Решение № 788 от 06.03.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 788 гр. Варна, 06.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 18 СЪСТАВ, в публично заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Йоана Н. Вангелова при участието на секретаря Антоанета Ив. Д. като разгледа докладваното от Йоана Н. Вангелова Гражданско дело № 20233110108805 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявени от д. чрез м. з. и х., срещу С. Н. А. обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 108 ЗС, чл. 59, ал. 1 ЗЗД и чл. 109 ЗС.

Ищецът заявява, че държавата е собственик на поземлен имот с идентификатор ******* по КККР на с. *********, одобрени със Заповед № РД-18-17/06.03.2015 г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение, засягащо поземления имот от 19.12.2022 г., с адрес: с. *******, с площ от 3268 кв. м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м/, номер по предходен план: *******, съседи: *******, *******, *******, *******, *******, *******, *******, *******, който е придобила по силата на закона, а в условията на евентуалност – по реституция.

В исковата молба са наведени доводи, че държавата е придобила собствеността върху процесния имот по силата на закона и за същия е съставен Акт за частна държавна собственост № 10518 от 19.12.2022 г.

Ищецът се позова на предвиденото в чл. 24, ал. 1 ЗСПЗЗ придобивно основание.

В условията на евентуалност поддържа, че държавата се легитимира като собственик на имота по реституция. Излага, че последният е заявен за възстановяване по заявление вх. № 60241/04.08.1992 г. на ПК-Варна и с Решение № 864/06.03.2002 г. на ПК-Варна е признат за възстановяване. Сочи, че по силата на влязла в сила Заповед № 1038/21.09.2001 г. на Областния управител на област Варна е одобрен планът на новообразуваните имоти за 1 процесната територия. Реституционната процедура е приключила с издаването на Заповед № 1432/14.06.2002 г. на Кмета на община Варна по § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ.

Ищецът поддържа, че в разписните листи за имота не са вписани ползватели, същият не е изкупен по реда на § 4 и сл. от ПЗР на ЗСПЗЗ нито е бил заявен за възстановяване от трети лица.

Твърди, че на 15.06.2022 г. в О. д.*** постъпило уведомление от директора на Д. "О.****** относно подадено от Д. М. Б. заявление за заверка на молба-декларация и издаване на удостоверение по обстоятелствена проверка за поземлен имот с идентификатор *******. В отговор О. "З.- ** възразила срещу издаването на удостоверение за обстоятелствена проверка на имота. През м. ноември 2022 г. в О. "З.- ** постъпила информация от СГККВарна относно инициирана от Б. процедура по изменение на КРНИ, засягащо процесния имот, приключила с вписване на последната като собственик на имота въз основа на издадения в нейна полза констативен нотариален акт.

Във връзка с уведомлението от Община Варна на 24.06.2022 г. била извършена проверка от служители на О. д. „З." - Варна относно състоянието и ползването на поземлен имот с идентификатор *******. На 17.05.2023 г. била извършена повторно проверка в имота. При същите било установено, че имотът е силно захрастен и затревен, като същият не е заграден от всички страни. Били констатирано наличието на останки от разрушена стъклена оранжерия в североизточната част на имота, както и изоставена метална конструкция в югоизточната му част.

Обосновава правния си интерес от предявените искове с твърдения, че за гореописания имот в полза на Д. М. Б. е издаден Нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давност № ****г. на нотариус Б.

В. рег. № *** на НК. Впоследствие Б. сключила с ответника С. Н. А. договор за покупко-продажба за същия имот, обективиран в Нотариален акт № ******* г. на Нотариус Б. В. рег. № *** на НК. Твърди, че понастоящем ответницата упражнява фактическа власт върху имота.

Оспорва Д. Б. да е придобила собствеността върху имота, като поддържа, че в нейна полза не е могла да тече придобивна давност в процесния период поради мораториума върху придобиване на имоти държавна и общинска собственост по давност, действал в процесния период.

Позовава се на забраната за придобиване на земя от държавния поземлен фонд, уредена в чл. 24, ал. 7 ЗСПЗЗ. Наред с това оспорва Б. да е осъществявала владение върху имота за предвидения в закона 10-годишен давностен срок. Поддържа, че до снабдяването с констативен нотариален акт за имота тя не е заявила намерението си да го придобие спрямо действителния собственик – държавата. Изтъква, че съгласно TP № 11/2013 г. на ВКС, ОСГК констативният нотариален акт не се ползва с материална доказателствена сила относно констатацията на нотариуса за принадлежността на правото на собственост. Поради изложеното счита, че и сключената с ответника сделка не е могла да породи вещно-транслативен ефект. Счита, че С. А. не е могла и да придобие имота по давност, тъй като от момента на сключване на сделката до 2 предявяване на исковата молба не е изтекъл предвиденият в закона 5-годишен давностен срок. Навежда доводи за нищожност на договора за покупкопродажба, сключен между Д. Б. и С. А., поради абсолютна симулация, като поддържа, че страните не са желали настъпване на правните последици на сделката и същата е сключена само с цел ответницата формално да се легитимира като собственик на имота. В условията на евентуалност поддържа, че е налице относителна симулация, като договорът за покупко-продажба прикрива дарение. Във връзка с така наведените доводи твърди, че посочената в нотариалния акт продажна цена е значително под данъчната оценка на имота и не е действително платена, което счита за индиция за действителната воля на страните по сделката. Счита, че договорът е нищожен поради противоречие със закона, а именно – чл. 24, ал. 1 ЗСПЗЗ, предвиждащ че министърът на **** упражнява правата на собственика за земите от държавния поземлен фонд.

Поддържа, че както Д. Б., така и С. А. са действали със знание за това, че държавата е собственик на процесния имот.

Ищецът поддържа, че ответницата се е обогатила неоснователно за негова сметка, като е ползвала процесния имот, поради което дължи заплащане на обезщетение за лишаване на държавата от ползването на имота в размер на средния пазарен наем, а именно – 100 лева месечно.

Сочи, че в имота са изградени обекти с трайна конструкция, а именно – сграда и оранжерия, които препятстват свободното ползване на имота по предназначение. Твърди, че сградата е построена без необходимите строителни книжа.

Отправя следните искания до съда:

1) за признаване за установено по отношение на ответника, че държавата е собственик на поземлен имот с идентификатор ******* по КККР на с.

*********, одобрени със Заповед № РД-18-17/06.03.2015 г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение, засягащо поземления имот от 19.12.2022 г., с адрес: с. *******, с площ от 3268 кв. м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м/, номер по предходен план: *******, съседи:

*******, *******, *******, *******, *******, *******, *******, *******, придобит по силата на закона на основание чл. 24, ал. 1 ЗСПЗЗ, а в условията на евентуалност – по реституция, възстановен по силата на Решение № 864/06.03.2002 г. на ПК-Варна и Заповед № 1432/14.06.2002 г. на Кмета на Община Варна, и осъждане на ответника да предаде на ищеца владението на описания недвижим имот;

2) за осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в размер на 600 лева – обезщетение за лишаването му от ползването на гореописания имот за периода от 10.01.2023 г. до 10.07.2023 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 10.07.2023 г. до окончателното изплащане на задължението;

3) за осъждане на ответника да премахне построените в гореописания имот сграда и оранжерия.

Претендира разноски.

3

В срока по чл. 131 ГПК ответникът С. Н. А. е депозирал писмен отговор, с който оспорва изцяло предявените искове.

Оспорва държавата да е собственик на процесния поземлен имот на посочените в исковата молба правни основания. Поддържа, че преди колективизацията имотът не е бил собственост на държавата, а частна собственост и е бил включен в блок на ТКЗС. Поради изложеното счита, че имотът не попада в хипотезата на чл. 24, ал. 1 ЗСПЗЗ. Оспорва процесният имот да попада изцяло или частично в имота, описан в Решение № 864/06.03.2002 г. на ПК-Варна и съответно държавата да го е придобила по реституция.

Навежда доводи, че Д. М. Б. е придобила правото на собственост върху имота по давност въз основа на упражнявано владение, продължило повече от 10 години преди снабдяването й с констативен нотариален акт. Сочи, че впоследствие тя й е прехвърлила имота, като оспорва доводите на ищеца за нищожност на договора за покупко-продажба.

Сочи, че понастоящем не е собственик на имота, тъй като на 28.12.2023 г. го е прехвърлила на С. Д. Б. чрез договор за покупко-продажба. Заявява, че след сключване на сделката не тя, а Б. упражнява фактическа власт върху имота.

Счита за неоснователен иска по чл. 59, ал. 1 ЗЗД, тъй като в процесния период е била собственик на имота.

Като неоснователен оспорва и предявения негаторен иск поради обстоятелството, че държавата не е собственик на имота.

Моли предявените искове да бъдат отхвърлени и да му бъдат присъдени разноски.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

На 19.12.2022 г. е съставен акт за частна държавна собственост за процесния поземлен имот с идентификатор ******* по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-17/06.03.2015 г. на Изпълнителния директор на АГКК /л.

18/. В същия като основание за съставяне са посочени чл. 68, ал. 1 ЗДС, чл. 24, ал. 1 ЗСПЗЗ, Решение № 864/06.03.2002 г. на ПК-Варна и Заповед № 1432/14.06.2002 г. на Кмета на Община Варна.

Към исковата молба са приложени цитираните в акта за държавна собственост решение на ПК и заповед на кмета /л. 19-20/. С Решение № 864/06.03.2002 г. на ПК-Варна е възстановено правото на собственост на Държавен поземлен фонд - МЗГАР в съществуващи /възстановими/ стари реални граници на нива от 165 дка, находяща се в терен по § 4 на с. *******, като по плана на стари имотни граници на местността имотът представлява пл. № ***, ***, ***, част от ***, ***, ***, ***, *** ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***, част от ***, част от ***, част от ***. По силата на Заповед № 1432/14.06.2002 г. на Кмета на Община Варна е наредено да бъде 4 възстановено право на собственост на Държавен поземлен фонд – МЗГ, при условията на § 4б, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, върху недвижим имот, представляващ новообразуван имот с идентификатор ************ с площ от 4826 кв. м., при граници: № ****-път, имот № **, № ****-път, имот № ***, имот № *** и имот № ***.

С уведомление, постъпило в О. д.*** на 14.11.2022 г., ОДЗ е уведомена, че пред СГКК-Варна е започнато административно производство по заявление на Д. М. Б. за вписването й като собственик на поземлен имот с идентификатор ******* по КККР на с. ***** /л. 21/. В тази връзка е подадено възражение от О.**-*** /л. 22/. О.**-*** е възразила и срещу заверяването на молба-декларация и издаване на удостоверение по обстоятелствена проверка от Община Варна в полза на Д. Б. /виж л. 41 и л. 53-54/.

Към писмените доказателства по делото в приобщен Нотариален акт № ********* г. на нотариус Б. В. рег. № *** на НК /л. 29/, с който Д. М. Б. е призната за собственик по давностно владение на поземлен имот с идентификатор ******* по КККР, одобрени със Заповед № РД-1817/06.03.2015 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с площ от 3268 кв. м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м/, номер по предходен план: *******, съседи: *******, *******, *******, *******, *******, *******, *******, *******. Впоследствие по отношение на същия имот е сключен договор за покупко-продажба между Д. Б., в качеството на продавач, и ответника С. Н. А., в качеството на купувач, обективиран в Нотариален акт № ******* г. на нотариус Б. В. рег. № *** на НК /л. 32/.