Решение № 1502 от 07.12.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1502 гр. София, 07.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Цветко Лазаров

Членове:

Ралица Димитрова

Нина Стойчева при участието на секретаря Невена Б. Георгиева като разгледа докладваното от Ралица Димитрова Въззивно гражданско дело № 20221000501351 по описа за 2022 година

Производството е образувано по въззивна жалба на С. А. Д. чрез своя баща и законен представител А. С. Д. срещу решение от 08.01.2022г. на СГС, ГО, 20 състав, постановено по гр.д. № 988/21г. в частта, в която е отхвърлен искът му с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ за сумата над 8 000 лв. до 30 000лв. обезщетение за неимуществени вреди.

Срещу същия съдебен акт е постъпила въззивна жалба и от ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп “ в частта, в която предявеният иск е уважен за сумата от 8000 лв.

Жалбоподателят – ищец С. Д. чрез своя баща и законен представител твърди, че в обжалваната от него част решението е постановено в нарушение на материалния закон. Съдът е нарушил принципа на справедливостта и чл.52 от ЗЗД. Ищецът е получил охлузвания по главата в резултат на ПТП.

Той е бил на седем години и ударът на бабата и смъртта й са довели до ужас неговото детско съзнание. Травмиран е тежко, тъй като не може да гледа спокойно движението по улиците. Травматичните увреждания са лекувани с 1 хирургична обработка. Ще останат белези, които имат загрозяващ ефект и понижаване на самочувствието. Психическите проблеми на жалбоподателя ще останат за цял живот. Първоинстанционното решение е постановено в отклонение на практиката на ВКС.

Затова моли въззивния съд да отмени решението на СГС в обжалваната от нея част и да постанови друго, с което да уважи иска до 30 000 лв.

Жалбоподателят- ответник поддържа, че в атакуваната от него част решението на СГС е неправилно, необосновано, недопустимо и незаконосъобразно.

Счита, че присъдено обезщетение е високо и прекомерно. По делото не са доказани неимуществените вреди на ищеца като интензитет и продължителност. Единственото доказателство в тази насока са показанията на свидетеля И. Т., която е леля на ищеца. Достоверността на изложените от нея факти съдът е следвало да прецени с оглед наличието, а в случая липсата на други събрани по делото доказателства. Определеното обезщетение не съответства на действителните вреди.

Затова моли въззивния съд да отмени решението на СГС в атакуваната от него част и да постанови друго, с което да приложи чл.52 от ЗЗД и да отчете доказаното съпричиняване на вредоносния резултат.

ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп “ в депозиран писмен отговор и в съдебно заседание чрез процесуалния си представител оспорва жалбата на ищеца.

В съдебно заседание чрез процесуалния си представител С. Д. оспорва въззивната жалба, подадена от ответника.

Съдът след като обсъди събраните по делото доказателства в първоинстанционното и въззивно производство по реда на чл.235 от ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

СГС е сезиран с искове по чл.432, ал.1 и чл.497, ал.1 от КЗ. В исковата молба ищецът С. Д. твърди, че на 09.02.2018г. в гр. *** е настъпило ПТП.

Като пешеходец заедно с баба си е пресичал ул. „Черковна“ в района на № 50 на пресечката с ул. „Франсис Де Пресансе“. Тогава са били ударени от лек автомобил „ БМВ 318 ТДС“ с рег. № ***, управляван от Й. В. К.. Той се е движел по ул. „Черковна“ в посока от бул. „Мадрид“ към ул. „Ситняково“. В резултат на ПТП е починала баба му Й. С. Д.. Виновен за настъпване на 2 пътния инцидент е водачът на лекия автомобил, който е нарушил правилата за движение по пътищата като е управлявал лекия автомобил с превишена скорост, не е бил внимателен и предпазлив към пешеходците и не ги е пропуснал да преминат. В резултат от ПТП ищецът е получил тежки увреждания, изразяващи се в контузия на главата, голяма разкъсно- контузна рана на челото в ляво, разкъсно- контузна рана на носа, разкъсно- контузна рана над горната устна, посттравматично стресово разстройство и нарушено емоционално развитие. Психическото му и емоционално състояние са изключително лабилни. Не е успял да се възстанови от преживяната травма и преживява случилото се отново. Има повишена тревожност, интензивен страх, когато се движи по улиците, породен от инцидента. Отказва да пресича улици, страх и вкопчване във възрастния, който го придружава, отказ да говори за инцидента и създаване на фантазия, че това не се е случило.

Вечерта след инцидента е бил в състояние на психически ступорвцепененост, в следствие на травмите. Отказвал е да се храни, а през нощта е плачел и търсел родителите си. И към настоящият момент ищецът трудно говори за инцидента. Има средно ниво на тревожност. В рисунките му има тъмни и мрачни картини. Не приема, че баба му я няма. Търпи и ще търпи изключителни болки и страдания. Вредите са резултат от действията на виновния водач на лек автомобил „БМВ 318 ТД С“, чиято гражданска отговорност е била застрахована от ответното дружество. Застраховката е била валидна от 20.06.2017г. до 04.04.2018г. Затова ищецът моли съда да осъди ответното дружество да му заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 30 000 лв., в едно със законната лихва от 09.02.2018г. до окончателното изплащане на сумата. Претендира разноски.

Ответникът в депозиран писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК оспорва иска. Счита, че ищецът не попада в кръга от лица, имащи право на обезщетение, тъй като е внук на починалата при ПТП

Й. С. Д..

Представените доказателства не разкриват механизма на пътния инцидент, обстоятелствата, при които е настъпило и участниците в него. Пред гражданския съд трябва да бъдат доказани предпоставките на чл.45 от ЗЗД.

Поддържа, че между ищеца и лекият автомобил с рег. № *** не е настъпило съприкосновение. Увреждането на ищеца се дължи изцяло на действията на баба му, която е предприела пресичане на необозначено за целта място, водейки го за ръка. За инцидента вина имат и неговите родители, които са 3 допуснали той да бъде придружават от жена на 89 години. Ответникът твърди, че не е изяснен механизмът на ПТП. Твърди, че ищецът и баба му са нарушили чл.113, ал.1 и чл.114 от ЗДвП. Прави възражение за съпричиняване в този смисъл. Оспорва иска за неимуществени вреди по размер. Оспорва претендираната с исковата молба лихва. Твърди, че е налице забава на кредитора и че не дължи лихва по чл.409 от КЗ. Не оспорва, че за водача на лекия автомобил е имало сключена застраховка „Гражданска отговорност“.

Безспорно е, че 09.02.2018г. е настъпило описаното в исковата молба ПТП. За него е съставен Констативен протокол № К-95/ 09.02.2018г., протокол за оглед на местопроизшествие от същата дата и фотоалбум.

Не се спори, че за лек автомобил „ БМВ 318 ТДС“ с рег. № ***, е имало валидна застраховка „Гражданска отговорност“ за периода 20.06.2017г. до 19.06.2018г. при ответника. Това обстоятелство е прието за безспорно.

Безспорно е, че ищецът е отправил извънсъдебна претенция за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди на 07.06.2018г. като не му е определено и изплатено такова.

Не се спори, че по отношения на виновният водач Й. В. К. е постановена влязла в сила присъда, с която е признат за виновен за настъпилото на 09.02.2018г. ПТП, описано в исковата молба и по непредпазливост е причинил смъртта на Й. С. Д..

С оглед твърденията в исковата молба ищецът е представила медицински документи- лист за преглед на пациент от 09.02.2018г. от ЦСМП, амбулаторна книга от УМАЛСМ „Пирогов“ за периода 09.02.2018г. до 16.02.2018г., психологическа оценка на ищеца.

В хода на съдебното дирене е допусната медицинска експертиза, изготвена от вещо лице лекар специалист по ортопедия и травматология, която е установила травматичните увреждания, получени от С. Д.: контузия на главата челно в ляво, контузия с охлузване на носа и контузия с охлузване на горната устна. Направена е хирургична обработка на раните- почистване с антисептични разтвори и превръзка. Не се очаква да има трайни последици.

От охлузванията остават повърхностни раневи белези. Ищецът е изпитвал болки през периода на лечение за около 2 седмици, като през първите седем 4 дни те са били с по- голям интензитет.

Изготвената автотехническата експертиза е дала заключение за мястото, където е настъпило ПТП, неговия механизъм, опасната зона на спиране на лекия автомобил, скоростта му на движение и предотвратимостта на удара, причините за настъпване на инцидента- субективните действия на водача и на пешеходеца Й. Д.. Според експерта ищецът не е ударен директно от автомобила.

Съдът кредитира заключенията като компетентни, обосновани и безпристрастни, основани на науката и професионалния опит на вещите лица.

В хода на процеса са събрани гласни доказателства.

Свидетелят К. е водачът на лекия автомобил, ударил ищеца и неговата баба на 09.02.2018г. Той заявява, че на тази датата е управлявал лек автомобил „БМВ“ в гр. ***. Движел се е по ул. „Черковна“ в посока румънското посолство. Карал е с около 50-60 км.ч. Било е към 15.30-16ч.

Времето е било ясно, не е валял дъжд или сняг. Тръгнал е от светофара, минал е по бул. „Мадрид“ и на около 100 метра е видял в ляво една жена.

Натиснал е спирачките и е последвал удар. Тя не се е движела много бързо.

Видял я е в средата между двете ленти. Не е могъл да спре. На мястото няма пешеходна пътека. Тя е била малко по- нагоре, но е нещо очертано като такава. От лявата страна е имало колона от коли и това е било причината свидетелят да види късно пешеходката. След удара жената е лежала на земята, той е слязъл и я вдигнал. Други хора са се обадили на т.112. С нея е имало малко дете, което е имало цепнатина на веждата, било се е уплашило много. Свидетелят не може да каже дали между автомобила и детето е имало съприкосновение.

Свидетелят Т. е леля на ищеца и желае да свидетелства. Заявява, че през 2018г. е имало катастрофира, при която е починала майка й. Ищецът е бил с нея. След събитието свидетелят е била в „Пирогов“ заедно с тях. Детето е било на количка във видимо неадекватно състояние, имало е рани по лицето, защото е било отхвръкнало. Не е мърдало и са чакали за скенер. Не е искал да говори и да излиза на улицата. Ищецът е смятал колите, които се движат за заплаха. Този отпечатък е до сега върху него. Детето работи с психолог и логопед. Започнал е нещо да заеква и някои думи и букви не са му се разбирали. Отказвал е да споменава името на баба си, избягвал е стаята й, в 5 която тя е живяла. Връзката между тях е била много силна, защото тя се е занимавала с него. На лицето на ищеца е имало сериозна рана. Затова са му правили скенер. Преди инцидента е ходел на детска градина. Свидетелят не си спомня кога след инцидента отново е започнал да я посещава. Имал е период, в който си е бил в къщи, за да се възстанови. Преди това не е имал поведенчески проблеми. Бил е жизнено, лъчезарно и засмяно дете. Сега изпада в някакви състояние и психологът е казал, че работата трябва да продължи до пубертета, за да може стреса да бъде „изкаран“.

Съдът кредитира показанията на свидетеля К. като основаващи се на лични впечатления за фактите и обстоятелствата, които излага. Тези на свидетеля Т. ги преценява ги при условията на чл.172 от ГПК поради близкото родство между нея и ищеца, но ги счита за достоверни и убедителни по отношение на някои от фактите, които излага относно състоянието на ищеца. Не ги кредитира в частта, в която заявява, че му е направено изследване със скенер доколкото по делото няма такива данни и доказателства. Не дава вяра на показанията й в частта, в която заявява, че С.

Д. е изпадал в

„някакви състояние“ като неопределени и неясни, неизясняващи обективните факти по спора.

При така събраните доказателства първоинстанционният съд е приел като справедливо обезщетение за неимуществени вреди в размер на 8 000лв.

Възражението за съпричиняване е прието за основателно, но е приложена разпоредбата н ачл.53 от ЗЗД.

Искът е отхвърлен до пълния предявен размер.

Пред настоящата инстанция нови доказателства не са ангажирани.

По делото са приложени съдебни решения, отнасящи се до присъдено обезщетение от смъртта на Й. Д.. Те са неотносими към спора.