Определение № 947 от 22.11.2023, Окръжен съд - Перник

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 947 гр. Перник, 22.11.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ

Членове:

КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ

ИГНАТ АС. ТИМОФЕЕВ като разгледа докладваното от КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ Въззивно частно гражданско дело № 20231700500690 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 – чл. 278 ГПК.

Образувано е по частна жалба от „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК 831609046 против Определение № 506 от 14.08.2023 г. по ч. гр. д. № 462/2023г. по описа на Районен съд-Радомир, с което е обезсилена заповед за изпълнение на парично задължение № 238/16.06.2023 г., издадена по заявление с рег. № 2827/16.06.2023 г. по ч. гр. д. № 462/2023 г. на РдРС, подадено от „Топлофикация София“ ЕАД против П. Ц. П. и е прекратено производството по ч.гр.д. № 462/2023 г. по описа на Районен съд - Радомир С жалбата се иска да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно обжалваното определение, като излага доводи, че РС не е съобразил, че предмет на заповедното производство е сума за главница в размер на 1880.55 лв., ведно със законна лихва от депозиране на заявлението и 220.23 лв. мораторна лихва за забава върху главницата. Така посочените суми, обективират предмета на съдебното вземане. Съдебните разноски и юрисконсултското възнаграждение не са част от вземането на кредитора, но се присъждат с издаването на заповедта и в случай че същата влезе в законна сила, следва да се издаде изпълнителен лист за тях. С извършеното плащане е заплатена главница, законна лихва върху същата, мораторна лихва и съдебни разноски. Останало е незаплатено, присъденото му юрисконсултско възнаграждение. Доколкото с молба процесуалният представител на дружеството е потвърдил единствено плащането по вземането спрямо длъжник, то РС не е трябвало да обезсилва заповедта, а да издаде изпълнителен лист за остатъка от присъдената сума, а именно юрисконсултско възнаграждение.

1

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК ответникът по частната жалба П. Ц. П. не е подал отговор.

Пернишкият окръжен съд, след като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, приема следното:

Частната жалба като подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК против подлежащ на обжалване акт, е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Ч. гр. д. № 462/2023г. на Районен съд-Радомир е образувано по заявление от „Топлофикация София” ЕАД по реда на чл. 410 ГПК за издаване заповед за изпълнение срещу длъжника П. Ц. П. за посочените в заявлението суми: 1818,71 лв. - главница, представляваща неплатена топлинна енергия за периода от м.05.2020 г. до м.04.2022 г., 208,68 лв. - лихва за периода от 15.09.2021 г. до 04.04.2023 г., ведно със законната лихва върху размера на главницата, считано от датата на подаване на заявлението - 27.04.2023 г., сумата от 61,84 лева - представляваща главница за дялово разпределение за периода от м.05.2020 г. до м. 04.2022 г., 11,55 лв. - лихва за периода от 16.07.2020 г. до 04.04.2023 г., както и законната лихва върху размера на главницата, считано от датата на подаване на заявлението - 27.04.2023 г. до изплащане на вземането, и сумата от 42,02 лв., представляваща разноски по делото - заплатена държавна такса и 50,00 лв. юрисконсултско възнаграждение, което е изцяло уважено от РС и е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 238/16.06.2023 г., срещу която длъжникът е подал възражение по чл.414а ГПК, в което посочва, че е платил задължението си, за което представя и писмени доказателства за общо платена сума в размер на 2192,80 лв.

С разпореждане по делото съдът е връчил препис от възражението и доказателството на заявителя, съобразно процедурата по чл. 414а, ал. 3 ГПК. В тридневния срок заявителят подал становище, че е извършено от длъжника П. плащане в размер на 2192,80 лева, но следва да бъде издаден от съда изпълнителен лист срещу длъжника за сумата от 50 лева присъдени със заповедта разноски на дружеството-заявител за юрисконсултско възнаграждение, тъй като същото не било заплатено от П.. С обжалваното определение заповедният съд е обезсилил заповедта за изпълнение по чл.410 ГПК и е прекратил производството по ч. гр. дело, като е приел, че задължението на длъжника по издадената заповед за изпълнение е изцяло погасено. Видно от издадената заповед съдът се е разпоредил П. да заплати на „Топлофикация-София“ ЕАД сумата от 1818,71 лева главница за неплатена топлинна енергия за посочения в заповедта период, 208, 68 лева лихва, сумата от 61,84 лева главница за дялово разпределение и сумата от 11,55 лева лихва върху същата сума, както и 42,02 лева държавна такса и 50,00 лева юрисконсултско възнаграждение.Сбора от всички така посочени в заповедта суми е равен и на сумата заплатена от длъжника на дружеството- заявител, а именно 2 192,80 лева , поради което съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 414а, ал. 4, изр. второ ГПК и издадената заповед за изпълнение на парично задължение № 238/16.06.2023 г. следва да бъде обезсилена изцяло включително и за сумата от 50 лева заплатено юрисконсултско възнаграждение.

2

Въззивният съд напълно споделя фактическите и правни констатации на първоинстанционния съд, по следните съображения:

Целта на заявлението по чл. 410 ГПК е снабдяването на заявителя с изпълнителен лист при липса на плащане от страна на длъжника. Идеята на процедурата по чл. 414а от ГПК е не просто да се провери безспорността на вземането и кредиторът да получи изпълнително основание срещу длъжника си, а и да се стимулира длъжникът, който не оспорва вземането на кредитора, да го престира и кредиторът преди всичко да получи плащане на изискуемото си вземане. При съпоставка на посочените в т. 9 на процесното заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК суми по основание, размери и периоди и тези за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 238/16.06.2023 г. е видно, че има пълно съвпадение, включително и относно претендираното юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00 лв., които суми след съответното аритметично пресмятане възлизат на сбора от общо 2192,80 лева. С неоспореното и установено с приложеното към възражението доказателство плащане от длъжника в срока по чл. 412, т. 8 ГПК на сумата 2192,80 лева, същият е изпълнил изцяло задължението си, присъдено със заповедта за изпълнение общо в размер на 2192,80 лева, включващо и присъденото със заповедта юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00 лв.

Следователно след като в случая кредиторът е получил плащане на цялото претендирано вземане по заповедта, вкл. и разноските, целта на заповедното производство е изпълнена и е безпредметно издаването на изпълнителен лист. Ето защо, РС не е имал основание да издаде изпълнителен лист за цялото претендирано вземане по заповедта, вкл. и за остатъка от присъдената сума за разноските, а именно юрисконсултско възнаграждение, след като и то е било платено от длъжника. Това се отнася и до претенцията за законна лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до датата на плащането, доколкото плащането е извършено в срока за доброволно изпълнение и това, съгласно разпоредба на чл. 412, т. 10 от ГПК възпрепятства влизането в сила на заповедта за изпълнение и предприемането на действия по принудително изпълнение.

Доводите в жалбата, че РС не е съобразил, че предмет на заповедното производство е сума за главница в размер на 1880.55 лв. и 220.23 лв. мораторна лихва за забава върху главницата, дори и да са фактологично верни, отразяват единствено начина на пресмятане на сбора от двете главници /1818,71 лв. – главница за ТЕ + 61,84 лева - главница за дялово разпределение = 1880,55 лв./ и от двете мораторни лихви /208,68 лв.+ 11,55 лв. = 220,23лв./, но не променят крайния извод, че аритметичният сбор на всички претендирани и присъдени суми възлиза на 2192,80 лева, които както се посочи са платени от длъжника.

По изложените съображения обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено. Частната жалба е неоснователна.

С оглед резултата от обжалването, на жалбоподателя не се дължат разноски по въззивното производство.

3

Предвид изложеното, Пернишкият окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 506 от 14.08.2023 г. по ч. гр. д. № 462/2023г. по описа на Районен съд-Радомир.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4