Решение № 283 от 22.11.2022, Районен съд - Провадия

РЕШЕНИЕ

№ 283 гр. Провадия, 22.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПРОВАДИЯ, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Елена Ив. Стоилова при участието на секретаря И.М.В. като разгледа докладваното от Елена Ив. Стоилова Гражданско дело № 20223130100649 по описа за 2022 година

Производството образуването по искова молба от Й. И. Й.[1]Д., ЕГН **********, с постоянен адрес: *******, съдебен адрес по делото: ***** срещу „СТИК-КРЕДИТ“ АД, ЕИК: 202557159, със седалище и адрес на управление в *******.

В исковата молба ищецът излага, че страните са обвързани от Договор за потребителски кредит № 743900 / 13.10.2021г сключен със „Стик-Кредит“ АД. Съгласно чл.1 от Договор за потребителски кредит № 743900 / 13.10.2021г

Кредитодателят се задължавал да предостави на

Кредитополучателя кредит в размер на 2000.00 лева, а Кредитополучателят се задължавал да върне сумата от 2479.49 лева, съгласно условията на договора.

Съгласно Договор за потребителски кредит № 743900 / 13.10.2021г. ГПР по кредита била в размер на 42.58 %, а ГЛП в размер също на 36 %. В чл.27 ал. 1 от договора било предвидено, че ако кредитополучателя не предостави допълнително обезпечение дължи на КРЕДИТОРА се начислява неустойка в размер на 0.9 % от стойността на усвоената по кредита сума за всеки ден, през който не е предоставено договореното обезпечение. Съгласно ал.2 от същата разпоредба неустойката се заплащала периодично заедно с всяка погасителна вноска. На ищцата била начислена неустойка в общ размер на 1743.08 лева, разпределена на 12 месечни вноски, всяка от който добавена към дължимата 1 главница и лихва по Договора за кредит, като по този начин общата месечна погасителна вноска нараства на 351.88 лева. Твърди се, че клаузата на чл.27 ал.1 от Договор за потребителски кредит № 743900 / 13.10.2021г. предвиждаща заплащането на неустойка в размер на 1743.08 лева е нищожна на основание чл. 26, ал. 1 пр.3 от ЗЗД, като противоречаща на добрите нрави и поради това, че е сключена при неспазване на нормите на чл. 143, ал.1 и чл.146 от ЗЗП, както и поради противоречие с чл.33 от ЗПК. Твърди се, че в правната доктрина и съдебна практика безспорно се приема, че накърняването на добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1, предл.3-то, вр. от ЗЗД е налице именно, когато се нарушава правен принцип било той изрично формулиран или пък проведен чрез създаването на конкретни други разпоредби. В този смисъл е практика на ВКС /Решение№4/2009г. по т.д.

№395/2008г., Решение №1270/2009г. по гр.д.№5093/2007г„ определение№877 по т.д.№662/2012г. и др/. Такъв основен принцип е добросъвестността в гражданските и търговски взаимоотношения. Поради накърняването на принципа на,добри нрави" по смисъла на чл. 26, ал.1, пр. 3 от ЗЗД се достига до значителна не еквивалентност на насрещните престации по договорното съглашение, до злепоставяне на интересите на ищцата с цел извличане на собствена изгода на кредитора. Твърди се, че чл.27 от Договор за предоставяне на кредит била нищожна и на основание чл.143, т.19 от ЗЗП, тъй като сумата която се претендира чрез нея в размер на 1743.08 лева е в размер почти равен на сумата на отпуснатия кредит в размер на 2000.00 лева. По този начин се нарушава принципа на добросъвестност и справедливост. Член 27 от Договор за предоставяне на кредит бил неравноправна клауза и по смисъла на чл. 143, т. 5 ЗЗП, тъй като същата предвижда заплащането на неустойка, която е необосновано висока. В глава четвърта от ЗПК е уредено задължение на кредитора, преди сключване на договор за кредит, да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя и при отрицателна оценка да откаже сключването на такъв. В този смисъл е съображение 26 от Преамбюла на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23.04.2008г. относно договорите за потребителски кредити. Разгледана в този аспект, клаузата на чл.27 от Договор за потребителски кредит № 743900 / 13.10.2021 г , според които се дължи неустойка в размер на 1743.08 лева при неосигуряване в 3-дневен срок от датата на сключване на договора на обезпечения, се намира в пряко противоречие с преследваната с целта на 2 транспонираната в ЗПК директива. Подобни уговорки прехвърлят риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за извършване на предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до допълнително увеличаване на размера на задълженията.

Счита, че клаузата на чл.27 ал.1 от Договор за потребителски кредит № 743900 / 13.10.2021 г. била нищожна на основание чл. 146 ал. 1 от ЗЗП. Счита, че клаузата на чл.27 ал.1 от Договора не се явява индивидуатно уговорена по смисъла на чл. 146, ал.2 ЗЗП. Видно от самия Договор за потребителски кредит № 743900 / 13.10.2021 г. по безспорен начин се установява, че клаузата на чл.27 ал.1 от същия е част от едни стандартни и бланкетни, отнапред изготвени условия на договора и кредитополучателите нямат възможност да влияят върху съдържанието им към момента на сключване на договора.

Иска се провъзгласяване за нищожна на клаузата на чл.27 ал.1 от Договор за потребителски кредит № 743900 / 13.10.2021г, предвиждаща заплащането на неустойка в размер на 1743.08 лева на основание чл. 26, ал. 1 пр.3 от ЗЗД, като противоречаща на добрите нрави и поради това, че е сключена при неспазване на нормите на чл. 143, ал.1 и чл.146 от ЗЗП, както и поради противоречие с чл.33 от ЗПК. Претендират се разноски.

В срока по чл.131 ГПК е депозиран отговор от ответника В него се твърди, че предявения иск е допустим, но неоснователен. Излага се, че на 13.10.2021 година между ответното дружество като кредитор и ищеца Й. И.

Й. - Д., като Потребител по смисъла ЗПК е сключен Договор за потребителски кредит предоставен от разстояние с № 743900, по силата на който 2 кредиторът е предоставил на ищеца заемна сума в размер на 2 000 лв., която сума същият е бил длъжен да върне заедно с дължимото възнаграждение за ползването и съгласно Погасителен план. Договорът бил сключен от разстояние, като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние организирана от Кредитора и при спазване на изискванията ЗПФУР и ЗЕДЕУ. Сумата е преведена на ищеца по посоченият от него начин в заявката, а именно по банкова сметка на ищеца. Съобразно чл. 26 и следващите от горепосоченият при неизпълнение на договорни задължения от страна на потребителя визирани в чл. 17 от договора, може да му бъде начислена неустойка. Кредиторът не бил договорно задължен да претендира подобна неустойка. По отношение на твърдението, че договорената неустойка в горепосоченият договор е нищожна на основание чл. 26 ал. 1 от ЗЗД, като 3 противоречаща на добрите нрави се твърди, че: процесният договор е сключен от разстояние, като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от кредитора, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникации от разстояние. Редът за организиране на системата е посочен в „Общите условия уреждащи отношенията между „Стик - Кредит" АД и неговите клиенти, по повод предоставяните от Дружеството финансови услуги от разстояние“ наричани за краткост ОУ, неразделна част от индивидуалните договори за кредит. Актуалните ОУ се намират и са общодостъпни на уебсайта на vvww.slikcredit.ba. Заявява се, че ищцата на 13.10.2021г. от личния си профил, е попълнила Заявка за кандидатстване за кредит от разстояние. След попълване на Заявлението за кандидатстване и в съответствие с посоченото в чл. 6 ал. 2 от ОУ на ищеца е изпратена необходимата пред договорна информация, включваща СЕФ, за да завърши заявката потребителят натиска бутон „Вземи парите“, което действие е потвърждение на недвусмисленото искане за отпускане на исканата от Потребителя сума. След натискането на бутона „Вземи парите" на Потребителя се предоставя възможност да изтегли проект за договор за потребителски кредит .като ако е съгласен с неговото съдържание, Потребителят натиска бутона „Подпис“, с което действие последният дава своето недвусмислено волеизявление за съгласието му със съдържанието на договора и за неговото сключване. . След одобрението на подадената Заявка от страна на „СТИК - КРЕДИТ" АД за отпускане на сумата посочена от ищеца на електронна поща посочена от него в Заявката са изпратени автоматично проект на Договор за потребителски кредит предоставен от разстояние № 743900 от 13.10.2021 г. с приложение № 2 Погасителен план към него. Стандартен Европейски Формуляр (СЕФ) и Общи условия (ОУ).

Въпросните документи съдържат предвидената в законите пред договорна информация за желаният кредит, предоставена в ясен и четлив вид, на български език и при съблюдаване на приложимите нормативни изисквания.

В проекта на договора за кредит и приложенията към него бяха посочени дължимите от ищеца суми, заявеният размер на главницата, брой и размер на месечните вноски, падеж, размер на лихвеният процент по кредита, ГПР, изискването за предоставяне на обезпечение. Ищцата е натиснала бутона „Подпис“, с което е изразила своето съгласие за сключването на договора.

4

Договорът бил сключен под формата на електронен документ. Твърди се, че клаузата за неустойка представлявала самостоятелен договор по смисъла на чл.8, ал.1 от ЗЗД.

Твърди се, че били налице предпоставките за възникване на задължението за неустойка: неустойката да е уговорена между страните, кредиторът да е изпълнил задължението си или да е бил готов да го изпълни; да е налице неизпълнение на договорното задължение, чието изпълнение неустойката обезпечава и обезщетява. Неустойката била уговорена за неизпълнение на непарично задължение за предоставяне на обезпечение, изпълнението не било обезпечено с други правни способи, а нейният вид се определя в 3 зависимост от това, дали заемателят по Договора изпълни в някакъв момент своето задължение. С оглед на което и размерът на неустойката се определя като процент от заетата сума, като същата се начислява, докато не бъде изпълнено задължението, а това зависило изцяло от волята на заемателя. Неустойката се дължала единствено за периода, в който заемателят реално не е предоставил обезпечение, като ако такова бъде предоставено впоследствие - същата спира да се начислява. Тоест причината за евентуалното начисляване на такава неустойка би било единствено виновното поведение на ищеца. Нямало въведено законодателно изискване относно размера на неустойката, като няма въведено ограничение на максималният размер. Съгласно ТР от 15.06.2010 г по тьлк.д. № № I по описа на за 2009 г. на ОСТК гласи, че прекомерността на неустойката не я прави, a priori, нищожна поради накърняване на добрите нрави, като същата следва да се приеме за нищожна, само ако единствената цел, за която е уговорена, излиза извън присъщите и обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Твърди се, че уговорената между страните неустойка отговаряла на тези предпоставки. Твърди, че не била налице изначална невъзможност да се осигури в уговореният в Договора срок поръчител, който да отговаря на посочените изисквания. Ищецът бил запознат с условията на Договора, преди същият да бъде сключен и можел да осигури това лице преди сключването на договора.

В срокът за отговор ответникът предявява насрещен иск. В него се твърди, че дружество на 13.10.2021 година по повод на попълнена от страна на ответника заявка на сайта на Дружеството е сключило Договор за предоставяне на потребителски кредит с № 743900. за сумата от 2000 лева. В 5 изпълнение на поетите от страна на Дружеството договорни задължения същото на 13.10.2021 година превело на Й. И. Й. по посочената от нея банкова сметка в Централна Кооперативна банка заемната сума от 2000 лева., с което действия изпълнило договорните си задължения по процесният договор.

Страните са се договорили ответника да заплати възнаградителна лихва на представляваното в размер на 36% на година, при ГПР по кредита в размер на 42,58 % изчислен съгласно изискванията на чл. 19 от ЗПК. Страните по договора са се договорили, че просрочените плащания се олихвяват в лихвен процент от 10 %. При сключването на Договора за потребителски кредит на ответника по насрещния иск е предоставена необходимата пред договорна документация, включваща Стандартен европейски Формуляр, приложимите към договора Общи условия, екземпляр от договора и от погасителният план.