Определение № 790 от 12.03.2026, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 790 гр. София, 12.03.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 16 -ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анелия Маркова

Членове:

Величка Борилова

Зорница Гладилова като разгледа докладваното от Величка Борилова Въззивно частно гражданско дело № 20261000500598 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274, ал.1, т.1 ГПК и е образувано по частна жалба на И.

П. С. насочена против Разпореждане № 4536/12.02.2026 г., постановено по гр.д. № 195/2026 г. по описа на СГС, ГО, с което исковата молба на настоящия жалбоподател, по което е било образувано горепосоченото гр.д., е била върната.

В жалбата се поддържа неправилност на атакуваното определение, като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

Твърди се частният жалбоподател да е подписал депозираната от него искова молба с рег.№ 94-И-5/07.01.2026 г., подадена чрез Министерство на правосъдието до СГС, и указанията на първоинстанционния съд за отстраняване на такава нередовност били неоснователни.

Твърди да не е в състояние да посочи трите имена на ответника по иска, защото не ги знае. По отношение банковата си сметка - щял да я посочи в открито съдебно заседание.

Що се касае до незаплащането на дължимата се по производството ДТ е заявил, че иска да бъде освободен от внасянето й, т.к. няма средства за това и е социално слаб.

Освен това същият изрично поискал да му бъде допусната правна помощ по делото, като посочил и конкретно име на адвокат от САК, който да я осъществи.

Поискал е от настоящата инстанция да го освободи от внасянето на ДТ по първоинстанционното производство и да му бъде назначен служебен адвокат по реда на ЗПП, чието име е посочил и пред СГС - С. Д. М. от САК.

Отделно поддържа решаващият първоинстанционен състав да не е определен по реда на чл.9 ЗСВ.

Софийският апелативен съд в решаващия състав, като съобрази доводите на частния жалбоподател и данните по първоинстанционното дело, намира следното:

Предявената частна жалба е процесуално допустима, като депозирана в рамките на преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК от надлежно активно процесуално легитимирана страна – частният жалбоподател е ищец по образуваното пред СГС гр.д.№ 195/2026 г., а жалбата му е насочена срещу съдебен акт, подлежащ на последващ съдебен контрол.

Разгледани по същество оплакванията за неправилност на обжалваното определение 1 на СГС настоящата инстанция приема за частично основателни, по следните съображения:

Установява се от постъпилата в СГС искова молба на частния жалбоподател, че същата е била депозирана чрез Министерство на правосъдието на 26.01.2026 г., като представлява копие на ръкописен текст.

Исковата молба обаче е четлива и от съдържанието й се установява категорично, че е подписана, поради което и оплакванията на жалбоподателя за необоснованост на дадените указания от първоинстанционния съд за отстраняване на констатирана нередовност чрез повторното й подписване, са основателни.

Неоснователни са оплакванията за неправилност на дадените указания с Разпореждането под № 1272/14.01.2026 г. по отношение необходимостта от посочване на трите имена на ответника, както и адреса му за призоваване, конкретизиране на обстоятелствата на исковата молба, чрез посочване на конкретни незаконосъобразни действия, извършени от ответника, вкл. - дали са по служба, както и какви вреди е понесъл ищеца.

Нормата на чл.127, ал.1, т.2 ГПК по императивен начин изисква съдържанието на исковата молба да включва името и адреса на ответника.

В случая ищецът - жалбоподател е посочил само две имена на ответника и изобщо не е посочил адрес за призоваването му - конкретизирал е единствено, че е бивш началник на Софийския централен затвор.

По този начин същият се е отклонил от изискването на чл.127, ал.1, т.2 ГПК и указанията на първоинстанционният съд за спазването им, чрез посочване трите имена на ответника, както и адрес за призоваването му, са стриктно съобразени с императива на сочената разпоредба.

Такива са и указанията за ясно, конкретно и последователно излагане на обстоятелствата, на които се основава предявения от ищеца иск, чрез изложение на това кои точно незаконосъобразни действия на ответника са причинили вреди на ищеца, както и в какво се изразяват последните.

Тези указания са съответни на нормата на чл.127, ал.1, т.4 ГПК и касаят предмета на конкретния правен спор.

Указанията за посочване на банкова сметка или друг начин за доброволно плащане на претенцията пък са изцяло съобразени с изискването на чл.127, ал.4 ГПК, т.к. предявеният от С. иск е осъдителен по своя характер за парично вземане, в която хипотеза цитираната норма изисква от ищеца да посочи в исковата си молба банкова сметка или друг начин за плащане.

Несъответни на съдържанието на исковата молба и правилата на чл.83, ал.2 ГПК и чл.95 ГПК са обаче действията на първоинстанционния съд по даване на указания за прилагане на документ за платена държавна такса по производството, определена съобразно цената на иска и правилата на ТДТССГПК, преди да се е произнесъл по искането на ищеца да бъде освободен от предварителното й внасяне, доколкото в исковата си молба същият е формулирал изрично искане в тази насока с аргумент, че е социално слаб.

По това негово искане първоинстанционният съд не се е произнесъл, в нарушение на императива на чл.83, ал.2 ГПК.

В този смисъл и ако е счел, че декларативното изявление на ищеца в насока, че е социално слаб и не може да си позволи предварителното внасяне на дължимата се по делото ДТ, е следвало да му даде указания да поясни искането си, вкл. да му укаже да представи и съответни доказателства относно неговите доходи и тези на семейството му, имущественото му състояния /като му предостави и декларация/, здравословно състояние и т.н.

Несъответни на императива на чл.95 ГПК са и действията на първоинстанционния съд за връщане на исковата молба без да се произнесе по изрично направеното искане от ищеца за предоставянето на правна помощ /служебен адвокат по реда на ЗПП/, като изрично е бил посочен адвокат С. Д. М. от САК.

Ако е счел, че искането не е подкрепено от необходимите доказателства за извеждане необходимостта от такава помощ, първоинстанционният съд е следвало да укаже на ищеца 2 да представи такива.

Като не е сторил това, същият е допуснал е допуснал грубо нарушение на съдопроизводствените правила, установени от посочените по-горе правни норми, поради което и обжалваното разпореждане следва да се отмени, а делото - да се върне за продължаване на съдопроизвдствените действия, чрез произнасяне по нарочно формулираните искания на ищеца за освобождаването му от внасянето на ДТ по делото, както и за предоставяне на правна помощ.

По изложените съображения и на посочените основания, Софийският апелативен съд, ГО,16-ти състав,

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Разпореждане № 4536/12.02.2026 г., постановено по гр.д. № 195/2026 г. по описа на СГС, ГО.

ВРЪЩА делото на СГС, ГО, за продължаване на съдопроизводствените действия, при спазване на дадените по-горе указания.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3