Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 16 от 02.04.2025, Районен съд - Карнобат

Съд
Районен съд - Карнобат
Дело
Административно наказателно дело 18/2025
Вид
Решение № 16
Подписан
02.04.2025
В сила
25.04.2025
Състав
Татяна Станчева Станчева Иванова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 16 гр. Карнобат, 02.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАРНОБАТ, I СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Татяна Ст. Станчева Иванова при участието на секретаря Марияна Д. Тасева като разгледа докладваното от Татяна Ст. Станчева Иванова Административно наказателно дело № 20252130200018 по описа за 2025 година

Производството по делото е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Д.В.Ч. ЕГН **********, от село ****, против наказателно постановление № 9063/18.12.2024 г. на Началник отдел „Контрол по РПМ“ към дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при Агенция „Пътна инфраструктура“. С цитираното наказателно постановление на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 1500 лева на основание чл.177, ал.3 т.1 предл. 3 от ЗДвП за нарушение на чл. 139, ал.1 т.2 от ЗДвП във връзка с чл.7, ал.1 т.4 б.“а“ и чл.7, ал.1 т.3 б.“б“ от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.

В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован не се явява.

Представлява се от упълномощен представител – адв.К., която поддържа жалбата и моли за отмяна на наказателното постановление като излага твърдения за липса на материална компетентност на актосъставителя да съставя АУАН за посоченото в акта нарушение. Твърди се също така, че НП е издадено от некомпетентен орган, извън правомощията му по ЗДвП. Излага подробно съображения.

Процесуалният представител на АНО счита жалбата за неоснователна и моли за потвърждаване на наказателното постановление като правилно и законосъобразно.

Жалбата е подадена от надлежна страна, в законоустановения за това срок и съдържа необходимите реквизити, с оглед на което същата е допустима и следва да бъде разгледана.

1

От събраните писмени и гласни доказателства се установи, че на 28.11.2024г. на път АМ Тракия, км.335 на отбивна площадка в посока гр.Ямбол –гр.Бургас е била извършена проверка на съчленено ППС с 5 осиМПС с 2 оси марка ****, модел **** с рег. № **** и полуремарке с 3 оси с рег. № **** управлявано от Д. В. Ч.. При проверката било установено, че ППС е превозвало пшеница. При извършено измерване на натоварването на задвижващата втора ос на МПС било установено че натоварването е 12,685 тона при максимално допустимо натоварване 11,5 т. съгласно чл. 7 т.4 б“а“ от Наредба № 11 на МРРБ, т.е. претовраването е с 1,185т.

При измерено разстояние между осите 1,36 м., сумата на натоварването на ос на тройната ос на полуремаркето е била 28,145т. при максимално допустимо натоварване на оста 24 т. съгласно чл.7, ал.1 т.3 б.“б“ от Наредба № 11 на МРРБ, т.е. превишението е с 4,145 т.

Срещу жалбоподателя бил съставен АУАН бл. № 0010437 от 28.11.2024г.

(12) от Р. Г. – инспектор дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при АПИ. Нарушението било квалифицирано по чл. 139, ал.1 т.2 от ЗДвП във връзка с чл.7, ал.1 т.4 б.“а“ и чл.7, ал.1 т.3 б.“б“ от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС. Актът е връчен на жалбоподателя, който не е отразил възражение срещу него. Такива не са депозирани и в срока по чл.44, ал. 1 от ЗАНН.

На 18.12.2024г. Началник отдел „Контрол по РПМ“ към дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при Агенция „Пътна инфраструктура“ издал обжалваното НП в което фактическата обстановка е описана при пълна идентичност с тази в АУАН. За нарушението на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 1500 лева.

Разгледана по същество, според настоящия състав на съда, жалбата е основателна по следните съображения:

С оглед наведените в жалбата възражения за липса на компетентност, от страна на наказващият орган са представени Заповед № РД-11-1139/15.10.2024 (л. 18) и Заповед № РД-11-1138/15.10.2024 г.(л.19), двете на Председателя на УС на АПИ. С първата В.А., в качеството й на Началник отдел "Контрол по републиканската пътна мрежа" към Дирекция "Анализ на риска и оперативен контрол" при Агенция "Пътна инфраструктура"- гр. София, е определена да издава наказателни постановления на физически и юридически лица по съставени от оправомощени служители на АПИ актове за установяване на административни нарушения при условията и по реда, предвидени в Закона за пътищата и ЗДвП. С втората е наредено контролът по републиканската пътна мрежа при АПИ да се осъществява от служители в дирекция "Анализ на риска и оперативен контрол", като в т. 8 е посочен Р. Г., съставил АУАН срещу жалбоподателя. Със същата е дадена компетентност на посочените в нея лица да съставят АУАН съгласно чл. 21г т.1 и т. 7 и чл. 56, ал. 2, т. 1 от ЗП във вр. чл. 167, ал. 3 и чл. 189, ал. 1 от ЗДвП за нарушения по сочените закони.

Наказващият орган е приел, че жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл.

2

139, ал. 1, т. 2, предложение 3 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ вр. чл. 7, ал. 1, т. 4, б. „а“ и чл. 7, ал. 1, т. 3, б. „б“ от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ и на основание чл. 177, ал. 3, т. 1, предложение трето от ЗДвП му е наложил санкция от 1500 лева.

Съгласно нормата на чл. 189, ал. 12 от ЗДвП, наказателните постановления по този закон се издават от министъра на вътрешните работи, от министъра на отбраната, от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и от кметовете на общините или от определени от тях длъжностни лица съобразно тяхната компетентност. В обхвата на разпоредбата не е включен министъра на регионалното развитие и благоустройството, нито председателя на УС на АПИ, както е предвидено в чл. 189е, ал. 12 от ЗДвП , но само за административни нарушения по чл. 179, ал. 3 – 3в, каквото в случая не се сочи да е установено. В тази връзка председателят на УС на АПИ няма компетентност да налага санкции при констатиране на нарушение по чл. 139 от ЗДвП, същият не разполага и с правомощията да делегира права с каквито всъщност не разполага на началник отдели "Контрол по републиканската пътна мрежа" в дирекция "Анализ на риска и оперативен контрол". В този смисъл е и практиката на БАС( с която настоящият състав се съобразява при постановяване на акта си) - Решение № 4753/21.06.2024 г., постановено по к.а.н.д. № 618/2024 г. по описа на АдмС- Бургас и Решение № 847/30.01.2025г. постановено по к.а.н.д. № 2211/2024 г. по описа на АдмС- Бургас, в които е прието, че нормата на чл.

167, ал. 3 от ЗДвП, дава правомощия на длъжностните лица на АПИ да контролират общата маса, осовото натоварване и габаритните размери на пътните превозни средства, с оглед правилната експлоатация на пътищата и предпазването им от разрушаване. Тези правомощия обаче са единствено в съответствие с целите на Закона за пътищата, в чл. 1 от който е предвидено, че с този закон се уреждат обществените отношения, свързани със собствеността, ползването, управлението, стопанисването, изграждането, ремонта, поддържането и финансирането на пътищата, както и с управлението на безопасността на пътната инфраструктура в Република България.

Същевременно, посредством тези правомощия, се сочи от касационната инстанция, не се постига целта на ЗДвП, която съгласно чл. 1, ал. 2 е да се опазват животът и здравето на участниците в движението по пътищата, да се улеснява тяхното придвижване, да се опазват имуществото на юридическите и физическите лица, както и околната среда от замърсяването от моторните превозни средства. Ето защо, след като предоставените правомощия на длъжностните лица на АПИ не са в съответствие с целите на ЗДвП, те не са компетентни да съставят АУАН по реда на ЗДвП, въз основа на нормата на чл.

167, ал. 3 от ЗДвП.

С оглед на така изложеното съдът намира, че на това основание следва да отмени атакуваното наказателно постановление. Липсата на компетентност на лицето, издало наказателното постановление, да санкционира за нарушения на посочените в него административни нарушения, както и на 3 актосъставителя, е съществен порок, който съставлява самостоятелно основание за отмяна.

С оглед изхода на делото, основателна е претенцията за присъждане в полза на жалбоподателя на разноските за адвокатско възнаграждение, което видно от договора за правна защита, е 450 лева.

Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал. 2 т.1 ЗАНН, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 9063/18.12.2024 г. на Началник отдел „Контрол по РПМ“ към дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при Агенция „Пътна инфраструктура“, гр.София с което на Д.В.Ч.

ЕГН **********, от село **** за нарушение на чл. 139, ал.1 т.2 от ЗДвП във връзка с чл.7, ал.1 т.4 б.“а“ и чл.7, ал.1 т.3 б.“б“ от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, на основание чл.177, ал.3 т.1 предл. 3 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 1500 лева.

ОСЪЖДА Агенция "Пътна инфраструктура" гр. София при МРРБ да заплати на Д.В.Ч. ЕГН **********, от село **** разноски по делото в размер на 450,00лева.

НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ подлежи на касационно обжалване пред Административен съд Бургас в 14-дневен срок, считано от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Карнобат: _______________________ 4