Решение № 510 от 24.10.2023, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 510 гр. София, 23.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ирина Р. Славчева

Членове:

Ивайло П. Г.ев

Лилия М. Руневска като разгледа докладваното от Лилия М. Руневска Въззивно гражданско дело № 20231800500658 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 435, ал. 1, т. 3, пр. 2 ГПК.

С. Т. С. – взискател по изпълнително дело № 10/2023 г. по описа на ДСИ при РС – Етрополе, обжалва постановление от 08.06.2023 г. за прекратяване на производството по изпълнителното дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. В жалбата са наведени подробни съображения за неправилност на постановлението, като жалбоподателят се позовава и на съдебна практика. Иска се отмяна на постановлението и връщане на делото на ДСИ за продължаване на изпълнителните действия.

В постъпилите от длъжника по изпълнителното дело Ц. Т. Т. писмени възражения по жалбата са изложени доводи за неоснователност на жалбата, като се иска оставянето й без уважение.

В изложените от ДСИ мотиви по обжалваните действия са изложени съображения за неоснователност на жалбата.

В жалбата е направено доказателствено искане за изискване на изп. д. № 53/2013 г. по описа на ДСИ при РС – Етрополе, което настоящият съдебен състав намира, че не следва да се уважава, тъй като същото не е необходимо за правилното решаване на настоящото дело, поради което и не е изискал същото преди да пристъпи към произнасяне по жалбата.

Съдът, след преценка на доказателствата по делото и доводите на страните, намира следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество – основателна.

1

Съгласно чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК изпълнителното дело се прекратява, ако взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години /с изключение на делата за издръжка/. Така уредена, перемпцията е санкция за бездействието на взискателя, съответно при липса на такова бездействие санкцията е неприложима. В настоящия случай бездействие на взискателя за период от две години не е налице, поради което и изводите на ДСИ в обратния смисъл са неправилни.

Видно от материалите по изпълнителното дело, а и не се спори относно тези факти, по изпълнителното дело още от образуването му /през 2017 г., когато първоначално е било образувано пред ЧСИ Васил Недялков, а впоследствие - през 2023 г., е било препратено на ДСИ при РС – Етрополе по молба на взискателя/ са извършвани редица изпълнителни действия /налагане на запори върху вземания по банкови сметки, вземания за трудово възнаграждение, възбрани на недвижими имоти, описи на движими вещи/, като до 2021 г. между всяко от тези действия не е изтекъл 2-годишен период, в който взискателят да не е искал извършване на изпълнителни действия.

Доколкото ДСИ в постановлението си е приел, че последното изпълнително действие, поискано от взискателя и прекъснало срока на перемпцията, е на 20.01.2021 г. – опис на движими вещи, а след тази дата взискателят е бездействал, то предмет на настоящата преценка е извършвани ли са и след тази дата изпълнителни действия, които да са прекъснали срока на перемпцията.

Както се посочи по-горе, перемпцията е санкция за бездействие на взискателя. Не е налице бездействие на взискателя, когато по изпълнителното дело е наложен запор на вземане и той не е вдигнат. Това е така, защото действието на запора продължава до завършването на изпълнителния способ чрез погасяване на задължението или прекратяване на изпълнителното производство /или евентуално до настъпване на друга причина, пречеща на завършването на изпълнителния способ, каквато при запор на вземане за трудово възнаграждение е например прекратяването на трудовото правоотношение и липсата на последващ работодател/. В случая по изпълнителното дело е наложен запор на вземането за трудово възнаграждение на длъжника от „ГТ.-96“ ЕООД и този запор не е вдигнат.

Налице е редовно извършено и незавършено /доколкото взискателят чака реда 2 си на удовлетворяване чрез този способ/ изпълнително действие. Именно поради неговата незавършеност и очакването на взискателя да се удовлетвори чрез този изпълнителен способ няма необходимост взискателят да иска извършването на други изпълнителни действия в рамките на друг изпълнителен способ. Поради това не е налице бездействие на взискателя, докато той очаква да се удовлетвори от редовно извършено и незавършено изпълнително действие. В тази връзка изцяло основателни са изложените в жалбата доводи, подкрепени и с цитираната съдебна практика, възприетото в която изцяло се споделя и от настоящия съдебен състав. А в случая е налице и допълнителна активност на взискателя - молба от 15.12.2021 г., подадена по електронен път, с искане за изпращане на напомнително писмо до работодателя на длъжника за наложения запор с искане за отговор по чл. 508 ГПК дали ще го изпълнява занапред предвид вдигнатия предходен запор /наложен по изп. д. № 53/2013 г. по описа на ДСИ при РС - Етрополе в полза на ненавършило пълнолетие дете на длъжника/, като във връзка с молбата е изпратено напомнително писмо до работодателя и е получен отговор на същото. Макар тази молба да не съдържа искане в чист вид за извършване на изпълнително действие, безспорно тя е проява на заинтересоваността на взискателя от удовлетворяване на вземането му, при което това негово поведение само по себе си също има за последица прекъсване на срока на перемпцията, разбирана като санкция за бездействието на взискателя. В тази насока също са основателни изложените в жалбата доводи. От датата 05.01.2022 г., на която е постъпил отговорът на работодателя на изпратеното му напомнително писмо за наложения запор, а именно, че отказва да изпълнява запора, също не е изтекъл период от години. Последното обаче съдът излага само за пълнота на изложението, доколкото доводи в тази насока не са навеждани по делото. Останалите доводи, изложени в жалбата - за прекъсването на срока на перемпцията и във връзка с осъществяван изпълнителен способ по друго изпълнително дело, по което настоящият взискател е присъединен взискател, съдът не коментира, доколкото за изводите за основателност на жалбата са достатъчни и гореизложените съображения, поради което именно съдът е счел, че не е необходимо да се изисква и изп. д. № 53/2013 г. по описа на ДСИ при РС – Етрополе.

Доводите на длъжника, изложени в писмените възражения по жалбата, коментирани и в мотивите на ДСИ по обжалваните действия, за изтекла 3 погасителна давност не следва да се обсъждат, тъй като същите не са предмет на настоящото производство. Погасителната давност няма отношение към перемпцията /общото е единствено, че и двата института са санкция за бездействието на взискателя/, а преценката изтекъл ли е срокът на погасителната давност и последиците от евентуалното негово изтичане за изпълнителното производство не са от компетентността на ДСИ.

Съобразно всичко гореизложено постановлението за прекратяване на производството по изпълнителното дело следва да бъде отменено и делото следва да се върне на ДСИ при РС – Етрополе за продължаване на изпълнителните действия.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ постановление от 08.06.2023 г. по изпълнително дело № 10/2023 г. по описа на ДСИ при РС – Етрополе за прекратяване на производството по изпълнителното дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК и ВРЪЩА делото на ДСИ при РС – Етрополе за продължаване на изпълнителните действия.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4