Решение № 31 от 09.02.2022, Окръжен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 31 гр. Монтана, 08.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Аделина Троева

Членове:

Аделина Тушева

Таня Живкова при участието на секретаря Соня Д. Г. като разгледа докладваното от Аделина Тушева Въззивно гражданско дело № 20211600500356 по описа за 2021 година

Въззивното производство е образувано по реда на чл. 258 и сл. от ГПК по жалба на В.

М. от гр.*, подадена чрез адвокат С.Т. срещу решение на РС Монтана № 260336 от 27.07.2021 г. по гр.д. № 1326/2019 г., с което е обявена за нищожна като привидна сделката за замяна по нотариален акт № *, т.* , рег.№ *, дело № *от 2017г. на Нотариус В.Т. с рег.№ *на НК и прикриваща договор за покупко-продажба и е признато за установено по отношение на В. М. и Ц.Г. правото на изкупуване на ищцата Л. Г. на продадените по нотариален акт № *, т.*, рег.№ *, дело № *от 2017г. на Нотариус В. Т.с рег.№ *на НК и нотариален акт № *, т.*, рег.№ *, дело № *от 2017г. на Нотариус В. Т. с рег.№ * на НК идеални части от посочените в тях недвижими имоти, при условия, съвпадащи с извършената замяна, материализирана в нотариален акт № .*, т.*, рег.№ *, дело № *от 2017г. на Нотариус В.Т..

С жалбата се твърди , че така постановеното решение е недопустимо и изцяло неправилно - поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се от въззивния съд да обезсили, респективно да отмени решението на първоинстанционния съд и да постановите ново, с което да бъдат отхвърлени предявените искове като недопустими и неоснователни, ведно с присъждане на разноските на В. М. за двете съдебни инстанции. Поддържа се неправилност на изводите на съда относно собствеността на хладилник с фризер , както и неправилност , че при липса на насрещна престация, прикритата сделка е покупко-продажба, а не дарение .

Изложени са доводи за неправилност изводите на съда, че сделката за замяна е сключена в 1 нарушение на добрите нрави поради неравностойност на насрещните престации, както и такива за липса на доказателства за прикрито съглашение . Относно иска за изкупуване се твърди в жалбата, че е недопустим за разглеждане , поради предявяване му извън срока по чл. 33,ал. 2 от ЗС , за което по делото са налице доказателства , необсъдени от съда . При постановяване на решението са допуснати и съществени процесуални нарушения – нарушени са нормите на чл. 172 от ГПК, чл. 12 и чл. 235 от ГПК с подробно изложени в тази насока доводи. Поддържа се липса на право на изкупуване по втората сделка, тъй като към сключването й ищцата вече е била съсобственик на имотите и продавачът не е имал задължение да го предлага на другия съсобственик. Изложени са доводи за недопустимост на решението в частта, с която е признатото право на изкупуване по отношение на ответницата Ц.Г., както и такива за неправилно постановено изкупуване общо на идеалните части и по нотариалния акт за замяната и по нотариалния акт за покупкопродажба, при условия съвпадащи само с условията по нотариалния акт за замяната, като съдът не е посочил в диспозитива на решението си и каква сума на кого следва да заплати ищецът. Груба грешка съдът е допуснал и като е постановил установителен диспозитив на решението по иска по чл.33,ал. 2 от ЗС , който иск е конститутивен и по него съдът следва да се произнесе също с конститутивен диспозитив.

Въззиваемата страна Л. Г. при надлежно връчен препис от жалбата , не е подала писмен отговор. В съдебно заседание чрез пълномощника си адвокат М.К. поддържа правилност на обжалваното решение . Претендира заплащане на направените във въззивното производство разноски .

Ответницата в първоинстанционното производство наред с жалбоподателката В. М. , Ц. Г. , не е изразила становище по жалбата и не се е присъединила към подадената от обикновения й другар въззивна жалба .

Във въззивното производство не са допускани доказателства.

Окръжният съд, като провери атакуваният по реда на въззивното обжалване съдебен акт във връзка с оплакванията в жалбата , предвид събраните по делото доказателства и съобразно правомощията си по чл. 269 от ГПК , приема следното:

Предмет на въззивен контрол е изцяло постановеното от първостепенният съд на 27.07.2021г. решение .

Пред първоинстанционния съд с исковата молба ищцата Л.Г. е предявила обективно съединени искове за прогласяване за нищожна като привидна , прикриваща покупкопродажба , сделката между Х.Г. като прехвърлител и В. М., сключена на 17.11.2017г. с нотариален акт № *, том *, рег.№ *, нот. дело № *от 2017г. на Нотариус В.Т. с рег.№ *за замяна на притежаваните от Х. В. 1/60 идеална част от недвижим имот самостоятелен обект с идентификатор *по КККР на гр. *, одобрени 2006 г. , представляващ жилище, апартамент с площ от 69, 78 кв. м, с прилежащо избено помещение № 3 от 3, 72 кв. м, 4. 86 % идеални части от общите части на сградата и съответните идеални части от правото на строеж; 1/60 идеална част от

2 дворно място, имот пл. № *, за който е образуван УПИ *, кв. *по плана на село *с площ от 560 кв. м., същата идеална част от построените в него жилищна сграда, лятна кухня, гараж и стопанска постройка и всички други подобрения в имота; 1/30 идеална част от имот № *в землището на село *- нива в м. *с площ от 13, 525 дка срещу прехвърляне собствеността на нов хладилник с фризер , както и постановяване от съда да изкупи продадените с този нотариален акт и нотариален акт № *от същата дата идеални части от Х. В.на В.М. върху същите имоти . От фактическа страна са изложени твърдения, че движимите вещи по договора за замяна са родово определени, такива, каквито могат да бъдат предложени от всеки съсобственик; движимите вещи не са предавани на прехвърлителя преди сделката; по същото време е сключен и договорът за покупко-продажба на останалите значителни идеални части от недвижимите имоти; договорът за замяна е мотивиран не от намерението да се прехвърли собствеността върху хладилник с фризер и такъв не е прехвърлян, а от създаването на законово основание за изключване приложението на чл. 33,ал. 1 от ЗС.

Поддържа се, че договорът за замяна е нищожен като привиден, като с него е прикрита валидна сделка по покупко-продажба, поради което и двата договора по нотариалните актове с кратки номера *и *са покупко-продажби. Твърди се също, че по време на сключване на тези сделки ищцата и втората ответница Ц.Г. , както и прехвърлителката Х.В., починала на 27.03.2018г. , са съсобственици на процесните недвижими имоти, след смъртта на общия им наследодател П. Г., починал на 28.02.2017 година. Не са поканени от Х.В. закупят продадените с нотариалните актове идеални части от процесните недвижими имоти, като за сделките е разбрала на 29.03.2019г. при връчена й от В.М. нотариална покана.

В първото по делото съдебно заседание като допълнително основание на претенцията за нищожност на договора за замяна е наведено и допуснато от съда нарушаване на добрите нрави без изложени конкретни фактически обстоятелства.

При така заявените твърдения са предявени иск с правно основание чл. чл.26, ал.2, пр.5 от ЗЗД за прогласяване нищожността на договора за замяна , като привиден, съединен с иск с правно основание чл. 17,ал. 1 от ЗЗД за установяване, че действителната сделка е покупко – продажба , както и иск с правно основание чл. 33 от ЗС .

Съдът с постановеното решение е обявил нищожността на договора за замяна като прикриващ продажба и е установил по отношение на В.М. и Ц.Г. правото на Л. Г. да изкупи продадените по двата договора идеални части на Х.Г. при условия съвпадащи с извършената замяна , материализирана в НА № */17.11.2017г. .

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо постановено по отношение на ответницата В.М. .

Възражението на ответницата за предявяване на иска за изкупуване след изтичане двумесечния преклузивен срок е неоснователно, доколкото безспорно е установено по делото, че ищцата е узнала за сделките при връчване от страна на ответницата М. нотариална покана с искане да ползва процесните имоти като съсобственик на 29.03.2019г. , а исковата молба е подадена на 21.05.2019г. , с което е спазен предвидения в чл. 33,ал. 2 от ЗС срок . Твърденията на ответницата, че ищцата е узнала за сделките преди смъртта на 3

Х.В., настъпила на 27.03.2018г. не са установени по несъмнен начин по делото . В тази насока са единствено свидетелските показания на З. Г. , която била чула разговор между ищцата и св. М.А. , проведен на 11.03.2018г. в дома на Х. В., при който Л. заявила, че щом Х.е приписала всичко на В., то нека тя да я гледа , както и показанията на св. Б.Л. , който чул около седмица преди смъртта на Х. разговор по телефона между В. и Л. , при който Л.заявила, че що всички имоти са прехвърлени на В., то нейна работа е вече да се грижи за майка си . Тези гласни доказателства не са подкрепени от други доказателства по делото и не са достатъчно да опровергаят представеното от ищцата писмено доказателство , безспорно установяващо момента на узнаване . От установения по делото факт, че ищцата като наследник на Х. не е подавала декларация по реда на ЗМДТ за придобити по наследство от нея недвижими имоти, не следва извод за знание за сделките .

Правопогасяващото възражение на ответницата М. за пропуснат срок не е доказано при условията на главно и пълно доказване , поради което и следва да се приеме, че искът за изкупуване е предявен в двумесечния срок и е допустим за разглеждане.

Допустимостта на иска за изкупуване предпоставя наличие на правен интерес от предявяване установителните искове .

По отношение Ц. Г. решението е недопустимо и следва да се обезсили. Ц.Г. е посочена като ответник в исковата молба, но по отношение на нея няма формулиран петитум , нито изложени обстоятелства, определящи я като материалноправно легитимирана да отговаря по предявените искове . Това лице не е страна по оспорения като нищожен договор за замяна , нито е страна по сключения впоследствие договор за продажба. От твърдените в исковата молба обстоятелства е видно, че Ц.Г. е единствено съсобственик на недвижимите имоти , предмет на процесните сделки , с оглед качеството й на наследник на П.Г. , но други обстоятелства за връзката й с тези сделки не са изложени . Остава неясно, поради какви фактически и правни основания първостепенният съд е приел, че същата е надлежен ответник по иска за изкупуване и е постановил и срещу нея правото на Л. Г. да изкупи съответните идеални части , прехвърлени от Х. В. на В.М. . Процесуалната легитимация следва от изложените в исковата молба като основание на исковете фактически обстоятелства и формулираното искането за защита, като в случая такива по отношение посочената ответница Ц.Г. липсват, поради което и по отношение на същата не е установена надлежна процесуално легитимация , което обуславя недопустимост на производството по отношение на този ответник .

Установено е от фактическа страна следното:

По делото е безспорно между страните и е установено от приложените нотариални актове, че на 17.11.2017г. са сключени в нотариална форма между Х.Г. и дъщеря й В. М. два договора за прехвърляне от страна на Х.Г. на В.М. притежавани от нея идеални части от три недвижими имота - самостоятелен обект с идентификатор *по КККР на гр. *, одобрени 2006 г. , представляващ жилище, апартамент с площ от 69, 78 кв. м, с прилежащо избено помещение № * от 3, 72 кв. м, 4. 86 % идеални части от общите части на сградата и съответните идеални части от правото на строеж; дворно място, имот пл. № *, за който е 4 образуван УПИ * , кв. *по плана на село *с площ от 560 кв. м., ведно с построените в него жилищна сграда, лятна кухня, гараж и стопанска постройка и всички други подобрения ; имот № *в землището на село *- нива в м. *с площ от 13, 525 дка . С първия нотариален акт с № *Х.Г. е заменила срещу нов хладилник с фризер по 1/6 идеална част от първите два имота и 1/30 идеална част от земеделския имот , а с втория нотариален акт с № *е продала на В.М. по 39/60 идеални части от първите два имота и 9/30 идеални части от земеделския имот за сумата 9000 лева .