Решение № 6800 от 28.05.2026, Административен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 6800

Варна, 28.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Варна - III тричленен състав, в съдебно заседание на четиринадесети май две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Председател:

ЯНКА ГАНЧЕВА

Членове:

ДАНИЕЛА НЕДЕВА

ИВЕЛИН БОРИСОВ

При секретар ТЕОДОРА ЧАВДАРОВА като разгледа докладваното от съдия ИВЕЛИН БОРИСОВ канд № 20267050701225 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на С. Д. П., чрез адв. А. Д. - ВАК, против Решение № 283/10.03.2026г. по АНД № 3490/2025г. по описа на РС – Варна, с което е потвърдено НП № 442а-21/31.03.2025г. на Н. С. „ОП“ в Четвърто РУ към ОД на МВР – Варна, с което на П., на основание чл.30, ал.3 от ЗУЧК, е наложена глоба в размер на 1000 лева, за нарушение на чл.17а, ал.2 от с.з.

Касаторът релевира доводи за неправилност на атакуваното решение поради допуснати съществени процесуални нарушения, противоречие с материалния закон и необоснованост, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. Сочи, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че е спазена императивната разпоредбата на чл.34 от ЗАНН, тъй като процесният АУАН не е съставен в законоустановеният тримесечен срок от откриване на нарушителя. Подчертава, че по преписката са приложени декларация и покана в бланкетна форма, които не са му били предявени - нарушение на процедурата по чл.188 ЗДвП. Счита, че още при получаването на административнонаказателната преписката през 2024г. е била установена собствеността на лекият автомобил, като в документ с рег. № 446р-5825 от 13.09.2024год., съставен от гл. инсп. И. И., е посочено, че лекият автомобил с рег. № [рег. номер] е със собственик С. Д. П.. По изложените съображения моли за отмяна на въззивното решение и на издаденото НП. Претендира присъждане на разноски за оказана безплатно адвокатска помощ и съдействие.

В съдебно заседание, касаторът редовно призован, не се явява и не се представлява.

Ответната страна – Началник сектор „Охранителна полиция“ в Четвърто РУ към ОД на МВР - Варна, чрез процесуалния си представител – гл. ю.к. Л. - А., депозира писмени бележки с.д. 9871/12.05.2026г., в които оспорва касационната жалба и моли за потвърждаване на решението като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение, а в условията на евентуалност моли за присъждане на адвокатско възнаграждение в минимален размер.

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни основания, и като извърши на основание чл. 218, ал. 2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

Производството пред Районен съд - Варна е образувано по жалба на С. Д. П. против НП № 442а-21 от 31.03.2025г. на Началник сектор „Охранителна полиция“ в Четвърто РУ към ОД на МВР - Варна, с което на основание чл. 30, ал. 3 от ЗУЧК на П. е наложена глоба в размер [рег. номер]., за нарушение на чл. 17а, ал. 2 от ЗУЧК.

От фактическа страна Районен съд - Варна е приел, че сутрешните часове на 16.08.2024 г. жалбоподателят С. Д. П. паркирал личния си лек автомобил „Ауди Ку 3“ с рег. № [рег. номер] върху сиви дюни в границите на поземлен имот с [идентификатор] по кадастралната карта и кадастралните регистри на землището на [населено място], които представляват защитена територия от крайбрежната плажна ивица. Около 11:33 часа на същата дата плажната ивица на к.к. „Шкорпиловци“ била проверена от съвместен екип на общ. Долни чифлик и Четвърто РУ към ОД на МВР [населено място], съставна част от който екип била Д. Ж. Ж. – ст. експерт „ПРЧК“ в общ. Долни чифлик. Ж. констатирала лично, че лек автомобил „Ауди Ку 3“ с рег. № [рег. номер] е бил паркиран върху сиви дюни в границите на поземлен имот с [идентификатор] по кадастралната карта и кадастралните регистри на землището на [населено място], които представляват защитена територия от крайбрежната плажна ивица. На същата дата 16.08.2024 г. бил изготвен Констативен протокол, удостоверяващ обстоятелството, че лек автомобил „Ауди Ку 3“ с рег. № [рег. номер] е бил паркиран върху сиви дюни в границите на поземлен имот с [идентификатор] по кадастралната карта и кадастралните регистри на землището на [населено място], който бил изпратен на ОД на МВР [населено място]. На 17.02.2025 г. С. А. Р. – полицейски инспектор в Четвърто РУ към ОД на МВР [населено място], разглеждайки данните от Констативен протокол от 16.08.2024 г., преценил, че със своето поведение на 16.08.2024 г. П. е нарушил разпоредбата на чл. 17а, ал. 2 от ЗУЧК, поради което и на същата дата му съставил акт за установяване на административно нарушение. В предвидения в разпоредбата на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН срок не постъпило писмено възражение срещу съставения АУАН, като на 31.03.2025 г. Началник сектор „Охранителна полиция“ към ОД на МВР [населено място], приемайки идентична фактическа обстановка, като тази изложена в обстоятелствената част на АУАН, издал наказателно постановление, с което на основание разпоредбата на чл. 30, ал. 3 от ЗУЧК, наложил на жалбоподателя С. Д. П. административно наказание „глоба“ в размер на 1000 лева за нарушение на разпоредбата на чл. 17а, ал. 2 от ЗУЧК.

За да потвърди наказателното постановление, въззивната инстанция приела, че при издаването му не са допуснати съществени процесуални нарушения на нормите на ЗАНН, водещи до неговата отмяна. ВРС намерил че нарушението на чл. 17а, ал. 2 от ЗУЧК е категорично установено от обективна страна. Кредитирайки изцяло показанията на Д. Ж. Ж., като последователни и достоверни, въззивният съд приел, че лекият автомобил е бил паркиран върху сиви дюни, поради което и правилно е била ангажирана административнонаказателната отговорност на П.. Мотивирано отхвърлил възраженията на жалбоподателя във връзка с началото на тримесечния срок за съставяне на АУАН, като изложил подробни мотиви, че този срок е започнал да тече от 23.01.2025 г., когато е била изготвена докладна записка от мл. полицейски инспектор в Първо РУ към ОД на МВР [населено място], и когато е бил идентифициран нарушителят. В обобщение, съдът приел, че конкретното нарушение е обективно и субективно съставомерно, и за него правилно е наложена глоба в минималния размер по санкционната разпоредба, поради което потвърдил изцяло обжалваното пред него НП.

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Не са налице посочените от касатора основания за отмяна, а съдът разглежда тези от тях, които съставляват касационни основания по смисъла на чл.348 от НПК, съобразно препращащата норма на чл.63в от ЗАНН.

При субсидиарното прилагане на НПК, районният съд е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по конкретното дело, при точното съблюдаване на процесуалните правила относно събиране, проверка и анализ на доказателствата, и не е допуснал нарушения на съдопроизводствените правила. По повод приетата за установена по делото фактическа обстановка, настоящият съд приема, че ВРС е събрал необходимите и относими доказателства, и е изложил мотиви относно тяхната оценка.

Лишени от основание са възраженията на касатора, че при издаването на АУАН не е била спазена разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН, тъй като нарушителят е бил открит към 13.09.2024г., от която дата е започнал да тече тримесечния срок за съставяне на АУАН.

Безспорно е, че ЗАНН предвижда срокове за ангажиране на административнонаказателната отговорност на нарушителя, чието спазване е особено важна предпоставка за законосъобразното развитие на производството. Неспазването на указаните срокове за иницииране и провеждане на производството по налагане на административно наказание е винаги съществено процесуално нарушение, имащо за последица отмяната на постановения в едно такова производство акт. Според общото правило на чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, административнонаказателно производство не се образува, ако АУАН не е съставен в продължение на три месеца от откриване на нарушителя, или ако е изтекла една година от извършване на нарушението. Следователно моментът, от който започва да тече срокът по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН за съставяне на АУАН, е този на безспорното откриване на нарушителя. Процесуалният закон прави разграничение между понятията „откриване“ на нарушението/нарушителя и „установяване“ на нарушението, като последното се извършва със съставянето на АУАН. Нарушението се счита за открито, когато има необходимите и достатъчни данни за неговото извършване и за самоличността на нарушителя, респективно когато са констатирани факти и обстоятелства за наличие на поведение, било то действие или бездействие, на конкретно лице, което поведение от обективна страна сочи на допуснато административно нарушение. Правната [жк], съответно индивидуализацията и конкретизацията от фактическа и правна страна на нарушението, представляват действия по извършване на преценка относно наличието на материалните и процесуалните предпоставки за реализиране на административнонаказателната отговорност, които действия са последващи откриването на нарушението, и представляват част от дейността по установяването на административните нарушения и налагането на административните наказания.

В посочения смисъл са и съображенията, изложени в Тълкувателно решение №4 от 29.03.2021 г. на ВАС по т. д.№3/2019 г., ОСС, I и II колегия, според което "...Началото на тримесечния срок по чл. 34, ал. 1, изр. второ, предл. първо от ЗАНН поставя откриването на нарушителя. Понятието не е легално дефинирано от ЗАНН, но доктрината и съдебната практика безпротиворечиво приемат, че откриване има, когато компетентният орган разполага с данните, въз основа на които да установи нарушението и да идентифицира извършителя му. Това е моментът, в който необходимите за това материали и/или информация са налични в съответната администрация, защото от тогава фактически и юридически съществува възможност овластеният за това орган да определи субекта на нарушение, времето и мястото на извършването му, ведно със съществените му признаци от обективна и субективна страна по определен състав...".

В случая към датата на писмо рег. №446р-5825/13.09.2024г., противно на твърдяното от касатора, нарушителят все още не е бил открит. Установяването на собствеността на МПС-то не е равнозначно на установяване на нарушителя, каквито твърдения са релевирани от касатора. В писмото от 13.09.2024г. в т. 1 е посочено, че П. в качеството си на собственик на процесния автомобил следва да попълни по надлежния ред декларация за предоставяне на информация за лицето управлявало МПС на посочената дата, час и място, като при посочване на трето лице, управлявало автомобила и на него следва да се предостави декларация за попълване. В т. 2 изрично е посочено, че след установяване на водача, управлявал и паркирал процесното МПС, на същият следва да бъде връчена покана за явяване в У.-Д. Ч. във връзка с разпоредбата на чл. 40 от ЗАНН. Следователно, както правилно е заключил и въззивният съд, именно към датата на докладната записка – 23.01.2025г., когато касаторът в телефонен разговор, е отказал да получи поканата за явяване в Участък – Д. Ч. и да попълни необходимата декларация, следва да се приеме за категорично установено, че той е управлявал процесното МПС при осъществяване на нарушението. Отделно от горното, нито в хода на административнонаказателното производство, нито в хода на съдебното, касаторът е навел твърдения, че трето лице е управлявало процесното МПС. Доколкото АУАН е съставен на 17.02.2025 г., към посочената дата не е изтекъл нито тримесечния срок от установяване самоличността на нарушителя, нито едногодишния срок от извършване на нарушението.

Разпечатката съдържа 28 от 41 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/889c593b-07ac-412b-9337-9a1f5a6ea11d