Решение № 405 от 22.12.2025, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 405 гр. Пловдив, 22.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Галина Гр. Арнаудова

Членове:

Мария П. Петрова

Румяна Ив. Панайотова-Станчева при участието на секретаря Стефка Огн. Тошева като разгледа докладваното от Мария П. Петрова Въззивно търговско дело № 20255001000537 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е въззивно и се развива по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С Решение №114 от 10.03.2025г., постановено по т.дело №151/2024г. по описа на Окръжен съд-Пловдив, са отхвърлени предявените от Г. М. Я. с ЕГН:**********, М. Р. Я. с ЕГН:**********, С. Р. Я. с ЕГН:**********, С. Р.

Я. с ЕГН:**********, И. Р. Я. с ЕГН:********** и К. Р. Я. с ЕГН:**********, всички от с.Р., о П, обективно и субективно съединени искове за осъждане на „ЗД Бул Инс“АД, ЕИК 831830482, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“Джеймс Баучер“№87, да заплати на всеки от тях застрахователно обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на Р С Я., настъпила в резултат от пътнотранспортно произшествие, състояло се на 08.09.2018г. на път II-** К - П, км **, при управление на моторно превозно средство – лек автомобил „Форд Транзит“ с рег.№** **** **, за което е сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите със „ЗД Бул Инс“АД, както следва: на Г. М. Я., М. Р. Я., С. Р.

1

Я., И. Р. Я. и К. Р. Я. – в размер по 80000лв., заявен частично от 130000лв., а на С. Р. Я. – в размер на 60000лв., заявен частично от 130000лв., ведно със законната лихва от 12.05.2019г. до окончателното им плащане, и Г. М. Я. с ЕГН:**********, М. Р. Я. с ЕГН:**********, С. Р. Я. с ЕГН:**********, С. Р.

Я. с ЕГН:**********, И. Р. Я. с ЕГН:********** и К. Р. Я. с ЕГН:**********, всички от с.Р., о П, са осъдени да заплатят на „ЗД Бул Инс“АД, ЕИК 831830482, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“Джеймс Баучер“№87, сумата от 10650лв. – деловодни разноски и адвокатско възнаграждение.

Недоволни от така постановеното решение са останали жалбоподателите Г. М. Я., М. Р. Я., С. Р. Я., С. Р. Я., И. Р. Я. и К. Р. Я., които чрез пълномощника им адв.П. К. го обжалват изцяло като неправилно по отношение преценката на събраните доказателства, приетото въз основа на нея за установено от фактическа страна и формираните правни изводи досежно причинноследствената връзка между увреждането при ПТП и настъпилата след това смърт, излагайки съображения и във връзка с отношенията с починалия и претърпените от загубата му неимуществени вреди. Претендират за отмяна на решението и уважаване на исковете в пълните им предявени като частични размери, както и за определяне на адвокатско възнаграждение по чл.38,ал.1,т.2 от ЗАдв с ДДС за двете съдебни инстанции.

Въззиваемата страна „ЗД Бул Инс“АД е депозирала чрез пълномощника адв.А И. писмен отговор на въззивната жалба с изложени в него аргументи за нейната неоснователност досежно причинно-следствената връзка между увреждането при ПТП и настъпилата смърт, като се поддържа и наследниците вече да са получили обезщетение, да е налице съпричиняване, претендираният размер да не кореспондира с доказателствата по чл.52 от ЗЗД, да е изтекла давност за увеличената част, да е приложима разпоредбата на чл.497,ал.1,т.2 от КЗ относно лихвата. Претендира за потвърждаване на решението и за присъждане на разноски за въззивното производство.

Съдът, след преценка на събраните в хода на производството доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

Ищците твърдят като съпруга и деца да са наследници на починалия на 12.05.2019г. на 59 години Р С Я.. На същия при пътнотранспортно 2 произшествие на 08.09.2018г., на път I******** между с.Д м в посока на движение към с.Г М, настъпило по вина на водача А Б Ш на лек автомобил „Форд Транзит“ с рег.№** **** **, за който била сключена застраховка „Гражданска отговорност“ с ответника по застрахователна полица BG/02/118001052725 от 09.04.2018г. със срок на валидност една година, при управление на който нарушил правилата за движение по пътищата по чл.20,ал.1 от ЗДвП, били причинени три средни телесни повреди – гръбначна травма в шийния отдел, представена от увреждане на междупрешленни дискове и счупване на тялото на 4-ти шиен прешлен, довела до трайно затрудняване на движението на врата; гръбначномозъчна травма, представена от контузия на гръбначния мозък, довела до развитие на пареза на крайниците и трайно затрудняване на движението им; увреда на междупрешленния диск /дисков пролапс/ на нИ. 4-ти и 5-ти шийни прешлени, с последващо оперативно отстраняване на диска, довело до постоянно разстройство на здравето, неопасно за жИ.та, за което водачът със споразумение, одобрено в Протокол №639/26.01.2022г. по НОХД №342/2022г. на Районен съд-Пловдив, бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл.343,ал.3,предл.2,б.А,предл.2 във връзка с ал.1,б.Б,предл.2 във връзка с чл.342,ал.1 от НК. Р Я. починал вследствие на получените при произшествието множество травми. Той бил деен, активен и в добро здравословно състояние, отговорен и трудолюбив човек, който се грижел за своето семейство, каквото със съпругата Г. Я. създали преди повече от четиридесет години, отгледали децата си с много любов и разбирателство.

След произшествието тя в продължение на осем месеца се грижела за него с надеждата, че ще се възстанови. Смъртта му била съкрушителна за нея, както и за петте им деца, чиято връзка с него била изключително силна, изпълнена с обич, уважение и привързаност. Те израснали с всеотдайните му грижи, внимание и любов, приемали го като пример за подражание и му се възхищавали, а той им осигурявал всичко, от което са се нуждаели и посветил жИ.та си на тях, като винаги се подкрепяли и си помагали. Със смъртта му загубили моралната и физическа подкрепа, на която винаги разчитали.

Несвоевременната му смърт им причинила огромен психически стрес и неописуема душевна мъка, болки и страдания, които не утихват. С оглед на тези обстоятелства ищците първоначално са предявили претенциите си за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди като частични в размер на 3 по 1250лв. от дължим размер от по 130000лв., ведно със законната лихва от 12.05.2019г. – датата, на която изтича срока по чл.429,ал.3 във връзка с чл.430,ал.1 от КЗ, до окончателното им изплащане.

С отговора на исковата молба ответникът е оспорил наличието на причинно-следствена връзка между настъпилите при ПТП увреждания на наследодателя, за които е обезщетен във връзка с образуваното от него гр.дело №705/2019г. на ПОС, и неговата смърт. Оспорил е размера на претендираните обезщетения като несъответен на чл.52 от ЗЗД. Заявил е евентуално възражение за съпричиняване на вредата от пострадалия Р Я., който като водач или пътник в каруцата е пътувал в тъмната част на денонощието без поставена светлина или светлоотразители в задната й част, движейки се в средата на пътната лента, а не възможно най-вдясно, с което нарушил разпоредбите на чл.71,ла.1 и чл.15,ал.1 от ЗДвП. Оспорил е претенцията за лихва с твърдение да не е в забава, позовавайки се на разпоредбите на чл.380 и чл.497 от КЗ.

С протоколно определение от 19.02.2024г. е допуснато, на основание чл.214,ал.1 от ГПК и въз основа на писмена молба вх.№1874/19.02.2024г., изменение на предявените искове досежно техния петитум чрез увеличаване на размера на претендираните обезщетения за неимуществени вреди на по 80000лв., частично от по 130000лв., за всеки от ищците поотделно, с оглед на което производството по първоначално образуваното пред Районен съд-К гр.дело №1305/2022г. е прекратено и същото е изпратено по подсъдност на Окръжен съд-Пловдив. Въз основа на молба вх.№20681/14.06.2024г. с протоколно определение от 17.09.2024г. е допуснато изменение на предявения от С. Р. Я. иск чрез намаляване на размера на претендираното обезщетение от 80000лв. на 60000лв., частично от 130000лв.

С обжалваното първоинстанционно решение предявените искове са изцяло отхвърлени въз основа на подробно изложени съображения за липса на причинно-следствена връзка между получените при пътнотранспортното произшествие телесни увреждания и последвалата смърт на наследодателя на ищците и поради изтекла погасителна давност за увеличения размер на претендираните обезщетения.

Настоящата инстанция, с оглед служебните си правомощия по чл.269 от ГПК, намира обжалваното първоинстанционно решение за валидно и допустимо. Предмет на разглеждане са искове по чл.432,ал.1 от КЗ. Ищците са 4 предявили претенциите си за заплащане на обезщетения за неимуществени вреди, получени от ответния застраховател на 05.04.2022г., който с писма от 18.04.2022г. ги е уведомил, че до представяне на влязъл в сила акт, доказващ виновността на водача, управлявал застрахованото МПС, няма основание да изплати претендираните обезщетения, каквито не са заплатени в срока по чл.496,ал.1 от КЗ, при което са налице процесуалните предпоставки по чл.498,ал.3 от КЗ.

Ищците като съпруга и деца на починалия на 12.05.2019г. Р С Я. се легитимират за негови наследници с представеното удостоверение изх.

№145/22.05.2019г. на Община-К.

С определение в открито съдебно заседание по представения Протокол №639 от 26.01.2022г. по НОХД №342/2022г. по описа на Районен съд-Пловдив е одобрено споразумение, с което А Б Ш е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.343,ал.3,предл.2,б.А,предл.2 във връзка с ал.1,б.Б,предл.2 във връзка с чл.342,ал.1 от НК за това, че на 08.09.2018г. на път II-** К - П, км **, при управление на моторно превозно средство – лек автомобил „Форд Транзит“ с рег.№** **** ** е нарушил правилата за движение по пътищата по чл.20,ал.1 от ЗДвП и по непредпазлИ.ст е причинил настъпването на телесна повреда на повече от едно лице, включително три средни телесни повреди на наследодателя на ищците Р Я., изразяващи се в: гръбначна травма в шийния отдел, представена от увреждане на междупрешленните дискове и счупване на тялото на 4-ти шиен прешлен, довела до трайно затрудняване на движението на врата; гръбначномозъчна травма, представена от контузия на гръбначния мозък, довела до развитие на пареза на крайниците, довела до трайно затрудняване на движенията на крайниците; увреда на междупрешленния диск /дисков пролапс/ на нИ. 4-ти и 5-ти шийни прешлени, с последващо оперативно отстраняване на диска, довело до постоянно разстройство на здравето, неопасно за жИ.та. Това споразумение има силата на присъда, която, съгласно чл.300 от ГПК, е задължителна за гражданския съд, разглеждащ гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено, неговата протИ.правност и виновността на дееца, поради което с него по обвързващ начин са установени обстоятелствата относно настъпването на пътнотранспортното произшествие по вина на водача Шандански при управление на лекия автомобил „Форд Транзит“, при което на Р Я. са 5 причинени посочените травматични увреждания, съставляващи част от съставомерните обективни признаци на престъплението като средни телесни повреди. Безспорно смъртта на пострадалия Р Я. е настъпила в хода на наказателното производство и е приета за ирелевантна за обвинението, както настоява въззиваемия, поради което споразумението няма задължителен характер относно причините за настъпването й и причинно-следствената връзка между нея и претърпените вследствие на произшествието увреждания, които подлежат на установяване на общо основание в рамките на настоящото производство, противно на възраженията на въззиваемия за недопустимо пререшаване на този въпрос, доколкото той не е разрешен по обвързващ начин със споразумението.

Приживе пострадалият Р Я. е предявил против настоящия ответник ЗД“Бул Инс“АД иск по чл.432,ал.1 от КЗ за обезщетяване на претърпените вследствие причинените му при това произшествие телесни увреждания неимуществени вреди, по който е образувано т.дело №705/2019г. по описа на Окръжен съд-Пловдив, в хода на производството по което е починал и са конституирани на мястото му неговите наследници и настоящи ищци. От ответника е било заявено релевираното и по настоящото дело възражение за съпричиняване по чл.51,ал.2 от ЗЗД, изразяващо се в това, че участвалата в ПТП каруца не е била оборудвана със светлоотразители и с поставено отзад светещо тяло, както и възражение за съпричиняване, изразяващо се в неспазване от пострадалия на лекарски предписания за активно проследяване на здравословното му състояние, извършване на контролни прегледи и непровеждане на възстановителни/оздравителни медицински процедури. С постановеното Решение №260024 от 21.01.2022г. искът е уважен до размер на 60000лв., какъвто е определен като дължим при неоснователност на възраженията за съпричиняване. С въззивното Решение №291 от 13.06.2022г. по в.т.дело №265/2022г. на Апелативен съд-Пловдив, което е влязло в сила, е присъдено допълнително обезщетение от 40000лв. С влязлото в сила съдебно решение настоящите ищци са обезщетени за претърпените от наследодателя им неимуществени вреди вследствие причинените му при ПТП телесни увреждания, а сега претендират за обезщетяване на понесените лично от тях неимуществени вреди от смъртта на наследодателя им като настъпила вследствие на тези увреждания при ПТП, при което исковете са предявени на различно основание. Следва в тази връзка да се има предвид, че обективните 6 предели на силата на пресъдено нещо обхващат правопораждащите защитаваното субективно материално право юридически факти, очертаващи правоотношението, от което то произтича. Преклудиращото й действие обхваща всички настъпили до приключване на устните състезания факти, релевантни за съществуването или несъществуването на съдебно признатото право, предмет на спора. Поради това, в последващ процес между същите страни, по предявен на различно основание или за различно искане иск, но, основаващ се на същия правопораждащ факт, следва да бъде зачетено, съгласно чл.297 от ГПК, преклудиращото действие на силата на пресъдено нещо относно него. С оглед на това, фактите относно механизма, виновния за настъпване на процесното и по настоящото дело пътнотранспортно произшествие и приноса на пострадалия за настъпването му, както и наличието на валидно към този момент застрахователно правоотношение с ответника и претърпените вследствие на произшествието травматични увреждания, са изключени от обхвата на съдебна проверка по настоящото дело и съдът е длъжен да зачете приетото по отношение на тях.