Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 260016 от 10.05.2022, Окръжен съд - Стара Загора

Съд
Окръжен съд - Стара Загора
Дело
Въззивно гражданско дело 1413/2020
Вид
Решение № 260016
Подписан
10.05.2022
В сила
10.05.2022
Състав
АТАНАС ДИМОВ АТАНАСОВ, ДАНИЕЛА КАРОЛОВА ТЕЛБИЗОВА ЯНЧЕВА, НИКОЛАЙ ИЛИЕВ УРУКОВ

Цитирани разпоредби

  • чл.214 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 142, ал. 2 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 178, ал.1, т.3 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 187, ал. 3 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 187, ал. 5 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.187, ал.5-6 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.9, ал.2 · Наредба за структурата и организацията на работната заплата

Р

Е Ш Е

Н И Е

Номер 260016

10.05.2022 година Град С.З.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, първи граждански състав, на 13 април 2022 година, в публичното заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА -

ЯНЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ:

НИКОЛАЙ УРУКОВ

АТАНАС АТАНАСОВ

Секретар Таня Кемерова

Прокурор като разгледа докладваното от съдията А. АТАНАСОВ въззивно гражданско дело номер 1413 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано е по въззивна жалба на ГД Ж.С.О. И Б.Т.“, правоприемник на Г.Д. Н.П.“, против решение № 409/20.03.2020г., постановено по гр.д.№ 5290/2019 г. по описа на Районен съд – С.З..

Във въззивната жалба се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради постановяването му в противоречие с материалния закон и необоснованост.

Претендира се отмяната му и постановяването на ново, с което предявените искове бъдат отхвърлени, а на страната бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Въззиваемият Х.Н.Х. е оспорил въззивната жалба като неоснователна.

Изложени са съображения, че обжалваното решение е правилно, тъй като първоинстанционният съд правилно е приложил материалния закон.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Пред районния съд са били предявени искове по чл. 178, ал.1, т.3 ЗМВР и чл.86, ал.1 ЗЗД.

Ищецът (сега въззиваем) е твърдял в исковата си молба, че е бил служител на МВР от 1991 год., като от април месец 2014 год. бил служител на сектор „Охрана на обществения ред в железопътния транспорт“ гр. С.З. към Зонално жандармерийско управление-К., при Д.Ж.“ в Г.Д.

Н.П.“ - МВР. Назначен бил на длъжност „Младши инспектор - полицай/старши полицай“. През трите предхождащи настоящата искова претенция години, изпълнявал служебните си задължения на сменен режим на работа, като бил полагал труд на смени по график с продължителност от 12 /дванадесет/ часа. Така положеният от него труд на смени бил както през светлата част на деня, така и през нощта от 20.00 часа до 08.00 часа. В този смисъл било налице полагане от ищеца на нощен труд от 22.00 часа до 06.00 часа на следващия ден. Обичайното местоизпълнение на служебните му задължения било в гр. С.З.. Служебното му правоотношение се уреждало от ЗМВР, който се явява специален по отношение на ЗДСл по аргумент от чл. 142, ал. 2 ЗМВР. Разпоредбата на чл. 187, ал. 3 ЗМВР регламентира, че работното време на държавните служители се изчислява в работни дни - подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени - сумирано за тримесечен период.

Според чл. 187, ал. 5 ЗМВР работата извън редовното работно време се компенсира с допълнителен платен годишен отпуск за работата в работни дни и с възнаграждение за извънреден труд за работата в почивни и празнични дни – за служителите на ненормиран работен ден; и с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период - за служителите, работещи на смени.

С оглед характера на заеманата от ищец длъжност през процесния период бил полагал труд през нощта (22:00 - 06:00 часа), като отработеното работно време се е изчислявало сумарно. Счита, че в отношенията между ищеца и работодателя, би следвало да се уреждат съобразно разпоредбите на чл.187, ал.5-6 ЗМВР, предвиждащи компенсиране на работата извън редовното работно време с възнаграждение за извънреден труд за служителите на смени. Счита, че в конкретния случай, следвало да приложи разпоредбата на чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, предвиждаща преизчисление на положения нощен труд. За периода от 19.08.2014 г. до 01.04.2015 г. е действала Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. (ДВ, бр. 69 от 19.08.2014 г., в сила от 19.08.2014 г., отм., бр. 40 от 02.06.2015 г., в сила от 01.04.2015 г.).

От 01.04.2015 г. до 29.07.2016 г. е действала Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г., която била отменена с Решение № 8585 от 11.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5450/2016 г., обн. в ДВ бр. 59 от 29.07.2016 г. От 02.08.2016 г. и понастоящем действала Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. (обн., ДВ, бр. 60 от 02.08.2016 г., в сила от 02.08.2016 г.). Текстовете на чл.3, ал.3 и в трите наредби били идентични, като гласели, че при работа на смени било възможно полагането на труд и през нощта между 22:00 и 6:00 ч., като работните часове не следвало да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. Съобразно чл.31, ал.2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. (ДВ, бр. 69 от 19.08.2014 г., отм. ДВ, бр. 40 от 02.06.2015 г., в сила от 01.04.2015 г.) при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22:00 и 6:00 ч. за отчетния период се умножава по 0,143. В следващите две Наредби № 8121з-592/25.05.2015г и № 8121з-776/29.07.2016 г., приложими към процесния период от 14.10.2016 г. до 14.10.2019 г., липсвала изрична регламентация за преизчисляване на нощния труд в дневен. Липсата на изрична норма обаче не следвало да се тълкува като законово въведена забрана за преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен, а представлявала празнота в уредбата на реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи. Счита, че била налице непълнота в специалната уредба, касаеща служителите в МВР, като в този смисъл би следвало субсидиарно да се приложи разпоредбата на чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, която гласи, че при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, или коефициент 1,143. Твърди, че работодателят не му е изплатил възнаграждение за положен извънреден труд, формиран след преизчисляването на положения от същия нощен труд с коефициент 1.143 и съответното му увеличаване с 50%, , както и мораторна лихва, и затова е искал съдът да го осъди да му заплати общо 2 248 лв. за положен труд над установеното за времето от м. октомври 2016 г. до м. октомври 2019 г. включително, както и обезщетение за забава в размер на 351,86 лв. общо.

По реда на чл.214 от ГПК е било допуснато изменение на исковете по размер чрез намаляването им до сумите съответно от 1 409,43 лв. и от 200,26 лв.

Ответникът (сега въззивник) е оспорил исковете, като е твърдял, че ищецът не е полагал извънреден труд, който да подлежи на заплащане. Позовава се на наредбите за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР. Счита, че за нощния труд на държавните служители в МВР, предвиден и уреден в чл. 187, ал. 1 и ал. 3