Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 306 от 25.02.2020, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Административно наказателно дело 8075/2019
Вид
Решение № 306
Подписан
25.02.2020
В сила
04.08.2020
Състав
КАТЯ РУДЕВА БОЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 11 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 18 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 28, б. "а" · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 34 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.43 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.44 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.57 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59 ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 180 ал.1 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл.182 ал.1 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 78, ал. 1 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл.78 ал.4 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 19 ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 26 ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 87 · Закон за задълженията и договорите

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е

№ 306 гр.Пловдив, 25.02.2020 г.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, V състав, в публично съдебно заседание на пети февруари две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАТЯ БОЕВА при секретаря: ТАНЯ СТОИЛОВА като разгледа АНД №

8075/2019 г. по описа на Районен съд Пловдив, V наказателен състав и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по депозирана жалба от „М Ди Си” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.

Пловдив, ***, вх. Г, ет.1, ап.14, срещу наказателно постановление № 475341-F487605 от 07.11.2019 г., издадено от Директор на дирекция „Контрол” при ТД на НАП Пловдив, с което на основание чл.182 ал.1 от Закона за данък добавена стойност /ЗДДС/ му е наложено административно наказание – имуществена санкция, в размер на 1600 лева, за нарушение на чл.78 ал.4 ЗДДС, вр. чл. 66 ал.1 и ал.2 ППЗДДС по т.1 от наказателното постановление, на основание чл.182 ал.1 от ЗДДС му е наложено административно наказание – имуществена санкция, в размер на 1600 лева, за нарушение на чл.78 ал.4 ЗДДС, вр. чл. 66 ал.1 и ал.2 ППЗДДС по т.2 от наказателното постановление, на основание чл.182 ал.1 от ЗДДС му е наложено административно наказание – имуществена санкция, в размер на 1600 лева, за нарушение на чл.78 ал.4 ЗДДС, вр. чл. 66 ал.1 и ал.2 ППЗДДС по т.3 от наказателното постановление, на основание чл.182 ал.1 от ЗДДС му е наложено административно наказание – имуществена санкция, в размер на 1600 лева, за нарушение на чл.78 ал.4 ЗДДС, вр. чл. 66 ал.1 и ал.2 ППЗДДС по т.4 от наказателното постановление, и на основание чл.182 ал.1 от ЗДДС му е наложено административно наказание – имуществена санкция, в размер на 1600 лева, за нарушение на чл.78 ал.4 ЗДДС, вр. чл. 66 ал.1 и ал.2 ППЗДДС по т.5 от наказателното постановление.

В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на обжалваното НП. Посочва се, че НП е издадено от некомпетентен орган, не е извършено нарушение, а определената административна санкция е неправилно определена. Поради изложеното от съда се иска отмяна на обжалваното НП.

В проведено открито съдебно заседание, дружеството – жалбоподател, редовно призовано, за него се явява адв.

С., с пълномощно по делото. По същество излага съображения за недоказаност на фактическата обстановка, изложена в НП, а че именно към датата на вмененото нарушение предварителният договор не е бил развален. Излагат се доводи, че доколкото отделните фактури касаят недвижими имоти в една и съща сграда и е договорена обща цена, то се касае за едно нарушение, не за отделни такива по фактурите, респ. е следвало да се наложи една санкция. Излагат се съображения за маловажност на процесния случай.

Въззиваемата страна – ТД на НАП

Пловдив, се представлява от юрк. М.. По същество излага съображения, че от събраните по делото доказателства се установява извършване на вмененото на дружеството – жалбоподател нарушение. Възразява се, че законният представител на същото е предоставил обяснения, че сделката е анулирана поради неподписване на предварителния договор. Възразява се срещу уведомлението за разваляне на договор, доколкото същото не притежава достоверна дата. Излага доводи, че всяка корекция следва да бъде извършена, когато настъпи промяна на факторите, свързани с ползването на данъчен кредит. В случая, според представителя на въззиваемата страна, такава промяна е налице, когато не се е стигнало до сключване на предварителното споразумение, а всички други формалности се явяват ирелевантни. Посочва се, че санкцията е правилно определена в съответствие с практика на Съда на Европейския съюз /СЕС/. Излагат се съображения, че в настоящия случай неприложима се явява нормата на чл. 28 ЗАНН. Досежно възражението, че се касае за едно нарушение, посочва, че са налице отделни нарушения, и предвид нормата на чл. 18 ЗАНН, правилно са определени пет отделни санкции. Поради изложеното моли обжалваното НП да бъде потвърдено и в полза на въззиваемата страна да бъдат присъдени разноските в производството за процесуално представителство от юрисконсулт.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:

Жалбата се явява процесуално допустима, доколкото е подадена в предвидения в чл. 59 ал.2 ЗАНН срок, от легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на обжалване.

Разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА, поради следните съображения:

От фактическа страна съдът установи следното:

На 01.10.2017 г. бил съставен предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, по силата на който ЕТ „***” в качеството му на продавач, се задължава да продаде на дружеството – жалбоподател, в качеството му на купувач, пет недвижими имота – офиси № 6, 7, 8, 9 и 10, находящи се в поземлен имот с идентификатор ***, с адрес: гр. Казанлък, обл. Стара Загора, за сумата в размер на левовата равностойност на 100 000 евро, т.е. 195 583 лева без ДДС /което било в размер на 9000 лева/. Съобразно договора, цената следвало да бъде заплатена по следния начин: 6000 /с ДДС/ в деня на подписване на договора, 48000 лева /с включено ДДС/ по банков път – до 30.10.2017 г., 25 000 лева в брой – до 30.11.2017 г., 25 000 лева в брой – до 31.12.2017 г., 25 000 лева в брой – до 31.01.2018 г., 25 000 лева в брой – до 28.02.2018 г., 25 000 лева в брой до 31.03.2018 г. и 25 583 лева в брой до 30.04.2018 г. Договорът не бил подписан от нито една от двете страни.

На 09.10.2017 г. била издадена фактура № **********/09.10.2017 г., която удостоверява изплатена сума от жалбоподателя на ЕТ „***” в размер на 9600 лева, от които 8000 лева данъчна основа и 1600 лева – начислен ДДС, с основание: продажба на офис № 6. Сумата по фактурата била преведена по банков път на 04.12.2017 г. с преводно нареждане № 898043. С кредитно известие, обективирано в фактура № **********/28.05.2018 г., била начислена обратно посочената сума.

На 09.10.2017 г. била издадена фактура № **********/09.10.2017 г., която удостоверява изплатена сума от жалбоподателя на ЕТ „***” в размер на 9600 лева, от които 8000 лева данъчна основа и 1600 лева – начислен ДДС, с основание: продажба на офис № 7. Сумата по фактурата била преведена по банков път на 02.01.2018 г. с преводно нареждане № 2330860.

С кредитно известие, обективирано в фактура № **********/28.05.2018 г., била начислена обратно посочената сума.

На 09.10.2017 г. била издадена фактура № **********/09.10.2017 г., която удостоверява изплатена сума от жалбоподателя на ЕТ „***” в размер на 9600 лева, от които 8000 лева данъчна основа и 1600 лева – начислен ДДС, с основание: продажба на офис № 8. Сумата по фактурата била преведена по банков път на 02.01.2018 г. с преводно нареждане № 2330860. С кредитно известие, обективирано в фактура № **********/28.05.2018 г., била начислена обратно посочената сума.

На 09.10.2017 г. била издадена фактура № **********/09.10.2017 г., която удостоверява изплатена сума от жалбоподателя на ЕТ „***” в размер на 9600 лева, от които 8000 лева данъчна основа и 1600 лева – начислен ДДС, с основание: продажба на офис № 9. Сумата по фактурата била преведена по банков път на 30.10.2017 г. с преводно нареждане № 9302801. С кредитно известие, обективирано в фактура № **********/28.05.2018 г., била начислена обратно посочената сума.

На 09.10.2017 г. била издадена фактура № **********/09.10.2017 г., която удостоверява изплатена сума от жалбоподателя на ЕТ „***” в размер на 9600 лева, от които 8000 лева данъчна основа и 1600 лева – начислен ДДС, с основание: продажба на офис № 10. Сумата по фактурата била преведена по банков път на 13.11.2017 г. с преводно нареждане № 9955995. С кредитно известие, обективирано в фактура № **********/28.05.2018 г., била начислена обратно посочената сума.

С Платежно нареждане № 9152597 от

29.05.2018 г. ЕТ „***” възстановило сумата от 38 400 лева на дружеството – жалбоподател въз основа на кредитни известия 20002757, 20002758, 20002759 и 20002760.

С Платежно нареждане № 9152596 от

29.05.2018 г. ЕТ „***” възстановило сумата от 9600 лева на дружеството – жалбоподател въз основа на кредитно известие 20002761.

В срок до 14.06.2018 г. жалбоподателят не извършил корекция на ползвания данъчен кредит за данъчния период май месец 2018 г.

При извършена проверка на дружеството – жалбоподател, свидетелката Я. констатирала, че в посочения срок не била извършена корекция на ползвания данъчен кредит. Такава била извършена едва през месец декември 2018 г. Поради изложеното в присъствието на упълномощено лице от дружеството - жалбоподател, същата съставила АУАН № F487605/20.05.2019 г., с който му вменила пет нарушения по чл. 78 ал.4 ЗДДС, вр. чл. 66 ал.1 и ал.2 ППЗДДС.

Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от показанията на разпитания в хода на съдебното следствие свидетел Е.Я..

Съдът кредитира същите показания като логични, непротиворечиви и съответстващи на събраната по делото доказателствена съвкупност. Описаната и възприета фактическа обстановка се установява и от писмените доказателства по делото –предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 01.10.2017 г., издадена фактура № **********/09.10.2017 г., преводно нареждане № 898043/ 04.12.2017 г., кредитно известие, обективирано в фактура № **********/28.05.2018 г., фактура № **********/09.10.2017 г., преводно нареждане № 2330860/02.01.2018 г., кредитно известие, обективирано в фактура № **********/28.05.2018 г., фактура № **********/09.10.2017 г., преводно нареждане № 2330860/02.01.2018 г, кредитно известие, обективирано в фактура № **********/28.05.2018 г., фактура № **********/09.10.2017 г., преводно нареждане № 9302801/30.10.2017 г., кредитно известие, обективирано в фактура № **********/28.05.2018 г., фактура № **********/09.10.2017 г., преводно нареждане № 9955995/13.11.2017 г., кредитно известие, обективирано в фактура № **********/28.05.2018 г., Платежно нареждане № 9152597/29.05.2018 г., Платежно нареждане № 9152596/29.05.2018 г., справки-декларации за ДДС, дневници за покупки на жалбоподателя, акт за прихващане и възстановяване № П-16001619052393-004-001/10.04.2019 г. и АУАН № F487605/20.05.2019 г.

Съдът не кредитира приложеното по делото писмено доказателство – уведомление от дружеството жалбоподател до ЕТ „***“, доколкото същото не притежава достоверна дата.

Относно приложението на процесуалните правила:

С оглед изложеното, съдът след запознаване с приложените по дело АУАН и НП намира, че съставеният АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните изисквания на ЗАНН, като материалната компетентност на административнонаказващия орган следва от така представената Заповед № ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018 г. на Изпълнителния директор на НАП. При съставянето на АУАН и при издаването на НП не са налице съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на административнонаказателното производство по налагане на наказание санкция на жалбоподателя. АУАН е издаден при спазване на императивните изисквания на чл.42 и чл.43 от ЗАНН и не създава неяснота относно нарушението, която да ограничава право на защита на жалбоподателя и да ограничава правото му по чл.44 от ЗАНН в тридневен срок от съставяне на акта да направи и писмени възражения по него.

Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл.57 от ЗАНН и в него не съществуват съществени пороци, водещи до накърняване правото на защита на жалбоподателя.

Спазени са и сроковете по чл. 34 от ЗАНН.

В тази връзка не се споделят възраженията на дружеството – жалбоподател, че е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, доколкото е извършено едно нарушение, респ. е следвало да бъде наложена една санкция. В настоящия случай първоначално е получен данъчен кредит по пет отделни фактури, респ. корекцията е следвало да бъде извършена и по петте, след отпадане на основанията за неговото начисляване. Касае за пет отделни деяния, респ. пет нарушения, поради което правилно с оглед разпоредбата на чл. 18 ЗАНН са определени пет отделни санкции.

От правна страна съдът намира следното: