Решение № 4811 от 13.08.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4811 гр. С., 13.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-24 СЪСТАВ, в публично заседание на първи ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Любка Голакова при участието на секретаря Александрина Ж. Пашова като разгледа докладваното от Любка Голакова Гражданско дело № 20211100111400 по описа за 2021 година

Предявен са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането /КЗ/ и с правно основание чл. 429, ал. 3 от КЗ.

Ищцата – Б. О. М. твърди, че на 02.09.2020г. в гр. Искър, на ул. „Искърско ******* в дясно на пътния банкет се движел Н.О. М., когато е бил блъснат от лек автомобил „Тойота Рав 4“, с рег. № *******, управляван от И. А. Т., който се е движил по ул. „Искърско шосе“ в посока от ул. „Хаджи Димитър“ към ул.

„Китка“. В резултат на така описаното ПТП е починал пешеходецът, който е брат на ищцата. Ищцата твърди, че вина за настъпване на процесното ПТП е на водача на лекия автомобил. Твърди, че загубата на брат й е причинила нестихващи душевни болки, тъй като между тях е съществувала силна емоционална връзка. Общували непрекъснато, ежедневно се виждали и са си били взаимна опора. Относно описания лек автомобил поддържа, че има сключена застраховка „гражданска отговорност” с ответника, която е валидна към датата на ПТП - то. Моли да бъде постановено съдебно решение, с което се осъди ответникът да й заплати:

- 100 000 лева – представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от загубата на нейния брат – Н.О. М., при процесното ПТП, заедно със законната лихва от 02.10.2020г. /датата, на която е предявен писмената претенция пред ответникът/ до окончателното изплащане на сумата. Претендира направените по делото разноски. В последното съдебно заседание по делото процесуалният представител на ищеца е депозирал 1 списък на претендираните разноски съгласно чл. 80 от ГПК. /лист 162 от делото/. В определения от съда срок процесуалният представител на ищеца е депозирал писмена защита.

Ответникът в депозирания от него писмен отговор в законоустановения срок не оспорва:

- настъпване на процесното ПТП и

- наличието на валидно застрахователно правоотношение.

Оспорва механизма на ПТП, както и вината на водача на лекия автомобил, като твърди че събитието е „случайно“, по смисъла на чл. 15 от НК, тъй като водачът на лекият автомобил е бил поставен в невъзможност да избегне неговото настъпване и не е нарушил правилата за движение. Счита, че единствената причина за настъпване на процесното пътнотранспортно произшествие е поведението на пешеходеца, който прескачайки метална еластична ограда /мантинела/ е предприел пресичане на пътното платно не само на непозволено и необозначено място, но на забранено за целта място.

Оспорва представения с исковата молба Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № К-414/ 02.09.2020 г., в частта „Обстоятелства и причини за ПТП“. Оспорва наличието на пряка причинно-следствена връзка между настъпилото пътнотранспортно произшествие и смъртта на лицето Н.О. М., като твърди, че същият е бил с 2,29 промила алкохол в кръвта. В условията на евентуалност твърди, че при пострадалия са налице предхождащи и съпътстващи събитието травми и/ или заболявания, които са допринесли за настъпването на летален изход. Оспорва наличието на основание за присъждане на обезщетение на ищеца, тъй като описаните отношения между него и починалото лице са обичайни за брат и сестра, а не както изисква посоченото Тълкувателно решение на ВКС – наличие на отношения, които са извън характерните за семейството. Оспорва твърденията в исковата молба, че на ищцата са причинени изключителни емоционални страдания от смъртта на починалия, довели до дълбока и отрицателна промяна в живота й, както и съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка на ищцата с починалия Н. М.. В условията на евентуалност, навежда възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, като твърди, че е предприел пресичане на непозволено, забранено за целта място, без да се огледа, без да съобрази конкретната пътна обстановка (липса на пешеходна пътека, наличие на метална предпазна ограда /мантинела/ от дясно на платното за движение на МПС, трафик), както и приближаващите моторни превозни средства, и по този начин е създал пряка опасност и сигурни предпоставки за настъпване на ПТП, с което е нарушил чл. 113, както и чл. 114 от Закона за движение по пътищата, пострадалият е употребил алкохол и не е бил облечен с облекло със светлоотразителни елементи. Поддържа, че 2 размерът на обезщетението на основание §96, ал. 1 от ПЗР на КЗ следва да бъде до 5 000 лв. Предвид неоснователността на главния иск, поддържа, че неоснователен и акцесорния иск за лихва, а при условията на евентуалност счита, че същата е недължима за периода 13.03.2020г. – 08.04.2020г. на основание чл. 6 от ЗМДВИП. Моли да бъде постановено съдебно решение, с което се отхвърли предявеният иск, като му се присъдят направените по делото разноски, включително и юрисконсултско възнаграждение. Оспорва претенцията за присъждане на адвокатско възнаграждение на следните основания – не са извършени тези разноски, а при условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на претендирания размер. В последното съдебно заседание по делото процесуалният представител на ответника е депозирал списък на претендираните разноски съгласно чл. 80 от ГПК. /лист 163 от делото/.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и като взе предвид доводите, и възраженията на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

В направения от съда доклад на основание чл. 146, ал. 1 от ГПК съдът е отделил като безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване в настоящото производство следните факти:

- настъпване на процесното ПТП,

- сключване на договор застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, със застраховател - ответното дружество относно лекия автомобил, описан в исковата молба, който договор е валиден към датата на настъпило застрахователно събитие и

- обстоятелството, че ищцата и пострадалия пешеходец са брат и сестра.

По делото на страница 5 е представен Констативен протокол№ К-414 от 02.09.2020г., съставен от мл. Инспектор дежурен ТПТП-О“ПП“-СДВР, от който се установява, че на 02.09.2020г., около 11:15 часа лек автомобил Тойота Рав 4, с рег. № *******, с водач И. А. Т. се движи по ул. „Хаджи Димитър“ към ул. „Китка“, по ул. „Искърско дефиле“ и в района на № 115, участва в ПТП с намиращият се на платното за движение пешеходец Н.О. М., който почива в спешно отделение на УМБАЛ „Царица Йоанна“ – ИСУЛ.

По делото на страница 7 е представено удостоверение за родствени връзки, издадено от Столична община, район Люлин, с изх. №РНИ20-УГ01119 от 04.09.2020г., от което се установява, че ищцата е сестра на Н.О. М., както и, че това лице има съпруга и дъщеря.

По делото на страници 8-9 е представена и приета, писмена кореспонденция между страните, от която се установява, че на 02.10.2020г.

3 ищцата е сезирала ответното дружество за изплащане на обезщетение за причинените й неимуществени вреди вследствие на процесното ПТП. С писмо от 23.10.2020г. ответното застрахователно дружество е отказало изплащане.

Пред настоящия съдебен състав е разпитан свидетелят И. А. Т. – участник в ПТП. Свидетелят посочва, че на 02.09.2020г. управлявал лек автомобил Тойота Рав 4 по ул. „Искърско дефиле“ по посока гр. Своге.

Времето било слънчево, топло, сух асфалт. Движейки се по шосето, пресичайки кръстовище и след това преминавайки през повдигната пешеходна пътека, потеглил посока гр. Своге и след 30 м. след пешеходната пътеката, усетил удар в десния преден калник на автомобила. Спрял автомобила и видял, че има човек, паднал до автомобила. Свидетелят посочва, че управлявал лекия автомобил със скорост около 40 км. По време на удара не видял нищо. От ляво имало задръстване, а от дясно пред него било свободно.

Описва, че от дясно има ж.п. линия, бордюр, непрекъсната мантинела и храсталаци. Движел се на около метър от бордюра. Между бордюра и мантинелата разстоянието е около 30 см. Никакви препятствия не е имало на видимостта. След мантинелата са храсталаците и дървета над 2 метра.

Свидетелят сочи, че няма как да се види след мантинелата дали е имало човек.

Пешеходната пътека е на около 30 м. преди мястото на ПТП. След ПТП има пешеходна пътека, но е някъде на над 100 м. Ударът настъпил в преден десен калник.

По искане на ищцата пред настоящия съдебен състав е разпитан и свидетелят С.С.К.. Свидетелят сочи в показанията, че познава Б. и брат й от деца. Те били неразделни, споделяли си. Общували всеки ден. Брат й живял при родителите си, а ищцата заедно с мъжа си в гр. Нови Искър. Свидетелят посочва, че връзката помежду им била много силна. Н. имал семейство, Б. също има свое семейство, омъжила се преди повече от 20 години. След като починали родителите му, Н. живял на квартира със съпругата си в Нови Искър. Б. и брат й си помагали и финансово, и за работа. След ПТП Б. започнала да приема антидепресанти, предписани от психиатър. Изписали й атаракс, а след това диазепам. Б. все още не може да го преживее. Преди това не е приемала антидепресанти. Кочева пояснява, че двете с ищцата работят в психиатрия - ДПБ „Свети И. Рилски“. Б. все още не е преодоляла загубата.

Ходи на гроба на брат си.

По искане на ищцата пред настоящия съдебен състав е изслушана съдебно-медицинска експертиза, чието заключение не е оспорено от страните и съдът кредитира като изготвено обективно и компетентно. В същото е прието, че причината за смъртта на Н. М. е съчетана черепно-мозъчна и гръдна травма, и травма на опорно-двигателния апарат. Вещото лице обосновава извод, че е налице пряка причинно-следствена връзка между 4 получените травматични увреждания и настъпилата смърт на Н. М.. Приема, че установеното количество етилов алкохол в кръвта 2.29 г/л отговаря на средна степен на алкохолно повлияване в горните й граници. Такава концентрация на алкохол в кръвта има подтискащ ефект върху централната нервна система и благоприятства по- тежкото протичане на черепномозъчните травми.

По искане на ответника пред настоящия съдебен състав е изслушана съдебно-медицинска експертиза, чието заключение не е оспорено от страните и съдът кредитира като изготвено обективно и компетентно. В същото е прието, че в кръвта на Н. М. е установен етилов алкохол в концентрация 2.29 %, което отговаря на средно тежка степен на алкохолно опИ.е. Експертът сочи, че тази степен има видимите клинични прояви на остро алкохолно въздействие с типични невротоксични симптоми, свързани със значително засягане на централната нервна система, потискане на функциите й, проявяващо се в забавена мисловна дейност, нарушена координация/равновесие, забавени движения, снижена възможност за концентрация на вниманието и правилна ориентировка, стесняване на периферното зрение, забавено време за реакция. Вещото лице посочва, че количеството алкохол установено в кръвта на пострадалия се равнява на 484.1 мл. концентриран алкохол.

По искане на страните пред настоящата съдебна инстанция е изслушана и съдебно – автотехническа експертиза, чието заключение не е оспорено от страните и съдът кредитира като изготвено обективно и компетентно. В него се посочва, че ПТП е настъпило на платното за движение, в пътната лента на л. а. „Тойота Рав 4“. Н. М. е пресичал перпендикулярно платното за движение, отдясно-наляво спрямо посоката на движение на лекия автомобил. Скоростта на движение на лекия автомобил към момента на удара е била около 38, 40 км/ч. В заключението е посочено, че пешеходецът се е движел по пътека, която по цялата си широчина е върху затревена площ с храсти и дървета, разположена вдясно на мантинелата, перпендикулярно на платното за движение. Вещото лице посочва, че с оглед особеностите на пътния участък, в който е настъпило процесното ПТП, водачът на лекия автомобил е имал техническа възможност да възприеме пешеходецът най – рано в момента, в който последният е достигнал до мантинелата и е предприел прескачането й.