Решение № 546 от 03.07.2024, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 546 гр. Б., 03.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Б., LXV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на първи юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Анита Хр. Велева при участието на секретаря Николета Вл. Хаджиева като разгледа докладваното от Анита Хр. Велева Административно наказателно дело № 20242120202046 по описа за 2024 година

Образувано е по жалба на В. П. П. ЕГН **********, с адрес гр.Н., ул.“Е.“ № ** против ЕФ Серия К №********, издаден от ОДМВР-Б., с който на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 1, т. 5 ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание "глоба" в размер на 600, 00 лева за нарушение на чл.21, ал. 2, вр.чл.21, ал. 1 ЗДвП.

В жалбата се прави искане за отмяна на атакувания електронен фиш поради допуснати съществени процесуални нарушения и нарушения на материалния закон.

Жалбоподателят излага множество тезисни съображения за процесуална опороченост на ЕФ, чийто измерения се свеждат в недостатъчно яснота и изчерпателност при описание на елементите от фактическия състав на административното нарушение ,което да индивидуализира неговата обективна и субективна съставомерност: непълнота в описанието на мястото на нарушението, невярно отразяване разрешената стойност на скоростта, липса на конкретика относно месторазположението на пътния знак спрямо мястото на нарушението;, непредоставяне на възможност за реализиране правото на защита чрез връчване на декларация по чл.189,ал.5 ЗДвП. С тези съждения се иска отмяна на обжалвания ЕФ и присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение.

В съдебно заседание жалбоподателят В. П., редовно призована, не се явява и не изпраща представител. Представя подробно писмено становище, което преповаря и доразвива доводите в жалбата.

Въззиваемата страна – ОДМВР-Б., редовно уведомена, не изпраща представител.

1

По допустимостта на жалбата:

Сезиращият настоящата инстанция документ е процесуално допустим, доколкото е подаден от наказаното физическо лице и срещу подлежащ на обжалване електронен фиш.

По делото са налични писмени доказателства /л.14 / относно датата на връчване на електронния фиш- 17.04.2024 г., поради което съдът намира, че жалбата е подадена в срока по чл. 189, ал. 8 ЗДвП.

Като съобрази изложените от страните доводи и възражения и служебно провери законосъобразността и правилността на обжалвания електронен фиш, в параметрите на поставените нормативни изискванията в чл. 314 НПК вр. чл. 84 ЗАНН, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

На 09.06.2023 г. в 09:48 часа жалбоподателят В. П. управлявал лек автомобил "****", с рег. № ******* в гр.Б.,ПП –I-9, км 233+300 от ПВ С. към ПВ С.. В горепосочения пътен участък в границите на населеното място максимално разрешената скорост на движение била 80 км/ч, която била сигнализирана и с пътен знак "В26", но независимо от това жалбоподателят управлявал автомобила със скорост от 126 км/ч при отчетен толеранс – 3 % т.е. с превишение от 46 км/ч.

Спазването на режима на скоростта в посочения участък на 09.06.2023 г. в диапазона 08.00-10.30 ч. се контролирало с АТС, преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM-S1, временно разположена в участъка в гр.Б., ПП –I-9, км 233+300. Мобилната система за видеоконтрол ARH CAM-S 1 с идентификационен № *******, представлява одобрен тип средство за измерване, вписано под номер 5126 в държавния регистър на одобрените типове средства за измерване, и била преминала проверка на техническата изправност на 12.09.2022 г. със заключение, че съответства на одобрения тип.

Въз основа на установеното от , преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM-S 1 бил издаден електронен фиш серия "К" № ********, с който на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 1, т. 5 ЗДвП на жалбоподателя било наложено административно наказание "глоба" в размер на 600, 00 / лева за нарушение на чл. 21, ал. 2 вр. ал. 1 ЗДвП.

Очертаните фактически положения съдът прие за изяснени на база анализа и оценката на събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства, сред които инкорпорираните по реда на чл.283 НПК писмени доказателства, приложени към административно-наказателната преписка и допълнително изисканите и приобщените в хода на съдебното следствие.

Съобразно разпоредбата на чл. 189, ал. 15 ЗДвП изготвените с технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства в административнонаказателния процес, предвид което съдът кредитира приложените към електронния фиш снимки.

2

Съдът оцени писмената доказателствена съвкупност като вътрешно съгласувана, убедителна и надеждна доказателствена основа на изводи относно фактите и намираща се в кореспондиращо съотношение с приобщеното веществено доказателствено средство.

С оглед на изложеното съдът кредитира изцяло вещественото доказателствено средство – снимка № *******, от която се установява регистрационният номер на управлявания автомобил, както и измерената скорост -130 км/ч, като кадърът на заснемане обхваща именно лек автомобил марка "****", с рег. № *******.

Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът формира вътрешното си убеждение,материализирано в следните правни изводи:

Атакуваният електронен фиш е издаден в предвидената от закона писмена форма, както и при спазване на предвидения за това процесуален ред. Електронният фиш,е издаден от компетентен орган – ОДМВР-Б. и съдържа всички реквизити, изискуеми съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика или лицето, на което е предоставено превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане. Изчерпателно лимитирания законодателен минимум реквизити е в значително по-стеснен спектър в сравнение с изискуемите при наказателните постановления, които същевременно са достатъчни, когато се касае за нарушение, установено с автоматизирано средство за контрол, в който контекст неоснователно е защитното възражение за неспазване на лимитираните в чл.57 ЗАНН съдържателни критерии,относими към задължителните реквизити на НП.Противно на персоналното мнение и субективно несъгласие на жалбоподателя, в ЕФ са изчерпателно пресъздадени фактическите елементи на нарушението съгл. критериите на чл.189,ал.4 ЗДвП, като общата формулировка „е извършено нарушение за скорост“, е детайлизирана прецизно с последователното изброяване на величините на разрешената скорост - 80 км/ч, , въведеното ограничение с пътен знак В-26, установена стойност на скоростта - 126 км/ч /след приспаднатия толеранс -3%/ и конкретната величина на превишението на скоростта - 46 км/ч.

Спазени са изискванията на Наредба № 8121з-532 от 12 май 2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата. В материалите по административнонаказателната преписка е приложен протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система по образец съгласно чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г.

Валидността на резултатите от периодичната метрологична проверка, документирана с протокола на л.12, е 1 г. и е определена със Заповед № А-616/11.09.2018 г. на председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор /ДАМТН/, издадена на осн. чл. 43, ал. 4 от Закона за измерванията и обн. в ДВ бр. 82/05.10.2018 г..

3

От писмо от зам.кмет „Строителство, инвестиции и регионално развитие на Община Б.“, ведно със схема за организация на движението , е видно че в процесния участък към дата на нарушението -09.06.2023 г. е монтиран пътен знак В26- 80 км/ч..

Следователно, в процесния участък, на който е заснето нарушението, е действало ограничение на скоростта за превозни средства от категория „В“ в населено място – 80 км/ч, което ограничение е било сигнализирано и с пътен знак "В26" - 80 км/ч.

Съдът намира, че от вещественото доказателствено средство - снимка № *******, намиращо се в информационна връзка с писмените доказателства, по несъмнен начин установява и конкретната превишена скорост на движение на лекия автомобил. От вещественото доказателствено средство се установява, че измерената скорост на движение на лекия автомобил е 130 км/ч. От протокола за техническа проверка на мобилната система се установява стойността на относимата възможна грешка предвид измерената скорост на движение - 3 % при скорост над 100 км/ч, установена при реални условия на измерване на скорост при полеви тест. Така установеният диапазон на възможна грешка е приспаднат в полза на жалбоподателя, като при измерена скорост от

130 км/ч, административнонаказателната му отговорност е ангажирана за движение със скорост 126 км/ч ( приспаднати са 4 км/ч при дължим толеранс 3,87 км/ч /

Разпоредбата на чл. 188, ал. 1 ЗДвП предвижда, че "собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение. Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство. " В материалите по административнонаказателната преписка не е приложена декларация от жалбоподателя В.

П., че на 09.06.2023 г. в 09: 48 часа лекият автомобил е бил предоставен на друг, различен от жалбоподателя ползвател, поради което правилно е била ангажирана административнонаказателната отговорност на собственика В. П..

Що се касае до релевираните възражения, относими към невръчване на декларация, обезпечаващо упражняване на правата по чл.189, ал.5, изр.2 ЗДвП, съдът намира следното:

Видно от съдържанието на самия електронен фиш на санкционираното лице,собственик на процесния автомобил, недвусмислено е разяснена възможността как да информира компетентната териториална структура на МВР в случай, че друг е управлявал МПС и е извършил нарушението. Тоест, дори да се приеме априори,че не е бил предоставен образец на декларацията, правото на защита на санкционираното лице не е ограничено или нарушено, с оглед изрично съдържимото се в процесния ЕФ разяснение на съдържанието чл.189,ал.5, изр.2 ЗДвП. Към материалите по административно-наказателната преписка не се установява, да е била подадена до ОД на МВР –Б. декларацията по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП, в която освен материализиране на данни за лицето, извършило нарушението, се изисква да бъде приложено и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство.

4

Като не е подал по законоустановения ред информация, кое е физическото лице, извършило процесното нарушение, В. П. следва да понесе неблагоприятните последици, с които законът обвързва такова бездействие. При това положение, правилно административнонаказващият орган е издал оспорения електронен фиш на собственика на автомобила, посочен и официално регистриран съобр.справката за собственост л.13.

Съдът намира, че в обжалвания електронен фиш правилно е посочена нарушената материалноправна разпоредба на чл. 21, ал. 2 вр. чл.21,ал. 1 ЗДвП. Разпоредбата на чл. 21, ал. 1 ЗДвП въвежда общото ограничение на максималната разрешена скорост, с което следва да се съобразяват водачите на ППС от категория "В" в населено място - 50 км/ч. Когато максималната разрешена скорост за движение е различна от указаната в чл. 21, ал. 1 ЗДвП, какъвто е и настоящият случай, съотвеното ограничение се сигнализира с пътен знак, а именно В-26 /80 км/ч/ . В този случай нарушението осъществява признаците от законния състав именно на посочената правна норма чл. 21, ал. 2, вр.чл.21, ал.1 ЗДвП. В настоящия случай максималната разрешена скорост за движение в участъка ПП I-9,км 233+300 от ПВ С. към ПВ С. към 09.06.2023 г. е била 80 км/ч, т.е. различна от указаната в чл. 21, ал. 1 ЗДвП за движение на ППС от категория "В" в населено място - 50 км/ч и изрично сигнализирана с пътен знак В-26 /80 КМ/Ч/, което съобразно разпоредбата на чл.21,ал.2 ЗДвП представлява въвеждане на ограничение, различно от общото, посочено в чл. 21, ал. 1 ЗДвП. Поради изложеното фактическото описание на нарушението се субсумира именно под материалноправната разпоредба на чл. 21, ал. 2, вр.чл.21,ал.1 ЗДвП.