от фактическа страна:

Предмет на въззивното производство са обективно съединени осъдителни искове, предявени от Н. Б. М. срещу „Ел Би Булгарикум“ ЕАД с правно основание чл. 79 ЗЗД, вр. чл. 286 ЗЗД, за заплащане на сумата дължимо на ищеца възнаграждение по договор за възлагане на управление от 24.11.2022 г. за м. февруари 2023 г. , обезщетение по т. 18.1 от договора; обезщетение по т. 21 от договора и обезщетение по т. 22 от договора. В исковата молба е посочено, че на 24.11.2022 г. между Н. М. него и „Ел Би Булгарикум“ ЕАД чрез В.

Д., в качеството му на представляващ „Държавна консолидационна компания“ ЕАД, като едноличен собственик на капитала на дружеството, е сключен договор за възлагане управлението на акционерно дружество с едностепенна система на управление. На 24.11.2022 г., между Н. М. и „Ел Би Булгарикум“ ЕАД, чрез председателя на Съвета на директорите на дружеството, е сключен договор за възлагане управлението, в качеството му на изпълнителен член на Съвета на директорите в дружеството. С протокол № 5 от заседание на Съвета на директорите на „Държавна консолидационна компания“ ЕАД, проведено на 20.02.2023 г., по т. 5. “Разни“, е взето решение за освобождаване на Н. М. като член на Съвета на директорите на „Ел Би Булгарикум“ ЕАД и за прекратяване на сключения с него договор от 24.11.2022 г. за възлагане на управлението на дружеството. Решенията по този протокол са вписани в ТРРЮЛНЦ по партидата на „Ел Би Булгарикум“ ЕАД на 27.02.2023 г. по заявление А5 с вх. № 20230221150309. С т. 9 от договора за възлагане управлението на изпълнителен член от СД в ответното дружество от 24.11.2022 г., било уговорено възнаграждението на изпълнителния директор, като е посочено, че същото се изплаща по графика за изплащане на заплатите в дружеството. За месец декември 2022 г. след удръжки Н. М. получил възнаграждение в размер на 10 121.83 лв., а за месец януари 2023 г., предхождащ месеца на прекратяване на договора, му било начислено възнаграждение в размер на 11 915 лв. Н. М. не получил дължимото му се месечно възнаграждение за месец февруари 2023 г. за общо 19 работни дни, до 27.02.2023 г., когато прекратяването на договора му за управление е влязло в сила с вписването на заличаването му като изпълнителен директор в ТРРЮЛНЦ. Изчислено съобразно отработените дни, дължимото неизплатено възнаграждение за месец февруари 2023 г. било 10 290 лева. /11 195 лв.:22 дни х 19 дни/. С т.18.1. от договора за възлагане управлението на изпълнителен член от СД при „Ел Би Булгарикум“ ЕАД било прието, че в случаите на прекратяване на договора по реда на б. „а“, „б“, „в“, „г“ и „з“ на т. 17.1., на изпълнителния директор се изплаща обезщетение в размер на тримесечното му възнаграждение по този договор. Договорът на Н.

М. е прекратен предсрочно, при условията на т. 17.1., буква „г“ от договора и размерът на дължимото обезщетение по точка 18.1. възлизал на 35 745 лв. /11 915 лв. х 3 месеца/.

Съобразно т. 5.17. от процесния договор за възлагане управлението на изпълнителен член, изпълнителният директор има право на 30 дни платени неприсъствени работни дни /отпуск/ извън празничните и почивните дни за всяка календарна година, независимо от отработеното през годината време. Съобразно т. 21 от същия договор, при прекратяване на договора на изпълнителния директор се следвало обезщетение, което съответства на неизползваните от него платени неприсъствени работни дни, като за текущата календарна година /т.21.1./ пропорционално на времето на неговото управление. Изчислено по посочените критерии и съобразно т. 23 от договора на база среднодневно възнаграждение, дължимото обезщетение за 2022 г. възлизало на 16 247 лв. /11 915 лв. : 22 дни х 30 дни/, а за 2023 г. възлизало на 2 708 лв. /11 915 лв.:22 х 5 дни/ или общо обезщетението по т.21 от договора за неизползван платен отпуск възлиза на 18 955 лв. С т.22 от договора за възлагане управлението на изпълнителен член от СД било предвидено, че при прекратяване на 3 договора по реда на б. „в“, „г“ и „з“ от точка. 17.1., на изпълнителния директор се изплаща обезщетение за времето, през което е останал без работа, но за не повече от три месеца. Към датата на депозиране на исковата молба, ищецът не бил започнал работа по трудово или друго правоотношение и за него възникнало правото да претендира обезщетението по тази точка за един месец - в размер на 16 247 лв., изчислено по реда на т.23 от договора /11 195 лв. : 22 х 30 дни/. Посочените обезщетения били дължими и ищецът е поискал от съда да осъди ответника да му заплати сумата от общо 125 270 лв., съобразно увеличението с молба вх. № 31408/13.03.2025 г. по реда на чл. 214 ГПК, от които: 14 628 лв., представляващо дължимо възнаграждение по договор за възлагане на управление от 24.11.2022 г. за м. февруари 2023 г.; обезщетение по т. 18.1 от договора в размер на 41 763 лв.; обезщетение по т. 21 от договора в размер на сумата от 18 955 лв. и обезщетение по т. 22 от договора в размер на 44 089 лв. С молбата от 13.03.2025 г. е заявено и искане за присъждане на незаплатено възнаграждение за м.януари 2022 г. в размер 5835 лв.

Ответникът „Ел Би Булгарикум“ ЕАД е оспорил исковете. Възразил е, че оспорва исковата молба по основание и размер, като сочи, че сключването и прекратяването на договора е въз основа на законосъобразно взети решения на едноличният собственик на капитала на дружеството. При сключване на договора за възлагане на управлението на изпълнителен член на СД липсвали данни за наличие на предварително съгласие и одобрение на едноличния собственик на капитала, като са уговорени клаузи, различни с предходния договор.

Третото лице помагач на страната на ответника Н. А. П. оспорва исковата молба.