Решение № 1313 от 11.09.2023, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1313 гр. Варна, 11.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на пети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ивелина Христова - Желева при участието на секретаря П.а Ст. Стоянова като разгледа докладваното от Ивелина Христова - Желева Административно наказателно дело № 20233110201950 по описа за 2023 година

За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на „СПЕЦИАЛИЗИРАНА БОЛНИЦА ЗА РЕХАБИЛИТАЦИЯ СВЕТА ЕЛЕНА 1” ООД,

ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, к.к. „Св. Св. Константин и Елена“, х-л „Св. Елена“, ул. 1, № 82, представлявано от управителя П.П.М., депозирана чрез адв.Е.С. от ВАК против Наказателно постановление № 03-2201325/18.01.2023 г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда” - гр. Варна, с което на дружеството е наложено административно наказание „Имуществена санкция" в размер на 2 000 лева, на основание чл. 416 ал.5 вр. чл. 414 , ал.1 от КТ, за нарушение на чл.264 вр.чл.154, ал.1 от КТ.

С жалбата се моли на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН да бъде отменен обжалваният акт, поради допуснато неправилно приложение на материалния закон отменително основание по чл. 63, ал. 3, т. 1 от ЗАНН и поради допуснато съществено нарушение на процесуалните правила - отменително основание по чл. 63, ал. 3, т. 2 ЗАНН.

Твърди се, че издаденото наказателно постановление е незаконосъобразно, с оглед на обстоятелството, че посоченото нарушение не е извършено. Сочи се, че на лицето Т.

И. Л. е изплатено трудово възнаграждение с увеличение за положения труд на официален празник - 24.05.2022 г. чрез Разходен касов ордер преди посочената дата на 1 извършено нарушение според АНО. Твърди се, че допълнителното възнаграждение за официален празник е заплатена повторно с изготвяне на жалбата срещу НП 29.03.2023 г. по банковата сметка на лицето.

С оглед горното се моли да се приеме, че обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно поради липса на извършено нарушение.

Моли се за присъждане на разноските по делото.

В съдебно заседание , въззивната страна, редовно призована, се представлява от адв.С., която поддържа жалбата на изложените в нея основания и моли НП да бъде отменено, както и да бъдат присъдени разноските по делото.

Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание се представлява от ю.к.Ошавкова, която оспорва жалбата и моли НП да бъде потвърдено. Претендира и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

През месец ноември 2022г. служители на Д“ИТ“- Варна, сред които св. П. Б., извършили проверка по спазване на трудовото законодателство на „Специализирана болница за рехабилитация **** 1“, находяща се в гр. Варна, к.к. „Св. Св. Константин и Елена“, хотел „****“ , ул. „***“ , №82. Поводът за проверката бил постъпил сигнал през месец октомври 2022г. от бивш работник на дружеството- св.Т. Л. за нарушаване на трудовото законодателство, в това число, че е работила на официални празници и не й е изплатено възнаграждение за положен труд на официален празник. В хода на проверката от дружеството били изискани документи касаещи спазването на трудовото законодателство. При проверка на същите и в частност при проверка на предоставената график за работа, отчетна форма, ведомост за заплати за м.май 2022г. и фиш за заплата на конкретното лице за м. май 2022г., било установено, че дружеството не е изплатило трудово възнаграждение с увеличение за положен труд на официален празник - на 24.05.2022г. /ден на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност/ на лицето Т. И. Л., на длъжност „регистратор“.

Констатациите от проверката св.Б. описал в протокол №ПР2239796/29.12.2022г.

С оглед горните констатации, на 30.12.2022г. св.Б. съставил против въззивното дружество АУАН за нарушение по чл.264 вр.чл.154, ал.1 от КТ, като приела, че същото е извършено на 28.06.2022г. по седалището на дружеството, към който момент дружеството е следвало да изплати трудово възнаграждение с увеличение за положения труд на официален празник.

АУАН бил предявен и връчен на упълномощен представител на дружеството, който го подписал без възражения. Такива не постъпили и в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН.

Въз основа на съставения АУАН, административно, с което изцяло възприел фактическите и правните констатации на актосъставителя и наложил на

“Специализирана болница за рехабилитация **** 1“ ООД, БУЛСГАТ **** наказание “Имуществена санкция” в размер на 2 000 лв. на основание на основание чл. 416 ал.5 вр. чл. 414 , ал.1 от КТ, за нарушение на чл.264 вр.чл.154, ал.1 от КТ.

Съдът напълно кредитира показанията на св. Пл.Б., депозирани в с.з., тъй като същите са последователни, непротиворечиви и кореспондиращи с писмените доказателства по делото.

2

Съдът изцяло кредитира и показанията на св.Т. Л., която си спомни обстоятелствата от значение за делото с необходимата конкретика. Обстоятелството, че свидетелката е работила в дружеството и по неин сигнал е бил извършена проверка на същото, не е от естеството да хвърли съмнение върху нейната безпристрастност по делото т.к. към настоящия момент тя не е служител на дружеството. Нещо повече, нейните показания изцяло кореспондират с писмените доказателства по делото, както и с показанията на св.Б.. За това и съдът се довери на показанията на тази свидетелка, че не е получила възнаграждение в удвоен размер за работа на официалния празник 24.05.22г.

Съдът изцяло кредитира писмените материали, съдържащи се в АНП и приобщени към доказателства по делото, тъй като същите са непротиворечиви по между си и кореспондират с установената по делото фактическа обстановка.

Описаната фактическа обстановка се установява чрез събраните и изготвени по реда на ЗАНН и НПК доказателства и доказателствени средства, а именно – от показанията на св.Б. и св.Л., дадени в с.з., АУАН, трудов договор, заповед за прекратяване на трудов договор, ведомост за заплати, таблици за отчитане явяване/неявяване на работа, фиш за заплати, протокол от извършена проверка,разходен касов ордер, платежно нареждане и от останалите писмени доказателства по делото.

Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок, от надлежна страна, в установения от закона 14-дневен срок от връчване на НП и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно разпоредбите на чл.416 от КТ и приложената по делото заповед, АУАН и НП са издадени от компетентни органи.

АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл.34,ал.1 и 3 от ЗАНН.

АУАН е съставен в присъствието на представител на нарушителя и свидетел, присъствал при установяване на нарушението. Действително АУАН е съставен в присъствието на един свидетел, но това нарушение не е съществено, тъй като не засяга пряка правото на защита на обвинения правен субект.

3

При цялостната проверка на атакуваното НП, настоящият съдебен състав не констатира нарушение на разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН – относно описание на нарушенията. В акта е направено пълно и детайлно описание на нарушенията, датата и мястото на извършване, както и на обстоятелствата при които е извършено. Посочени са и законовите разпоредби, които са нарушени. Отразени са всички данни относно индивидуализацията на нарушителя – фирмата /наименованието на дружеството/, адрес и Булстат.

Спазено е от страна на административно - наказващия орган на изискването на чл.57, ал.1 от ЗАНН, а именно в издаденото наказателно постановление да бъде дадено пълно описание на нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено, на доказателствата, които потвърждават извършеното административно нарушение.

Дружеството е наказано за извършено нарушение на чл.264 от КТ. Съгласно последната норма за работа през дните на официалните празници, независимо дали представлява извънреден труд или не, на работника или служителя се заплаща според уговореното, но не по-малко от удвоения размер на трудовото му възнаграждение.

Съгласно чл.154 от КТ 24 май - Ден на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност е официален празник.

Описаното в НП нарушение е несъмнено доказано видно от съвкупния анализ на всички налични по делото доказателства. Видно е, че работникът- св.Л. е полагал труд на официален празник -24.05.2022г. като не й е било изплатено нормативно определеното възнаграждение, в двоен размер в срок до 25.06.2022г., когато това е следвало да бъде сторено съобразно сключения със същата ТД №14/17.05.22г.. Тъй като 25.06.22г. е бил неприсъствен ден –събота, то задължението на дружеството е следвало да бъде изпълнено най -късно в първия работен ден след почивния, а именно най-късно до 27.06.22г. включително. В този смисъл вярно е била установена и датата на извършване на нарушението посочена в АУАН и НП, а именно 28.06.2022г., когато дружеството вече е било в забава.

Според чл. 414, ал. 1 от КТ, работодател, който наруши разпоредбите на трудовото законодателство извън правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 лева до 15 000 лева. В случая по отношение на работодателя е налице безвиновна (обективна) отговорност, състояща се в неизпълнение от страна на вменено му с нормативен акт задължение - да заплаща трудовото възнаграждение с увеличение за работа на официален празник – чл.264 КТ.

В настоящата хипотеза са ангажирани доказателства, че жалбоподателят като работодател е заплатил дължимото увеличение за положения през официален празник труд от Л. в размер на 74,33 лева едва на 29.03.2023г. – от тази дата в хода на съдебното производство е представено платежно нареждане за банков превод в полза 4 на Л. за доплащане за работа за м.05.22г.. В тази връзка съдът следва да отбележи, че представения в хода на съдебното следствие оригинал на касов ордер от 24.06.22г. не удостоверява заплащане на удвоен размер на възнаграждение за 24.05.22г., а единствено заплата за този месец. Няма как да се приеме твърдението на дружеството, че същото е заплатило удвоения размер на възнаграждението за работа на официален празник на тази дата /24.06.22г.съобразно вписаното в ордера/ не само поради показанията на св.Л., че такова възнаграждение не й е платено до момента на подаване на жалбата пред „ИТ“-Варна, а и поради обстоятелството, че такова възнаграждение, нито е начислено във ведомостта за заплата за м.05.22г., , нито е изплатено съобразно фиша за заплата за м.05.22г., представени от дружеството в хода на АНП. Съдът както посочи по-горе изцяло кредитира показанията на св.Л., че не е получила въпросната сума преди подаване на жалбата пред Д“ИТ“-Варна. Поради това и съдът сформира извод, че нарушението е било отстранено на един по-късен етап, едва след получаване на НП.

Случаят не е маловажен по см.чл. 28 ЗАНН, т.к. с нищо не се отличава от обикновените случаи от този род и няма по-ниска степен на обществена опасност.

Напротив, налице са отегчаващи отговорността обстоятелства, а именно допуснати и други нарушения, подробно описани в протокола № ПР2239796/29.12.2022г. , които навеждат на извод, че и по отношение на други работници е било допуснато нарушение на трудовото законодателство.

Съобразно така установената фактическа обстановка, съдът намира че правилно наказващият орган не е приложил разпоредбата на чл.415 „в” от КТ. Тази норма предвижда налагане на санкция за нарушение, което може да бъде отстранено веднага след установяването му по реда, предвиден в този кодекс, и от което не са произтекли вредни последици за работници и служители. Тези предпоставки следва да са налице кумулативно. В случая нарушението е било отстранено, но безспорно за работника са произтекли вредни последици с оглед неизплащане в срок на дължимото възнаграждение, а близо девет месеца по-късно. От доказателствата по делото пък се установява, че неизплащането на дължимо възнаграждение за работа на официален празник не е инцидентна проява на работодателя, а е било практика на този работодател преди проверката, с оглед на което обществената му опасност не е незначителна, а завишена. Поради това съдът намира, че не са налице обективните предпоставки за приложението на чл.415”в” от КТ. Малкият размер на неизплатеното удвоено възнаграждение може да бъде приет за смекчаващо отговорността обстоятелство, но не и за основание да се приложи нормата на чл.28 от ЗАНН.