Решение № 131 от 14.09.2023, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 131 гр. Варна, 14.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Павлина Г. Димитрова

Членове:

Ангелина Й. Лазарова

Георги Н. Грънчев при участието на секретаря Геновева Хр. Ненчева в присъствието на прокурора С. Ив. К. като разгледа докладваното от Георги Н. Грънчев Въззивно наказателно дело от общ характер № 20233000600163 по описа за 2023 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по Глава ХХI от НПК и е образувано по протест на Окръжна прокуратура – Варна, въззивни жалби от подсъдимата, частните обвинители и граждански ищци и гражданския ответник срещу присъда №14 от 28.03.2023г., постановена по НОХД №13/2022г. по описа на Окръжен съд – Варна. С атакуваната присъда подсъдимата Т. И. В. е призната за виновна по обвинението за извършено престъпление по чл.123, ал.1 от НК, за това че на 24.11.2015 год. в град Варна, като лекар-кардиолог в Специализирана болница за активно лечение по кардиология /СБАЛК/ ЕАД - Варна, поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност - лекарска дейност е нарушила:

-чл.7.1 от длъжностната характеристика на лекар-кардиолог в СБАЛК Варна - ЕАД указващ че, като лекар в ПКК при постъпване на пациент е длъжен . .да осъществи основен клиничен и диагностичен преглед и да назначи необходимия обем спешни биохимични и инструментални изследвания. При уточнена диагноза или продължаващо диференциалнодиагностично търсене пациента се хоспитализира в клиниката за динамично наблюдение.

-чл.47, т.4 от Правилника за устройството, дейността и вътрешния ред на Специализираната болница за активно лечение по кардиология ЕАД Варна,указващ, че при осъществяване на своята дейност, болницата не може 1 да отказва медицинска помощ в условията на спешност и при неотложни състояния.

- чл. 81, ал. 2, т.1 от Закона за здравето указващ, че правото на достъпна медицинска помощ се осъществява при прилагане на принципите своевременност и достатъчност на медицинската помощ, в резултат на което е причинила по непредпазливост смъртта на И.В. Ж.. На основание чл.55, ал.1, т.1 от НК на подсъдимата В. е наложено наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца, изпълнението на което на основание чл.66, ал.1 от НК е отложено с изпитателен срок от три години. На подсъдимата В. е наложено и кумулативното наказание лишаване от право да упражнява лекарска професия за срок от шест месеца.

С присъдата подсъдимата е оправдана частично по обвинението да е нарушила задълженията си като лекар-кардиолог по длъжностна характеристика, че била длъжна да приеме документацията и указанията на насочващия лекар от извънболничната медицинска помощ.

Със същата присъда подсъдимата В. и „Специализирана болница за активно лечение по кардиология - Варна“ ЕАД са осъдени да заплатят солидарно на гражданските ищци М. И. Ж. и Н. Е. Ж. по 100 000 /сто хиляди/ лева на всеки един от тях, обезщетение за неимуществени вреди в резултат на деянието, считано от датата на увреждането - 24.11.2015 г. до окончателното изплащане на сумата, като предявените искове са отхвърлени за разлика до 150 000 / сто и петдесет хиляди/ лева.

Съдът се е произнесъл по въпроса за веществените доказателства и разноските по делото.

В протеста се навеждат доводи за незаконосъобразност на присъдата, като същата постановена е в противоречие с материалния закон и наложеното наказание е явно несправедливо. Иска се от въззивния съд да отмени първоинстанционната присъда в частта, в която подсъдимата е призната за невинна да е нарушила задълженията си като лекар-кардиолог по длъжностна характеристика - да приеме документацията и указанията на насочващия лекар от извънболничната медицинска помощ и постанови нова, с която подсъдимата да бъде призната за виновна за тези нарушения, съгласно първоначално повдигнатото й обвинение. Иска се също така да се увеличи размера на наложеното наказание на 2 години лишаване от свобода, изпълнението на което да бъде отложено за изпитателен срок от 5 години, и подсъдимата да бъде лишена от упражняването медицинска дейност за срок от 2 години.

Във въззивната жалба на подсъдимата се излага становище, че присъдата е постановена в нарушение на материалния закон и съществени процесуални нарушения. Прави се искане въззивният съд да отмени първоинстанционната присъда и вместо нея да постанови нова, с която изцяло да оправдае подсъдимата В.. Алтернативно се претендира за отмяна на присъдата на окръжния съд и връщане на делото за ново разглеждане от друг 2 съдебен състав. С допълнението към въззивната жалба се прави искане да бъде изискан записа от съдебното заседание пред ВОС, проведено на 28 март 2023 година за да се установи, че протоколите и писмените доказателства не са били прочетени от съда и веществените доказателства не са били предявени на страните.

С въззивната жалба на частните обвинители и граждански ищци се претендира присъдата да бъде частично отменена и подсъдимата да бъде осъдена по първоначално повдигнатото от прокуратурата обвинение. Иска се също гражданските искове да бъдат уважение в пълен размер.

С въззивната жалба на гражданския ответник се подкрепя искането на защитата, подсъдимата да бъде оправдана изцяло, съответно да бъдат отхвърлени предявените граждански искове срещу гражданския ответник.

Алтернативно се претендира намаляване на размера на присъденото обезщетение до една втора.

В съдебно заседание представителят на Апелативна прокуратура-Варна поддържа въззивния протест и излага доводи тази насока. Страните и техните процесуални представители поддържат въззивните жалби и аргументират становищата си.

Подсъдимата В. се явява лично и представлява се от упълномощен защитник. Подсъдимата и защитника й поддържат изцяло въззивната жалба и пледират за отмяна на атакуваната присъда постановяване на нова, оправдателна присъда, алтернативна претендират отмяна на първоинстанционния съдебен акт и връщане на делото на окръжния съд за ново разглеждане от друг състав на съда.

В последната си дума подсъдимата заявява, че не е извършила престъпление.Моли за оправдателна присъда.

Въззивният съд след като се запозна с материалите по делото и становищата на страните, и след цялостна служебна проверка на постановения съдебен акт, съгласно изискванията на чл.313 и следващите от НПК, констатира следното:

В хода на първоинстанционното производството пред Варненския окръжен съд е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, поради което атакуваната присъда следва да бъде отменена и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на съда, по следните съображения:

Защитникът на подсъдимата в пледоарията си пред апелативния съд акцентира върху допуснато от първата инстанция съществено нарушение на процесуалните правила относно приложението на чл.312, алинея втора от НПК. След запознаване с протокола от съдебното заседание на 28 март 2023 година, защитникът на подсъдимата В. е поискал да бъде извършена поправка в съдебния протокол /лист 386 от НОХД/. Искането касае неизпълнение на процедурните правила на чл.283 и чл.284 от НПК за прочитане на протоколите и писмените доказателства и за предявяване на страните по делото на веществените доказателства. Защитата твърди, че такива действия в 3 съдебното заседание не са извършени и е поискала тези отбелязвания в протокола да бъдат заличени. По искането за поправка на протокола се е произнесъл председателя на съдебния състав с разпореждане №551 от 13 април 2023 година /лист 388 от НОХД/, с което е приел, че то е процесуално допустимо, подадено е в срок от надлежна страна, но разгледано по същество е неоснователно, поради което е оставил искането на защетника за допускане на поправка в съдебния протокол без уважение.

Съставът на апелативния съд намира, че при първоинстанционното разглеждане на делото е допуснато съществено процесуално нарушение, ограничаващо правото на защита на подсъдимата. Разпоредбата на чл.312, алинея втора от НПК задължава председателя на съдебния състав в случай, че откаже да допусне поправка или допълнение на протокола да го внесе в закрито заседание и по него да се произнесе съставът на съда. Тази императивна норма на процесуалния закон е била нарушена, тъй като председателя на състава се е произнесъл еднолично, като е отказал да извърши поправка в протокола. Неговият отказ, обаче подлежи на контрол от целия съдебен състав, а тази процедура не е била изпълнена.

Допуснатото нарушение представлява съществено ограничение процесуалните права на подсъдимата и нейния защитник, тъй като те имат право да се запознаят с всички доказателства по делото и да правят искания, свързани с тях. Защитата твърди, че протоколите и писмените доказателства не са били огласени в съдебното заседание и не са били предявени веществените доказателства, което е ограничило правото им да оспорят определени доказателства или да поискат събирането на нови.

Непроизнасянето на съдебният състав по искането за промяна на протокола е възпрепятствало подсъдимата и нейния защитник да защитят със законни средства предоставените им от процесуалния закон права. Нарушението е съществено, тъй като поражда съмнение относно предоставянето на възможност на защитата да се запознае с доказателствата и да направи искания във връзка с тях. В този смисъл: Решениe № 387 от 14.10.1999 г. на ВКС по н. д. № 347/99 г., I н. о., докладчик съдията Евелина С.а, Решение № 133 от 6.04.2010 г. на ВКС по н. д. № 25/2010 г., III н. о., НК, докладчик председателят Гроздан И., Решение № 17 от 8.03.2018 г. на ВКС по н. д. № 1240/2017 г., I н. о., НК, докладчик председателят Евелина С.а и Решение № 265 от 26.VII.1985 г. по н. д. № 272/85 г., II н. о.

Прието е в съдебната практика, че нарушението е съществено, когато ако то не е допуснато би довело до различен краен резултат. В конкретния случай нарушението се отнася до приобщаване на протоколи и писмени доказателства и предявяване на веществени доказателства. Приемането на едни доказателства, а изключването на други може да доведе до различен краен резултат в хода на съдебното производство, поради това настоящият съдебен състав счита, че нарушението е съществено. То не може да бъде отстранено на въззивната инстанция, тъй като се касае до първостепенното разглеждане на делото, до събирането и оценката на доказателствата и 4 постановяването на съдебен акт. Обратното разбиране би довело до лишаване на страните по делото от една съдебна инстанция в нарушение на принципа на триинстанционното производство. Нарушението е възможно да бъде отстранено при ново разглеждане на делото от друг съдебен състав на първата инстанция.

В заключение въззивният съд намира, че при постановяване на присъдата от първата инстанция са допуснати съществени процесуални нарушения по смисъла на чл.348, ал.3, т.1 от НПК - нарушение, довело до ограничаване правото на защита на подсъдимия. Констатираните съществени процесуални нарушения не могат да се отстранят от въззивната инстанция.

Тези недостатъци на съдебния акт обуславят връщане на делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане, при което да бъдат отстранени допуснатите съществени процесуални нарушения.

По изложените съображения и на основание чл.335, ал.2 вр. чл.334, т.1 от НПК, Варненският апелативен съд

РЕШИ:

ОТМ ЕН Я присъда №14 от 28.03.2023г.по НОХД №13/2022г. на Варненският окръжен съд.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Окръжен съд Варна от стадия на разпоредителното заседание.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5