Решение № 172 от 24.07.2026, Окръжен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 172 гр. Ловеч, 24.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ТАТЯНА МИТЕВА

Членове:

ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА

ПОЛЯ ДАНКОВА при участието на секретаря ПРЕСЛАВА ЦВЕТАНОВА като разгледа докладваното от ПОЛЯ ДАНКОВА Въззивно гражданско дело № 20264300500260 по описа за 2026 година и за да се произнесе съобрази:

Производство с правно основание чл. 17 от ЗЗДН

Подадена е въззивна жалба № 2957/27.04.2026 г. от М. А. против съдебно решение №71/21.04.2026 г. на ТРС по гр.д. №1452/25 г. , което атакува изцяло и моли да бъде отменено като .Заявява,че гласните доказателства по делото са манипулирани и не следва да се кредитират.Посочва, че съдът не е обсъдил писмените му бележки. Твърди, че съдът не е съобразил правилно изложеното от детето в „синята стая“. Посочва,че са допуснати процесуални нарушения.

Г.Г., действащ като баща на малолетното дете Г.Г. е посочил във възражение №3176/05.05.2026 г., че мотивите на районния съд са правилни , последователни , логични и обосновани. Посочва, че А. е извършил дав отделни акта на домашно насилие-влачене на детето в жилището до входната врата, нанасяне на плесница и изхвърляне в коридора, както и е нанесъл жесток побой на майката на детето пред свидетели. Заявява, че за тези действия А. е понесъл последиците чрез обжалвания съдебен акт.

В съдебно заседание въззивникът, редовно призован, се явява лично и с проц.представител адв. С. Поддържа въззивната жалба и моли да бъде уважена, като в съдебно заседание доразвива становището си по фактическите обстоятелства и правни изводи. В подробни писмени бележки от 23.07.2026 г. адв. С. обсъжда св. показания, комплексната съдебна експертиза, декларацията по чл. 9, ал.3 от ЗЗДН и счита, че изводите на районния съд за 1 осъществено насилие спрямо детето Г. Г. са неправилни.

Г., редовно призован се явява лично. Заявява, че атакуваното съдебно решение е правилно и законосъобразно и моли да бъде потвърдено.

За детето се явява адв. Р. Х. – особен представител. Изтъква, че съдебното решение е правилно.

ДСП – р.пр. не изпраща представител.

От представените доказателства по гр. д. №1452/25 г. на Троянски районен съд, социалния доклад на ДСП-Ловеч, заключението на съдебнопсихологическата експертиза, от становището на страните и техните процесуални представители, преценени поотделно и в тяхната взаимна връзка и обусловеност, съдът приема за установени следните фактически обстоятелства:

Постановено е съдебно решение №71/21.04.2026 г. на ТРС по гр.д.

№1452/25 г., с което съдът уважава молбата за издаване на заповед за защита и ПОСТАНОВЯВА МЕРКИ ЗА ЗАЩИТА по Закона за защита от домашното насилие /ЗЗДН/ по молба на Г. Н. Г., ЕГН **********, действащ като родител и законен представител на малолетното дете Г. Г. Н., ЕГН *********, по отношение на акта на домашно насилие от 21.04.2025г., осъществен от М. А.

А., в гр. Т., ж.к. ***, както следва: ЗАДЪЛЖАВА М. А. А., ЕГН **********, с адрес: гр. Т., ж. к. ***, на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН, да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо Г. Г. Н., ЕГН *********.

ЗАБРАНЯВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 3 от ЗЗДН на М. А. А., ЕГН **********, с адрес: гр. Т., ж. к. ***, да приближава Г. Г. Н., ЕГН *********, жилището й в гр. Т., ж. к. ***, училището, в което учи, на разстояние не помалко от 50 метра, за срок от 18 (осемнадесет) месеца. На основание чл. 5, ал.

2 ЗЗДН ПРИСПАДА от общия срок 18 месеца времето от връчване на заповедта за незабавна защита – 15.05.2025 г. до датата на влизане в сила на решението. ЗАБРАНЯВА на основание чл.5, ал.1, т. 4 от ЗЗДН на М. А. А., ЕГН **********, с адрес: гр. Т., ж.к. ***, да осъществява контакт под каквато и да е форма с Г. Г. Н., ЕГН *********, вкл. по телефон, чрез електронна или обикновена поща и факс, както и чрез всякакви други средства или системи за комуникация, за срок от 18 (осемнадесет) месеца. На основание чл. 5, ал. 2 ЗЗДН ПРИСПАДА от общия срок 18 месеца времето от връчване на заповедта за незабавна защита – 15.05.2025 г. до датата на влизане в сила на решението.

Атакуваният съдебен акт от 21.04.2026 г. на ТРС е валиден, допустим и правилен. В хода на делото пред настоящия съдебен състав беше изслушана комплексна съдебнопсихолого-психиатрична експертиза, като след анализ на доказателствата в първа инстанция,обясненията на детето и заключенията на вещите лица съдът приема, че изводите за осъществено домашно насилие спрямо Г.Н. и вида на определените мерки за закрила на детето са обосновани.

Съдът е сезиран с искане по реда на чл. 17 от ЗЗДН , при което действа в производство по спорна администрация. Съдействието на държава по възпиране на неправомерното поведение на страната, осъщестила домашно 2 насилие е свързано с възпрепятнстване на последващо поведение от извършителя. Процедурата се характеризира с бързина на защитата на молителя, улеснен достъп до съдебното производство и произнасяне на настоящата втора инстанция с окончателно решение по същество на искането.

Като се държи сметка за целите и вида на съдебната процедура по чл. 17 от ЗЗДН съдът намира,че следва да се обсъждат представените доказателства в този аспект. Осъществяване на домашно насилие се установява при наличието на две кумулативни предпоставки. Следва да е осъществен акт на насилие от страна на ответника по молбата, който да е сред предвидените в чл. 2 от ЗЗДН спрямо молителя и лицата – молител и ответник, да се намират в правна, фактическа или родствена връзка /предвидена в чл. 3 от ЗЗДН/.

Г. Г. Н. е родена на 27.06.2014 г. с биологични родители И.А.М. и Г. Н.

Г.. След 2020 г. родителите на Г.Н. се разделили и И.М., с детето заживяла при условията на фактическо съжителство с М. А. А. в гр. Т., ж.к. ***. М. А. и И.М. имат дете – син А.М.А..

Г. Г. е биологичен баща на Г. Н. и следователно на основание чл. 3 от ЗЗД , като законен представител на детето има активна процесуална легитимация в производството. А. е лице,с което родителя на Г.Г. майкатаИ.М. е била във фактическо съжителство към момента на дом.насилие –чл.

3,т.10 от ЗЗДН.

Съдът приема като достоверни св. показания на изслушаните св.

И.А.М., М.Н.М. и М.М.М., И.А.М. и В.М.А., тъй като са очевидци, възпроизвеждат точно обстоятелствата, заявяват лични впечатления, техните показания са непротиворечиви и се подкрепят от писмените доказателства.

Съдът не кредитира показанията на Е.А.А. и Р.М.А. относно деянието на 21.04.2025 г., тъй като те са изолирани, противоречат на останалите писмени и гласни доказателства и очевидно целят, да оправдаят поведението на М.А..

Св. Е.А. не е била непосредствен свидетел на домашното насилие на 21.04.2025 г. и не може в такава насока да даде значими показания. Р.М.-майка на М.А. не е възприела от първо лице действията на сина си спрямо детето и се е качила в апартамента една след идването на полицията, поради което няма конкретни впечатления от действията на домащно насилие.

Съдът е провел изслушване на детето Г. Г. Н. на 09.04.2026 г. в „Синя стая“ към Окръжен съд - Ловеч в присъствие на страните, процесуалните им представители. Т.А., Началник отдел отдел „Закрила на детето“ -гр. Т. СТ.

Делийски, майката на детето И.А.М.. Детето заявява, че през 2025 е било свидетел на побой в жилището , което обитавали в гр. Т. от А. на майка му,в присъствие на баба и /майка на майка и/. Заявява, че в хода на конфликт е била избутана от въззивника извън апартамента, той и ударил шамар и се заключил вътре с майка и баба и. Тя посочва, че се е оплакала на съседа Марин за да извика полиция . Твърди, че и друг път са се карали и въззивника е удрял майка и , но тогава за пръв път е видяла това. Заявява,че въззивника отворил врата на апартамента едва след идването на полиция и оттам излязла майка и цялата в кръв. Детето казва, че има страх от М., както за себе си ,така иза 3 майка си.

Настоящата инстанция възприема заключението по изслушаната комплексната психолого-психиатричната експертиза №5682/13.07.2026 г. като компетентна, пространна, подробна и професионално мотивирана. Съдът не приема като обосновани възраженията на адв. С. „доколко това, което бе представено пред съда от вещи лица от гр. Плевен може да се нарече експертиза“/к.ц./. Експертизата е изготвена от вещи лица с изключително високо ниво на компетентност - доц. д-р П. Ч., ръководител на Катедра "Психиатрия и медицинска психология" на Медицински университет – Плевен, която освен , че е хабилитирано лице, преподава в Медицински университет - Плевен, от 2019 г. има специалност „детска психиатрия и е клиницист ,практикуващ от 2008 г. А. А. е клиничен психолог в МБАЛ „Г.Странски“-Плевен, завършила психология през 2003 г. с отличен успех и има повече от 20 годишен опит в когнитивно-поведенческата терапия и психологична помощ при критични и стресови ситуации, вт.ч. и на деца над 2 г. Съдебната експертиза е изготвена въз основа на анализ на св. показания на свидетелите по делото, обясненията на детето пред съда. Отразени са резултатите и от проведен психиатричен преглед на детето Г.Г., данните от психологично изследване по адаптирана за възрастта тестова методика на Айзенк, проективни тестови методики-рисувателни и изследване чрез тематично –аперцептивен тест, тестови изследвания на детето в присъствие на двамата биологични родители. Съдът кредитира изводите на вещите лица,като подкрепени и от гласните доказателства, че детето е преживяло епизод на насилие, което е довело до остра реакция на остър стрес с нарушено ниво на функциониране, като понастоящем острите психотравмени последици са отзвучали. След травмата контактът на детето с М. А. е източник на напрежение, тъй като то има спомен за лошото отношение на бащата и страх от повторяемост.

Съдът приема за установено, че на 21.04.2025 г. в апартамент и на стълбищната площавдка пред него , находящи се в гр. Т. , ж. к. *** Г. Г. е преживяла домашно насилие– лично и като свидетел на побой над нейната майка И.М. и баба В.А. от М. А.. М. А. се обадил на В.А. да я вземе от с.

Г.,Л.област и да я закара в дома им, тъй като имали проблеми с дъщеря и И.М. и да намерят решение. След 16 часа И.М. –майка на Г. се завърнала от работа и влязла в апартамента , заедно с Г., която я чакала на входа на блока. След като отключила вратата на жилището и влязла М.Асенов започнал да я удря, свалил е на земята и продължил да и нанася удари. Детето и баба му започнали да викат и М. А. изкарал Г. извън жилището, ударил и шамар и се заключил в апартамента с майката и бабата. Конфликтът и физическата саморазправа между тях продължила, при което те викали и се чувало тропане. Съседът М.М. възприел викове „Помощ, помощ“ и по съвет на съпругата си св. М.М. излязъл на площадката пред апартаментите. Там видял как М. А. извежда детето пред жилището, пляска го и го оставя- „Той /М./ хвана детето за дрехата, издърпа я с дясната си ръка за нейното ляво рамо, 4 избута я и с дясната си ръка я плесна, удари шамар на Г.“/к.ц./. Детето Г. останало на стълбищната площадка и продължило да пищи. То се хвърлило към М.М., прегърнало го и започнало да вика „Мамо, мамо, бият мама,бият мама“. Веднага след това излязла пред жилищата в коридора и св. М.М., която прегърнала детето и го чула да вика“Те ще убият мама!Те ще убият мама!Помогнете и!“. Детето треперело и неистово пищяло/св. М.М. /.

Свидетелите започнали на блъскат по вратата около 5-6 минути , за бъде отворена и чували писъци отвътре. М.А. отворил входната врата, казал,че жена му така си пищи, отново затворил и заключил. Две приятелки на Г. дошли, започнали да я прегръщат и успокояват, а детето се опитвало и три пъти грешно набирало тел. 112. М.М. се свързала с оператор на тел.

112,представила се , пояснила ситуацията и след 10 минути пристигнали полицаи. През това време М.М. изпратила Г. и двете други момичета пред блока под предлог да ориентират полицаите и да ги отдалечи от мястото. М.А. отворил вратата едва при пристигането на полицаите. Майката на Г. успяла лазейки да изпълзи от апартамента и била с разбита уста, трепереща,не можеща да говори и окървавена. И. била откарана в болница, а детето Г. отишло при биологичния си баща Г.,който живеел в близост.