Определение № 2037 от 15.01.2024, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2037 гр. С., 15.01.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Гражданско дело № 20231110145919 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба с вх. № 231208/16.08.2023 г., предявена от името на „/..../“ АД, ЕИК /..../ /правоприемник на /..../ С.А., клон /..../ с ЕИК: /....//, срещу О. Б. Г. , ЕГН **********, с която ищецът е предявил срещу ответника обективно кумулативно съединени установителни искове по реда на чл. 422 ГПК вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, с правно основание чл. 240, ал. 1 и ал.

2 вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че О.

Б. Г. , ЕГН ********** дължи в полза на „/..../“ АД, ЕИК /..../ /правоприемник на /..../ С.А., клон /..../ с ЕИК: /....// суми, както следва: 1/ сумата от 1 041,87 лева (хиляда четиридесет и един лева и 87 стотинки), представляваща главница по договор за потребителски кредит CARD-17130964, сключен на 12.07.2019 г. между /..../ С.А., клон /..../, в качеството на кредитор и О. Б. Г., в качеството на кредитополучател, ведно със законна лихва за период от 28.03.2023 г. до изплащане на вземането; 2/ сумата от 530,49 лева (петстотин и тридесет лева и 49 стотинки), представляваща договорна лихва за период от 01.09.2020 г. до 09.09.2022 г.; 3/ сумата от 57,96 лева (петдесет и седем лева и 96 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 07.09.2022 г. до 16.03.2023 г , за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 09.04.2023 г. по ч.гр.д. № 17321/2023 г. по описа на СРС, ГО, 160 състав , евентуално съединени с осъдителни искове с правно основание чл. 240, ал. 1 и ал. 2 вр. чл. 430, ал. 1 и ал.

2 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за същите суми.

В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК от името на ответника, назначения му по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител в производството – адвокат Р. К. от САК, е депозираН отговор на исковата молба.

Съдът намира, че исковата молба е редовна и допустима и след размяна на книжата по делото, на основание чл. 140, ал. 3 ГПК, делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито заседание.

Ищецът е представил писмени доказателства, които са относими, необходими и приемането им е допустимо.

1

Следва да се приложи за послужване към настоящото дело ч.гр.д. № 17321/2023 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 160 състав.

Съдът намира, че за изясняване на делото от фактическа страна следва да бъде допусната поисканата от ищеца съдебно счетоводна експертиза по въпросите, поставени в исковата молба.

Следва да бъде насрочено открито съдебно заседание за разглеждане на делото.

На основание чл. 140 ГПК, съдът:

ОПРЕДЕЛИ:

І. НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 19.02.2024 г. от 09:45 часа , за когато да се призоват страните.

ІI. ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:

1. Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и възражения (чл.146, ал.1, т.1 ГПК):

Със заявление вх. № 90567/31.03.2023 г. /..../ С.А., клон /..../ с ЕИК: /..../ /с правоприемник „/..../“ АД, ЕИК /....// е поискало издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу О. Б. Г., ЕГН ********** за суми, както следва:

1/ сумата от 1 041,87 лева (хиляда четиридесет и един лева и 87 стотинки), представляваща главница по договор за потребителски кредит CARD-17130964, сключен на 12.07.2019 г. между /..../ С.А., клон /..../, в качеството на кредитор и О.

Б. Г., в качеството на кредитополучател, ведно със законна лихва за период от 28.03.2023 г. до изплащане на вземането; 2/ сумата от 530,49 лева (петстотин и тридесет лева и 49 стотинки), представляваща договорна лихва за период от 01.09.2020 г. до 09.09.2022 г.; 3/ сумата от 57,96 лева (петдесет и седем лева и 96 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 07.09.2022 г. до 16.03.2023 г. На 09.04.2023 г. съдът е издал заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за посочените суми. Заповедта е връчена на длъжника О. Б. Г., ЕГН ********** по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което ищецът е уведомен за възможността да предяви иск за установяване на вземането си на 04.08.2023 г., като в срока по чл.

415, ал. 1 ГПК - на 15.08.2023 г., е предявил искове за вземанията.

Ищецът твърди, че считано от 31.05.2023 г. е правоприемник на /..../ С.А., клон /..../ с ЕИК: /..../. Посочва, че на 12.07.2019 г. между /..../ С.А., клон /..../, в качеството му на заемодател, и ответника О. Б. Г. , в качеството му на заемополучател, бил сключен договор за потребителски кредит CARD-17130964, по силата на който заемодателят се съгласил да предоставя на заемополучателя парични средства чрез издадена кредитна карта. Поддържа, че по силата на договора на ответника бил предоставен заем в общ размер на 1041,87 лева, който не бил върнат на уговорения падеж. Била договорена и възнаградителна лихва, като ответникът не заплатил такава в размер на 530,49 лв. за периода 01.09.2020 г.

– 09.09.2022 г. Твърди се, че ответникът е изпаднал в забава за плащането на 2 дължимата главница, поради което дължал и сумата от 57,96 лева, представляваща мораторна лихва за период от 07.09.2022 г. до 16.03.2023 г.

Предвид гореизложеното, моли, за постановяване на решение, с което да бъде признато за установено, че О. Б. Г., ЕГН ********** дължи в полза на „/..../“ АД, ЕИК /..../ /правоприемник на /..../ С.А., клон /..../ с ЕИК: /....// суми, както следва: 1/ сумата от 1 041,87 лева (хиляда четиридесет и един лева и 87 стотинки), представляваща главница по договор за потребителски кредит CARD-17130964, сключен на 12.07.2019 г. между /..../ С.А., клон /..../, в качеството на кредитор и О.

Б. Г., в качеството на кредитополучател, ведно със законна лихва за период от 28.03.2023 г. до изплащане на вземането; 2/ сумата от 530,49 лева (петстотин и тридесет лева и 49 стотинки), представляваща договорна лихва за период от 01.09.2020 г. до 09.09.2022 г.; 3/ сумата от 57,96 лева (петдесет и седем лева и 96 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 07.09.2022 г. до 16.03.2023 г, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 09.04.2023 г. по ч.гр.д. № 17321/2023 г. по описа на СРС, ГО, 160 състав, а в условията на евентуалност – ответникът да бъде осъден да заплати посочените суми. Претендират се разноски.

В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК от името на ответника, назначения му по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител в производството – адвокат Р. К. от САК, е депозиран отговор на исковата молба. Оспорва се на ответника да е предоставяна кредитна карта и последният да е усвоявал заемни средства чрез същата, като се обръща внимание, че представеното с исковата молба приложение към договора за кредит не било подписано от кредитополучателя, поради което същият не бил обвързан от уговорките в него.

Прави се възражение за нищожност на договора за кредит, поради нарушение на чл. чл. 11 ЗПК и чл. 10, ал. 1, т. т. 9, 10, 11 ЗПК. Развиват се доводи за нищожност на клаузата в чл. 21 от договора. Поддържа се, че кредитното правоотношение е недействително на основание чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК , тъй като л ипсвала ясно разписана методика на формиране на годишния процент на разходите по кредита /кои компоненти точно са включени в него и как се формира посоченият в приложението към договора ГПР от 44,90 %/. Съдът обаче не можел служебно да приложи чл. 23 ЗПК, поради което не следвало да се присъжда дори чистата стойност на кредита. Навеждат се съображения, че клаузата от приложението към договора за дължима договорна лихва в размер на 35 % е в противоречие с добрите нрави, тъй като е по-висока от трикратния размер на законната лихва към датата на сключване на договора. Оспорва се да е обявявана предсрочна изискуемост по надлежния ред чрез покана, която да е получена от ответника.

Моли се за отхвърляне на предявените искове.

2. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца, на насрещните права и на възраженията на ответника (чл. 146, aл. 1, т. 2 ГПК):

Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове по реда на чл. 422 ГПК вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, с правно основание чл. 240, ал. 1 и ал.

2 вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, евентуално съединени с 3 осъдителни искове с правно основание чл. 240, ал. 1 и ал. 2 вр. чл. 430, ал. 1 и ал.

2 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

3. Права и обстоятелства, които се признават (чл.146, ал. 1, т.З ГПК):

Няма права и обстоятелства, които се признават от страните.

4. Обстоятелства , които не се нуждаят от доказване (чл. 146, ал.1, т. 4 ГПК, във връзка с чл. 155 ГПК и чл. 154,ал. 2 ГПК):

В предмета на настоящото дело няма правнорелевантни факти, които да са общоизвестни или служебно известни на съда по смисъла на чл.155 ГПК, нито факти, за които да съществуват законови презумпции (чл. 154, ал. 2 ГПК).

5. Разпределение на доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти (чл. 146 ,ал. 1, т. 5 ГПК):

В тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване, че е правоприемник на /..../ С.А., клон /..../ с ЕИК: /..../ , че между /..../ С.А., клон /..../ и О. Б. Г. , ЕГН ********** е възникнало валидно правоотношение по договор за заем, по което заемодателят е предоставил на заемателя посочената сума, а последният се е задължил да я върне в посочения срок, ведно с възнаградителна лихва в уговорения размер; че длъжникът е изпаднал в забава и размера на обезщетението за забава; настъпване на обстоятелства, водещи до възникване право в полза на кредитора да обяви предсрочна изискуемост на задълженията по кредита и надлежното обявяване на същата на кредитополучателя.

В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да установи погасяване на паричното си задължение, за което не сочи доказателства.

В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже правопогасяващи претендираното от ищеца вземане факти.

ІІІ. По доказателствата:

ДОПУСКА, като писмени доказателства по делото, документите, представените ведно с исковата молба.

ПРИЛАГА за послужване по делото ч.гр.д. № 17321/2023 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 160 състав.

ДОПУСКА изслушването на съдебно-счетоводна експертиза със задачи, поставени в исковата молба, при депозит в размер на 400 лева, вносим от ищеца, в едноседмичен срок от съобщението.

НАЗНАЧАВА за вещо лице П. А. Д., специалност: Организация на производство и управление в транспорта. Оценка на недвижими имоти, Оценител на оборотни и дълготрайни активи. Достъп до класифицирана информация, с адрес: гр. С., ж.к. /..../, бл. /..../, вх. 2, ап. 29, тел. ***.

ІV. ПРИКАНВА страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация или извънсъдебно доброволно уреждане на спора.

УКАЗВА на страните, че доброволното /извънсъдебно уреждане на отношенията е най-взаимоизгодният за тях ред за разрешаване на спора.

4

УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация.

Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието

(http://www.justice.government.bg/MPPublicWeb/default.aspx?id=2). Медиацията е платена услуга.

Към Софийски районен съд действа Програма „Спогодби”, която предлага безплатно провеждането на медиация от медиатори и съдии и е отворена за всички страни по висящи граждански дела в СРС.

Повече информация за Програма „Спогодби” можете да получите в Центъра за спогодби и медиация в гр. С., ***, ет. 2, ст. 204.

Работно време за медиации - всеки делничен ден от 9 до 17 ч. Консултации с граждани - вторник и четвъртък от 10 до 15 ч.; Дежурен медиатор - тел.02/ 8955423; За повече информация: Мариана Николова, Мария Г. - тел. ***, [email protected]; www.srs.justice.bg.

УКАЗВА на страните, че:

- най-късно в първото по делото заседание могат да изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.