Решение № 127 от 11.06.2026, Окръжен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 127 гр. Ловеч, 11.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в публично заседание на пети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА

Членове:

ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА

ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА при участието на секретаря ВИКТОРИЯ Г. като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА Въззивно гражданско дело № 20264300500070 по описа за 2026 година за да се произнесе съобрази:

Производството е по чл.258 от ГПК, вр. с чл.188,т.1 и чл.357 от КТ.

С Решение № 595/19.12.2025г.,постановено гр.д.№ 409/2025г. РС-Ловеч е отхвърлил предявения от Ц. И. К., с ЕГН **********, от ***, против Регионален исторически музейЛовеч(РИМ), с БУЛСТАТ 110564185, с адрес ***, представляван от директора С. Г., иск с правно основание чл.357,ал.1,вр.чл.188, т.1 КТ, за отмяна на наложено дисциплинарно наказани „Забележка“ на К. със Заповед от №10 от **.**.****г. , издадена от директора на Регионален исторически музей Ловеч. Отхвърлено е искането на Ц. И. К., за присъждане на направените в производството разноски, като в нейна тежест е възложено да заплати на ответника сумата от 1 000(хиляда лева) – разноски за процесуално представителство.

Постъпила е жалба от Ц. И. К. от ***,чрез адв.Ф. Ф.-ЛАК, срещу Решение №595/19.12.2025г.,пост.по гр.д.№409/2025г. на РС-Ловеч.Смята решението за неправилно поради невярно отчитане от съда на относимите към спора факти и обстоятелства,което е довело до неправилни изводи.

Твърди,че погрешно е прието в какво се състои нарушението на трудовата дисциплина, за което е санкционирана. В оспорваната Заповед №10/**.**.****г. директорът е формулирал,че „..на **.**.****г. представя на директора на РИМ-Ловеч за разрешение молба за отпуск,придружена от изведена Заповед №16/**.**.****г.за разрешение за ползване на платен годишен отпуск..“. Счита,че акцентът на работодателя е върху представения проект за заповед,вписана в регистъра за отпуските при РИМ-Ловеч,а не както приема съдът –в изготвяне на проект за заповед за отпуска,включваща дни,които не съответстват на удостоверения от заявилия я служител трудов стаж. Възразява,че в протокола от съдебното заседание на 11.09.2025г. не е 1 вписано представянето от работодателя на водения при него и от ищеца регистър на отпуските за 2025г.,представляващ прошнурована и прономерована книга, в която с ръкописни записи са отразени всички заповеди,с които е разрешено ползването на отпуск от служителите. Счита за важно извършването на тази констатация от книгата,чрез която ще се установи,че не би могло да се подменят страници,с цел манипулиране на реда на извършените записи в регистъра. Уточнението за вида на регистъра е важно,защото е воден от ищеца.В съдебния протокол е отразено само,че ответникът е представил писмени доказателства-извлечение от регистъра. Съдът е констатирал и че под №16/**.**.****г. при липса на зачертавания е заведена заповед за разрешен отпуск не на М.

М.,а на А. Б.,която е друг служител на Музея. Счита,че това обстоятелство е достатъчно за отмяна на оспорената заповед,тъй като ищецът не е представила на работодателя предварително изведен проект на заповед за разрешаване на отпуск с посочените №16/**.**.****г.Представянето на проект на такава заповед не представлява нарушение,а единствено очакване от К., че след полагане на подпис от директора заповедта ще бъде вписана под следващия в регистъра номер,а именно 16 от дата **.**.****г.

На следващо място възразява,че в нарушение на чл.119,ал.1 от КТ работодателят е вменил в трудовата характеристика на ищеца изпълнението и на допълнителни функции,за което не е получил съгласието на служителя и които не са присъщи на заеманата от нея длъжност „***“.Подписването на длъжностната характеристика не може да замести и не изпълнява изискването за писмена форма на изменението на трудовото правоотношение.Независимо,че не влиза в преките й задължения,К. е изготвила проект за заповед,с която се разрешава исканият от М. отпуск,като при представянето на молбата и проекта за заповед, е обяснила на директора,че за предходния стаж служителят не е представила трудова книжка,такава не е била налична и към момента на сключване на трудовия договор.В компетентността на работодателя е да прецени дали да разреши искания отпуск и дали са налице изискванията на КТ.

Възразява,че неправилно е прието от съда,че се касае за неизпълнение на конкретно възложено задължение по изготвяне на документи във връзка с възникването, изменението или прекратяване на трудовата връзка и воденето на личните досието на служителя, в частност изготвянето на заповеди за отпуска. При представяне на молбата и проекта на заповед за подпис на директора й е разяснила, че по твърдение на М. със стажа пред предходния си работодател и трите пълни месеца в музея, към момента вече има повече от изискваните по закон 4 месеца. Директорът също потвърждава,че е била запозната с този факт.Също в писмените си обяснения К. изрично е посочила, че е изискала от служителката да представи документ, удостоверяващ стажа й при предходния работодател. Независимо, че от М. е изискано да представи този документ, още преди да установи наличието или липсата на изисквания стаж директорът е издала оспорваната Заповед № 10/**.**.****г., с която на основание чл.192, във вр. с чл.188 от КТ, чл.3, т.10 от ПВТР и чл.2,ал.3 от Етичния кодекс на музея, е наложил на Ц. К. дисциплинарно наказание „забележка".

Възразява,че съдът не отчел значението на обективираното в исковата молба възражение за игнориране от работодателя на изложеното от К. в писмените й обяснения(че е изискала от М. М. да представи документ /трудова книжка или удостоверение/ за наличието вече придобит трудов стаж.). Смята,че работодателят е следвало да изчака представянето или не на изискания документ от М.. Противното означава, че незаконосъобразно е наложено дисциплинарно наказание - забележка, без санкционираният служител да е извършил твърдялото от работодателя нарушение на трудовата дисциплина.

2

Развива,че за да е налице нарушение на трудовата дисциплина, следва да се установи виновно неизпълнение на трудовите задължения, съгласно на чл.186 от КТ, каквото не е налице.

Твърди,че при налагане на наказанието работодателят не взел предвид тежестта на нарушението, обстоятелствата при които то е извършено, както и конкретното поведение на служител, като по този начин не са съобразени критериите на чл.189,ал.1 от КТ. Смята,че не е налице нито едно от описаните нарушенията, работодателят се е позовал на текстове от вътрешно-служебни актове, които съдържат бланкетни норми на дължимо от служителите поведение, които при съдържащите се в заповедта конкретни фактически обстоятелства са неотносими.

Не е обсъдено от първоинстанционния съд твърдението й, че посочените в заповедта правни основания, представляващи според работодателя нарушение на трудовата дисциплина, са неотносими към случая,като развива подробни съображения за недоказаност и в тази част.

Смята,че оспорваната заповед не е мотивирана и така е нарушено правото на защита срещу наложеното наказание, прави невъзможна проверката на законосъобразността на заповедта за наказание.Съдът не би могъл да разгледа спора по същество, ако не е ясен и точно определен предметът на съдебния контрол, поради което следва да следи за наличието на задължителната форма по чл.195, ал.1 от КТ.Не са посочени относимите законови текстове, които квалифицират определено поведение като административно нарушение. За да са изпълнени изискванията на чл.195,ал.1 от КТ работодателят следва да посочи правилата, които ищецът е нарушила, което не е сторено. Твърди,че не са спазени правилата на дисциплинарното производство,последицата от което е незаконосъобразно упражняване на правото на дисциплинарно наказване. Това обуславя незаконосъобразност на заповедта и необходимост от отмяна на наложеното с нея дисциплинарно наказание, независимо дали поведението на работника съставлява нарушение на трудовата дисциплина.

Твърди,че ищецът е санкционирана за виновно неизпълнение на вменени й трудови задължения,които не съответстват на заеманата от нея длъжност „***“. По отношение на заповедите за отпуск същата е имала задължение единствено да води регистър. Съставянето и подписването на тези документи изцяло е в компетентността на работодателя съгласно чл.173,ал.1 от КТ.

По изложените съображения моли да се отмени обжалваното решение и претенцията й се уважи изцяло.Претендира да й се присъдят и направените в двете инстанции разноски.

Постъпил е отговор от въззиваемия– Регионален исторически музей-Ловеч, но е сторено след изтичане на срока по чл.263-уведомен е на 25.01.2026.,а отговорът е постъпил на 10.03.2026г.

Поради това не се съобразява по делото.

В съдебно заседание въззивникът се явява лично и с пълномощника адв.Ф.Ф.-ЛАК,като поддържат въззивната жалба.

Въззиваемият се представлява от пълномощника адв.Г.Г.-АК-София, който моли да се потвърди обжалваното решение.

От събраните по делото доказателства-приложените по гр.д.№ 409/2025г. на РС-Ловеч и становищата на страните, преценени по отделно и в съвкупност, съдът приема за установено следното:

По допустимостта на въззивното производство съдът се произнесе с определението си по чл.267 от ГПК, като прие,че е обоснована. Въззивната жалба е подадена е в срок и от 3 легитимирано лице. Отговаря на изискванията на чл.262,във вр.с чл.260 и чл.261 от ГПК и съдът я приема за редовна.

При проверката си по реда на чл.270 от ГПК въззивната инстанция не открива пороци, водещи до нищожност. Не са налице и основания за недопустимост на първоинстанционното решение. С оглед на това съдът преминава към проверка по реда на чл.271 от ГПК по същество на правилността на атакуваното решение.

По същество.

Не се спори по делото, че с трудов договор №***г. ищецът Ц. К.,е назначена на длъжност „***“ в Регионален исторически музей-Ловеч.С Допълнително споразумение

№26/23.04.20249г. е изменено трудовото й възнаграждение,при същата длъжност „***“.

Конкретните трудови функции са описани във връчената й на ***г. длъжностна характеристика,от която се установява,че в задължение й е възложено и– да изготвя всички актове,свързани с възникването, изменението и прекратяването на служебните трудови правоотношения и граждански договори и да води установените регистри,книги,входяща и изходяща поща, между които и регистър на заповедите за отпуск. Установява се,че част от задълженията,свързани с документооборота преди са били вменени в длъжностната характеристика на „***“,изпълнявана от И. В..Със Заповед №40/02.07.2020г. на директора на РИМ-Ловеч на К. е възложено да изпълнява и всички задължения на ***,с начало от 02.07.2020г. и до завръщане на титуляра (в отпуск по болест).От приложеното поименно щатно разписание на длъжностите и работните заплати в РИMЛовеч се установява,че към **.**.****г. длъжността „***“ все още не е била заета.

С Трудов договор №30/29.10.2024г. М. М. М. е назначена в РИМ-Ловеч на длъжността „***“ в Музей „Васил Левски“-Ловеч,с отразен в трудовия договор трудов стаж- общ и по специалността- „ 0 м. към **.**.****г.“

Приложена е и изготвена от ищеца Справка от 12.01.2025г.- „Провизии за бъдещи плащания-неизползван платен годишен отпуск към 31.12.2024г.“,в която за ***а М.М. е отразен годишен отпуск от 6 дни.

Не се спори между страните,потвърждава се и от показанията на М.М. като свидетел,че при постъпване на работа в РИМ-Ловеч не е представила трудовата й книжка,с обяснение,че не може да я намери.Още тогава е заявила,че има стаж и при друг работодател- около месец. В РИМ й е издадена нова трудова книжка.

На **.**.****г. М.М. подала молба за разрешение да ползва платен годишен отпуск за 6 дни,за периода от 19.02.2025г.до 21.02.2025г. и от 12.03.2025г. до 14.03.2025г. В обясненията си М. сочи,че при постъпването й на работа в Музея на **.**.****г. е имала трудов стаж от около месец,но тъй като не могла да си намери трудовата книжка се наложило да закупи и представи на новия работодател нова. Тези факти обяснила на К. при постъпване на работа.В последствие открила трудовата й книжка и я представила на работодателя. Свидетелят потвърждава,че подписът на Протокол за предоставяне на трудова книжка от 17.02.2025г.- Трудова книжка № ***, издадена от „Би Актив Ентъртеймънт“, е неин.