Определение № 1007 от 02.05.2017, Окръжен съд - Пловдив
- Съд
- Окръжен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно гражданско дело 939/2017
- Вид
- Определение № 1007
- Подписан
- 02.05.2017
- В сила
- 02.03.2019
- Състав
- ФАНЯ ТЕОФИЛОВА РАБЧЕВА, ВИОЛЕТА КОНСТАНТИНОВА ШИПОКЛИЕВА, ВЕЛИНА БРАЙКОВА ДУБЛЕКОВА
Цитирани разпоредби
- чл.262 · Граждански процесуален кодекс
- чл.262, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.262, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 429, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.436 · Граждански процесуален кодекс
- чл.436, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.436, ал.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.437, ал.1 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.107, ал.3 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.163, ал.1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.4, ал.2 · Закон за местните данъци и такси
- чл.61 · Закон за местните данъци и такси
- чл.9б, ал.1 и ал.2 · Закон за местните данъци и такси
- чл.2, ал.2 и ал.3 · Закон за частните съдебни изпълнители
- чл.2, ал.2 и ал.3 · Закон за частните съдебни изпълнители
О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е № 1007
02.05.2017г, гр.Пловдив
ПЛОВДИВСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, въззивно гражданско отделение, девети граждански състав, в закрито заседание на втори май две хиляди и седемнадесета година, в състав:
Председател: Виолета Шипоклиева
Членове: Фаня Рабчева
Велина Дублекова
Като разгледа докладваното от съдията Ф.Рабчева ч.гр.д.№ 939/ 2017г. по описа на ПОС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл.437, ал.1 и сл. ГПК.
Делото е образувано по постъпила молба с характер на жалба вх.№
11569/ 12.04.2017г. от Н.Х.Н. *** , конституиран в изпълнителния процес на основание чл. 429, ал.2 ГПК против определени с ПДИ изх.№ 77237/ 28.11.2016г. по изп.д.№ 2783/ 2012г. по описа на ЧСИ К.П., с рег.№ 824 на КЧСИ разноски за изпълнението в тежест на жалбоподателя в размер на сумата от 374, 74 лева по Тарифата към ЗЧСИ. С молбата – жалба е формулирано искане за спиране на изпълнението на изпълнителното дело.
Ответникът по молбата – жалба, взискател в изпълнителното производство – Община Карлово, редовно уведомен за жалбата, не взема становище по нея.
Постъпили са мотиви по реда на чл.436, ал.3 ГПК от ЧСИ К.П., оспорва жалбата като недопустима и неоснователна, по подробно изложени съображения в становището.
Пловдивски окръжен съд като взе предвид представените по делото доказателства във връзка с доводите на страните, намери следното:
Изпълнителното производство е образувано на 03.11.2012г. от взискателя
Община Карлово първоначално против длъжника Х. Н. Н. по представен Акт за възлагане събирането на публични вземания № 11.00-1190/ 16.10.2012г. на основание чл.2, ал.2 и ал.3 ЗЧСИ във връзка с чл.163, ал.1 ДОПК, чл.107, ал.3 ДОПК, чл.4, ал.2 и чл.9б, ал.1 и ал.2 от ЗМДТ за събиране на вземания патентен данък на основание чл.61 ЗМДТ в размер на 467,50 лева и начислена лихва в размер на 180.37 лева.
В хода на изпълнителния процес съобразно справка вх.№ 63160/ 28.11.2016г. е констатирано, че длъжникът Х. Н. Р. е починал, поради което с разпореждане от същата дата 28.11.2016г. и на основание чл. 429, ал.2 ГПК е конституиран настоящият жалбоподател в качеството на наследник на починалото лице, като е постановено и приемане на предявените разноски и разпоредено връчване на ПДИ на длъжника и уведомление по ДОПК.
До новоконституираният длъжник Н.Х.Н. е изпратена ПДИ изх.№
77273/ 28.11.2016г., с която същият е уведомен за задълженията по изп.дело в общ размер на 1 270, 79 лева, от които главница в размер на 467,50 лева, законна лихва в размер на 198, 18 лева, 180, 37 лева – неолихвяеми вземания,
50 лева разноски за изпълнителното дело , както и 374, 74 лева – такси по ЗТЧСИ, дължими към 12.12.2016г. ПДИ е получена от новоконституирания длъжник Н.Н. на 01.12.2016г.
С настоящата жалба е депозирана като молба с вх.№ 67707/ 15.12.2016г., във връзка с която жалбоподателят е получил съобщение изх.№ 82615/ 15.12.2016г., получено на 23.12.2016г. , чрез което същият е бил уведомен за нередовност на жалбата, изразяваща се в непредставяне на доказателства за платена държавна такса в полза на Пловдивски окръжен съд в размер на 25 лева, такса в полза на ЧСИ в размер на 24 лева, с вкл. ДДС за копие от изп.дело за изпращането му до ОС-Пловдив, както и на основание чл.436, ал.4 във вр. с чл.262, ал.2 ГПК указан едноседмичен срок за отстраняване нередовностите на жалбата.
С разпореждане изх.№
13 266/ 08.02.2017г. е постановено на основание чл.262 във връзка с чл.436 ГПК връщане на жалбата на длъжника Н.Х.Н..
Със съобщение изх. №
13 774/ 09.02.2017г. жалбоподателят е уведомен за връщане на жалбата / л.108 – 109 / чрез писмо – обратна разписка, като видно от върнатото известие за доставяне , съобщението е получено от длъжника лично на 15.02.2017г. Във връзка с последното по изп.дело е бил депозиран отговор от длъжника с вх.№ 10 766/ 23.02.2017г. , в който отговор същият уведомил съдебния изпълнител за обстоятелството, че дължимата към Окръжен съд държавна такса е внесена, за което приложил извлечение за сметка от
13.01.2017г.
В изпълнителния процес на основание чл.436, ал.4 ГПК се явяват приложими общите правила относно проверката за редовността на депозираните пред съдебния изпълнител жалби. В случая след констатиране нередовности на депозираната жалба и указания за тяхното изправяне, с разпореждане изх.№ 13 266/ 08.02.2017г. е постановено на основание чл.262 във връзка с чл.436 ГПК връщане на жалбата на длъжника Н.Х.Н.. Постановяването на цитираното разпореждане за връщане на жалбата е предпоставило правото на длъжника да обжалва цитираното разпореждане на основание чл.262, ал.3 ГПК, което право не е упражнено от същия. Депозираният, адресиран до съдебния изпълнител отговор от 23.02.2017г. има уведомителен характер и не се възприема като частна жалба, чрез която да се оспорва правилността на останалите констатирани нередовности на жалбата, свързани с определените такси за администрирането на жалбата.
При това положение се намира от настоящия състав на съда, че е налице влязло в законна сила поради необжалване разпореждане за връщане на настоящата депозирана жалба, което обуславя нейната недопустимост и поради което същата ще се остави без разглеждане, а образуваното по недопустима жалба производство ще се прекрати.
Поради недопустимост на жалбата, искането за спиране на изпълнителното производство се явява неоснователно.
Водим от горното и на основание чл. 437, ал.3 и чл.438