Решение № 53 от 16.01.2025, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 53 гр. Варна, 16.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в публично заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Константин Д. Иванов

Членове:

Златина Ив. Кавърджикова

Николай Св. Стоянов при участието на секретаря Марияна Ив. Иванова като разгледа докладваното от Златина Ив. Кавърджикова Въззивно гражданско дело № 20243100502002 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по въззивна жалба № 64527/09.08.2024г. от М. Х. К.

ЕГН ********** от гр. ****, чрез адв. Т.Д., против решение № 2564/08.07.2024г. по гр.д. № 20223110102791 по описа за 2022г. на ВРС, с което е допуснато да се извърши съдебна делба на самостоятелен обект ателие № 11, с идентификатор ****, със застроена площ 36,73 кв.м., състоящо се от кабинет, баня-тоалет и тераса, при граници: предверие, ателие № 10 и ателие № 12, ведно с 1,6011 % ид.ч. от общите части на сградата, равняващи се на 8,18 кв.м. ид.ч., както и съответния процент ид.ч. от правото на строеж върху поземления имот, разположено на седмия етаж на сграда с идентификатор ****, изградена в дворното място с идентификатор *** по ККР, одобрени със заповед № РД18-92/14.10.2008 год. на Изп. Директор на АГКК, с административен адрес гр. ****, целият с площ от 350 кв.м., при съседи на поземления имот: имоти с идентификатори ****, ****, ****, ****, между съделителите и при квоти: 476/518 ид.ч. за И. К. К., ЕГН ********** и 32/518 ид.ч. за М. Х.

К., ЕГН **********, на осн.чл.34 ЗС.

Счита обжалваното решение за постановено в протИ.речие с материалните процесуалните правни норми, поради което е неправилно и незаконосъобразно по подробно посочените във въззивната жалба съображения. Навела е твърдения и представила според страната доказателства, че е придобила собствеността по отношение на делбения имот. Той не е съсобствен и за това е искала прекартяване на производството. Решението е немотивирано с оглед събраните доказателства, които съдът дори не е обсъдил в тяхната съвкупност. Ищецът не е представил писмен документ, който да удостоверява собствеността му по отношение на ателие № 11, не е навел и твърдения за придобиване по давност. Нещо повече. Учредил й е право на строеж. Правото на собственост на дворното място и правото на собственост върху определен самостоятелен обект са различни вещни права. Промяната в 1 правото на собственост върху земята не води до промяна в правото на строеж или върху собствевността на самостоятелен обект. Тя е едноличен собственик на спорния имот.

Моли се да бъде постановен съдебен акт, с който да бъде прекратено производството по делото, като недопустимо, като първоинстанционното решение бъде обезсилено. В условията на евентуалност , ако бъде прието, че не са налице основания за прекратяване на производството да бъде отменено обжалваното решение и постановено друго, с което да бъде отхвърлен иска за делба. Претендира присъждане на сторените разноски.

В писмен отговор И. К. К. ЕГН ********** от гр. ****, чрез адв. П.Х. оспорва доводите във въззивната жалба, намирайки ги за несъстоятелни. Решението на ВРС е правилно и законосъобразно. По време на брака между страните е сключен договор по НА № 112, т. 4, рег. № 10985, д. № 601/2003г. на нотариус Ж.К., по силата на който П.Х. му е продала 1/6ид.ч. от 1/2ид.ч. от втори жилищен етаж на жилищната сграда в гр. ****, ведно със съответните части от таванския етаж и от общите части, както и 1/6ид.ч. от 1/6 или 1/36ид.ч. от дворното място. Жилищната сграда е била съборена и построена нова. С влязло в сила решение № 332/15.02.2022г. по гр.д. № 9453/2021г. на ВРС е признато за установено, че М. К. не е собственик на 1/72ид.ч. от дворното място в гр. ****. Той самият е собственик на 1/36 от ПИ по силата на цитираната сделка-по дарение, както и на 1/6ид.ч. по дарение от майка си. С НА № 24, т. 1, рег. № 3681 д. № 24/2022г. на нотариус № 115, М. Х. е призната за собственик на 5.18кв.м. от дворното място, от които 0.32кв.м. е придобила чрез покупкопродажба, а останалите 4.76кв.м. е признато, че притежава при прекратена СИО с И. К., въз основа на цитираната сделка по НА № 112/2003г. . Други права тя няма. Въз основа на тези признати от нотариуса права на М. К. е учредено право на строеж върху процесното ателие № 11 на седми етаж , със застроена площ 36.73кв.м. Тази сделка е вписана след вписването на исковата молба по гр.д. № 9453/2021г. на ВРС, с решението по което е установено, че И.

К. има права върху поземления имот, а М. К. не. Междувременно правото на строеж е трансформирано в право на собственост. Правото на строеж й е било учредено с оглед предполагаемите й към момента на сделката по НА № 24/2022г. права. При липсата на права по отношение на дворното място, правото на строеж не й принадлежи, като решението по гр.д. № 9453/2021г. на ВРС й е протИ.поставимо, предвид вписаната преди сделката искова молба. Страните са съсобственици на правото на строеж, съответно правото на собственост по отношение на ателие № 11 при квоти 32/518ид.ч. за М. К. и 476/518ид.ч. за И. К.. Налице е за него правен интерес да се прекрати съсобствеността.

Моли се да бъде потвърдено първоинстанционното решение, ведно с присъждане на сторените разноски.

За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:

В исковата си молба И. К. К. ЕГН ********** от гр. ****, чрез адв. П.Х. излага, че с ответницата М. Х. К. ЕГН ********** от гр. **** са бивши съпрузи, чиито брак, сключен на 07.10.1998г. е прекратен с влязло в сила решение № 2573/15.05.2014г. по гр.д. № 10760/2013г. на 11-ти състав на ВРС. По време на брака им бил сключен договор за покупкопродажба, обективиран в НА № 112, т. 4, рег. № 10985, д. № 601/2003г. на нотариус Ж.К., по силата на който леля му П.Д.Х. му продала 1/6ид.ч. от собствената си 1/2ид.ч. от втори етаж на жилищна сграда в гр. ****, ведно със съответните ид.ч. от тавански етаж и от общите части на сградата, както и 1/6ид.ч. от 1/6ид.ч. от дворното място, цялото от 283кв.м., съставляващо УПИ № 10 в кв. 16 по плана на гр. Варна, при граници: от две страни улица, УПИ № 9 и УПИ № 11. Сега жилищната сграда е съборена и в дворното място се извършва строителство. След приет ПУП със заповед № 55/2005г. на Кмета на Община Варна, УПИ е с площ от 350.00кв.м.

Твърди, че договорът по НА № 112/2003г. на нотариус Ж.К. е отностилно смулативен, като макар и сключен като покупко-продажба, прикрива дарение. Това е предприето, за да няма претенции от нейните низходящи по отношение на имотаС леля му 2 подписали отделно писмено споразумение, което представя като писмено доказателство за действителната сделка. Тъй като бившата му съпруга е евентуален приобретател по сделката, извършена по време на брака им, това обратно писмо, без да е подписано от нея е непълно и представлява начало на писмено доказателство по смисъла на чл. 165, ал. 2 от ГПК. Моли се в мотивите на решението си съдът да констатира симулативността на основанието на сделката, което прикрива дарение. Моли се също така да бъде прието, че ответницата не е собственик на 1/72ид.ч. от дворното място.

Моли се да бъде прието в условията на евентуалност, че ответницата няма никакъв принос за придобиването на този имот, понеже не е участвала с никакви средстваСделката урежда изцяло роднински отношения, които нямат общо с семейното им имущество и брачните им отношения. Твърди само в условията на евентуалност, че отношенията по сделката са уредени от неговите родители и и по нея не са възникнали никакви задължения за него и тогавашното му семейство, които водят до възникването на СИО. Извършени са поредица от сделки между леля му и майка му по повод уредбата на отношенията им по повод имота, за което представя НА № 111/2003г. и НА № 101/2003г.

Смята, че е собственик на 1/36ид.ч. от ПИ по силата на цитираната сделка, придобити по дарение, евентуално с извънсемейни средства, както и на 1/6ид.ч. по дарение от майка си. Ответницата се опитва да участва в птечащия строителен процес, като съсобственик на терена.

С НА № 24, т. 1, рег. № 368, д. № 24/2022г. на нотариус В.Д., М. Х. е призната за собственик на 5.18кв.м.ид.ч. от дворното място, като е придбила чрез покупко-продажба 0.32кв.м. със същия НА, а останарите 4.76кв.м. е признато, че притежаваслед прекратена СИО с И. К., въз основа на сделката по НА № 112/2003г. Въз основа на тези признати права, на М. Х. е учредено право на строеж върху ателие № 11 от новостроящата се сграда, разположен на 7-ми етаж, със застроена площ от 36.73кв.м., състоящо се от кабинет, банятоалет и тераса.

Смята, че съществува привдност, че М. Х. е едноличен собственик на правото на строеж върху посочения обект, като в действителност са съсобственици при квоти от 32/518ид.ч. за М. Х. и 476/518ид.ч. за него,

Моли се да бъде допусната делба на процесното право на строеж при посочените по-горе квоти в съсобствеността.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от М. Х. К. ЕГН ********** от гр. Варна, ***, ет. 5, ап. 10, чрез адв. Д.Й., в който изказва становище за недопустимостта на иска, т.к. е придобила правото на строеж в следствие на притежаваното от нея право на собственост на идеалните части върху ПИ в индивидуална собственост. Сочи, че е образувано пред ВРС и все още е висящо на въззивнна инстанция гр.д. № 9453/2021г. на 21-ви състав на ВРС по предявения от И. К. и насочен срещу нея отрицателен установителен иск за приемане за установено, че не е собственик на 1/72ид.ч. от ПИ, предмет и на настоящото дело. Счита, че производството следва да бъде спряно, до приключване на преюдициалния спор за собстевност.

Ако се приеме, че искът е допустим, изказва становище за неосновантелността му.

Оспорва изнесената в исковата молба фактическа обстановка. Оспорва се твърдението за относителна симулация на сделката от 2003г. Собственик е на 5.18кв.м.идч. от дворното място, притежавани от нея в индивидуална собственост. Сделката от 2003г. е действителнакаквато е обективирана в НА № 112/2003г. на нотариус Ж.К.. Правата които е придобила в СИО, като трето лице, доколкото не е участвала при сключване на сделката е придобила по силата на законовата презумпция на чл. 21, ал. 3 от пхСК. На нея не може да бъде протИ.поставена твърдяната симулация. Освен това правата на третите лица, придобили добросъвестно от приобретателя по привидното съглашение се запазват, освен ако исковата молба за разкриване на привидността е вписана преди придибиване на собствеността.В конкретния случай е придобила права преди вписване на настоящата искова молба. Оспорва твърденията в исковата молба в условията на евентуалност, че няма принос 3 в придобиването на имота и не е участвала в сделката с никакви средства. Възразява, че средствната за закупуване на спорните 1/36ид.ч. е станоло с нейни лични средства, добити след продажбата на неин личен имот, обективирана в НА № 159/24.04.2003г. Освен това с НА № 24/2022г. е придобила с покупко-продажба още 0.32кв.м. и така се е легитимирала за собственик на 5.18кв.м. от дворното място и е била призната за собственик на 5.18кв.м., в която сделка е участвал като страна и бившият й съпруг И. К.. Позовава се и на изтекла придобивна давност, като добросъвестен приобретател.

Моли се да бъде прекратено производството, като недопустимо. В условията на евентуалност се моли да б де спряно производството, на осн. чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК, евентуално да бъде отхвърлен, както неоснователен предявения срещу нея иск за делба.

Претендира присъждане на сторените разноски.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и становищата на страните, намира за установено следното от фактическа страна:

Не се спори между страните и се установява от представеното по първоинстанционното дело решение № 2573/15.05.2014г. по гр.д. № 10760/2013г. на ВРС , че сключеният на 07.10.1998г. между И. К. К. и М. Х. К. брак е прекратен с развод.

С договор за покупко-продажба, обективиран в НА № 112, т. 4, рег. № 10985, д. № 601/2003г. на нотариус Ж.К., П.Д.Х. е продала на И. К. К. 1/6ид.ч. от собствената си 1/2ид.ч. от втори жилищен етаж в масивна сграда, находяща се в гр. ****, ведно със съответните ид.ч. от таванските помещения в сградата и от общите части на сградата, както и 1/6ид.ч. от собствената си 1/6ид.ч. от дворното място, в което е построена сградата, цялото с пространстно от 283кв.м., представляващо УПИ № 10, в кв. 16 по плана на града, 17-ти подрайон за сумата от 3125.42лв.