Решение № 5155 от 24.11.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 5155 гр. Пловдив, 24.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росица Ил. Василева при участието на секретаря Соня Ил. Букова като разгледа докладваното от Росица Ил. Василева Гражданско дело № 20255330107657 по описа за 2025 година намира следното:

Производството е образувано по искова молба на С. Т. А., ЕГН **********, с адрес: ******, чрез ****** Е. И., представлявано от ******. Е.

И., против „Креди Йес” ООД, ЕИК 200688545, седалище и адрес на управление: гр. Хасково, бул. „България“ № 196, с която са предявени установителен иск за прогласяване нищожността на Договор за потребителски кредит № ******/28.10.2022 г., сключен между страните, и осъдителен иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 543,04 лв. (след допуснато с Определение от 13.11.2025 г. изменение на иска, по реда на чл.

214, ал. 1 от ГПК, чрез увеличаване на неговия размер от 50,00 лв. на 543,04 лв.), получена при начална липса на правно основание по Договор за потребителски кредит № ******/28.10.2022 г.

В исковата молба се твърди, че ищцата е страна по Договор за потребителски кредит № ****** от 28.10.2022 г., сключен с „Креди Йес” ООД, като й била предоставена в заем сума в размер на 650,00 лв., която усвоила.

Годишният процент на разходите по договора за кредит бил в размер на 48,048 %, но действително приложеният бил различен. Съгласно чл. 6 от Договора за кредит, потребителят следвало да го обезпечи с банкова гаранция или поръчител, отговарящ на общите условия към договора – едно или две физически лица, които да имат осигурителен доход общо в размер на 7 пъти размерът на минималната работна заплата за страната, да не са поръчители по други договори за заем, сключени от заемодателя, да не са заематели по сключени и непогасени договори за заем, сключени със заемодателя, да нямат 1 кредити към банки или финансови институции с класификация различна от „Редовен“, както по активни, така и по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ, да представят служебна бележка от работодателя си или друг съответстващ документ за размера на получавания от тях доход, като при неизпълнение на това задължение, същият дължал неустойка по чл. 8 от Договора в размер на 546,75 лева, дължима разсрочено с месечните вноски по погасителния план. Ищцата поддържа, че е усвоила изцяло заемния ресурс, но не дължала плащане на неустойката. Твърди и излага аргументи, че с уговарянето на неустойката се заобикалят изискванията на чл. 19, ал. 4 ЗПК, неустойката представлявала допълнителна печалба, извън възнаградителната лихва. Счита, че неустойка за непредоставяне на обезпечение, с оглед нейния размер излиза извън присъщите на една неустойка обезщетителна и обезпечителна функции, съгласно т. 3 на ТР № 1/2009 г. по т.д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, цели обогатяване на кредитора за сметка на потребителя и не служи за обезпечаване на задължението по кредита или обезщетяване на вредите за кредитора. Последното се извеждало още от размера на неустойката, краткия срок за предоставяне на поръчителство или друго обезпечение и обичайната практика при добросъвестно договаряне при договорите за кредит. Доколкото неустойката, явяваща се източник на скрита печалба за кредитора, не била включена в договора като част от ГПР по кредита, то последният не съответствал на действително приложимия такъв в отношенията между страните, нито реалният лихвен процент съответствал на посочения в договора.

По гореизложените съображения ищцата моли да бъде постановено решение, с което да бъдат уважени предявените искове. Формулира доказателствени искания. Ангажира писмени доказателства. Претендира разноски.

В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от страна на ответника „Креди Йес“ ООД, с който оспорва предявените искове и моли да бъдат отхвърлени в цялост. Твърди, че на ищцата била предоставена необходимата преддоговорна информация, като тя се съгласила с условията по договора, включително и за обезпечението.

Твърди ищцата да е заплатила по заема сумата от 1143,04 лева. Намира за неоснователно искането на ищцата за установяване нищожност на договора за заем. В тази връзка твърди, че ГПР е изчислен изцяло съобразно разпоредбата на чл. 19 от ЗПК. Посочва, че ищецът бил запознат с изискванията на кредитора за обезпечение и можел да прецени дали желае да сключи договора при тези условия. Клаузата за неустойка била индивидуално договорена, но тя била под отлагателно условие, което зависело изцяло от клиента. Тя била израз и на свободата на договаряне, като неустойката отговаряла на присъщите й по закон функции - обезпечителна, обезщетителна и санкционна. Това бил разход по кредита, който се дължал само при неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение и затова той не можел да бъде включен в ГПР.

Клаузата не била нищожна, нито противоречала на закона или на добрите 2 нрави. Отделно от това, ищецът можел и да се откаже от договора, но не го направил. Неустойката не представлявала нито разход по управление на кредита, нито пък допълнителна печалба към лихвата. Незнанието на потребителя не било оправдание за него, защото ответникът го бил осведомил за параметрите на договора, които били изцяло приети. Оспорва обстоятелството, че ищецът е материално затруднено лице по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв.

По гореизложените съображения ответникът моли за отхвърляне на предявените искове. Претендира разноски.

В открито съдебно заседание ищцата С. А., редовно призована, не се явява и не изпраща процесуален представител. По делото е постъпило писмено становище от пълномощника на ищцата – ****** Е. И., чрез ******.

Е. И., с което поддържа исковата молба и моли предявените искове да бъдат уважени. Претендира разноски.

В открито съдебно заседание ответникът „Креди Йес“ ООД, редовно призован, не изпраща представител. По делото е постъпило писмено становище от пълномощника на ответното дружество – ******. Н. Ш., с което поддържа отговора на исковата молба, оспорва исковата молба и моли предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендира разноски. Моли да не бъде присъждано адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на ищцата с довода, че не са представени доказателства същата да е материално затруднено лице. При условията на евентуалност релевира възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ищцата.

Съдът, като взе предвид разпоредбите на закона, становищата на страните и събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са установителен иск с правно основание чл. 124 от ГПК, вр. чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 19, ал. 4 от ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК, вр. чл. 22 от ЗПК, вр. чл. 143, ал. 1 от ЗЗП, вр. чл. 146, ал. 1 от ЗЗП и осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.

По предявения установителен иск за прогласяване нищожността на процесния договор за паричен заем:

В тежест на ищцата С. А. е да докаже, че между нея и ответника „Креди Йес“ ООД е възникнало облигационно отношение по процесния Договор за паричен заем, че този договор е нищожен на заявените в исковата молба правни основания, в т.ч. твърдените нарушения на императивните изисквания на ЗПК и ЗЗП, противоречието на посочените от ищеца договорни клаузи със закона, с добрите нрави, заобикалянето на закона.

Ответникът следва да проведе насрещно доказване по посочените факти и обстоятелства.

Не е спорно между страните и на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 от 3

ГПК е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че между ищцата С. Т. А. и ответника „Креди Йес” ООД е сключен Договор за паричен заем № ******/28.10.2022 г., при месечен лихвен процент в размер на 3,330 % и посочен годишен процент на разходите от 48,307 %, със срок на погасяване на заема 9 месеца, както и че дължимата неустойка по процесния Договор за паричен заем не е включена в размера на ГПР по този договор.

Сключването на процесния договор за заем се установява и от представения по делото Договор за паричен заем № ******/28.10.2022 г.

(Договора), видно от който ответникът е предоставил на ищеца сумата от 600,00 лв., при месечен лихвен процент от 3,330 % и годишен процент на разходите от 48,307 %. Погасяването на заема се извършва на 9 месечни вноски, всяка от които в размер на 78,25 лв. Крайният срок за погасяване на заема е 28.07.2023 г. Общата сума за плащане по заема е посочена в размер на 704,24 лв.

С разпоредбата на чл. 6 от Договора страните са постигнали съгласие, че заемополучателят следва да обезпечи задължението си по Договора за паричен заем с осигуряване на гарант/и, отговарящ/и на условията на чл. 10, ал. 2, т. 1 от Общите условия към Договора за заем, както и с още едно от следните обезпечения, по избор на заемателя: първа по ред ипотека върху недвижим имот, съгласно чл. 10, ал. 2, т. 3 от Общите условия към Договора за заем; особен залог върху движимо имущество, съгласно чл. 10, ал. 2, т. 2 от Общите условия към Договора за заем; безусловна банкова гаранция, съгласно чл. 10, ал. 2, т. 4 от Общите условия към Договора за заем; ценна книга, издадена в полза на заемодателя.

С клаузата на чл. 8 от Договора страните са с е уговорили, че при неизпълнение на задължението на длъжника да осигури договореното в чл. 6 от Договора обезпечение заемателят дължи на заемодателя неустойка в размер на 546,76 лв. с начин на разсрочено плащане, подробно посочен в погасителния план към Договора за заем.

По делото е приложен погасителен план към процесния Договор за заем, видно от който общият размер на всяка месечна погасителна вноска, включващ и предвиденото оскъпяване за неустойка, е 139,00 лв., а общата сума за плащане по заема е в размер на 1251,00 лв. Договорен е падеж на първата погасителна вноска на 28.11.2022 г. и на последната погасителна вноска на 28.07.2023 г.

Страните не спорят, че ищцата е усвоила изцяло заемния ресурс, като заемната сума в размер на 600,00 лв. й е предадена на 28.10.2022 г. чрез разходен касов ордер. Безспорно е между страните, а и от представената от ответника справка за извършени плащания, обективирана в отговора на исковата молба, се установява, че ищцата е извършила плащания в общ размер на 1143,04 лв. по процесния Договор за паричен заем.

Не е спорно по делото, че ответникът „Креди Йес“ ООД е финансова институция по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане на 4 влогове или други възстановими средства. Дружеството предоставя кредити, което го определя като кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 от ЗПК . Ищцата С.

А. е физическо лице, което при сключване на Договора за кредит е действало именно като такова. Страните не спорят, че ищцата има качеството на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК и § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП.

Сключеният между ищцата и ответника Договор за паричен заем по своята правна характеристика и съдържание е такъв за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗПК и за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон – Закона за потребителския кредит (ЗПК).

Съгласно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т.

7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Посочените разпоредби уреждат императивни законови изисквания към формата и съдържанието на договора за потребителски кредит, установени в защита на потребителите.

Императивната норма на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК предвижда, че договорът за кредит трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Целта на разпоредбата на чл. 11, ал.