Определение № 749 от 08.01.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 749 гр. София, 08.01.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в закрито заседание на осми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско дело № 20251110143974 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е по чл. 140 ГПК.

Производството по делото е образувано по искова молба на М. Т. М. срещу „СК“ ООД.

Предявени са за разглеждане в условията на евентуалност искове с правно основание чл. 143, ал. 2, т. 5 и т. 19 ЗЗП, вр. чл. 146 ЗЗП, чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК, вр. чл. 21, ал. 1 ЗПК, и чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД за прогласяване за нищожни като неравноправни, заобикалящи закона и/или накърняващи добрите нрави на клаузите за неустойка по чл. 6, ал. 1 и ал. 2 от Договор за потребителски кредит № 834423/24.03.2023 г.

В исковата молба се излагат твърдения, че между страните е сключен Договор за потребителски кредит № 834423/24.03.2023 г., по силата на който в полза на ищцата е бил отпуснат кредит в размер на сумата от 1600 лв., която сума следвало да бъде върната на 7 месечни вноски. В клаузата на чл. 6 от договора било предвидено обезпечаване на задълженията по същия чрез предоставяне на поръчители или банкова гаранция. Съгласно чл. 6, ал. 2 от договора ищцата следвало да заплати неустойка в размер на 1264,52 лв., в случай, че не осигури обезпечение, с което общото задължение по договора възлизало на 3114,39 лв.

Ищцата поддържа, че клаузата на чл. 6 от договора, предвиждаща заплащането на неустойка, е нищожна като заобикаляща закона – чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК, накърняваща добрите нрави – чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД и поради това, че е неравноправна клауза – чл. 143, ал. 2, т. 5 и т. 19 ЗЗП, вр. чл. 146, ал. 1 ЗЗП. Твърди, че клаузата за неустойка е недействителна, тъй като със същата се достига до значителна нееквивалентност на престациите, до злепоставяне на интересите на ищцата като потребител и извличане на собствена изгода на кредитора, като се нарушава и принципът на добросъвестност и справедливост. Счита, че клаузата за неустойка е неравноправна по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 5 и т. 19 ЗЗП, тъй като предвижда заплащането на неустойка, която е необосновано висока, не позволява на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора, освен това прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за извършване на предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до допълнително увеличаване на размера на задълженията.

Счита, че неустойката излиза извън присъщите й функции и цели постигане единствено на неоснователно обогатяване на ответника. Сочи, че неустоечната клауза заобикаля и разпоредбата на чл. 33 ЗПК. Добавя, че процесната клауза не е уговорена индивидуално, тъй като е част от стандартни и бланкетни, отнапред изготвени условия на договора и ищцата не е имала възможност да влияе върху договорните клаузи. Счита, че с уговорената неустойка 1 се заобикаля ограничението на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Твърди, че събирането на такива разходи е част от дейността по управление на кредита и същите следва да са включени в ГПР, освен това начислената неустойка представлява скрита възнаградителна лихва. По така изложените съображения моли за уважаване на предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор на исковата молба. Излага подробни съображения за неоснователност на предявените искове. Поддържа, че нищожността на клаузата за неустойка не влече нищожност на целия договор за кредит, тъй като същата не касае съществените елементи на процесния кредит. Твърди, че при сключване на договора не е допуснато нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, доколкото в договора за кредит ясно е посочен годишният процент на разходите и по какъв начин се формира последният с посочване на компонентите. Твърди, че договорът за потребителски кредит е сключен по волята на ищцата, която е била уведомен за всички възможни суми, с които би могла да се задължи към кредитодателя, както и е разполагала и с възможност да се откаже от договора. Твърди, че клаузите от договора отговарят на изискването за добросъвестност и не водят до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя. Същите са уговорени индивидуално, ясни и разбираеми са, поради което не са неравноправни. Излага доводи, че между страните са сключени общо 11 договора, което изключва твърдението на ищцата, че не е била наясно с условията, при които се сключва договорът, т. е. налице е индивидуално уговаряне, което изключва неравноправността на клаузите от договора. По така изложените съображения моли за отхвърляне на предявените искове, ведно със законните последици. Претендира разноски.

Разпределение на доказателствената тежест:

В тежест на ищцата по предявените в условията на евентуалност искове за прогласяване нищожността на договорните клаузи – чл. 6, ал. 1 и ал. 2 от Договор за потребителски кредит № 834423/24.03.2023 г. е да докаже следните обстоятелства: сключването между страните на Договор за потребителски кредит № 834423/24.03.2023 г. и неговото съдържание; неравноправност на клаузите на чл. 6, ал. 1 и ал. 2 от него; че със същите се заобикаля ограничението на чл. 19, ал. 4 ЗПК; твърдяното накърняване на добрите нрави, т. е. че оспорените клаузи накърняват принципите на справедливостта, добросъвестността в гражданските и търговските взаимоотношения, както и принципите за предотвратяване на неоснователното обогатяване. Доколкото се иска прогласяване нищожността на договорните клаузи на различни основания и съобразявайки съдебната практика, съдът приема, че се касае за обективно съединени искове за прогласяване нищожност на клаузите, които с оглед наведените основания следва да се разгледат при условията на евентуалност, като подлежат на разглеждане в поредността, произтичаща от естеството на въведеното основание – от най-тежкото към най-лекото, а именно: нищожност поради неравноправност на клаузите на основание чл. 146, ал. 1, вр. чл. 143, ал. 2, т. 5 и т. 19 ЗЗП; нищожност на клаузите поради заобикаляне на закона – чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, вр. чл.

19, ал. 4 ЗПК, нищожност на клаузите поради накърняване на добрите нрави – чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД.

В тежест на ответника е да докаже, че при сключването на договора са били спазени особените изисквания на ЗПК и ЗЗП, че клаузите от договора са индивидуално уговорени, както и че на потребителя при сключването на договора е предоставена ясна и коректна информация, за да бъде в състояние последният да прецени икономическите последици от сключването на договора с оспорената клауза.

Съдът обявява на страните, че на основание чл. 7, ал. 3 ГПК служебно следи за неравноправност на клаузи в договора за потребителски кредит, за което предоставя на страните при условията на състезателност възможност да ангажират доказателства за евентуалното наличие/липса на неравноправност на клаузи от договора.

По доказателствата:

Следва да бъдат приети представените с исковата молба и с отговора на искова молба писмени доказателства като относими, допустими и необходими за изясняване предмета на 2 спора.

Искането на ищцата за допускане на съдебно-счетоводна експертиза следва да се остави без уважение, тъй като не е необходимо за изясняване на спора.

Искането на ищцата по чл. 190 ГПК за задължаване на ответника да представи процесния договор за потребителски кредит, ведно с погасителен план, ОУ и СЕФ, при твърденията на ищцата, че такива не са й били предоставени при подписването на договора, следва да бъде уважено. В останалата част – за задължаване на ответника да представи счетоводна информация за извършените плащания от ищцата по договора, искането следва да се остави без уважение, тъй като не е необходимо за изясняване на спора.

Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, вр. чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

УКАЗВА на ищцата М. Т. М. в едноседмичен срок от получаване на съобщението изрично с писмена молба, с препис за насрещната страна, да заяви дали е предявила и иск по чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК за прогласяване нищожността на клаузите на чл.

6, ал. 1 и ал. 2 от договора, предвид че съображения за това са изложени в обстоятелствената част на исковата молба, но не е формулиран съответен петитум, или не, като при липса на отговор в дадения срок съдът ще приеме, че такъв иск не е предявен.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание за 11.02.2026 г. от 09:20 часа, за която дата и час да се призоват страните.

ОБЯВЯВА на страните проекто-доклада по делото съобразно мотивната част на настоящото определение.

ПРИЕМА представените с исковата молба и с отговора на исковата молба писмени доказателства.

ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК ответника в едноседмичен срок от получаване на съобщението, с писмена молба, с препис за насрещната страна, да представи копие от процесния Договор за потребителски кредит № 834423/24.03.2023 г., ведно с погасителен план, ОУ и СЕФ, като му УКАЗВА, че при неизпълнение на указанията в срок съдът може да приложи последиците на чл. 161 ГПК – да приеме за доказано сключването на процесния договор с посоченото в исковата молба съдържание, включително на оспорените клаузи.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ останалите искания на ищцата.

УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.

НАПЪТВА страните към медиация или други способи за доброволно уреждане на спора.

ПРИКАНВА страните към СПОГОДБА, като им УКАЗВА, че постигнатото по общо съгласие разрешение на повдигнатия пред съда спор, е по-добро и от най-доброто съдебно решение, като половината от внесената държавна такса се връща на ищеца и съдебната спогодба има значението на влязло в сила решение, което не подлежи на обжалване пред погорен съд. Указва на страните, че за постигане на съдебна спогодба следва да се явят лично в съдебно заседание или да упълномощят свой процесуален представител, който от тяхно име да постигне спогодба, за което следва да представят по делото изрично пълномощно.

ПРЕПИС от настоящото определение да се връчи на страните, а на ищцата - и препис от отговора на исковата молба с приложенията.

Определението не подлежи на обжалване.

3

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4