Решение № 279 от 20.12.2021, Апелативен съд - Велико Търново

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 279 гр. Велико Търново, 17.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: ЯНКО ЯНЕВ

Членове:

ГАЛЯ МАРИНОВА

ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА при участието на секретаря МИЛЕНА СТ. ГУШЕВА като разгледа докладваното от ЯНКО ЯНЕВ Въззивно търговско дело № 20214001000314 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258, ал. 1, предложение първо ГПК - въззивно обжалване.

С Решение № 260079/01.07.2021 г., постановено по т. д. № 71/2020 г. по описа на Окръжен съд – Русе са отхвърлени предявените от „ПС Инженеринг“ ЕООД, гр. София, ЕИК 147178459, представлявано от управителя Й. Т. Г. против „Т и М Билдинг Кънстракшън Къмпани“ ООД, гр. Русе, ЕИК 200005355, представлявано заедно от управителите Т. Е. и Е. Е. обективно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 266, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД за заплащане на сумата от 15 963 лв. с ДДС, представляваща стойността на платен и неусвоен аванс по сключен между страните Договор за доставка и строително-монтажни работи от 28.08.2019 г., ведно със законната лихва от завеждане на иска до окончателното й изплащане; както и сумата от 9 73.95 лв., от която 4 847.05 лв. представляващи разходи за поправка на нанесените щети и 4 847.05 лв., представляващи разходи за почистване на работната площадка, ведно със законната лихва от завеждане на иска до окончателното й изплащане като неоснователни. Със същото решение е осъдено „Т и М Билдинг Кънстракшън Къмпани“ ООД, гр. Русе, ЕИК 200005355, представлявано заедно от управителите Т. Е. и Е. Е. да заплати на „ПС Инженеринг“ ЕООД, гр. София, ЕИК 147178459, представлявано от управителя Й. Т. Г. сумата от 30 788 лв., 1 представляваща неустойка по чл. 48 от Договор за доставка и строително-монтажни работи от 28.08.2019 г., ведно със законната лихва от завеждане на иска до окончателното й изплащане. Осъдено е „Т и М Билдинг Кънстракшън Къмпани“ ООД, гр. Русе, ЕИК 200005355, представлявано заедно от управителите Т. Е. и Е. Е. да заплати на „ПС Инженеринг“ ЕООД, гр. София, ЕИК 147178459, представлявано от управителя Й. Т. Г. направените в производството пред Русенски окръжен съд разноски в размер на 2 884.04 лв., съобразно уважената част от претенциите. Осъдено е ПС Инженеринг“ ЕООД, гр.

София, ЕИК 147178459, представлявано от управителя Й. Т. Г. да заплати на „Т и М Билдинг Кънстракшън Къмпани“ ООД, гр. Русе, ЕИК 200005355, представлявано заедно от управителите Т. Е. и Е. Е. направените в производството пред Русенски окръжен съд разноски в размер на 1 751.58 лв., съобразно отхвърлената част от претенциите. Решението е постановено при участието на третото лице помагач - „СТ.“ ДЗЗД, гр. София, чрез съдружниците в него „Стосин 2010“ ЕООД, гр. София и „Дикистрой“ ЕООД, гр. София.

В законния срок е постъпила въззивна жалба от „ПС Инженеринг“ ЕООД, ЕИК 147178459, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1680, ***, вх.

Г, ет. 4, офис 6, представлявано от Й. Т. Г. – управител, съд. адрес: гр. Русе, ************, чрез адв. Б.С. от АК – Русе против Решение № 260079/01.07.2021 год., постановено по т. д.

№ 71/2020 г. по описа на Окръжен съд – Русе.

В същата се прави оплакване, че решението в отхвърлителната му част е незаконосъобразно, необосновано и неправилно. Излага се, че при постановяването му първоинстанционният съд е допуснал нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила, не е извършил обективен анализ на събрания доказателствен материал, в резултат на което е достигнал до грешни фактически и правни изводи относно изпълнение на задълженията по сключения между тях договор, както и относно авторството на причинените щети. Твърди се, че съдът не е изпълнил задължението си в мотивите на решението си да изложи фактическите си и правни изводи след обсъждане в тяхната съвкупност на всички доводи на страните и на всички релевантни за спора доказателства, които са били събрани по делото, на основание чл. 235 и чл. 236 от ГПК, като това е довело до формиране на неправилни правни изводи за неоснователност и недоказаност на исковите претенции и до неправилно и незаконосъобразно съдебно решение, в обжалваната част. Излага се, че неправилно и необосновано първоинстанционният съд бил приел за неоснователна и недоказана претенцията за връщане на сумата от 15 963 лв. с ДДС, представляваща стойността на платен и неусвоен аванс по сключен между страните Договор от 28.08.2019 г., като бил приел, че стойността на извършените и приети СМР-та надвишава значително заплатения аванс по договора в размер на 57 930.30 лв. Изводът на съда, че по договора е изпълнена и приета работа на повисока стойност от 57 930.30 лв. бил неправилен и необоснован. Същевременно съдът не бил съобразил, че за обема на извършена и приета работа има ангажирани писмени и гласни доказателства, както и заключение на вещото лице, с които се установява обема на извършените от ответното дружество СМР-та, както и това, че същите са на стойност 48 2

275.25 лв. без ДДС или 57 930.30 лв. с ДДС, като за обема, качеството и стойността на извършените СМР-та по процесния договор, съдът е следвало да кредитира Обобщаващ констативен протокол от 19.02.2020 г., подписан от ответника и който не бил оспорен от него и за който не били ангажирани и гласни доказателства, които да оборват констатациите му. На следващо място съдът неправилно не бил кредитирал заключението на съдебнотехническата експертиза по т. 1. Излага се също, че за обема на извършената работа, съдът не е следвало да цени като доказателство представения от ответното дружество Протокол обр. 19 1-3. Неправилно съдът бил приел, че след като няма доказателства за това каква конкретно работа от описаната в процесния обобщен протокол не е извършена от ответното дружество и ако не е извършена от него, от кой друг изпълнител е извършена, доколкото същата като такава като краен резултат в този срок е извършена и е приета от Главния възложител на обществената поръчка, искът следва да бъде отхвърлен като недоказан и необоснован. Излага се също, че с протоколи за приемане на извършена работа (Акт обр.

19), подписани от ДЗЗД „СТ.“ и МОН за обекта не може да се установи обема и качеството на извършените СМР-та от ответното дружество. На следващо място, съдът неправилно бил съобразил като доказателство за обема и качеството на извършената работа представените по делото Протоколи обр. 19 изготвени между Министерството на образованието и науката като възложител, ДЗЗД „Интерстрой“ Русе като строителен надзор и ДЗЗД „Стосин Би“ Русе като изпълнител, тъй като те касаели работата на целия обект, а не само на телата, където са работили работници на ответното дружество. Съдът неправилно и в нарушение на чл. 202 от ГПК бил приел, че за установяване обема на работа следва да се кредитира заключението на вещото лице в изготвения от него допълнителен вариант (последните три колони) съобразно отчетеното и разплатено към МОН до момента на напускане на обекта от страна на ответната страна и отчетено и разплатено към МОН общо за целия обект. Освен това ответното дружество не е ангажирало гласни доказателства, които да установяват какви СМР-та са извършени на обекта, в какъв обем и качество. Същевременно, съдът не бил съобразил, че на 19.02.2020 г. работата е прегледана и приета с Обобщаващ констативен протокол, в който е отразен вида, количеството, качеството и е определена цената на приетата работа съобразно изпълнението в количествено и качествено отношение. Този протокол не бил кредитиран от съда, въпреки, че бил подписан от приемателна комисия и констатациите по него били подробно установени с гласни доказателства. Излага се, че съдът е допуснал нарушение на материалния закон, като не е съобразил, че възнаграждение по договор за изработка се дължи само за приета от възложителя работа. Съгласно чл. 266, ал. 1 вр. с чл. 264, ал. 1 от ЗЗД възнаграждение се дължи само за приета, извършена съответно с договора работа. Като при установяване на отклонение от поръчката, в качествено или количествено отношение, предпоставя и обуславя намаление на възнаграждението по чл. 265, ал. 1 от ЗЗД, без изрично искане за намаляване, в който смисъл е съдебната практика (Решение № 9/05.06.2017 г. по т.д. № 2690/2015 г. на ІІ т. о. на ВКС на РБ). При прегледа и приемането на работата съконтрахентите могат да подпишат протокол, в който да удостоверят количеството на извършената работа и да определят дължимото възнаграждение съобразно изпълнението в количествено отношение (Така 3 Решение № 65/24.04.2012 г. на ВКС на РБ по т.д. № 333/2011 г., II т.о.). Твърди се, че по делото са събрани безспорни доказателства, които сочат на доказаност на исковата претенция. Обемът на извършената и приета работа бил безспорно установен с Обобщаващ констативен протокол от 19.02.2020 г. Неправилно и необосновано било и решението, в частта с която съдът е приел, за неоснователни и недоказани предявените претенции за осъждане на ответното дружество за сумата от 9 737.95 лв., представляваща разходи за поправка на нанесените щети на обекта в размер на 4 847.05 лв. и разходи за почистване на работната площадка в размер на 4 890.90 лв., ведно със законната лихва от завеждане на иска до окончателното й изплащане. За да постанови решението си съдът правилно е приел, че по делото е установено, че щетите са нанесени, но е направил неправилен и необоснован извод, че по делото не са ангажирани доказателства, че щетите са причинени от ответното дружество.

Направено е искане да се отмени съдебният акт, в обжалваната му част и да се постанови друг, с който да бъде уважения иск и в тази му част. Претендират се разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е подаден отговор на въззивната жалба от „Т и М Билдинг Кънстракшън Къмпани“ ООД, ЕИК 200005355, със седалище и адрес на управление: гр. Русе, **********, представлявано от Т. Е. и Е. Е., заедно – управители.

Постъпила е и въззивна жалба от „Т и М Билдинг Кънстракшън Къмпани“ ООД, ЕИК 200005355, със седалище и адрес на управление: гр. Русе, **********, представлявано от Т.

Е. и Е. Е., заедно – управители, чрез адв. К.К. от АК – Русе против Решение № 260079/01.07.2021 год., постановено по т. д. № 71/2020 г. по описа на Окръжен съд – Русе.

В същата се прави оплакване, че обжалваното решение в осъдителната му част е неправилно, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и противоречие с материалния закон. Излага се, че Договорът от 28.08.2019 г., сключен между страните по настоящото дело, е сключен в нарушение на императивната забрана на чл. 66, ал. 5 от ЗОП (възпроизведена и в чл. 41 от договора за обществена поръчка) подизпълнителят да превъзлага една или повече от дейностите, включени в предмета на обществената поръчка - в случая на ответника по делото, т.е сключен при заобикаляне на закона, в противоречие с добрите нрави, както и в нарушение на императивната разпоредба на чл. 66 от Закона за обществените поръчки. С оглед на горното се излага, че нищожността на договора обосновава нищожността на чл. 48 от него, и поради това недължимост на договорената в цитирания текст неустойка в размер на 10 %, съответно неоснователност на предявения иск за заплащането й. На следващо място се излага, че след като не е съобразил направеното възражение за нищожност, съдът е следвало да обсъди другото направено от ответното дружество възражение за неоснователност на иска, а именно: правото да се претендира заплащането на неустойка принадлежи само на изправна страна по един договор, каквато ищцовото дружество не била. Установено било, че ответникът изпратил на ищеца протокол обр. 19 № 1 на 13.12.2019 г., но същият бил подписан от представител на дружеството чак на 14.01.2020 г. - в нарушение на договореностите по чл. 5, ал. 1, т. 1.2. от договора от 28.08.2019 г. за подписване в срок до 5 4 работни дни, а също и към настоящия момент ищецът не бил изпълнил задължението си да заплати на ответника сумата по издадената от тях фактура № 686/17.01.2020 г., въз основа на подписан от двете страни протокол обр. 19 № 1 от 14.01.2020 г., въпреки че срокът за плащането бил изтекъл, съгласно чл. 5, ал. 1, т.1.2. от договора. Липсата в настоящия случай на една от задължителните предпоставки за присъждане на неустойка - неизпълненото задължение на ищцовото дружество да заплати на ответника приетата работа, обосновавало неоснователността на претенцията на това дружество за заплащане на неустойка. На следващо място се излага, че не било налице виновно неизпълнение на договорните задължения на ответното дружество, което неизпълнение да обоснове дължимостта на претендиралата неустойка, тъй като ответника желаел да продължи работа. Извършеното по този начин, от страна на възложителя, отстраняване от обекта на работниците на ответника не би могло да бъде приравнено на самоволно непредизвестено прекратяване на договора от страна на изпълнителя. А само последното би могло да обоснове дължимост на неустойката по чл. 48 от договора.