Определение № 1011 от 10.12.2024, Софийски окръжен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1011 гр. София, 06.12.2024 г.

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на шести декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Росина Н. Дончева

Членове:

Георги Ст. Мулешков

Адриана Ат. Велева като разгледа докладваното от Адриана Ат. Велева Въззивно частно гражданско дело № 20241800501000 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2, вр. чл. 396, ал. 1 от ГПК.

Образувано е по частна жалба от Х. Т. Т., чрез процесуалния му представител – адв. С. К., срещу Определение № 858/09.10.2024 г., постановено по гр.д. № 1521/2024 г. по описа на РС – Ботевград, с което е отхвърлена молбата на жалбоподателя за допускане на обезпечение на предявения иск с правно основание чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 84, ал. 3 ЗЗД срещу „Н. г.“ ЕООД, чрез налагане на възбрана върху недвижими имоти собственост на ответното дружество, подробно посочени в молбата.

Жалбоподателят излага съображения за неправилност на обжалваното определение. Изразява несъгласие с извода на първоинсатнционния съд, че не били представени убедителни писмени доказателства, водещи до вероятната основателност на предявения иск. В тази връзка посочва, че е следвало съдът да допусне обезпечението, при предоставяне на гаранция. Счита също така, че безспорно е налице обезпечителна нужда, предвид обстоятелството, че била налице възможността вземането му да бъде погасено по давност. Жалбоподателят не е съгласен и с приетото от съда, че обезпечителната мярка не била подходяща, като твърди, че броят на имотите, чиято възбрана се иска, не е необходимо да е такъв, че стойността им да покрива точно претндираната вреда. По същество прави искане да бъде отменено обжалваното определение като се постанови друго, с което молбата за допускане на 1 обезпечение бъде уважена.

Съдът, след като се запозна с изложеното в частната жалба и представените по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна.

РС – Ботевград е сезиран с искова молба от Х. Т. Т., в която се твърди, че на 19.08.2019 г. в производствена база на дружеството ответник е възникнал пожар, вследствие на който за ищеца са настъпили имуществени вреди – унищожен е собствения на ищеца автомобил „Ф.

ЛТ ..“ с рег. № ............., както и две перални машини, на обща стойност от 3850,00 лева. Като причина за пожара ищецът посочва небрежността при извършване на работни дейности от страна на работник на ответника, както и поради нарушение на трудовите му функции. В петитума е отправено искане за осъждане на ответника на основание чл. 49 ЗЗД да заплати процесната сума, ведно със законната лихва считано от 19.08.2019 г. до окончателното изплащане на задължението.

С допълнително заявление, подадено след размяната на книжа между страните, на основание чл. 389 ГПК е депозирана молба за допускане на обезпечение на предявения осъдителен иск, чрез налагане на възбрана върху петнадесет недвижими имота, собственост на ответника.

С обжалваното определение първоинстанционният съд е отхвърлил подадената молба, мотивирайки се с това, че не са налице предпоставките на чл. 391, ал. 1. Приел е, че претенцията е допустима, но от представените към исковата молба писмени доказателства не може да се направи извод за вероятна основателност на предявения иск. На следващо място районният съд е приел, че не е налице обезпечителна нужда, а обезпечителната мярка е неподходяща.

По същество при наведените в частната жалба пороци на атакувания съдебен акт въззивният съд намира следното.

Допускането на обезпечение на предявен иск е обусловено от кумулативното наличие на няколко предпоставки: искът да е допустим и вероятно основателен с оглед на представените в негова подкрепа писмени доказателства, да е налице обезпечителна нужда и предложената обезпечителна мярка да е подходяща. Изискването за представяне на писмени доказателства за вероятната основателност на иска не е абсолютно, като разпоредбата на чл. 391, ал. 1, т. 2 ГПК допуска възможност обезпечението да бъда наложено, макар и при липса на писмени доказателства, при представяне на гаранция в определен от съда размер съгласно чл. 180 и чл. 181 ЗЗД.

В разглеждания случай съдът намира, че предявеният иск е допустим, тъй като в исковата молба са изложени твърдения, от които 2 може да се направи извод за съществуването на спор между страните, който е допустимо да бъде разгледан в рамките на общото исково производство и е налице правен интерес от предявяването на иска. В изискването за вероятната основателност на иска законът има предвид искът да е подкрепен с писмени доказателства, установяващи факта, пораждащ претендираното право, респ. факт, изключващ или погасяващ отричаното с иска право. Този извод следва да може да се направи на базата именно на писмените доказателства, макар да не е окончателен и съобразен с етапа на развитието на спора.

Представените към исковата молба доказателства писмени доказателства не са напълно достатъчни за установяване на вероятната основателност на предявения иск. Твърденията на ищеца, че търпи претендираните вреди именно поради неправомерните действия на служител на ответното дружество, на база на които ангажира неговата отговорност, следва да бъдат доказани в исковото производство. Съгласно съдебната практика в подобни случаи когато представените от ищеца документи не могат да обосноват в достатъчна степен извод за вероятна основателност на иска, съдът допуска обезпечението при внасяне на парична гаранция която е както индиция за сериозността на предявения иск, така и обезпечение на интересите на ответника за вреди при евентуална неоснователност на иска. В този смисъл - Определение № 435 от 21.11.2008 г. по ч. гр. д. № 1319/2008 на ВКС.

Посоченото мотивира настоящия състав да допусне обезпечението, ако бъде внесена гаранция от ищеца. Подходяща по вид гаранция съдът намира, че е паричната, а по размер – 385, 00 лева, определен съобразно разпоредбата на чл. 391, ал. 3 от ГПК от размера на преките и непосредствени вреди, които ответникът ще претърпи, ако обезпечението е неоснователно.

За ищеца е налице обезпечителна нужда, като не може да бъде споделено становището на първоинсатнционния съд за липсата й, предвид имущественото състояние на ответното дружество. Трайно се приема в практиката, че обезпечителната нужда не се определя от имущественото състояние на ответника към момента на молбата за обезпечение, тъй като е налице вероятност активите му да намалеят в хода на процеса. В този смисъл – Определение № 371 от 01.08.2018 г., по ч.т.д. № 1703/2018 г. на ВКС. В случая предявеният иск е осъдителен и обезпечителната нужда се предполага.

Подходяща е и предложената обезпечителна мярка, с оглед възможността ответникът да се разпореди с посочените в молбата имоти.

Не може да бъде споделено становището на първоинсатнционния съд, че не е налице съразмерност между цената на иска и стойността на недвижимите имоти, чиято възбрана се иска. Прието е в практиката ,че в 3 случи като настоящия, когато е поискано налагане на обезпечение върху различни имущества и остане недоказана обезпечителната нужда за запориране или възбраняване на всички обекти, съдът следва да подбере и наложи обезпечителна мярка върху имущество, което предвид стойността му, я прави най-малко обременяваща за ответника.

В конкретния случай съдът намира, че следва възбрана да бъде наложена само върху един от измежду посочените петнадесет имота на ответното дружество. Предвид липсата на доказателства за стойността им, следва да се съобрази поредността на имотите, така като са описани от ищеца в подадената молба за обезпечение.

Ето защо настоящият състав намира, че следва да бъде допуснато обезпечение при условията на чл. 391, ал. 1 т. 2 – след внасяне на определената гаранция в размер на 385,00 лева, като бъде наложена възбрана върху следния недвижим имот – сграда, предназначение – Сграда за търговия, працел – VII, площ по документни 12.000 кв.м., ЕДНОЕТАЖНА ТЪРГОВСКА, обл. С., общ. Б., гр. Б., ул. „Ц. О.“, п.к. ...., с идентификатор .................

Така мотивиран, Софийски окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 858/09.10.2024 г., постановено по гр.д. № 1521/2024 г. по описа на РС – Ботевград, с което е отхвърлена молбата на ищеца Х. Т. Т. за допускане на обезпечение по предявения осъдителен иск, с правно основание чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 84, ал. 3 ЗЗД срещу „Н. г.“ ЕООД, чрез налагане на обезпечителна мярка възбрана върху следния недвижим имот, собственост на ответника – сграда, предназначение – Сграда за търговия, працел – VII, площ по документни 12.000 кв.м., ЕДНОЕТАЖНА ТЪРГОВСКА, обл. С., общ. Б., гр. Б., ул. „Ц. О.“, п.к. ...., с идентификатор ................, като вместо това ПОСТАНОВЯВА ДОПУСКА на осн. чл. 389 от ГПК, във вр. с чл. 397, ал. 1 т. 1 ГПК в полза на Х. Т. Т., ЕГН 4109187248, от гр. Б., ул. „С. С. К. и М.“ № .., обезпечение на предявения иск с правно основание чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 84, ал. 3 ЗЗД срещу „Н. г.“ ЕООД, ЕИК .............., седалище и адрес на управление гр. Б., ул. „И. Ш.“ №.., чрез налагане на обезпечителна мярка ВЪЗБРАНА върху следния недвижим имот– сграда, предназначение – Сграда за търговия, працел – VII, площ по документни 12.000 кв.м., ЕДНОЕТАЖНА ТЪРГОВСКА, обл. С., общ. Б., гр. Б., ул. „Ц. О.“, п.к. ...., с идентификатор .................

4

ОПРЕДЕЛЯ на основание чл. 390, ал. 4 от ГПК парична гаранция за обезпечението в размер на 385,00 (триста осемдесет и пет) лева, вносима от ищеца Х. Т. Т. по сметка на Софийски окръжен съд.

Да се издаде на ищеца обезпечителната заповед след внасяне на определената гаранция.

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 858/09.10.2024 г., постановено по гр.д. № 1521/2024 г. по описа на РС – Ботевград, в останала част, с която е отхвърлена молбата на Х. Т. Т. за допускане на обезпечение на предявения иск с правно основание чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 84, ал. 3 ЗЗД срещу „Н. г.“ ЕООД, чрез налагане на възбрана върху останалите недвижими имоти, посочени в молбата.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5