Определение № 15584 от 18.08.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 15584 гр. София, 18.08.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-А, в закрито заседание на единадесети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Богдана Желявска

Членове:

Евгени Георгиев

Екатерина Стоева като разгледа докладваното от Евгени Георгиев Въззивно частно гражданско дело № 20251100506501 по описа за 2025 година

I . Твърдения и искания на частния жалбоподател и ответника по частната жалба

1. На жалбоподателя

[1] На 10.03.2025 г. К. Б. е подал частна жалба срещу определение от 13.01.2025 г. по гр. д. 9 855/224 г. на СРС, 57-ми с-в. С него СРС е отхвърлил молбата на К. Б. за допълване на определение за прекратяване на производството по делото в частта му за разноските и присъди на К. Б.

1 600,00 лева адвокатско възнаграждение. СРС е отхвърлил молбата, понеже: е прекратил производството поради оттегляне на иска, а то е било за делба; страните са били съгласни да се прекрати производството по делото; с писмения си отговор ответникът не е оспорвал предявения иск. К. Б. е заявил, че му се дължат разноски поради прекратяване на производството по делото и то в размер от 1 600,00 лева, който е близък до минималния. Ето защо К. Б. моли съда да отмени обжалваното определение (частната жалба, л. 5-8).

2. На ответника по частната жалба

1

[2] Ответникът по частната жалба Г.Л. я е оспорила. Тя е заявила, че разноски не се дължат на ответника, тъй като тя и ответникът са постигнали извънсъдебно споразумение да продадат на трето лице процесния имот.

Затова разноските по делото следва да останат за страните така както са ги направили. Ето защо Г.Л. моли съда да потвърди обжалваното определение (отговор, л. 22-24 от делото на СГС).

II. Обстоятелства, които въззивният съд установява

[3] На 21.02.2024 г. Г.Л. е подала срещу К. Б. искова молба, с която е предявила срещу него иск за делба на съсобствен имот и е искала от съда да допусне делбата при равни квоти (исковата молба, л. 2-3 от делото на СРС).

На 20.08.2024 г. СРС е връчил на К. Б. препис от исковата молба за писмен отговор (съобщението, л. 34 от делото на СРС).

[4] На 11.09.2024 г. К. Б. е изпратил до Г.Л. имейл, в който е предложил варианти за разрешаването на спора (л. 62-гръб от делото на СРС).

На 17.09.2024 г. К. Б., чрез адвокат Г.Г., е подал писмен отговор, с който не е оспорил иска за делба (писмения отговор, л. 35-37 от делото на СРС).

[5] На 29.09.2024 г. К. Б. и Г.Л. са постигнали съгласие да продадат на трето лице апартамента, предмет на делото за делба (л. 62 от делото на СРС).

На 25.11.2024 г. К. Б. и Г.Л. от една страна и от друга страна Б.Т. са сключили предварителен договор за покупко-продажба на процесния апартамент (л. 5663 от делото на СРС). Затова на 25.11.2024 г., преди провеждането на първо открито съдебно заседание, Г.Л. е подала молба, с която е оттеглила предявения иск (л. 38 от делото на СРС). На 29.11.2024 г. СРС е прекратил производството по делото, като в същия ден К. Б. е получил препис от него (определението, л. 39).

[6] На 06.12.2024 г. К. Б. е поискал от СРС да допълни определението си от 29.11.2024 г., като му присъди адвокатско възнаграждение от 1 600,00 лева, за чието уговаряне и заплащане е представил доказателства (л. 46-50 от 2 делото на СРС). На 13.01.2025 г. СРС е постановил обжалваното определение, с което е отхвърлил молбата на К. Б. (л. 65 от делото на СРС).

III.

Приложимо право, съотнасянето на обстоятелства към приложимото право и решение на съда установените

[7] Съгласно чл. 78, ал. 4 от ГПК, ответникът има право на разноски и при прекратяването на делото. В случая съдът е прекратил производството по делото, а предвид липсата на доказателства Г.Л. да е търсила съгласието на К.

Б. да разрешат спора извънсъдебно и преди завеждането на делото, съдът приема, че К. Б. не е дал повод за завеждане на делото. Ето защо Г.Л. дължи на К. Б. разноски.

[8] В случая не е приложима нормата на чл. 78, ал. 9 от ГПК. Това е така, защото тя се прилага само при постигането на съдебна спогодба (определения на ВКС: 136-2022-II Г. О. по гр. д. 2 539/2022 г.; 166-2015-I Т. О. по ч. т. д.

705/2015 г.; 434-2014-II Г. О. по ч. гр. д. 7 193/2014 г.). Ето защо съдът отменя обжалваното определение и осъжда Г.Л. да заплати на К. Б. 1 600,00 лева разноски по делото. Поради това съдът

ОПРЕДЕЛИ:

[9] ПОТВЪРЖДАВА определение от 13.01.2025 г. по гр. д. 9 855/224 г. на СРС, 57-ми с-в.

[10] Определението не може да бъде обжалвано.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

Особено мнение на съдията Евгени Георгиев

3

[1] При постигната спогодба и прекратяване на производството по делото, освен ако друго не е уговорено, разноските остават за страните така, както са ги направили (чл. 78, ал. 9 от ГПК). В случая страните са се спогодили – разрешили са спора си, като са предприели стъпки за продажбата на спорния апартамент. Не са уговорили нищо относно разноските по делото за делба.

Затова разноските следва да останат така както страните са ги направили, а определението на СРС да бъде потвърдено.

[2] Действително е налице практика на ВКС, с която се приема, че под спогодба в чл. 78, ал. 9 от ГПК, законодателят е имал предвид съдебна спогодба (определения на ВКС: 136-2022-II Г. О. по гр. д. 2 539/2022 г.; 1662015-I Т. О. по ч. т. д. 705/2015 г.; 434-2014-II Г. О. по ч. гр. д. 7 193/2014 г.). Не споделям обаче, приетото в цитираните определения на ВКС, защото: първо, ГПК в чл. 78, ал. 9 използва термина „спогодба“, а не „съдебна спогодба“. Ако законодателят е имал предвид съдебната спогодба, той би използвал в ГПК термина „съдебна спогодба“. След като законодателят не го е направил, той е целял нормата на чл. 78, ал. 9 от ГПК да се прилага както по отношение на съдебната, така и по отношение на извънсъдебната спогодба.

[2] Второ, една от целите на законодателя с чл. 78, ал. 9, изр. 1-3 е била при постигната спогодба между страните, да се възстанови част от държавната такса, която ищецът е бил внесъл, защото това отговаря на справедливостта – след като е извършена по-малко работа от съда, а е платено за повече, да се върне държавната такса, платена за неизвършеното от съда. Друга цел на законодателя е била да се насърчат страните да уреждат споровете си доброволно, без намесата на съда. Тези цели не биха били изпълнени напълно, ако се ограничи приложението на чл. 78, ал. 9, изр. 1-3 само до съдебната спогодба.

[3] Също толкова съществено, изпълнението на втората цел – да се насърчат страните да уреждат споровете си доброволно – би спестило ресурси на съда (време, усилия и средства), а това би повишило ефективността на съда по други дела. Ако се възприеме приетото от ВКС в цитираните определения, този резултат би бил ограничен.

4

[4] На практика с прилагането на приетото от ВКС съдът би казал на страните: „[б]лагодаря ви, че искате да ми спестите усилия, но въпреки това бих искал да свърша още работа, като одобря спогодбата ви, и едва тогава, ще възстановя част от внесената държавна такса. Ако не свърша тази работа, няма да възстановя част от държавната такса“. Ето защо не възприемам приетото от ВКС в цитираните определения. съдия Евгени Георгиев:

5