Определение № 940 от 19.10.2022, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 940 гр. София, 19.10.2022 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Веселин Пенгезов

Членове:

Десислав Любомиров

Атанаска Китипова като разгледа докладваното от Десислав Любомиров Въззивно частно наказателно дело № 20221000601078 по описа за 2022 година Производството е по чл.345, ал.1, вр.чл.249, ал.3 от НПК.

Постъпила частна жалба от адв.Е. П. от САК, защитник на подс.С. С. Б., срещу протоколно определение от 20.09.2022г. постановено по НОХД№94/22г. по описа на МОС. С определението съдът е приел, че няма основания за прекратяване на на осн. чл. 249, ал. 1 във връзка с чл. 248, т. 3 от НПК съдебното производство по НОХД№94/22г. по описа на ОС – Монтана и насрочил делото за разглеждане в открито съдебно заседание.

В жалбата са изложени оплаквания за незаканосъобразност на атакувания акт. Твърди се, че в хода на досъдебното производство е допуснато съществено отстранимо нарушение на процесуалните правила, изразило се в повдигане на обвинение, провеждане на разпит и предявяване материалите по делото на обвиняемия в присъствието на служебен защитник, при наличие на упълномощен такъв.

Иска се отмяна на определението и прекратяване на съдебното производство, както и връщане на делото на ОП Монтана за отстраняване на допуснатите нарушения.

Срещу частната жалба е постъпило възражение от адв.И. К., пълномощник на М. Б. и С. А., в което са изложени съображения за законосъобразност и обоснованост на обжалваното определение.

Въз основа на материалите по делото, съобразявайки наведените в протеста оплаквания съдът намира следното:

Частната жалба е процесуално допустима съгласно на чл.249, ал.3 от НПК, но разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

1

С обжалваното определение от 20.09.2022г. постановено по НОХД№94/22г. по описа на Окръжен съд - гр. Монтана , съдът е счел, че няма основание за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото за доразследване.

Въззивният съд в настоящия съдебен състав приема, че частната жалба е неоснователна. В нея се твърди, че извършените процесуални действия в присъствието на служебен защитник са незаконосъобразни, тъй като обвиняемият е имал упълномощен такъв. Въззивният съд констатира, че при извършване на 19.04.2022г. привличане на обвиняем, провеждането на разпит на същия и предявяване на материалите по разследването не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила довели до ограничаване процесуалните права на обвиняемия.

Тези процесуални действия са извършени в присъствието на служебен защитник, с което е спазено изискването на чл.94, ал.1, т.3 от НПК. Обвиняемият изрично е заявил, че е съгласен действията да бъдат извършени в присъствието на такъв защитник и не желае упълномощеният от него адв.Б. да присъства на тях.

Твърдението на защитника, че „при наличието на упълномощен защитник всяко действие извършено по делото с участието на служебен такъв представлява допуснато съществено процесуално нарушение, тъй като накърнява правото на защита на обвиняемия е необосновано. То почива на грешното разбиране, че обвиняемият никога в хода на разследването не може да даде съгласие определени действия да се извършат в отсъствието на упълномощения защитник. Напротив, по всяко време обвиняемият има процесуално право да заяви, че за определено действие не желае да присъства защитника му, както и да изрази съгласие адвокатската защита да се осъществи в лицето служебен защитник, така, както по всяко време може да оттегли упълномощаването. За участието на служебен защитник при извършването на отделни действия по разследването не е наложително обвиняемият да е оттеглил упълномощаването, а е достатъчно да е изразил съгласие. Видно от протокола за разпит обв.Б. недвусмислено е заявил, че не желае на конкретните процесуални действия да присъства упълномощения защитник. Това, както и факта, че при изискването за задължителна защита той е бил представляван от служебен защитник, категорично сочи, че процесуалните му права не са били нарушени.

Твърдението в частната жалба, че присъствието на упълномощения защитник било задължително е неоснователно от гледна точка нарушаване правото на защита. Само по себе си ограничаването на възможността на защитника да участва в определени процесуални действия не води автоматично да накърняване правата на обвиняемия, когато последния изрично е заявил, че не желае в конкретен момент такова участие. Това може да доведе до ограничаване възможността на защитника да упражни свои правомощия, но ако последните са изпълнени от друг защитник, както е в случая, не е налице съществено отстранимо нарушение на процесуалните правила по смисъла на чл.248, ал.1, т.3, вр.чл.249, ал.4, т.1 от НПК, тъй като 2 обвиняемият е имал защитник, който е участвал в процеса с негово съгласие.

Това съгласие е израз на упражняване на процесуални права от обвиняемия и не може да обоснове наличие на съществено нарушение на процесуалните правила както се твърди в частната жалба.

С оглед на изложеното съдът намира, че частната жалба е неоснователна, а определението на първоинстанционния съд, като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено в обжалваната му част.

Мотивиран така и на основание чл.345, ал.2 вр.чл.249, ал.3 от НПК Софийски апелативен съд, V-ти състав

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА в обжалваната му част протоколно определение от 20.09.2022г. постановено по НОХД№94/22г. по описа на МОС.

ВРЪЩА делото на Окръжен съд Монтана за продължаване на процесуалните действия за разглеждането му.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3