Решение № 156 от 27.04.2023, Апелативен съд - Пловдив
- Съд
- Апелативен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно търговско дело 44/2023
- Вид
- Решение № 156
- Подписан
- 27.04.2023
- В сила
- 13.06.2023
- Състав
- Нестор Спасов Спасов, Радка Димова Чолакова, Емилия Атанасова Брусева
Цитирани разпоредби
- чл. 137а · Закон за движението по пътищата
- чл.45 · Закон за задълженията и договорите
- чл.51 · Закон за задълженията и договорите
- чл.51,ал.1, изр.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.51, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 156 гр. Пловдив, 27.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Нестор Сп. Спасов
Членове:
Емилия Ат. Брусева
Радка Д. Чолакова при участието на секретаря Катя Н. Митева като разгледа докладваното от Радка Д. Чолакова Въззивно търговско дело № 20235001000044 по описа за 2023 година намери следното:
Производство по чл. 258 и следв. от ГПК, образувано по повод подадена въззивна жалба от ЗД Б.И. АД, чрез пълномощника адвокат М. Г., срещу решение №260220 от 07.11.2022 г. по търг.дело №263/2020 г. на Окръжен съд П..
С обжалваното решение e осъден застрахователят ЗД Б.И. АД да заплати на Н. М. П., ЕГН **********, поставен под пълно запрещение, действащ чрез настойника си Д. Т. П., обезщетение за имуществени вреди, настъпили вследствие на ПТП от 08.11.2017 г., виновно причинено от Н.Л.Ф. , като водач на л.а. Ф.Г. рег. № ** **** **, за което МПС към датата на настъпване на произшествието има сключена валидна застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите, в размер от 2000 лв. месечно, считано от 26.11.2019 г. до настъпване на юридически факт, представляващ основание за изменение на размера или за отпадане на задължението за изплащане на месечното обезщетение, ведно със законна лихва върху сумата, 1 считано от 11-то число на всеки месец за всяко едно месечно плащане до окончателното му плащане.
Жалбоподателят е останал недоволен от определения размер на обезщетението за имуществени вреди за болногледач, като счита, решението е постановено при неизяснена в пълнота фактическа обстановка и при нарушение на процесуалните правила, свързани с осигуряване на възможност на страните да сочат доказателства за попълване делото с релевантни факти.
В тази връзка е направил доказателствено искане за назначаване на съдебна икономическа експертиза. Не е съгласен с позоваването в мотивите на тълкувателно решение №1/2021 на ОСГТК, като счита, че същото се отнася до неимуществените вреди от деликт, поради което не следва да намери приложение към процесната хипотеза за имуществени вреди. Моли да се отмени решението и се отхвърли претенцията на ищеца. Претендира разноски.
Ответникът е представил отговор срещу въззивната жалба, с който счита същата за неоснователна по подробни съображения и моли да се остави без уважение, както и доказателственото искане. Претендира заплащане на разноски.
Съдът, след като се запозна с акта, предмет на обжалване, наведените оплаквания, както и след преценка на събраните по делото доказателства, намери за установено следното:
Първоинстанционното решение е връчено на ответника на 17.11.2022 г., въззивната жалба срещу него е подадена чрез пощата на 22.11.2022 г., което е в предвидения от закона двуседмичен срок за обжалване от връчването на решението. Ето защо е депозирана в срок от надлежна страна срещу подлежащ на въззивно обжалване валиден съдебен акт.
Установява се, че е подадена искова молба от ищеца П. срещу ответното застрахователно дружество, с която е предявен иск за заплащане на обезщетение за причинени имуществени вреди – разходи за болногледач в размер от 2000 лв. месечно, считано от 26.11.2019 г. до настъпване на юридически факт, представляващ основание за изменение на размера или за отпадане на задължението за изплащане на месечното обезщетение, ведно със законна лихва върху сумата, считано от 11-то число на всеки месец за всяко едно месечно плащане до окончателното му плащане.
2
Ищецът посочва , че е претърпял ПТП на 08.11. 2017 г. , причинено от водачът на л.а. Ф.Г. рег. № ** **** ** - Н.Л.Ф., за което МПС към датата на настъпване на произшествието има сключена валидна застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите с ответното застрахователно дружество, в резултат на управление със скорост, несъобразена с атмосферните условия и конкретните условия за видимост, както и поради неспазване на изискването за шофиране на безопасно разстояние от други МПС – същият се ударил в движещ се пред него колесен трактор – водоноска, модел МТЗ-952, рег.№ ** *****, управляван от И. Т. И.. За настъпилото ПТП бил съставен констативен протокол от 10.11. 2017 г. и образувано ДП № ЗМ292/08.11.2017 г. по описа на РУ Х., прекратено поради смърт на дееца.
Посочил е, че след ПТП постъпил по срешност в УМБАЛ Св.Г. ЕАД К. по н. в крайно тежко общо състояние, където се извършило оперативно лечение под обща анестезия - ревизия на рана на главата, карниотомия /отваряне на черепа/, с екстирпация на кожни фрагменти и евакуация на наличиня остър субдурален хематом, декомресия на мозъка, като била констатирана тежка контузия на лявата хемисфера. След операцията била установена дестостранна хемипареза
3-4 степен, пневмоцефалия, ограничена хиподенсна зона на едем в бялото мозъчно вещество вляво париетално в оперативната зона. Впоследствие ищецът бил настанен в Клиника по анестизиология и интензивно лечение, като състоянието му останало дълго време много тежко и се наложило да бъде интубиран и поставен на командно дишане, като му била поставена трахеостома за подобро обдишване. След около месец ищецът излязъл от състоянието на кома.
Междувременно настъпили усложнения – хипостатична бронхопневмония, сакрален декубитус. Било провеждано антибиотично лечение, наложили се многократни бронхоскопии с оглед овладяване на състоянието му. Въпреки рехабилитацията и поставянето на антидекубитален дюшек, ищецът развил декубитус на лумбосакралната област, със слаби признаци на зарастване.
На 29.12.2017 г. постъпил в клиника по УНГ , където се установило наличие на посттравматична епилепсия.
Впоследствие постъпвал за болнични лечения, но въпреки провеждането на такива, състоянието му не се подобрило съществено.
3
Останал прикован на легло, с напълно обездвижени десни крайници и частично обездвижване на левите, което довело до невъзможен самостоятелен седеж и походка , липсвал тазово-резервоарен контрол, което изисквало постоянно ползване на памперси, а за да може да диша и да храни му били сложени постоянни трахеостома и гастростома, била налице и хронична уроинфекция. Наличието на трахеостома и гастростома, както и белодробните проблеми на ищеца предполагали постоянно наблюдение и грижа с оглед избягване на възможността за асфикция и бактериологично замърсяване на канюлата и гастростомата. Така не бил в състояние сам да се грижи за своите работи, както и да ръководи постъпките си, поради което с влязло в сила съдебно решение бил поставен под пълно запрещение. Била му определена 100 % загуба на трудоспособност, при необходимост от чужда помощ.
Посочва, че в резултат на уврежданията от ПТП, е налице пълна невъзможност да се обслужва самостоятелно и е необходима чужда помощ, тъй като получените увреждания са с траен и необратим характер. Тази помощ към момента е осъществявана от неговите близки, които го обслужват във всички аспекти на бита му, но с оглед характера и тежестта на травмите и невъзможността роднините на ищеца да се намират 24 часа около него, е необходимо тази дейност да се извършва от професионален придружител /болногледач/, което е свързано с разходи - непосилни за него, но необходими с оглед състоянието му. Претендира сума в размер от 2000 лв. месечно, изчислена на база средномесечно възнаграждение на болногледач за района на местоживеене на ищеца, при спазване на изискванията на трудовото законодателство по отношение на работно време, почивки и годишен отпуск , считано от 26.11.2019 г. до настъпване на юридически факт, представляващ основание за изменение или отпадане на задължението, ведно със законна лихва, считано от 11-то число на всеки месец за всяко едно от месечните плащания до окончателното.
Ответникът е представил отговор, в който оспорва претенцията.
Счита, че не носи отговорност, доколкото отговорността на застрахователя е обусловена от отговорността на прекия причинител, а не е налице правна уредба, според която прекият причинител да дължи месечна издръжка на увреденото лице или някакв друг вид периодично плащане за разходи, които увреденото лице не е направило и не е сигурно дали ще направени. Възразява 4 се, че на обезщетяване подлежат реално претърпени вреди, а в случая не са представени доказателства з а разходи за болногледач . Позовава се на присъденото обезщетение по гр.д. № 9225/2018 г. на СГС, по което ищецът е искал и получил обезщетение за грижите, които близките му са полагали и ще полагат занапред. Счита и, че претенцията е завишена.
Евентуално, поддържа възражение за съпричиняване от страна на пострадалия на вредоносния резултат, като пътник в лекия автомобил, изразяващо се в това, че ищецът не е ползвал обезопасителен колан, задължителен според чл. 137а от ЗДвП, включително и в случай на пътуване на задната седалка. В случая непоставянето на обезопасителен колан е в пряка причинно – следствена връзка с получените от ищеца увреждания на черепа и мозъчната травма, довела до будна кома, като съпри чиняването е в процент по-голям от 50%, какъвто % е приет в решението на СГС.
Във въззивното производство се спори относно размера на следващото се обезщетение за болногледач и дали ищецът има нужда от специализирана грижа от лице с медицинско образование и квалификация. В тази връзка са от значение събраните доказателства пред първата инстанция, а именно писмени доказателства, свидетелски показания, съдебно медицинска експерзиа, съдебно икономическа експертиза, които следва да бъдат преценени поотделно и в тяхвната съвкупност.
От констатациите на съдебно-медицинската ескпертиза се установява, че ищецът е получил тежка животозастрашаваща черепномозъчна травма, която е довела до тежко нараняване на лява мозъчна хемисфера. Той е на легло, не може да ста ва самостоятелно, не може да се приидвижва. На главата има наличен белег от операция в ляво париетално с хлътване на кожата, поради премахване на счупени парчета от подлежащата кост. На шията е поставена трахеостомна канюла, през която диша. На корема м у е поставена гастростома, през която се храни. Посочва се, че за трахеостомната канюла и гастростомата се налага ежедневно почистване, което, ако не се извършва, може да доведе до задушаване. Ищецът е в съзнание, но не може да говори. Има моторна афазия, централна парализа на н.фациалис в дясно, десностранна хемиплегия /парализа/ с хипотрофия на мускулите на десни и по-малко на леви крайници и контрактури на мускулите на дясна ръка и десен крак. Живее с поставен памперс, тъй като не задържан 5 урина и изпражнения. Последица от уврежданията е посттравматична епилепсия, чието лечение продължава и ще продължи до края на живота му.
Терапията си получава през наличната гастростома. Посочва се, че ищецът е инвалидизиран, постоянно е на легло с невъзможност за самообслужване.
Начинът му на живот е коренно променен. Ако бъд е оставен без обгрижване, са възможни всякакви усложнения. Имал е декубитус от залежаването, според медицинската документация, който без съответно обгрижване може да се появи отново. Без постоянни грижи ще загине, а неправилното третиране, почистване или подмяна на трахеостомната канюла може да доведе до смърт от задушаване, а неправилното третиране на гастростомата може да наложи смяната и, която се извършва в болнични условия.
В устните си обяснения вещото лице посочва, че и щецът има нужда от рехабилитация заради парализираните крайници, която да се извършва в домашни условия с оглед състоянието му , а то не може да се подобри. Има нужда от болногледач и човек край него непрекъснато, тъй като от канюлата може да се задуши. Състоянието му може да се влоши, а ако грижите не са адекватни, могат да настъпят много тежки животозастрашаващи последствия.
Съдът намира, че следва да кредитира така направените констатации, тъй като са компетентни и изготвени на база медицинската документация за ищеца и непосредствен негов преглед от вещото лице.
За състоянието на ищеца са разпитани и свидетели - Р. П., негова дъщеря, и С. П., негова племенница. Видно от показанията им, ищецът е на легло и няма промяна в състоянието му. Диша и се храни чрез помощни средства. Сутрин се започва с лекарства и закуска, след това в 10 ч. отново закуска, тоалет, после пак лекарства, масаж, раздвижване. Всяка сутрин се почиства трахеостомата с апарат, което е задължително, за да не се задуши.