Решение № 30 от 07.02.2024, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 30 гр. С., 06.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Евгения Т. ГенЕ.

Членове:

Георги Ст. Мулешков

Магдалена Д. Инджова при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова като разгледа докладваното от Евгения Т. ГенЕ. Въззивно гражданско дело № 20231800500669 по описа за 2023 година

Производството е по чл.258 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Е. И. В. с ЕГН ********** против решение № 115/21.06.2023г. по гр.д.№ 417/21г. на РС-Сливница,с което са уважени исковете на „П.“ЕООД, ЕИК 200587927 за признаване на установено,че ответницата дължи на дружеството сумата 2 929.98 лв.като получена без правно основание.Релевират се оплаквания за нарушение на съдопроизводствените правила/в доклада не били обсъдени всички възражения в отговора по чл.131 ГПК,което довело и до несъбиране на необходимите доказателства/ и необоснованост на съдебния акт.Съдът указал само доказателствената тежест на ответницата да посочи правно основание за получаване на процесната сума или правопогасяващи,правоунищожаващи и правоизключващи обстоятелства.Ответницата твърдяла,че изобщо не е извършвала преводи от сметката си в ищцовото дружество към „Г.Е.“ ООД.Наред с това,съдът възприел неправилната квалификация на иска,посочена в исковата молба/чл.422,ал.1 ГПК вр.чл.55,ал.1 от ЗЗД/.Всъщност ищецът твърдял,че ответницата се възползвала от грешка в платежната система“П.“и извършила неразрешена трансакция,което според раздел Дванадесети,т.4 от Общите условия за ползване на електронен портфейл А1 Уолет я задължава за сумата на неразрешената трансакция.Следователно,искът се основавал на неизпълнение на договорно задължение.Претендира изготвяне на нов доклад в този контекст.Същевременно въззивничката твърди,че не бил доказан фактът на личното извършване на въпросната трансакция от нея.Възможно било 1 трансакцията да е резултат от хакерска атака.Не било установено дали АйПи адресът,от който са извършени трансакциите ,е неин.В тежест на ищеца било да докаже тези факти.Поддържа също,че неоснователно обогатен о се оказва „Г.Е.“ ООД.Признава,че е регистрирала сметка в платежната система“ П.“и че вследствие на „бъг“ в системата е извършена трансакция ,без сметката да е била захранена с парични средства.Това правилно установил първоинстанционният съд,но неправилно извел наличие на обогатяване на ответницата.Същевременно въззивничката поддържа,че не било ясно и дали „Г.Е.“ ООД се е обогатил,защото не било установено,че е получило „плащане“ по процесната трансакция и срещу него е захранило сметката „със закупената крипто валута“.Иска отмяна на решението,отхвърляне на исковете за главница и законна лихва и присъждане на съдебно-деловодни разноски за двете инстанции.

Въззиваемото дружество оспорва жалбата като неоснователна.Докладът по делото бил адекватен на твърденията на ответницата в отговора по чл.131 ГПК.Ответницата изобщо не отричала,че е извършила въпросните трансакции,но възразила,че действала неумишлено.В проекто-доклада съдът възпроизвел твърденията

,след което докладът бил приет без възражения от ответницата,включително и по отношение на правната квалификация. Извършването на трансакция без наличие на средства по баланса в сметката представлявало начална липса на основание.Събрани били всички необходими и относими доказателства за релЕ.нтните факти: съдебната компютърно-техническа експертиза установила,че на 09.09.2020г. ответницата извършила процесната трансакция от банковата си карта ВИЗА ,в която преведените суми не били налични,към сметката си в приложението А1 УОЛЕТ като непосредствено след това закупила „крипто валута“ от „Г.Е.“ ООД на стойност 2 989.66 лв./поръчка 6108393466/.Независимо дали е извършила лично трансакцията и дали е извършена от нейния АйПи адрес, сумата е постъпила в нейната сметка в А1 Уолет.Претендира потвърждаване на решението и присъждане на адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.

След преценка на данните по делото поотделно и в тяхната съвкупност,настоящият състав намира възивната жалба процесуално допустима, но неоснователна.По ч.гр.д.№ 197/21г. на СлРС е издадена заповед № 207 от 14.05.2021г. на осн.чл.410 ГПК за сумата 2989.66 лв.

,получена неоснователно, законната лихва,считано от 19.03.21г./датата на подаване на заявлението/ до окончателното плащане на вземането, 402 лв.адвокатско възнаграждение и 59.80 лв. държавна такса.Длъжницата подала възражение и заявителят инициирал исково производство.

По делото е безспорно,че на 12.02.2020г. чрез мобилното приложение А1 Уолет В. открила при ищцовото дружество сметка,съгласила се на Общите условия за ползване на електронен портфейл А1 Уолет и е приела изменението на ОУ на 23.12.2020г.На 09.09.2020 длъжницата извършила трансакция на стойност 2 989.66 лв. без наличен съответстващ баланс по сметката ѝ,което станало възможно поради технически проблем в платежната система „П.“ АД.Същевременно ответницата закупила електронни пари от 2

„Г.Е.“ ООД на същата стойност.Тези твърдения правилно са отразени в доклада по делото,както и твърденията на ответницата в отговора по чл.131 ГПК.Съдът е квалифицирал иска като престационна кондикция и съответно е дал указания за доказателствената тежест: ищецът следва да докаже преминаването на сумата от неговия патримониум в патримониума на ответника, а последният следва да докаже основанието за това.В случая преминаването на парична сума се реализира чрез захранване на електронния портфейл А1 Уолет на ответницата, а не на „Г.Е.“ ООД.Закупуването на електронни пари по поръчка

6108393466 е отделна сделка,по която

„Г.Е.“ООД очевидно не е обогатен,тъй като ответницата се е сдобила с електронни пари.Независимо от наличието на трети участник,създаващо привидност на косвено обогатяване, казусът не попада под хипотезата на непрестанционна кондикция,от което следва,че съдът правилно е квалифицирал иска и разпределил доказателствената тежест.Няма значение кой физически е извършил трансакцията и от какъв АйПи адрес,тъй като електронните пари са постъпили в патримониума на ответницата.Независимо от позоваването на Общите условия на мобилното приложение,не се касае за престация по силата на договорно задължение, а за извъндоговорна отговорност.Ето защо ищецът няма тежест да доказва ,че ответницата е действала с „умисъл или груба небрежност“.Тъй като в исковата молба се съдържат аргументи в този смисъл,съответно в отговора по чл.131 ГПК ответницата се е защитила,поддържайки,че е действала невиновно.Това обаче е ирелЕ.нтно в хипотезата на чл.55, ал.1 ГПК.Несъстоятелно е твърдението на въззивничката,че ищецът трябвало да докаже действителното получаване на електронни пари от нея.На първо място,това би било в тежест на ищеца в хипотезата на непрестационна кондикция/доказване на обогатяването/.На второ място-при сделки с електронни пари единствено титулярът разполага с достъп до информация за портфейла си.По изложените съображения решението е правилно и следва да бъде потвърдено.Въззивничката следва да заплати на въззиваемата страна съдебни разноски за адвокатско възнаграждение във възивното производство в размер на 996 лв. с ДДС.

Водим от горното,съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 115 от 21.06.2023г. по гр.д.№ 417/2021г. на РС-Сливница.

ОСЪЖДА Е. И. В. с ЕГН ********** с адрес гр.Б.,ж.к.“Ж.“ ,бл.6,вх.А, ет.4, ап.11,да заплати на „П.“ АД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр.С., бул.“Д.Б.“ № 76А, съдебни разноски за въззивното производство в размер на 996 лв. с ДДС.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

3

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4